Р Е Ш Е Н И Е №129
гр. Габрово, 06.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври
................. през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора .......
като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№150 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й.И.А. срещу Решение с рег. № 23000-6152/12.05.2021г. на Директор на ОД
на МВР Габрово, с което е отказано
заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР.
Според жалбоподателя изложените изводи в
оспореното Решение на директор на ОД на МВР Габрово били неправилни и
незаконосъобразни, поради което и постановения административен акт бил
неправилен е незаконосъобразен.
Видно от установената фактическа обстановка и
приложените писмени доказателства по образуваното и водено наказателно
производство било наложено наказание глоба, което било изпълнено и от датата на
изпълнението му бил започнал да тече срок за реабилитация, който срок отдавна
бил изтекъл. Следователно всички последици от осъждането му следвало да бъдат
заличени по силата на НК. Заличаването на последиците от осъждането на
жалбоподателя било настъпило по силата на закона много преди приемането на
ЗЗЛД, както и преди приемането на посочената Инструкция, на която се бил
позовал директор на ОД на МВР Габрово. В оспореното Решение били посочени
разпоредби на цитираната Инструкция, които били в противоречие на НК,
предвиждащ че всички последици от осъждането се заличават с настъпването на
реабилитация по право.
Според жалбоподателя при противоречие на
нормативни актове следвало да се приложи този, който е с по- голяма сила
съгласно разпоредбите на ЗНА.
Претендира се отмяна на оспореното Решение на
Директор на ОД на МВР Габрово.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован се явява
лично и се представлява от упълномощен
пр. представител- адвокат, който поддържа жалбата,
излага подробни мотиви по същество и моли за отмяна на оспорвания акт.
Ответникът – Директор на ОД на МВР Габрово, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен пр.
представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата. Поддържа, че оспорваното решение е
законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за
отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Габрово, в настоящия съдебен състав след като съобрази
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с
подадено Заявление №23000- 3531/10.03.2021г. от Й.И.А., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни от информационните
фондове на МВР, свързани с образувано и водено срещу него НОХД№657/2004г. по описа на РС Габрово.
Същото е образувано въз основа на ЗМ 87/1999г., пр. преписка №1154/1999г. по
описа на РП Габрово, сл.д.№397/1999г. по описа на ОСООП Габрово за престъпление
по чл. 313, ал. 2 от НК. По образуваното НОХД №657/2004г. е постигнато
споразумение между прокурор при РП Габрово, адвоката на подсъдимия и подсъдимия
съгласно което подсъдимият е осъден, като му е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева. Съдебният акт, с който е приключило воденото наказателно
производство е добил законна сила на 28.10.2004г.
Обработваните във връз ка със заявителски
материал и наказателното производство лични данни на Й.А. са за извършител на
престъпление и в тази насока А попада в обхвата на разпоредбите на чл. 3 от Инструкция
№8121з-748/28.10.2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на НПК и НК и на проверки на данни за
престъпления от общ характер.
По делото е изготвено Становище от
юрисконсулт при ОД на МВР Габрово в което са обсъдени приложените документи,
описана е фактическата обстановка във връзка с подаденото Заяввление от Й. А,
като в заключение е предложено на Директор ан ОД на МВР Габрово да не се
изтриват личните данни на Й.И.А., съхранявани в масивите на МВР.
Директор на ОД на МВР Габрово е разгледал
подаденото Заявление на Й.А., както и представеното му Становище и е приел, че
по силата на посочената разпоредба на чл. 3 от Наредба №8121з-748/28.10.2014г.
липсва основание за изтриване на обработваните лични данни на заявителя.
Постановил е процесното Решение №23000-6152/12.05.2021г. с което е отказано
заличаване/изтриване на личните данни на Й.И.А., обработвани в информационните
фондове на МВР във връзка с наказателно производство НОХД№657/2004г. по описа
на РС Габрово.
От направена справка в КЗЛД е видно че към
09.07.2021г. не е установено наличието на висящо или приключило производство
пред комисията инициирано от Й.И. Адреев срещу директор на ОД на МВР Габрово.
При така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна
страна и в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган – директор на ОД на МВР Габрово. Разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на
вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на
определени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 32,
ал. 4
във връзка с чл.
28а, т. 1 от ЗЗЛД в случаите, когато физическо лице е поискало заличаване на негови
лични данни, администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него
длъжностно лице взема решение и извършва съответното действие в 14-дневен срок от
подаване на заявлението по чл. 29 или мотивирано отказва извършването му.
Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран
отказ по чл. 32,
ал. 4 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основания за постановяването
му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореното решение е постановено и в
съответствие с приложимите материално- правни норми.
Обработването на лични данни от органите на МВР
е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона
за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на
личните данни. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита
на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на
обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР
съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни.
Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция №
8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на
Наказателно- процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за
престъпления от общ характер /Инструкцията/. В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията
е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се
обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно
производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления
от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1
е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността,
разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от
Инструкцията/.
В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени
материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с
изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления.
Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен
отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24,
ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано
наказателно производство в случаите на чл. 24,
ал. 5 НПК;
3. наказателното производство е прекратено (а) на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление и са изтекли сроковете по чл.
243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете
по чл.
243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) (на основание чл. 24,
ал. 5 НПК;
г) на основание чл.
250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24,
ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за
което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5.
изтекъл давностен срок по чл. 81,
ал. 3
във връзка с чл. 80
от Наказателния кодекс (НК) при (а) постановен отказ от образуване на наказателно
производство на основание чл. 24,
ал. 1 НПК
с изключение на случаите на чл. 24,
ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24,
ал. 1 НПК
с изключение на случаите на чл. 24,
ал. 1, т. 1 и 8а НПК); 6. наложена е глоба
по административен ред на основание чл.
218б НК
и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало
– във всички останали случаи.
В процесния случай безспорно се установява по
делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е
налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени доказателства,
че със Споразумение от 28.10.2004г. по НОХД 657/2004 г. на ГРС подсъдимият Й.И.А.
е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.313, ал. 2 от
НК за
което е осъден на "глоба" в
размер на 300 лева.
Споразумението е влязло в сила на 28.10.2004г. При така установените
факти, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на
жалбоподателя А. не е налице нито едно
от изрично и изчерпателно изброените в чл. 3,
т. 1-8 от
Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за заличаване на личните му данни.
Не е спорно по делото между страните също така,
че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86,
ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно чл. 85,
ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон е установено противното. В процесния случай
"противното" по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от
Инструкция № 8121з-748/2014 г. Целта на реабилитацията, като
институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в
информационните фондове на МВР – чл. 2,
ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което настъпването на
реабилитация не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е
така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е
последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на
извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по
право или т. нар. "абсолютна реабилитация" по смисъла на чл. 88а
от НК,
то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от
Инструкция № 8121з-748/2014 г.
В тази връзка следва да се има предвид, че
хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните
масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с
установените с чл. 3 от
Инструкция № 8121з-748/2014 г. материално-правни предпоставки. Целта на
обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е
защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване
на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на
чл. 3 от
Инструкция № 8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя,
както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи
обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване
на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, на основания,
различни от сочените в цитираната норма.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав
на ГАС намира, че с оспорения
акт не е нарушен Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО.
С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не
се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за
предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал.
2, б. "г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в
този случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се
подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на
лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива
(ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково
решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не
възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури
за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка
с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално
по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация,
свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването,
разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните
органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните
действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна
инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Не са налице визираните в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за заличаване
на личните данни на
Й.И.А..
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на
оспорването и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, своевременно поискани с депозирани писмена защита преди даване
ход по същество на спора. При определяне на размера му съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, като намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.А. ***, срещу Решение с рег. №264000-6152/12.05.2021г. на Директор на ОД
на МВР Габрово, като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.И.А. да заплати на ОД на МВР Габрово сума в размер на 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :