№ 3171
гр. Варна, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20253110105534 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие,
подадена от К. С. К., ЕГН **********, чрез упълномощен представител
адв.Г.К., осъществено на 17.04.2025 г. от ответника Й. Д. В., ЕГН **********,
който е негов зет. Осъществено е физическо и психическо насилие от страна
на ответника спрямо молителя.
Твърденията в молбата са, че ответникът е съпруг на малката дъщеря на
молителят Х. К. В.. К. К. живее на посочения адрес гр.В., м-ст Е., ул.“Т.“ ** от
около 30 години, като от тогава фактически се е разделил с вече покойната му
съпруга И. Н. К., починала на 14.01.2025 г. От брака си двамата имат две
дъщери - С. К. К. и Х. К. В..
Едва седмица след кончината на майка им и двете дъщери заедно със
съпрузите си станали крайно настоятелни за подялба на наследствените
имоти. В съсобственост притежавали два апартамента до стадион „С.“, а
отделно от това те претендирали за хотела, който всъщност е имота, в който
живее молителят на горепосочения адрес. В него ползвал дневна с две спални,
а останалите 6 стаи отдавал под наем. Дъщерите на молителя претендирали
той да им прехвърли изцяло недвижимите имоти. Тъй като станали
изключително арогантни в настояванията си, той им казал, че няма да отстъпи
и доброволно няма да може да уредят взаимоотношенията си. Преди около
месец се състояла среща между него и дъщерите му в присъствието на
адвокати, при която не се постигнало съгласие и дъщерите му заявили, че ще
заведат гражданско дело за подялба на имуществото, каквото все още не е
образувано. От тогава дъщерите на молителя спрели да контактуват с него.
Ответникът Й. В., който е съпруг на по-малката му дъщеря започнал да
му звъни по телефона от скрити номера като го заплашва, че ще му вземе
хотела, че ще го пребие и насили сексуално, жив ще го зарови и ще се изходи
на гроба му. Тези негови заплахи се отразили негативно на психиката на
молителя, но все пак решил да не сезира компетентните органи.
На 17.04.2025 г. около 14.00 часа прибирайки се към дома си в гр.В., м-ст
1
„Е.“, ул.“Т.“№ ** молителят бил пресрещнат от зет му Й. Д. В., който спрял до
него, отворил прозореца на шофьорската врата и започна да го псува и
заплашва, при което К. му казал да си заминава, тъй като с него няма какво да
дели. Тъй като колите били спрени непосредствено една до друга през
отворените прозорци В. го ударил с юмрук в лицето, при което освен
травматичното увреждане и му счупил очилата. Молителят потеглил с цел да
избяга от нападението като се прибере в гаража и докато маневрирал назад
ответникът слязъл от колата и продължил да му нанася удари с юмруци през
отворения прозорец. Дръпнал му волана, колата завила наляво и се ударила в
гаражната врата, след което преустановила движението си. Веднага след това
К. получил още няколко удара с юмруци в лицето и по ръцете в опит да се
предпази от проявената спрямо него физическа агресия.
От нанесените му удари К. изпаднал в шок и като свидетел-очевидец на
случилото се жената, с която живее на семейни начала - Г.С.Д. се обадила на
тел. 112, за да съобщи за случилото се.
След физическото нападение В. избягал с колата си, но още преди да
дойде полицията се върнал на мястото. Постоянно говорил с някой по телефон
и явно се консултирал как да действа след извършеното от него. Още преди да
дойдат униформените той започна да крещи на молителя, че и да викал
полиция нямал проблеми, като размахвал пачка с банкноти и на висок глас
заявявал, че можел да купи всеки полицай включително и началника им.
След като униформените служители на МВР дошли на място арестували
ответника и го отвели в Пето РПУ, а К. бил транспортиран от екип на Спешна
помощ в болницата.
На следващия ден посетил Съдебна медицина на МБАЛ „Св.А.“-гр.В.,
откъдето след преглед му е издадено удостоверение за съдебномедицинска
консултация № 385/2025 г., удостоверяващо нанесените му от ответника
телесни увреждания.
Преди около 10 години е имало подобен случай в който ответникът В. се
опитал да удари молителя, но не успял и тогава К. с оглед запазване на
семейните взаимоотношения не е сезирал компетентните органи. До
настоящия момент К. К. не е предприемал каквито и да било действия за
защитаване на своите права с надеждата, че зет му Й. Д. В. въпреки заплахите
си няма да прояви физическа агресия спрямо него, но отправените заплахи и
нанесения му побой на 17.04.2025г. го убедили, че демонстрираното от него
поведение минава всякакви граници и създало у молителя основателен страх
да не му нанесе отново и още по- жесток побой. Моли съдът да издаде заповед
за защита като наложи мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 ЗЗДН за максимален
срок, както и мярката по т. 5 ЗЗДН. Отправил е искане за осъждане на
ответника да му плати разноските за производството.
Молителят е направил искане да му се издаде заповед за незабавна
защита, тъй като се притеснява за живота и здравето си. Моли на ответника да
се наложат следните мерки: задължаване на извършителя на домашно насилие
Й. Д. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. С. К.;
задължаване на извършителя на домашно насилие Й. Д. В. да не приближава
пострадалото лице К. С. К. и жилището, което обитава, находящо се на адрес
гр.В., местност „Е.“, ул.“Т.“№ ** на разстояние не по- малко от 100 метра.
Ответникът е подал отговор с който се оспорват твърденията в молбата,
навеждат се твърдения по обстоятелствата, при които са получени
нараняванията на молителя. Ответникът заявява, че е бил нападнат на
посочената дата от молителят и е предприел действия за да се защити, при
което молителят е паднал и е получил нараняванията, които са и вследствия на
негово заболяване.
По твърдения в молбата съдът приема, че страните по делото имат
2
връзка по чл.3 ЗЗДН.
По твърдения в молбата, съдът приема, че същата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Изложеното води до извод за допустимост на молбата като подадена в
законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация срещу пасивно легитимирано лице в производството по ЗЗДН.
По искане на молителя на осн.чл.18 ЗЗДН съдът е издал заповед за
незабавна защита рег.№ 88/30.04.2025 г.
В съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител
поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си
представител оспорва молбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване твърдението, че акта на домашно насилие за който е производството
е на 17.04.2025 г., а не на 17.01.2025 г. В същото е описано състоянието на
молителя при извършен преглед от съдебен лекар. Заключението е, че се касае
за разкъсно контузна рана, ожулвания, кръвонасядания, травматични отоци в
областта на лицето, контузия на двете долночелюстни стави, контузия на
шията, на лява гривнена става, травматичен оток в областта на дясната
предмишница. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по
указани време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Дадени указания за преглед в
неврохирургичен/неврологичен/ кабинет с оглед на субективните оплаквания.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че всички описани
увреждания на К. С. К. са получени по механизма на действие на твърди, тъпи
предмети /удар, натиск, триене/, нямат болестен характер и не биха могли да
са в резултат на заболяването „диабет“. Те са в резултат от пет-седем
въздействия в областта на главата и ръцете. Констатираните увреждания
препреглед на 19.04.2025 г. на Й. Д. В. са в резултата на удар/удари с или върху
твърд тъп предмет. Нанесени са в посока отгоре надолу ако главата е била в
изправено положение и отпред назад ако главата е била наведена. Обусловили
са чувство на болка и страдание без разстройство на здравето. Локализацията
и вида на уврежданията на двамата допускат различни възможности иначин
на получаване. От медицинска гледна точка е възможно да се получат и по
описания от двамата начин.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в молителят декларира
истинността на описаните факти и обстоятелства в молбата.
Свидетелката Д. живее на семейни начала с молителя и е присъствала
през цялото време на инцидента, който бил на 17 април. Малко преди 14:00
часа се прибирали от пазар. Пред дома на К. имало коли, а той трябвало да
паркира отляво. Докато откопчавала колана за да слезе вляво заковала черна
кола и се чули много грозни думи, крясъци и обиди. „Ръка посегна да удари
К. като му изби очилата. Аз слязох. През това време К. потегли и само каза
нещо от рода „Не ме занимавай, няма да говоря с тебе.“. Потегли, за да
направи маневра за паркиране назад и наляво. Тоест той потегли напред и
надясно като почти обърна колата напречно на пътя.Тогава видях, че в черната
кола е Й.. Той се опита да пресече пътя на К. с няколко метра назад, на задед
ход, след което видя, че няма да успее. К. беше подминал.Отби вдясно, излезе
от колата и започна да крещи „Ей дъртьо, сега ще видиш какво ще ти се
3
случи.“. Заобиколи задната част на Н., отиде до шофьора и започна да го удря
през стъклото с юмруци. През отвореното стъкло на вратата.Слезе, удари го
два, три пъти. Колата тръгна на заден ход и се удари в неотворения портал на
двора. Й. изтича отново и започна отново да го удря. През това време се
събраха много хора, много коли отгоре и отдолу. Имаше до близкия трафопост
на може би не повече от 10-15 метра имаше кола на
електроснабдяването.Когато явно се усети, че има много свидетели се насочи
към колата си като крещеше „Ще те убия, ще те заровя, на гроба ти ще се
изсера!“ и след това се обърна към мен и започна мен да обижжа и да крещи
„Ти да внимаваш много! Тебе ще загробя! Двама ви ще загробя!“. Качи се на
колата и си тръгна“. К. бил целия в кръв по лицето и ръцете. Свидетелката се
обадила на тел.112, той обяснил на диспечера какво се е случило. Попитали
дали им трябва линейка и полиция и казали, че ще изпратят. След около 10
минути по-късно Й. се върнал с колата си, паркирал на улицата срещу
входната врата, слязал и започнал да крещи: „Ей, дърт педераст. Ти полиция
ли ще викаш? Ти какво си мислиш? Мене ще ме заплашваш. Ти знаеш ли кой
съм аз? Какви връзки имам. Такива неща ще ти направя!“. Казала на К. да се
прибере и да му даде лекарства, защото той бил изключително разстроен.
Малко след това пристигнали екип на полицията. По-късно пристигнала
линейка и откарала К. в болницата.
Свидетелят Д. е съсед на молителя и разказва, че на 17-ти април към
14:00 часа се прибирал от града и седнал да си почине на едно точно
определено място по ул. „Т.“. Бил на около 10 метра от имота на молителя и
имал видимост. В този ден имало ремонт на съседната улица „14-та“ и колите
се движели по ул.“13-та“. В един момент първо чул спирачки и след това чул
псувни и видял К., който идвал с автомобила си отдолу по улицата. В колата
била ижената с която живее. Автомобила му бил засечен от черно *** джип.
След като го засякъл колите се изравнили съвсем наблизко и продължили
псувните. Момчето, което било в черното ***-то ги изричало. Псувните
били на майка, „Ще те загробя“, „Първо да те убия, после да те еба.“, „Ще те
еба и след това ще те загробя. Това ли искаш или обратното“. Тези думи
идвали от автомобила на младото момче. Чул К. да казва: „С тебе нямам
работа. Имам работа с дъщеря си“. Момчето от черното *** посегнало и го
ударило. Колите били много близо, огледало до огледало и прозорците им
били отворени. К. се изплашил и тръгнал нагоре като се опитал да маневрира,
на заден ход за да си вкара колата в неговия гараж. Вратите са са автоматични
и почнали да се отварят. През това време момчето дало два метра напред до
оградата, оставило колата, хукнало нагоре, и минало откъм страната на К. и му
нанесла още няколко удара като му дръпнало волана. К. загубил управление
над колата и ударил дясното крило на портата и вратата спряла да се отваря. В
този ден е имало ремот на съседната улица.
Свидетелката К.а е дъщеря на молителя. Разказва, че около 14:00 ч. или
по-късно в деня на инцидента й се е обадил Й., който е мъж на сестра й и
разказал, между него и баща им е имало инцидент. Казал, че са се скарали и
баща й го ударил с бастун или с нещо по главата и са се сбили. И двамата са
си нанасяли удари. Казал й, че се е обадил на тел. 112 и се връща на мястото,
където се е случила случката пред хотела на баща й ул. „Т.“ в Е.. Свидетелката
разказва, че не е имала хубаво детство защото както тя, така и майка й и сестра
й били третирани от баща й като слугини, той имал грубо държане към тях и
избухлив характер. През м.март тази година отишли да говорят с баща й,
който ги поканил да говорят за наследството на майка им. Била изгонена от
баща си защото не му харесало това, което му казала. Тя и сестра й имали
претенции за хотела, в който живее баща й, който го смятал за лична
4
собственост. Когато била на 16 години била изгонена от баща й от дома си за
първи път. Проявявал е физическа агресия към нея като я е дърпал за косата.
Не знае да има повод за дразги между Й. и К.. Баща й е много избухлив. Й. е
емоционален, но не е избухлив.
Свидетелката В.а е съпруга на ответника и дъщеря на молителя.
Разказва, че на 17 април т.г. съпругът й се обадил към 14:00-14:30 ч. и казал,
че е минавал по улицата на баща й, защото в съседство има свой имот. Тогава
баща й му препречил пътя, напсувал го и съпруга й ударил баща й. След
това е тръгнал и от 112 след неговото обаждане са му казали да се върне. След
половин час отново разговаряли по телефона и съпруга й казал, че отива в
Пето районно да го разпитат, а по-късно й казал, че ще го задържат. Видяла
съпруга си на следващия ден. Той бил много притеснен, червен, треперещ.
Прибрахме се вкъщи и казал, че не се чувства добре. Не пожелал да отиде на
преглед при лекар. Имал цицина на главата, видима стърчала. Казал й , че
баща й го ударил с бастун. Към датата на инцидента те двамата били в добри
отношения. Събирали се за празници, последно за Коледа. След случая
решили да продадат имота си защото не искат да живеят близо до такъв лош
човек, въпреки че са мечтали да си построят дом точно на това място.
Съдът като взе предвид така установеното от фактическа страна,
становищата на страните и въз основа на закона, намира от правна страна
следното:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т.
6 и т. 7 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на
сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. Всеки такъв акт, който е
извършен спрямо лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН представлява акт на домашно
насилие.
За уважаване на молбата за защита от домашно насилие, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва молителят
да докаже твърденията в молбата, че на посочената дата ответникът е
извършил спрямо него описаните действия, които представляват акт на
домашно насилие. В подкрепа на твърденията са представени декларация,
както и документи.
Свидетелката В.а, която е съпруга на ответника е дала показания, че
съпругът й е казал лично, че е ударил баща й след като той го е напсувал.
Самият ответник е признал неизгоден за него факт. Тези твърдения се
подкрепят и от показанията на свидетелите Д. и Д..
Съдът намира, че извършените действия от ответника В. към неговия
тъст са установени в хода на производството и същите представляват акт на
домашно насилие съгласно дефиницията в чл.2 ЗЗДН. Причините, които са
провокирали поведението на ответника не са факти и обстоятелства, които да
могат да оправдаят действията на агресия. Същите тези действия
представляват физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1
ЗЗДН, изразяващи се в обиди, закани за здравето и живота на молителя,
5
поддържане на страх, нанасяне на удари по лицето. Както се посочи по-горе
причините, които са свързани с наследството и с други лични въпроси между
молителят и неговите дъщери или между молителят и неговия зет са извън
предмета на производството, а доказателствата в тази връзка са неотносими.
Изложеното води до извод за основателност на молбата, която следва да се
уважи.
По отношение на мерките за защита:
Съдът като взе предвид, че отношенията между страните са
изключително влошени, наличието на отправени закани към молителя за
физическа саморазправа, както и интензитета на тези актове от страна на
ответника, намира, че следва да наложи мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1,
т.3 и т.4 от ЗЗДН, които са подходящи с оглед спецификата на казуса. Мерките
по т.3 и т.4 следва да се определят за максималния срок от 18 месеца, като на
основание разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да се зачете времето от
датата на която е издадена заповедта за незабавна защита - 30.04.2025 г.
Забраната извършителят да приближава молителя и жилището в което
той живее следва да се наложи при условие за разстояние от 100 метра.
На основание чл.11, ал 2 ЗЗДН ответникът следва да плати в полза на
бюджета на съдебната власт дължимата за производството държавна такса в
размер на 25 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да плати на молитела
разноски в размер на 1200.00 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН в изпълнение на решението, следва да се
издаде заповед за защита на пострадалото лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Й. Д. В., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо К. С. К., ЕГН **********, на
осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Й. Д. В., ЕГН ********** да ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 100 /сто/ метра молителя К. С. К., ЕГН ********** и
жилището гр.В., местност „Е.“, ул.“Т.“№ ** за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, считано от 30.04.2025 г., на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Й. Д. В., ЕГН ********** да осъществява контакт с К.
С. К., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 /осемнадесет/ месеца,
считано от 30.04.2025 г., на осн.чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Й. Д. В., ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна държавна такса в размер на
25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Й. Д. В., ЕГН ********** да плати на К. С. К., ЕГН
********** разноски за производството в размер на 1200.00 лева, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
6
РАЗПОРЕЖДА на Й. Д. В., ЕГН ********** да изпълни незабавно
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. Д. В., че при неизпълнение следва задържането
му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на
Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна
отговорност.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която да се връчи на молителя и на
ответника.
ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителяе и пострадалото лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7