Р
Е Ш Е Н И Е
458
/ 21.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05078 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пернишкия районен съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: с. Студена, общ. П., ул. „Магистрала” № 3 срещу Община П.,
с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. П., 2300, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, с които
се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 8 279.93
лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
**********/25.06.2014г. и сумата от 2 520.82
лева, дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до
25.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 8 279.93 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.06.2019г.,
до окончателното й изплащане, както и направените в исковото и заповедно
производства разноски, както и че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
7 994,98 лева, представляваща
главница по неизплатени задължения за фактура № **********/01.06.2014г. и
сумата от 2 434,08 лева,
дължима лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2016г. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 994,98 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК –
31.05.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените в исковото и
заповедно производства разноски.
Посочените
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са били
предявени от страна на ищеца с отделни искови молби, регистрирани в ПРС под
рег. № 26664,27.09.2019г. и рег. № 24610/03.09.2019г., респ. в ПРС са били
образувани две граждански дела – под № 5560/2019г. и под № 5078/2019г. Същите,
с Определение на съда от 12.12.2019г., по реда на чл. 213 ГПК са съединени в
едно производство, продължило под номера на гр. дело № 5078/2019г.
И
в двете искови молби и уточнителни такива към тях, се твърди, че страните са
обвързани помежду си в облигационно правоотношение, възникнало по силата на
сключен между тях Договор № 37-3/20.05.2011г. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет: извършване на услуга по Поддържане на озеленени площи
(общинска собственост) на територията на гр. П. – Район III – кв. „Димова махала” и кв. „Тева”, възложител по
който е Община П.. Предмета на посочения договор е свързан с текущо поддържане
на озеленените площи, текущо обслужване на поливните системи в зелените площи и
текущо поддържане чистотата на пешеходните алеи, детските площадки и
междублокови пространства. Сочи се, че услугите по посоченият договор се
възлагат ежемесечно от страна на Община П. и се приемат след тяхното изпълнение
от страна на последната с подписването на протоколи, в които се отразяват
извършените и приети услуги по изпълнение предмета на договора за съответния
месец. Въз основа на одобрения протокол се издава фактура, въз основа на която
Община П. се задължава да заплати приетите услуги. Посочва се, че срокът на
договора е 48 месеца. Ищецът твърди, че възложителят, респ. ответникът, е приел
извършената услуга от страна на изпълнителя (в настоящото производство ищец),
но не е изпълнил задължението си да заплати услугата. Твърди, че ответникът е
извършил грешно плащане, като е заплатил дължимите се суми на НАП.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмени отговори на депозираните искови молби, в които изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с Разпореждане на
основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК с изх. № С190022-009-003394/25.03.2019г. на
Главен публичен изпълнител Елизабета Славова, във връзка с наложен запор с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
1702/2013/000026/28.08.2014г. и Запорно съобщение изх. №
1702/2013/000027/28.08.2014г. за публично вземане по изпълнителни дело №
14130001702/04.10.2013г., образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД, е разпоредено на
Община П. в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да прехвърля запорираните
суми в общ размер на 287 601,00лв. по сметката на ТД на НАП София.
Ответникът
сочи, че след получаване на Разпореждане на основание чл. 230 ал. 4 ДОПК с изх.
№ С190022-009-003394/25.03.2019г. на Главен публичен изпълнител, Община П.
правилно и законосъобразно е превела сумите, посочени в исковата молба, на ТД
на НАП София, а не на ищцовото дружество, предвид задължението им, вменено от
нормата на ал. 4 на чл. 230 ДОПК. Ответникът сочи, че в платежни нареждания №
4923/15.07.2019г. и № 4924/15.07.2019г., като основание за плащането към ТД на
НАП София е посочено, че се касае за задължения на „ФЛОРС” ЕООД, като е
отразено за основание на плащането, че сумите – съответно в размер на 11 665,07 лева и 11 329,81 лева,
е във връзка с ч. гр. дела № 03871/2019г. и № 03520/2019г. по описа на ПРС, по
които са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Сочи се, че с писмо изх. № С 190023-178-0022378/19.07.2019г. ТД на НАП София е
потвърдило получените от община П., в качеството й на трето задължено лице по
смисъла на чл. 230 от ДОПК, плащания по горепосоченото изпълнително дело,
образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД.
С
писмените отговори, ответникът е направил искане за привличане по реда на чл.
219 ал. 1 от ГПК на НАП, чрез ТД на НАП София, като трето лице – помагач на
страната на Община П..
В
съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните им представители
– адв. М. Г. за ищеца и юрисконсулт К. Л. – за ответника. Ищецът пледира за
уважаване на предявените искови претенции, като в представено в срок писмено
становище, изразява аргументи за това. Сочи, че спорния между страните въпрос
не е относно основателността на сумите по основание и размер, а дали същите са
изплатени на ищцовото дружество или не. Ищецът сочи, че осъщественото плащане
от страна на Община П. към ТД на НАП – София, за което, освен, че не се спори
от страните по делото, са представени и писмени доказателства, по никакъв начин
не може да погаси задължението на ответника към ищцовото дружество, породено от
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди,
че от представените и приети доказателства е видно, че запора е наложен за
конкретно дължими парични суми от община П. на „ФЛОРС” ЕООД, с. Студена, по
изрично изброени, описани и вписани в ЗРОЗ фактури. Сочи се, че процесната не е
между тях. От това обстоятелство следвал
извода, че направения от страна на НАП запор на вземания на „ФЛОРС” ЕООД от Община
П. не обхваща процесните фактури. Сочи се също така, че в нито един момент,
ищцовото дружество, в качеството си на кредитор на Община П. по отношение на
процесните вземания, не е давал своето съгласие да се плати на трето лице.
Твърди се, че факта, че от страна на Община П. е извършено плащане към НАП на
задължения по обезпечителни постановления от 2014г. по своето същество няма
нищо общо с настоящото гражданско производство, респ. досежно процесните
вземания. Излагат се твърдения, че до настоящия момент Община П. не е уведомявала ищцовото дружество за наличието
на запорни съобщения и налагането на обезпечителни мерки от страна на НАП по
отношение на процесните фактури. В хипотеза, в която съдът не възприеме горните
аргументи, ищеца оспорва изцяло основанието, въз основа на което Община П. е
изплатила на НАП посоченото задължение. Оспорва твърдението, че НАП притежава
ликвидно и изискуемо вземане. Сочи се, че съгласно дефинитивната норма на чл.
230 ал. 2 ДОПК, вземането е ликвидно и изискуемо, само когато бъде признато
пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно
решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото
лице, каквито хипотези не са налице в настоящия случай. Твърди се, че в
настоящия случай няма признаване пред публичен изпълнител на вземане по
процесните фактури, които са предмет на настоящото производство. На последно
място се изтъква, че претендираните вземания по настоящото дело се претендират
въз основа на извършени разноски по заповедното и настоящото дело. Друга голяма
част от вземанията по делото са възникнали от претендирани задължения за
законна лихва за периода от 2016г. – 2019г., поради което няма правна и
житейска логика, по която да се твърди, че по отношение на посочените парични
суми може да има наложено обезпечение. И това е така, тъй като обезпечението е
наложено през 2014г. и не може да обхваща бъдещи вземания.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, пледира за съдебно решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове, като неоснователни. Сочи се, че в случай, че
Община П. беше превела въпросната сума на ищцовото дружество, то тя би се
задължила към ТД на НАП София наред с длъжника за същия размер и по отношение
на общината би била приложима разпоредбата на чл. 211 от ДОПК, регламентираща
отново солидарна отговорност. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
И
двете страни претендират разноски.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2590 от 26.06.2019г. по ч. гр. д. № 03871 по описа за 2019г. на
Пернишки районен съд и ГПК с № 2542 от 03.06.2019г. по ч. гр. д. № 03520 по
описа за 2019г. на Пернишки районен съд Същите са връчени на длъжника (ответник
по настоящото дело), при което, в
сроковете по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмени
възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящите искови молби
са депозирани в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Последното сочи
на допустимост на предявените установителни искове, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и
със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. П., ул. „Магистрала” № 3 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
С Определение на
съда от 12.12.2019г., в качеството на трето лице – помагач на страната на
ответника е конституирана НАП, чрез ТД на НАП – София, с ЕИК: 1310631880221 и седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Триадица“ № 2.
Не се спори между страните, че същите са
обвързани помежду си в облигационно правоотношение, възникнало по силата на
сключен между тях Договор № 37-3/20.05.2011г. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет: извършване на услуга по Поддържане на озеленени площи
(общинска собственост) на територията на гр. П. – Район III – кв. „Димова махала” и кв. „Тева”, възложител по
който е Община П..
Няма спор и за изпълнението на договора
от страна на „Флорс” ЕООД, както и за исковите претенции по размер, за които са
съставени фактура № **********/25.06.2014г. на стойност 10 800.75 лева и
фактура № **********/01.06.2014г. на стойност 10 429.06 лева.
Не се оспорват и обстоятелствата, че на
15.07.2019г. от страна на Община П. към ТД на НАП, офис П., е осъществено
плащане на сума в размер на 10 429.06 лева, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3520/2019г. по описа на ПРС и на сумата от 10 800.75 лева, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 3871/2018г. по описа на ПРС
Основният спорен въпрос между страните,
очертан в хода на процеса, е: С извършените плащания в полза на ТД на НАП София
за нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, погасено ли е вземането на
изпълнителя на обществената поръчка за извършени и приети дейности по фактура №
**********/25.06.2014г. на стойност 10 800.75 лева и фактура №
**********/01.06.2014г. на стойност 10 429.06 лева? Предвид ангажираните
от страните доказателства, съдът намира отговорът на този въпрос за
отрицателен, като за да достигне до този извод, съобрази следното:
С Решение № 788/ 28. 11. 14 г. на МС за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание
чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните финанси е създадено задължение за всички
разпоредители с бюджет, каквато е и Община П., преди извършване на
плащания по договори за суми на стойност, равна на или надвишаваща 100 000 лв.,
да изпращат на НАП и на Агенция „Митници“ по електронен път информация
относно идентификационни данни за лицето, получател на плащането, размер на предстоящата
за изплащане сума, данни за банковата сметка, по която ще бъде извършено
плащането, и за нейния титуляр. В случай, че за обезпечаване на просрочени публични задължения на лицето, получател на
плащането, НАП е наложила запор върху предстоящата за изплащане сума, общината
се задължава след получаване на разпореждане за изпълнение да преведе дължимата
сума по сметката на НАП до размера на просроченото публично задължение и едва
след това да се разплаща с кредиторите си.
Съгласно чл.202 ал.3 ДОПК запорът се смята наложен спрямо
третото задължено лице – в случая Община П., от деня и
часа на получаването на запорното съобщение, като от този момент третото
задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника,
като спрямо тях то има задължението на пазач. В разпоредбата на чл. 230 ал. 4 ДОПК
законодателят е въвел задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от
получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума
по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Изпълнението
след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата.
Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му - чл.206 ал.2 ДОПК.
Видно от приетото и неоспорено от
страните заверено копие на постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № 1702/2013/000026/28.08.2014г., издадена от публичен изпълнител при ТД на
НАП – София, офис П., във връзка с образувано изпълнително дело № 1702/2003г.
по описа на ТД на НАП – София, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202 вр. чл.
195 ал. 1-3 ДОПК е наложен запор върху вземане от трето лице – Община П., във
връзка с извършено признаване на задължение към „ФЛОРС” ЕООД, възникнало по
дължими суми по Договор № 27-III/12.07.2006г.
към 31.01.2014г. и дължими суми по Договор №37-3/20.05.2011г. – процесния
такъв, към 31.01.2014г., съгласно приложена справка вх. №
77-00-1190/11.02.2014г. Видно е, че наложената обезпечителна мярка по процесния
договор касае вземане в общ размер на 289 507,43 лева. С писмо изх. №
14/СЛУ 7248/15.09.2014г. на Община П., адресирано до ТД на НАП – София,
ответника по настоящото дело посочва, че приема запора като основателен и при
наличие на финансови средства е готов да го изпълни. Посочено е още, че на
Община П. няма други запори върху вземанията на „ФЛОРС” ЕООД.
От посоченото
по-горе Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
1702/2013/000026/28.08.2014г. е видно, че обезпечителните мерки са наложени
върху вземания, произтекли от процесния договор, в общ размер на 289 507,43
лева, сред които, обаче, не са и вземанията по процесните фактури, а именно: фактура № **********/25.06.2014г. на стойност
10 800.75 лева и фактура № **********/01.06.2014г. на стойност 10 429.06
лева.
В настоящия
случай, ако Община П. бе превела запорирана сума по сметка на ТД на НАП- София,
Община П. би изпълнила вмененото й по нормативен ред задължение, респ. щеше да е
налице погасителен ефект на това плащане по отношение на същото. В случая,
обаче, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да сочат,
че върху процесните (и изплатени от ответника) суми е била наложена
обезпечителна мярка - запор, респ. че за ответника е било възникнало
задължението по чл. 230 ал. 4 от ДОПК. Не са ангажирани и доказатества, които
да сочат, че по отношение на процесните вземания е налице признаване пред
публичния изпълнител от страна на ответника, което да им предаде качеството на
ликвидни и изискуеми такива. По делото не са ангажирани и доказателства, които
да сочат за размера на вземанията, за които е образувано съответното
изпълнително производство, респ. до размера на каква сума следва да се
удовлетворява публичния изпълнител. Последното е релевантно дотолкова,
доколкото всяко изпълнително дело се образува за удовлетворяване на конкретно
вземане и принудителното изпълнение не следва да надвишава размера на това
вземане. Липсата на доказателства в тази насока също лишават съда от
възможността да прецени, дали конкретните вземания, върху които са наложени
обезпечителни мерки, са в размер, съответстващ на размера на вземането, за
което е образувано изпълнителното дело. С оглед тези обстоятелства, съдът
намира основателност в предявените искови претеции, поради което предявените
установителни искове с правно основание чл.
чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД следва да бъдат уважени. С оглед липсата
на спор, досежно претендирания размер на законната лихва за забава –
обстоятелство, подкрепено и с извършеното от страна на ответника плащане, както
и предвид основателността на предявения главен иск, основателни се явяват и
акцесорните такива за заплащане на лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД,
поради и което същите следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
8 279,93 лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2019г. до
окончателното й плащане, както и върху главницата от 7 994,98 лева,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 31.05.2019г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ищеца. Същия е доказал такива в общ размер на 3203,20 лева, от които: 849,20 лева за внесени
държавни такси в исковото и заповедни производства и 2354.00 лева – за
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедни производства. Ответникът,
обаче, е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на
адвоката на ищеца за четирите обективно съединени иска в исковия процес е в
размер на 1696,89 лв. и в размер на 848.45 лева в заповедните производства,
поради което и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че възражението на ищеца е основателно само досежно размера на адвокатското
възнаграждение, направено в заповедните производства, а именно: до размера от
860.00 лева.
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2024.00 лв., представляваща
направени в исковото и заповедни производства разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 849,20 лева – за внесени в исковото и
заповедни производства държавни такси.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: с. Студена, общ. П., ул. „Магистрала” № 3 срещу Община П., с
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. П., 2300, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, че Община П., с БУЛСТАТ ********* ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 8 279.93 лева,
представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
**********/25.06.2014г. и сумата от 2 520.82
лева, дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до
25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 8 279.93 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК –
25.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 994,98
лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура №
**********/01.06.2014г. и сумата от 2 434,08
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
7 994,98 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03871/2019г.
и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – П., са издадени
Заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община
П., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. П., 2300, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. П., ул.
„Магистрала” № 3 сумата от 2873,20
лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. дело № 03871/2019г. и ч. гр. д. №
3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – П., разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач НАП, чрез ТД на НАП –
София, с ЕИК:
1310631880221 и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. гр. дело № 03871/2019г.
и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – П., да бъдат
върнати на съответните съдебни състави, като към тях се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: