Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 110 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 195б, ал. 1 и 2
и чл.
194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба от „В.и к.- Ш.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, пл. „Воин“ №1, ЕИК *********, представлявано от управителя К.М.срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане №3/19.02.2019г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ гр. Варна.
В жалбата се изразява несъгласие с така
издадения акт, като оспорващият сочи, че предвид затрудненията при събираемост
на средствата от клиенти, а именно 88 %, е в невъзможност и е с ограничени
парични ресурси да покрие разходите. Заявява, че възможността за погасяване на
задълженията е чрез разсрочване и даване на по дълъг период от време, в което
да бъдат заплатени дължимите суми.
Сочи,
че не се доказват по безспорен начин отнетите водни количества повърхностни
води от язовир „Тича“, респ. не е доказана дължимата сума, обективирана в акта
както по основание, така и по размер. С оглед изложените съображения е
отправено искане за отмяна на процесния акт, като незаконосъобразен.
Ответникът по
делото, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита оспорения акт
за законосъобразен.
Шуменският
административен съд, след като прецени доводите на страните, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По делото не е
спорно, че „В.и К.- Ш.”
ООД е титуляр на Разрешително за водовземане № 003644/03.06.2005 г., издадено
от Министъра на околната среда и водите (ОСВ), изменено и продължено съответно
с решения: № 14/13.01.2010 г., № 102/14.03.2011 г., № 222/10.11.2016 г., №
101/01.08.2017 г. и № 134/24.10.2017 г. на Министъра на ОСВ за водовземане от
повърхностен воден обект: язовир „Тича“, с общ обем 311,8 мил. м3,
санитарен обем 88 мил. м3. изграден на река Голяма Камчия, на около
12 км южно от град Велики Преслав, в непосредствена близост да шосето Шумен -
Върбица, административно-териториална единица (ЕКАТЕ): гр. Върбица, община
Върбица, област Шумен, с цел и място на водоползването: за питейно-битово
водоснабдяване (обществено) на гр. Шумен, община Шумен, гр. Велики Преслав, с.
Драгоево, е. Миланово. с. Мокрещ, с. Златар, с. Суха река, община Велики
Преслав, област Шумен. Разрешителното е с начален срок на действие 03.06.2005г.
и краен срок на действие до 10.10.2030 г., с разрешен годишен лимит на
ползваната вода: до 26 млн. м3.
С писмо вх. № 26-00-171/29.01.2018г г.,
титулярът е представил в БДЧР Декларация по чл. 194б от ЗВ по образец за изчисляване
размера на дължимата такса водовземане от повърхностни води за периода 01.01-
31.12.2017 г. по Разрешително № 003644/03.06.2005 г., съгласно която за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.
иззетото количество водни маси от язовир „Тича“ за питейно-битови цели
(обществено питейно- битово водоснабдяване) са 24 274 486 м3,
в които са включени количествата, отчетени по показанията на РУ на обекта (УЗР)
и към тях са прибавени разликите, между показанията на РУ на язовир „Тича“, РУ
отчитащо водата в направление Шумен и РУ на ПС - Търговище, отчитащо водата в
направление Търговище, разпределяни пропорционално между „В и К - Шумен“ ООД и „В и К“ ООД - гр. Търговище, по силата на споразумение между
двете страни. Декларацията е придружена със справка - информация за
използваните водни количества през 2017 г.
С констативни протоколи съставени от служители на Басейнова дирекция
„Черноморски район” (БДЧР), на основание чл. 19 от Наредбата за ползването на
повърхностните води, за контрол по изпълнение на месечните режимни графици на
„В и К - Шумен“ ООД за използване на водите от язовир „Тича“, съответно: № 18-
Ш/01.02.2017 г., № ЗЗ-Ш/01.03.2017 г., № 81-Ш/05.04.2017 г., № 127-Ш/02.05.2017
г., № 168-Ш/01.06.2017 г., № 239-Ш/03.07.2017 г., № 313-Ш/01.08.2017 г„ № 390-Ш/04.09.2017
г., № 428-Ш/02.10.2017 г., № 499-Ш/01.11.2017 г., № 526-Ш/04.12.2017 г. и № 1-
Ш/03.01.2018 г. е установено, че от водите на язовир "Тича" за
питейно-битово водоснабдяване от ”В и
К-Шумен" ООД през 2017 г. са отнети 24 274 486 куб. м. вода.
При проверките по изпълнение на режимните графици, обективирани в
цитираните по-горе Констативни протоколи, е установено, че използваният воден
обем от язовир „Тича“ по силата на Разрешително № 003644/03.06.2005 г., се
измерва с измервателни устройства, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, монтирани на местата, съобразно Решение № 222/10.11.2016
г. за изменение на разрешителното, както следва: - ползваните водни маси за
питейно-битово В.на гр. Шумен, гр. Търговище и гр. Велики Преслав, се измерват
с монтиран на магистралния водопровод ултразвуков разходомер (УЗР) „ВЗЛЕТ РС“ УРСВ-010М, с директно отчитане; - ползваните водни маси за
питейно-битово водоснабдяване на гр. Търговище се измерват с УЗР, монтиран в ПС
„Велики Преслав“, тип „Соникс“, с директно отчитане; - ползваните водни маси от „В и К - Шумен“ ООД по Разрешително № 003644/03.06.2005 г. за
градовете Шумен и Велики Преслав, се отчитат по ултразвуков водомер, монтиран
след разпределителна/разклонителна шахта „Търговище“.
При проверката е установено съответствие между декларираната информация и
тази от ежемесечните проверки на БДЧР по изпълнение на режимните графици,
обективирани в цитираните по-горе в настоящия акт Констативни протоколи.
В резултат на съпоставката е изготвена Справка с изчисления за размера на
дължимата такса, възлизаща на 485
489,72 лв. за иззети водни обеми от повърхностни води 24 274 486 м3, за
цел на водовземането „обществено питейно-битово водоснабдяване“.
До дружеството е изпратено уведомително писмо с изх. № 26-00-171
(8)/09.02.2018 г., съгласно чл.194 б, ал. 4 от ЗВ (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.),
за дължимата такса за 2017 г. в размер на 485 489,72 лв. за „обществено питейно-битово
водоснабдяване“, като е посочен срок за заплащане - 31.03.2018 г. и банковата
сметка по която следва да се преведе дължимата сума. Писмото е получено от
представител на дружеството на 12.02.2018 г., видно от отбелязването на
известието за доставка към него.
С писмо вх. № 26-00-171(18)/16.03.2018 г. „В и К - Шумен” ООД е подало в
БДЧР Доклад по чл.48, ал.1, т. 12 от ЗВ за 2017 г., като в раздела „Изпълнение
на собствен мониторинг“ са декларирани ползвани водни количества през периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. - 24 274 486 м3, с посочен размер на задължението
на дружеството - 485 489,72 лв.
На дружеството е изпратена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. №
26-00-171 (21 )/10.05.2018 г. за сумата в размер на 485 489,72 лв. , тъй като в
законоустановения срок - 31.03.2018 г. не е извършено плащане. Поканата е
получена от представител на дружеството на 11.05.2018 г., видно от
отбелязването на известието за доставка към нея. В срока за доброволно
изпълнение не е постъпило плащане на задължението.
Видно от Констативен протокол № 525в/14.08.2018 г. за извършен
контрол за изпълнение на задълженията по чл.194, ал.1, т.1, б.”а” и чл.195 б,
ал.2, т.4 от ЗВ, за заплащане на такса за водовземане от повърхностни води, във
връзка със съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания по
реда на чл.166 от ДОПК, в определения за доброволно изпълнение седемдневен срок
от получаване на поканата, по сметката на БДЧР няма постъпило плащане.
Междувременно, с писмо изх. № 26-00-171 (А 1 )/05.07.2018 г. до „В и К -
Шумен“ ООД е изпратено Уведомление за започване на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса по
разрешителното за 2017 г., получено от представител на дружеството на
06.07.2018 г.
Поради изтичане срока за доброволно
изпълнение на задължението и непогасяване на същото, Директорът на Басейнова
дирекция "Черноморски район" е издал оспореният в настоящото
производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №3/19.02.2019г. с който на основание чл.195б от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.194,
ал.1, т.1, б.”а” и ал.2 и чл.194а, ал.1 от Закона за водите, чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.1, т.1, б.“а“, чл.3,
ал.1, чл 7, ал.1, чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1, т.1 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
(Тарифата), е установил публично задължение за
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Шумен за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г. в размер на 485 489.72 лева – главница, дължима ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2018 г., до окончателното й изплащане.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения административен
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
При издаване на
акта е спазена разписаната в чл. 195б, ал.1 и ал.2 процедура – същия е издаден
след изследване и проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Размерът на
дължимата годишна такса е определен съобразно материалния закон и целта му.
На основание чл.194, ал.1, т.1, б.„а”, във връзка с ал.2 и чл. 194а, ал. 1
от Закона за водите (ЗВ) и чл.7, ал.1, във връзка с чл.11, ал. 1 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, за
предоставеното право на използване на водите за водовземане от повърхностни
води - язовир „Тича“, титулярът на разрешителното дължи такса, която се
определя на база отнетия обем вода, измерен посредством отговарящо на
нормативните изисквания измервателно устройство, и съответните норми за
водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ, в зависимост от
целта на водовземането.
Съгласно чл.194 б, ал.1 от Закона за водите (ред. ДВ, бр.61 от 2010 г.)
ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на МОСВ.
Съгласно чл.194б, ал.4 и ал.5 от Закона за водите (ред. ДВ, бр.61 от 2010
г.), при съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал.З Директорът
на Басейновата дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера
на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която следва да бъде
заплатена.
Съгласно чл.21, ал.1 от Тарифата, таксата е годишна и се заплаща не
по-късно от 31 март на следващата година.
Видно от писмо вх. № 26-00-171/29.01.2018г г., дружеството-жалбоподател
е представило в БДЧР Декларация по чл. 194б от ЗВ по образец за изчисляване
размера на дължимата такса водовземане от повърхностни води за периода 01.01-
31.12.2017 г. по Разрешително № 003644/03.06.2005 г., съгласно която за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.
иззетото количество водни маси от язовир „Тича“ за питейно-битови цели
(обществено питейно- битово водоснабдяване) са 24 274 486 м3,
в които са включени количествата, отчетени по показанията на РУ на обекта (УЗР)
и към тях са прибавени разликите, между показанията на РУ на язовир „Тича“, РУ
отчитащо водата в направление Шумен и РУ на ПС - Търговище, отчитащо водата в
направление Търговище, разпределяни пропорционално между „В и К - Шумен“ ООД и „В и К“ ООД - гр. Търговище, по силата на споразумение между
двете страни. Декларацията е придружена със справка - информация за
използваните водни количества през 2017 г.
Декларираните количества са установени и с констативни протоколи съставени
от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район” (БДЧР), на основание чл.
19 от Наредбата за ползването на повърхностните води, за контрол по изпълнение
на месечните режимни графици на „В и К - Шумен“ ООД за използване на водите от
язовир „Тича“, съответно: № 18- Ш/01.02.2017 г., № ЗЗ-Ш/01.03.2017 г., №
81-Ш/05.04.2017 г., № 127-Ш/02.05.2017 г., № 168-Ш/01.06.2017 г., №
239-Ш/03.07.2017 г., № 313-Ш/01.08.2017 г„ № 390-Ш/04.09.2017 г., №
428-Ш/02.10.2017 г., № 499-Ш/01.11.2017 г., № 526-Ш/04.12.2017 г. и № 1-
Ш/03.01.2018 г. от които е видно, че от водите на язовир "Тича" за
питейно-битово водоснабдяване от ”В и
К-Шумен" ООД през 2017 г. са отнети 24 274 486 куб. м. вода.
На основание чл.3, ал. 1, чл.7, ал. 1 и във връзка с чл.11, ал.1 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, таксата е определена по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна
такса - в лв. - 485 489,72 лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на ползване на
водата, съгласно таблицата по чл.12, ал.1, т.1 от Тарифата - за обществено
питейно-битово водоснабдяване - 0,02
лв./куб.м,; W - размерът на ползвания годишен
воден обем - 24 274 486 м3
отнети водни количества.
В случая правилно са
установени общите количества за 2017 г. и с оглед изчисленията – правилно е
определена съответната годишна такса.
Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя за нарушение на процедурата. При издаване
на оспорения административен акт административния орган се е позовал на
изготвените и приобщени към административната преписка констативни протоколи. От
съдържанието на приложените протоколи е видно, че при извършването проверки са
присъствали представители на дружеството с оглед приетите от съда
доказателства, които са подписали протоколите, а съответните данни са станали
достояние на дружеството. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,
че констативните протоколи представляват официални документи, ползващи се с
материална доказателствена сила, която доказателствена сила не е оборена в хода
на съдебното производство.
Твърденията за
неизправност на измервателните средства поради неспазване на утвърдената
методика съдът намира за неоснователни, тъй като няма спор, че годността на
измервателните средства се установява посредством поставените стикери. Тези
обстоятелства са били предмет на проверка и са обективирани в горепосочените
протоколи. Последните, както беше отбелязано по-горе, са официални документи и
удостоверените в тях факти се ползват с материална доказателствена сила.
Липсват възражения от страна на дружеството във връзка с обективираните
обстоятелства в тях, подписани са от представители, присъствали по време на
проверката.
По делото липсват
доказателства, дружеството-жалбоподател да е установило неизправност на
измервателните уреди, за което е уведомило компетентния орган през 2017 г.,
както и, че същите не са сертифицирани.
Наведените доводи
едва в съдебната фаза и след повече от една година, следва да се приемат за
недоказани.
В настоящото
производство липсва искане за откриване на производство по реда на чл.193 ал.1
от ГПК за оспорване истинността на констативните протоколи, което е и
процесуалната възможност, с която страната разполага, за да опровергае
верността на обективираните факти.
Освен това, следва
да се отбележи, че представляващият дружеството лично е декларирал
количествата, видно от декларация от 26.01.2018 г. и доклад от 14.03.2018 г., в
който освен отнети водни количества е посочена и дължимата сума в размер на
485 489.72 лв.
Съгласно чл.
195б от ЗВ, вземанията за неизплатените по реда на чл. 195а, ал.1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на
басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния кодекс.
Съгласно чл. 175
ал.1 от ДОПК, публичните задължения, неплатени в законоустановените срокове се
дължат ведно със законната лихва – в случая от 01.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Съдът намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и
в предвидената от закона форма. Същият съдържа фактическите и правни основания
за издаването му, като в хода на административното производство не са допуснати
нарушения на производствените правила.
По изложените
съображения съдът счита, че не са налице основанията на чл.
146, т.3 и т.4
от АПК, поради което жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД
гр. Шумен като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал.1 и 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и к.- Ш.“ ООД със седалище и адрес на
управление ***, пл. „Воин“ №1, ЕИК *********, представлявано от управителя К.М.срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане №3/19.02.2019г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ гр. Варна, с който на основание чл.195б от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.194,
ал.1, т.1, б.”а” и ал.2 и чл.194а, ал.1 от Закона за водите, чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.1, т.1, б.“а“, чл.3,
ал.1, чл 7, ал.1, чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1, т.1 от Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
(Тарифата), е установил публично задължение за
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Шумен за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г. в размер на 485 489.72 лева – главница, дължима ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2018 г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: