Определение по дело №273/2011 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София  14.02.2013г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав в публично заседание на 25.януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т. д. №273 по описа за 2011г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът докладва постъпило на 17.09.2012г. възражение от „О.” ЕООД, с което възразява  срещу вземане на „ Б.” ЕООД по кредит №409/2003г., като счита, че предявената сума е завишена със сумата от 534 480лв., като счита, че е  дублирана.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б.поддържа направеното възражение, като твърди, че основното разминаване произтича от лихви, обект на начисляване от страна на банката, които са неправомерно начислени. Получило се е натрупване на лихва върху лихва, което е увеличило размера  със сумата от 534 480 лв. 

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К. счита, че аргументите във възражението са неоснователни, тъй като длъжника се позовава на неверни факти. „Б” АД в молбата за предявяване  на вземанията действително е предявила две суми за главница. За сумата от 534 480лв. има изваден частичен изпълнителен лист, за част от главницата. Цялата главница е  в размер на 2 078 876,77лв., като част от нея е присъдена на банката с изпълнителен лист. Останалата част остава дължима по договор за кредит, за което има покана за доброволно изпълнение. Цялата сума е предсрочно изискуема. Въз основа на това банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен  лист за сумата от  534 480 лв. Не може да става дума за дублиране на сумите. Едната сума е присъдена по изпълнителен лист, а другата е дължима по кредита. Представям писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги с изх.дата от 02.02.2012г., заявление за издаване на  заповед за изпълнение  по чл.417 от ГПК и покана за изпълнение от 18.10.2011 г., придружена с 6 бр.  обратни разписки за връчване.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище. Действително по регистрите на банката вземането е такова, каквото е предявено, но в счетоводството на длъжника осчетоводяването е коренно различно и много трудно може да се установи разликата. Има споразумения, искания за удължаване на срокове, има промени в начисленията на лихви. Разликата е такава, каквато я посочват длъжника и кредитора.

Съдът докладва възражение от 18.09.2012г. на „О.” ЕООД срещу прието вземане на „Д.” ЕООД   в размер на 163 506,33лв. като същото се намали на 62866,85лв.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б. поддържа възражението.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. оспорва възражението, като счита че вземането произтича от договор за строителство, по силата на който обекта следва да се предаде в „груб строеж”. Грубият проект се определя с наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, като ние  представили акт 14. Издаден е акт 14 и е завършен обекта до фаза „груб строеж”.

Синдикът е предложил  вземане да бъде сторнирано до размер на 68 000,-лв. От 2010г. в ЗС -  подписът и печатът не са задължителни реквизити за фактурите. Процесната фактура от 2011г. е публикувана в годишните отчети. Вземането е доказано.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище.

Съдът докладва  постъпило на 18.09.2012г. възражение  от „С.” АД чрез адв. П.от САК, който не се явява. „С.” АД е включен в списъка на неприетите вземания със сума в размер на 3 174 343,91лв.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б. поддържа представеното писмено становище.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище. Да бъде одобрен списъка на неприетите вземания без промяна.

Съдът докладва възражение от „О.1” ООД срещу прието вземане на  кредитора Г. Я. М., като длъжникът счита, че не следва да приема вземане в приетия размер от 550 000 лв., а следва да се приема само до размера по изпълнителния лист от 10.10.2011 г.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б.взима становище, че поддържа възражението и становището си. Счита, че вземането на размера над сумата в изпълнителния лист е недължим и  несъществуващ.

Кредиторът Г. М. чрез адв. А. счита, че възражението е неоснователно. Синдикът е приел главницата по изпълнителен лист, а в останалата част има акцесорни последици. Синдикът правилно е приел вземането на представлявания от мен кредитор за сумата от 550 000 лв.

Синдикът на „О.” ЕООД К.взима становище, че вземането е доказано.

Съдът докладва възражение постъпило на 18.09.2012г. на „О.” ЕООД по отношение вземане на „П.” ООД.

Длъжникът „О.” ЕООД възразява срещу приемане на вземане  на „П.” ООД в размер на  26 069,99лв., като смята, че същото е погасено по давност. С възражението се представя решение №10/18.02.2011г. по гр.д. №622/2010г. по описа на Ботевградски районен съд. Счита, че становището на синдика е неправилно. Изводите, които е направил синдика за своето решение са неоснователни. Върху процесните фактури липсват подписи от страна на дружеството.

Синдикът на „О.” ЕООД К.взима становище, че вземането на „П.” ООД е съществуващо, на база сключено споразумение.

Съдът докладва възражение постъпило на 18.09.2012 г. на „О.” ЕООД по отношение вземане на „Р.” ЕООД за сумата от 10 000 лв. Във възражението си длъжникът твърди, че със сумата от 10 000,-лв. е извършено частично плащане, с която сума трябва да се намали вземането на „Р.” ЕООД.

Длъжника „О.” ЕООД чрез  адв. Б. поддържа възражението си. Изложените в него мотиви са правилни.

Кредиторът „Р.” ООД чрез адв. З. не оспорва възражението. Признава, че  сумата от 10 000,-лв., действително е платена. Длъжникът е приложил разписка, която е подписана от представител на „Р.” ООД.

 Съдът докладва възражение от 18.09.2012г. на „Д.” ЕООД  срещу вземане на Ц. Д.за вземане в размер на 100000,-лв., равностойността на 50 000евро.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа възражението. Уточнява по първото възражение срещу вземането на Ц. Л.Д.   №5 в списъка с приетите вземания, поддържа същото за сумата от 97 791,50лв. Вземането е въз основа на запис на заповед от 04.08.2008г. издадена от длъжника „О.1” ООД. Бяха представени  и договори разменени му страните има и договор за цесия. Това вземане би трябвало да постъпи в касата на длъжника, а такова не е отразено в счетоводните записвания. Освен това за такъв заем би трябвало да има решение на Общото събрание на съдружниците при получаване на заем в такъв размер.

Кредиторът Ц. Д.чрез адв. А. счита възражението за неоснователно. Този кредитор не се е запознал с молбата на  Ц. Д.Към нея са представени документи, установяващи каузалното правоотношение по повод, на което е издаден. Записът на заповед не само договор за заем,  квитанция за предоставената сума, включително и решение на Общото събрание за посочената сума. Предвид изложеното, считам, че това възражение е неоснователно.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. е представи съм становище, което поддържа. Да не се уважава на възражението срещу вземането на Ц.Д..

Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище. Вземането е легитимно и дължимо.

Съдът докладва възражение от 18.09.2012г. на „Д.” ЕООД  срещу вземанията на „С.” ЕООД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа възражението. От представените  документи става ясно, че вземанията на „С.” ЕООД  произтичат от сделка -  договор за недвижим имот, обременен с ипотека. Претенцията се основава на това, че длъжникът „О.” ЕООД не е заличил ипотеката след като е извършил продажба на имота. Относно другите, както са дадени по разбивки:  данъчни задължения в размер на  2 625,89лв. лихва по главница  916,57лв., това е записано във вземането, както е предявено. Договорите са за довършителните работи и данъчните задължения, са задължения на преобретателя на имота „С.” ЕООД, а не на длъжника „О.” ЕООД. 

Кредиторът „С.” ООД чрез адв.С.оспорва направеното възражение срещу приетото вземания на „С.”  ЕООД.  Предвид съображенията изложени в днешното съдебно заседание, очевидно кредиторът „Д.” ЕООД оспорва сделки  между „С.7” и длъжника „О.” ЕООД преди датата на предявяване на неплатежоспособността. Такива сделки не са от компетентността на синдика, а следва да се предявяват единствено по исков ред. Считам това възражение за неоснователно.

Длъжникът „Орхание-1” ЕООД чрез  адв. Беевнамира, че е безспорно установено, че регресните права на третото лице „Скорпион 7” възникват в пълен обем, при положение, че същият е погасил за своя сметка целият си дълг или част от вземането. Подкрепя възражението в частта, с която вземането следва да бъде прието -  Преотстъпено и реализирано  изпълнение на банката върху ипотекирания имот.

Синдикът на „О.” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище. Съдът докладва  възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „Е.” ЕООД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста Андреева поддържа възражението. Така предявеното вземане произтича от сключен предварителен договор за покупко-продажба от 10.12.2009г. на имот, както и запис на заповед към него. Няма доказателства предварителния договор да е породил в своето действие да стане окончателен такъв, съгласно чл.19 ЗЗД. Освен това предявения договор е частен диспозитивен документ, няма доказателствена сила, но за своя издател случаят не е такъв. Няма приета експертиза, която да е приложена и няма отразяване в счетоводството на длъжника.

Кредиторът „Е.” ЕООД чрез адв. Н. оспорва възражението, като неоснователно. Правилно синдикът е включил в списъка вземането на „Е.” ЕООД. 

Длъжника „О.” ЕООД чрез  адв. Б.смята, че възражението  е формално, необосновано и не следва да се приема. Поддържа представеното писмено становище.

Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище. Синдикът заявява, че открила още 11 предварителни договора в архива на длъжника, по които очаква да се предявят вземания.

 Съдът докладва  възражение на „Д.” ЕООД срещу вземане на „О”ООД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа депозираното възражение. Счита, че се касае за сделки на свързани лица -  длъжникът „О.” с  „О” ООД. Видно от  предявеното вземане, те произлизат от погасителни вноски към „У.” АД. Не е ясно на какво основание свързаното лице е правило тези вноски. Това може да е просто дарение.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С.смята, че направеното възражение от „Д.” ЕООД е неоснователно. Относно съображението за свързаните лица, законът не го забранява след като бъде декларирано по съответния ред.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. взима становище, че възражението е неоснователно по съображения в писменото си становище.

Синдикът на „О.” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище. Съдът докладва  възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „О.” ООД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа направеното възражение. Счита, че се касае за сделки на свързани лица -  длъжникът „О.” с  „О.” ООД. Видно от  предявеното вземане, те произлизат от погасителни вноски към „У.” АД. Не е ясно на какво основание свързаното лице е правило тези вноски. Това може да е просто дарение.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. Сегова намира направеното възражение на „Д.” ЕООД е неоснователно. Относно съображението за свързаните лица, законът не го забранява след като бъде декларирано по съответния ред.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.моли да се отхвърли  възражението на „Д.” ЕООД.  Поддържа писменото си становище.

Синдикът на „Орхание-1” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище. Съдът докладва  възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „Болкан Комерс Лимитид” ЕООД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А.поддържа направеното възражение. Вземанията се основават на договори и тристранни протоколи, което не доказват размерът на приетите вземания. Няма фактура, от която да е видно дали са правени някакви счетоводни записвания. Освен казаното, дружествата са свързани и не е проблем да създават огледални доказателства в производство по несъстоятелност за да могат да бъдат ощетени останалите кредитори.

Кредиторът „Б.” ЕООД не се представлява.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.моли да се отхвърли  възражението на „Д.” ЕООД като неоснователно. Поддържа писменото си становище. Задължението е засечено в двете фирми, има осчетоводяване. Декларирани са и в месечни отчети.

Синдикът на „О.” ЕООД  К. е представила становище, което поддържа. Представените с предявеното вземане фактури са осчетоводени и декларирани пред НАП и от двете дружества. По всички фактури е начислен ДДС, декларирани са в данъчната служба в месеца на издаването им и няма как да бъдат антидатирани.

Съдът докладва възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „А.” АД:

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа нашето възражение. Вземането  произтича от договор от 08.10.2010г., като се претендира главница 38 000,-лв. и неустойка – 600 000 лв. Счита, че договорът е с невъзможен  предмет – разработване проект за ловни стопанства. Няма доказателства „О.” ЕООД да притежава ловни стопанства. Тези стопанства минават одобрение пред Министерство на земеделието и храните и се дават на концесия.  Няма доказателства за изпълнение на договора, че „А.” АД е изпълнил своето задължение по договора. Няма разменена кореспонденция между страните за установяване на вземането. По отношение на неустойката в размер на 600 000 лв., считам, че същата не може да бъде прекомерна между търговци. В практиката на ВКС  има тълкувателно решение в тази насока.

Кредиторът „А.” АД чрез адв. С. намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.694 от ТЗ страните могат да установят по друг ред, дали има наличие на договорни отношения. Да не се уважава възражението на „Д.” ЕООД. Подкрепя становището на синдика относно за включване на вземането.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б.взима становище да се отхвърли  възражението на „Д.” ЕООД като неоснователно.  Факт е, че „О.” ЕООД  беше в процедура  за одобрение за ловното стопанство между него и Министерство на земеделието и храните, което се забави, поради липса на пари.

Синдикът на „О.” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище. Съдът докладва  възражение от „Д.” ЕООД постъпило на 18.09.2012 г. срещу неприето вземане и невключването му в списъка на предявените и неприети вземания.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. поддържа възражението.  Вземането произтича от договор за строителство, по силата на който обекта следва да се предаде в „груб строеж”. Грубият проект се определя с наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, като ние  представили акт 14. В подкрепа на казаното, че сме издали акт 14 и сме завършили обекта до „груб строеж”.

По отношение становището на синдика. Той е предложил  нашето вземане да бъде намалено до размер на 68 000,-лв. Ние сме представили фактури и относно възражението, че същите нямат подпис и печат, твърдя, че съгласно промените в нормативната уредба от 2010г. в ЗС -  подписът и печатът не са задължителни реквизити. Процесната фактура от 2011г. е публикувана в годишните отчети. Нашето вземане е доказано.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б. поддържа становището на синдика, както и изложените от него аргументи. Твърди, че въпросното вземане не е осчетоводявано, а дори и да беше осчетоводено, не е дължимо.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа становището си. Единственото неприето вземане е по опростена фактура. Ако тази фактура беше осчетоводена, дружеството щеше да е регистрирано по ДДС, поради постигнат оборот в размер на 160 000,-лв., а закона задължава такава регистрация при оборот повече от 50 000 лв. При направената проверка в публичния регистър на възразилия кредитор  се установи, че дружеството няма регистрация по ДДС и тази фактура не е била осчетоводявана.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А.смята, че именно въз основа на тази фактура е подновена регистрацията по ДДС. Поради строително–ремонтни дейности,  след като множество лица не бяха ни платили на дружеството и след липса на необходимия оборот, дерегистрирането му става служебно.

Съдът докладва възражение от Ц.Л. Д.и Г. Я. М. постъпило на 18.09.2012 г. срещу вземане на „Д.” ЕООД.

Кредиторите Ц.Д.и Г. М.чрез адв. А.поддържат възражението по съображения изложени в него. Считат, че представените от другата страна актове не удостоверяват, че сградата е предадена в „груб строеж”, тъй като завършване на сградата в „груб строеж”, става с акт на общинската администрация.  Тъй като такъв не е представен, не е възникнало и задължение.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. намира вземането е доказано. Представени са доказателства, които съдът е приел. С молбата за предявяване на вземането е представен акт-обр.14 за приемане на  конструкцията и писмо. Въз основа на него „О.” е извършило сделка с две от сградите с нотариален акт, което доказва, че имотите са изградени на фаза „груб строеж”. Актът е представен с писмо в съответните служби.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. счита възражението на двамата кредитори за основателно. Поддържа представеното становище. Представеният договор не е този, по който е издадена фактурата. Приетото вземане е в размер на 163 506,33лв.

Синдикът на „О.” ЕООД  К. заявява че приетото вземане е в размер на 163 506,33 лв. Въпреки наличните пороци, моли съдът да одобри вземането.

Съдът докладва възражение от Ц. Л. Д. и Г. Я.М. постъпило на 18.09.2012г. срещу „С.” ООД в размер на 426 000,99лв.

Кредиторите Ц. Д.и Г.М. се представляват от адв. А., която поддържа възражението. Счита, че кредиторът не е удостоверил вземането на посоченото основание. Представеният договор за покупко-продажба не установява вземане на „С.” ЕООД. Дори да са налице претенции във връзка с изпълнение на този нотариален  акт, няма данни те да са реализирани. Първото вземане е лишено от  основание. Същото се отнася и за договора за довършителни работи.

Кредиторът „С.” ООД чрез адв.С.оспорва направеното от Ц.Д.и Ге. М.възражение. От основанието, което се сочи е видно, че  кредиторът оспорва сделки  между „С.” и длъжника  преди датата на неплатежоспособността. Всичко е подкрепено с писмени  доказателства. Счита, че синдикът не може да преценява такива сделки. Такива претенции би следвало да се установяват единствено по исков ред. Относно възражението за изтекла погасителна давност, счита същото за неоснователно.  „С.” ООД черпи права от неизпълнение на задължение на длъжника – заличаване на ипотека на недвижим имот, поради което е приложима 10-годишна давност, а не по общия – 5-годишен давностен срок.

Длъжника „О.” ЕООД чрез адв. Б. поддържа депозираното писмено становище.

Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище.

Съдът докладва  възражение от Ц. Л. Д.и Г. Я.М. постъпило на 18.09.2012г. срещу „Е.” ЕООД в размер на 293 639,03 лв.

Кредиторите Ц. Д. и Г.  М. чрез адв. А. поддържа направеното възражение. В това производство могат да бъдат приети единствено ясни и безспорни доказателства по основание и размер. В случая е представен бланкетен договор и фактури, които не кореспондират с посочения договор. В рамките на това производство не може да се установи дължи ли длъжника тези плащания, извършени ли са доставките. Считам, че вземането не е доказано по основание  и размер.

Кредиторът „Е.” ЕООД чрез адв.Н. оспорва възражението. Правилно синдикът е изследвал представените документи и ги е включил в списъка на приетите вземания.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.смята, че задължението към кредитора е осчетоводено. Ежегодно са издавани съответните справки и отчети. Вземанията са действителни. Представя писмено становище. Да се уважи становището на синдика.

Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение Ц.Л.Д.  и Г. Я.. срещу приемане на вземане на „Е.” ЕООД в размер на  268 654,21 лв.

Кредиторите Ц.Д. и Г. М.чрез адв. А. поддържа възражението. Кредиторът не е доказал извършени плащания по предварителния договор.

Кредиторът „Е.” ЕООД чрез адв. Н.оспорва възражението, като неоснователно.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.смята, че възражението на кредиторите Ц. Л.Д. и Г. Я.М. е неоснователно. Поддържа писменото становище.

Синдикът на „О.” ЕООД  К.: Поддържам писменото си становище.

Кредиторът „Е.” ЕООД чрез адв. Н.счита, че вземането е действително.

Кредиторите Ц.Д.и Г.  М.представлявани от адв. А.танасова твърдят, че този предварителен договор не е влязъл в сила.

Съдът докладва възражение Ц.Л. Д. и Г.Я.М. срещу прието вземане на „О.” ООД в размер на  61 733,84 лв.

Кредиторите Ц. Д.и Г. М.представлявани от адв. А. поддържат възражението по съображения изложено в него.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С.оспорва възражението на Ц.Д.и Г.М.. Въпреки, че са свързани страни, данъчните фактури са осчетоводени, ДДС е платено и  вземането е съществуващо.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. намира възражението за неоснователно. Съображенията са изложени в писмено становище, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД  К.представя писмено становище.

Съдът докладва възражение Ц.Л.Д. и Г. Я. М.срещу прието вземане на „О.” ООД в размер на  85 341,91 лв.

Кредиторите Ц.Д.и Г.  М.чрез адв. А.поддържа възражението по съображения изложено в него.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С. оспорва възражението на Ц.Д. и Г.М.. Става въпрос за договор за заем между две дружества.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.намира възражението за неоснователно. Процесното правоотношение е обективирано в договора. Съображенията са изложени в писмено становище, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение Ц. Л. Д.  и Г.Я. М.срещу прието вземане на „А.” АД в размер на  638 000 лв.

Кредиторите Ц. Д.и Г.  М. чрез адв. А. поддържат възражението. Считат, че клаузата за неустойка по договора е нищожна, като се позовава на тълкувателно решение №1/2010г. на ВКС.

Кредиторът „А.” АД чрез адв. С. намира възражението на Ц.Л.Д. и Г.Я.М. за неоснователно.  Двете страни са подписали договор и има неизпълнение по договора  и  неустойката се дължи.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.счита възражението на Ц.Д. и . М.за неоснователно, като съображенията са изложени в становището, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение на Ц. Д.и Г. М. срещу вземанията, включени в списъка на неприетите вземания срещу вземанието на „Д.” ЕООД.

Кредиторите Ц.Д. и Г.  М. чрез адв. А.оспорват тези вземания. Правилно синдика ги е включил в списъка на неприетите вземания. Оспорват вземанията, ако досежно тях се образуват искови производства по чл. 694 ТЗ, като се правят възражения, за да може да участват и да представляват техните вземания по алтернативните процеси между длъжника и кредитора. Да се остави списъка на неприетите вземания без корекция.

Кредиторът „Д.” ЕООД чрез прокуриста А. смята възражението на кредиторите Ц.Д.и Г.М. е неоснователно. Моли съдът да измени  списъка  и включи вземанията на „Д.” ЕООД в списъка на приетите вземания.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б.възразява срещу направеното възражение, като неоснователно. Представил е становище, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД Кольовска поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение на Ц. Д. и .М. срещу вземанията, включени в списъка на неприетите вземания съответно срещу вземанието на „К.” ЕООД.

Кредиторите Ц. Д. и Г.  М. чрез адв. А.поддържат подаденото възражение по съображения изложени в него. Да се остави без корекция списъка на синдика.

Кредиторът „К.” ЕООД чрез адв. Н.намира възражението на кредиторите Ц. Д. и Г.М.за неоснователно. Моли съдът да измени  списъка  на приетите вземания като включи вземането в него.

Длъжника „О.” ЕООД чрез  адв. Б. възразява срещу направеното възражение, като неоснователно. Представил е становище, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение на Ц. Д.и Г. М. срещу вземанията, включени в списъка на неприетите вземания съответно срещу вземането на „С.” АД

Кредиторите Ц. Д.и Г. М.чрез адв. А. поддържа възражението по съображения изложени в него. Да се остави без корекция списъка на синдика.

Кредиторът „С.” АД, не изпраща представител.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б. възразява срещу направеното възражение, като неоснователно. Представил е становище, което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение на „К.” ЕООД, включено в списъка на неприетите вземания.

Кредиторът „К.” ЕООД чрез адв. Н. счита, че вземането следва да се приеме, а възражението да се остави без уважение. Вземането произтича от Запис на заповед.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б. поддържа становището си. Вземането следва да се приеме, произтича от запис на заповед и договор и неустойка за неизпълнение на поето задължение в срок в размер на 120000евро.

Синдикът на „О.” ЕООД К.поддържа представеното становище.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на  „О.” ООД в размер на  85 341,91 лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К.поддържа възражението по съображения, изложени в същото.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С. оспорва възражението като неоснователно. Правилно синдика го  е включил в списъка на неприетите вземания.

Длъжника „О.” ЕООД чрез  адв. Б.поддържа становището си.

Синдикът на „О.” ЕООД  К. поддържа становището си.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на „О.” ООД в размер на  61 733,84лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К. поддържа възражението по съображения изложени в същото. Не е ясно на какво основание се претендира това задължение. Не е ясно какви са отношенията между „О.” ООД и „О.” ООД. Ако „О.” ООД  като дарение е погасявал кредита на „О.” ООД, счита, че няма основания да  иска връщане на платените по кредита пари.

Кредитора „О.ООД чрез адв. С. оспорва възражението като неоснователно.  Между „О.” ООД и „О.” ООД  има сключен договор, по силата на който „О.” ООД  се задължава да покрива вноски по кредит.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. поддържа становището си. Въпросното вземане действително е налично, произтичащо от заплащане на  задължения, които са имали, но не са имали ресурс да го погасят. Погасяването е извършено от страна на „О.” ООД.

Синдикът на „О.” ЕООД  К. поддържа становището си.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на  „Б.” ЕООД в размер на  30600 лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К.поддържа възражението по съображения изложени в същото.

„Б.” ЕООД не се представлява.

Длъжника „О.” ЕООД – адв. Б.поддържа представеното писмено становище.

Синдикът на „О.” ЕООД  Кольовска поддържа депозираното становище.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на „А.” АД в размер на  638000 лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К. поддържа възражението по съображения изложени в същото.

Кредиторът „А.” АД чрез адв. С. оспорва  възражението. Вземането е доказано и правилно включено в списъка на приетите вземания.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. поддържа становището си.

Синдикът на „О.” ЕООД  К. поддържа становището си.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на „Е.” ЕООД в размер на  268 645,21 лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К.поддържа възражението по съображения изложени в същото.

Кредиторът „Е.” ЕООД чрез адв. Н.поддържа вземането, което  произтича от предварителен договор за покупко-продажба  и запис на заповед.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез  адв. Б. поддържа представеното писмено становище.

Синдикът на „О.” ЕООД  К.поддържа становището си.

Съдът докладва възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на „С.” ООД в размер на  426 000,99лв.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К. поддържа възражението по съображения изложени в същото.

Кредиторът „С.” ООД чрез адв.С.оспорва възражението. Счита, че е недопустимо, поради липса на правен интерес. Банката е  обезпечен кредитор в това производство. Възраженията, които се сочат биха могли да бъдат предявени единствено на основание чл.728 ТЗ. Възражението е  неоснователно. Сделките са сключени преди датата на несъстоятелността.  „Б.” АД е кредитор по ипотека, от която черпи права.

Кредиторът „Б.” АД чрез юрк.К. счита, че по  закон нищожни  са сделките сключени след началната дата на неплатежоспособността.  Тука не се говори за такава нищожност и вземането е неоснователно.

Длъжника „О.” ЕООД чрез  адв. Б. е представил писмено становище което поддържа.

Синдикът на „О.” ЕООД  К.поддържа становището си.

Съдът докладва възражение на „Р.” ООД постъпило на 25.09.2012г. срещу вземане на „О.” ООД в размер на  61 733,84лв.

Кредиторът „Р.” ООД чрез адв. З.поддържам  възражението  за сумата от 61 733,84лв. по съображения изложени в него. Издаването на фактура представлява счетоводен документ, но не удостоверява съществуващо вземане. Единственото задължение на издателя е внасянето на ДДС и съответно ползването на данъчен кредит от другата страна. Обстоятелството, че дистрибутора е регистриран по ДДС, дори да е отразил тези фактури в дневниците си  за продажба, това не прави вземането действително. Възражението ни е по § 1 от ПЗР на ТЗ относно „свързани лица”. Вземанията не отразяват действителни задължения на длъжника към свързани с него лица, които не са имали  приходи.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С. оспорва възражението. Вземането е действително.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б.поддържа становището си. Двата договора легитимират погасяване на парични задължения. Няма издадени фактури, има издадени документи от банката за погасяване. Няма издадена фактура и по договор  за паричен заем от 05.05.2010г. Вземанията произтичат от погасяване задължения на „О.” ЕООД.

Кредиторът „Р.” ООД чрез адв.З. заявява, че тези вземания не фигурират като декларирани такива от длъжника „О.” ЕООД. Няма заеми извън финансови предприятия, а финансови предприятия са единствено „Б.” АД и „У.” АД. Тези заеми не са включени в Годишния финансов отчет, който е публично обявен.

 Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа представеното становище. Заемът е осчетоводен.

Съдът докладва възражение на „Р.” ООД постъпило на 25.09.2012г. срещу вземане на „О.” ООД.

Кредиторът „Р.” ООД чрез адв. З. поддържа възражението за сумата от 85341,91лв. по съображения изложени в него. „О.” ООД не е развивало дейност, не е разполагало с капитал, който да предостави на заем на длъжника. Видно от декларираните отчети дружеството е генерирало загуби.Отчетите не съдържат такъв заем. След 28.02.2011г. всички плащания следва да са извършени по банков път, а такива данни няма.

Кредиторът „О.” ООД чрез адв. С. оспорва възражението. Счита, че вземането е действително.

Длъжникът „О.” ЕООД чрез адв. Б.поддържа становището си. Двата договора  легитимират погасяване на парични задължения. Няма издадени фактури, има издадени документи от банката за погасяване. Няма издадена фактура и по договор  за паричен заем от 05.05.2010 г. Вземанията произтичат от погасяване задължения на „О.” ЕООД.

Кредиторът „Р.” ООД чрез адв. З. в поддържа подаденото възражение, като твърди че тези вземания не фигурират като декларирани такива от длъжника „О. 1” ЕООД. Няма заеми извън финансови предприятия, а финансови предприятия са единствено „Б.” АД  и „У.” АД. Тези заеми  не са включени в Годишния финансов отчет, който е публично обявен.

 Синдикът на „О.” ЕООД К. поддържа становището си. Заемът е осчетоводен.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като се запозна с представените доказателства и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

По отношение на възражение от „О.” ЕООД, с което възразява  срещу вземане на „Б.” ЕАД по кредит №409/2003г., като счита, че предявената сума е завишена със сумата от 534 480лв., като счита, че е  дублирана.

По делото се представи договор за кредит №409/2003г. и 15бр. анекси. Страните са удължавали срока за изплащане на вземанията като са установявали размера на просрочията по погасителните планове. До анекс №9 са закрепвали и размера на отпуснатия кредит, като след това анексите определят само размера на просрочените вноски. По делото се представиха доказателства за иницииране на заповедно производство за частично събиране на главница в размер на 534 480,-лв. по гр.д.№216/2012г. на РС гр.Ботевград. По признание на представителя на „Б.” ЕАД от страна на длъжника е подадено възражение и е заведено дело по реда на чл.422 ГПК, което впоследствие е прекратено.

При така ангажираните доказателства съдът намира, че за да се приеме едно вземане то следва от представените доказателства да се установява размера на вземането по един безспорен начин по основание и размер. Производството по гр.д.№216/2012г. на РС гр.Ботевград няма сила на пресъдено нещо, тъй като сумата не е присъдена след разглеждане на спора по същество. С анексите от №1 до №9 вкл. страните са калкулирали размера на дълга към датата на сключването им като са включвали размера на главниците, лихвите за забава, наказателните лихви и разноски и към така определената сума са изготвяли погасителен план на дължимата сума. С анексите от №10 до №15 не се посочва размера на дължимото, а само размера на просрочените вноски и представлява просрочена главница, просрочена лихви, разноски и такси. Към претендираните главници по анексите „Б.” ЕАД е предявила и лихви  в размер на 363 513,24лв. и наказателна лихва в размер на 327 901,84лв. след 25.04.2010г. насетне. Ето защо съдът намира възражението за дублиране на сумите за лихви за идентичен период, които вече са включени в анексираните суми за основателно. Освен това претендираните „наказателни лихви” в размер на 327 901,84лв. съдът намира, че също са недължими, тъй като вече са претендирани и дължими така наречените от страните „възнаградителни лихви”. Последните имат характер на лихва за забава, съгласно чл.86 ЗЗД. Лихвата не може да има наказателен характер, такъв може да има единствено неустойката, но страните следва да са я дефинирали изрично като такава. Съдът обаче без липса на възражение в тази насока не може да се произнася екстра петитум, поради което тези „наказателни” лихви следва да се включат в списъка на приетите вземания. 

По отношение на възражение от 18.09.2012г. на „О.” ЕООД срещу прието вземане на „Д.” ЕООД   в размер на 163 506,33лв. като същото се намали на 62866,85лв.

Възражението е неоснователно.

Видно от представения договор за строителство на две двойки къщи, съгласно договор за СМР от 28.04.2009г. и представените документи за извършване на строителството обектите са построени на фаза груб строеж, поради което е дължимо възнаграждението по договора за изработка в размер на 150000евро. С приемането на акт за приемане на конструкция образец №14 от 25.06.2009г. Вземането е станало изискуемо в договорения размер, въпреки, че е осчетоводено задължение от „О. 1” ЕООД към “Д.” ЕООД в размер на 121522,86лв. Вземането е предявено за 388 737,02лв. от които 293 374,-лв. главница и 95 362,52лв. лихви за периода 25.05.2009г. до 24.07.2012г. Вземането следва да се приеме след приспадане на признатите от “Д.” ЕООД платени 5000,-лв. за главницата или в размер на 288370лв. и да се редуцира по отношение на лихвата до датата на откриване на производството 26.06.2012г. по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ и лихвата след откриването на производството по т.9.

По отношение на постъпило на 18.09.2012г. възражение  от „С.” АД чрез адв. П.Ч.от САК, който не се явява.

Възражението е основателно.

„С.” АД е включен в списъка на неприетите вземания със сума в размер на 3 174 343,91лв. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.05.2009г., като в срок до 06.06.2009г. е следвало да бъде заплатена на „С.” АД от „О.” ЕООД сума от 1 500 000евро. С протокол от 06.06.2009г. страните по договора признават, че „О.” ЕООД не може да изпълни задълженията си по предварителния договор и дължи неустойка в размер на 1 500 000евро, съгласно чл.5 от договора. На същата дата 06.06.2009г. е издаден запис на заповед за сума от 1 500 000евро с падеж 10.09.2009г.

Съдът намира, че вземането следва да се приеме, тъй като е налице признато неизпълнение на договорни задължения, които са породили последиците за възникване на правото на кредитора на договорената неустойка.

По отношение на възражение от „О.1” ООД срещу прието вземане на  кредитора Г. Я.М., като длъжникът счита, че не следва да приема вземане в приетия размер от 550 000 лв., а следва да се приема само до размера по изпълнителния лист от 10.10.2011г.

Възражението е частично неоснователно.

Вземането е доказано въз основа на нотариално заверено споразумение от 28.03.2011г. по силата на което „О.” ЕООД дължи на „Т.” ЕООД до 30.06.2011г. 250 000лв. и неустойка в размер на 250 000лв. при неизпълнение в срок. С договор за цесия „Т.” ЕООД прехвърля вземането си на Г. Я.М.. Съдът намира, че вземането следва да се приеме до размера на главницата и неустойката, като към молбата за предявяване на вземането и в съдебно заседание не се представиха доказателства за завеждане на изпълнително дело и за направени в изпълнителното производство разноски.

По отношение на възражение постъпило на 18.09.2012г. на „О.” ЕООД по отношение вземане на „П.” ООД.

Възражението е неоснователно.

Вземането е доказано с изпълнителен лист от 05.03.2012г. по гр.д.№641/2011г. на СОС. Неоснователно е възражението за погасителна давност, тъй като съгласно чл.116 б.”Б” ЗЗД с предявяване на иска давността се прекъсва и започва да тече нова петгодишна давност чл.117 ЗЗД, която не е изтекла.

По отношение на възражение постъпило на 18.09.2012г. на „О.” ЕООД по отношение вземане на „Р.” ЕООД за сумата от 10 000 лв.

Възражението е основателно.

Вземането произтича от изпълнителни листове от 23.02.2010г. и 20.05.2011г. като е извършено частично плащане в размер на 10000лв. на 10.06.2011г., което се признава от „Р.” ЕООД и е представена разписка за извършеното плащане. С тази сума следва да се намали размера на приетото вземане.

Съдът докладва възражение от 18.09.2012г. на „Д.” ЕООД  срещу вземане на Ц. Д. за вземане в размер на 100000,-лв., равностойността на 50 000евро.

Възражението е неоснователно.

Вземането на Ц. Д. е доказано въз основа на договор за заем, скрепен със запис на заповед от 04.08.2008г. и авал от Ц.К. Л., като е налице и нотариална заверка на препис от 10.11.2010г. и приходен касов ордер. Ето защо съдът намира, вземането е доказано по основание и размер до равностойността на заетата сума 50000евро.

Съдът докладва възражение от 18.09.2012г. на „Д.” ЕООД  срещу вземанията на „С.” ЕООД:

Възражението е основателно.

Предявеното вземане в общ размер от 426000,99лв., произтича от платени 50000лв. по договор за покупка на недвижим имот с нот. Акт №47/2006г. на еднофамилно жилище №1-а дясно група А №4. Кредиторът „С.” ЕООД твърди, че продавачът не е изпълнил задължението си да заличи ипотеката в полза на „П.” АД върху продадения имот. Кредиторът претендира лихви върху сумата, в размер на 86506,42лв., разноски по покупко-продажбата, данъчни задължения, договори за довършителни работи, и за поддръжка на имота. По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на собствеността на процесния недвижим имот. По делото липсват доказателства за развалянето по съдебен ред на сделката, поради което тежестите са за сметка на собственика „С.” ЕООД. Не се представят доказателства довършителните работи да са платени, а да не са извършени, поради което вземането следва да се включи в списъка на неприетите вземания.

По отношение на възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „Е.” ЕООД:

Възражението е неоснователно.

С предварителния договор от 1. „О.1” ЕООД е поел задължението да построи прехвърли собствеността на недвижим имот на „Е.” ЕООД в срок до 31.12.2010г. При неизпълнение съгласно чл.5 от договора се дължи неустойка от 40% върху продажната цена, за което се издава и запис на заповед в размер на 120 000евро. Не се спори, че обектът не е прехвърлен в срок, поради което е възникнало вземането за неустойка в полза на „Е.” ЕООД, поради което същото следва да се приеме.

По отношение на възражение на „Д.” ЕООД срещу вземане на „О”ООД:

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е платило задължения на „О.” ЕООД към „У.” ЕАД по банков път. По този начин „О.” ООД е платило нещо недължимо и се е суброгирало в правата на кредитора „У.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

По отношение на възражение на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „О.” ООД:

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е поело и погасило задължения на „О.” ЕООД към „Т.” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД, които суми „О.” ООД е погасявало като заем към „О.” ЕООД. По този начин „О.” ООД е погасило чужд дълг и се е суброгирало в правата на кредиторите „Т.” ООД, „Е.” ООД и „Е.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

По отношение на възражение на „Д.” ЕООД срещу вземане на „Б.” ЕООД:

Възражението е неоснователно.

„Б.” ЕООД е отдал под наем по договор от 01.01.2010г. недвижими имоти, ползвани от длъжника „О.” ЕООД срещу уговорена наемна цена. Задълженията са фактурирани и осчетоводени, поради което следва да се приемат.

По отношение на възражение на „Д.” ЕООД срещу вземане на „А.” АД:

Възражението е неоснователно.

Между „О.” ЕООД и „А.” АД е сключен договор от 08.10.2010г., по силата на който длъжникът „О.” ЕООД е възложил на „А.” АД изработването на проект за осъществяване на ловностопански дейности в Дивечовъден участък „Вежен” в район на ДГС „Рибарица” срещу възнаграждение в размер на 38000лв., както и да осъществява дейностите по организиране на дейностите посочени в т.2 чл.1 от договора, който е със действие 15години. За организиране на дейностите по т.2 договореното възнаграждение е 40000лв. годишно като съгласно чл.15 ал.2 от Договора е уговорена неустойка при  прекратяването му от страна на възложителя в размер на договореното възнаграждение за останалия период от договора, което прави 600000,-лв. Вземането е предявено за 600000,-лв. съгласно чл.15 ал.2 и за възнаграждението за изработването на проекта в размер на 38000лв.  По признание на длъжника „О.” ЕООД проектът не е реализиран по вина на длъжника. Договорът има силата на закон между страните за уговореното в него. При неизпълнение на задълженията си от страна на „О.” ЕООД дължи заплащане на договореното възнаграждение и уговорената неустойка, която е в размера на стойността на договора. Ето защо съдът намира, че договорна неустойка равна на стойността на договора не е прекомерна и не противоречи на справедливостта и на намаляване.

По отношение на възражение от „Д.” ЕООД постъпило на 18.09.2012 г. срещу неприето вземане и невключването му в списъка на предявените и неприети вземания с главница 164 564,62лв. и лихви за 18 659,15лв.

Възражението е частично основателно.

Видно от представения договор за строителство на две двойки къщи, съгласно договор за СМР от 28.04.2009г. и представените документи за извършване на строителството обектите са построени на фаза груб строеж, поради което е дължимо възнаграждението по договора за изработка в размер на 150000евро. С приемането на акт за приемане на конструкция образец №14 от 25.06.2009г. вземането е станало изискуемо в договорения размер, въпреки, че е осчетоводено задължение от „О.1” ЕООД към “Д.” ЕООД в размер на 121522,86лв. Вземането е предявено за 388 737,02лв. от които 293 374,-лв. главница и 95 362,52лв. лихви за периода 25.05.2009г. до 24.07.2012г. Вземането следва да се приеме след приспадане на признатите от “Д.” ЕООД платени 5000,-лв. за главницата или в размер на 288370лв. и да се редуцира по отношение на лихвата до датата на откриване на производството 26.06.2012г. по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ и лихвата след откриването на производството по т.9.

 По отношение на възражение от Ц. Л. Д.и Г.Я.М. постъпило на 18.09.2012г. срещу „С.” ООД в размер на 426 000,99лв.

Възражението е основателно.

Предявеното вземане в общ размер от 426000,99лв., произтича от платени 50000лв. по договор за покупка на недвижим имот с нот. Акт №47/2006г. на еднофамилно жилище №1-а дясно група А №4. Кредиторът „С.” ЕООД твърди, че продавачът не е изпълнил задължението си да заличи ипотеката в полза на „П.” АД върху продадения имот. Кредиторът претендира лихви върху сумата, в размер на 86506,42лв., разноски по покупко-продажбата, данъчни задължения, договори за довършителни работи, и за поддръжка на имота. По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на собствеността на процесния недвижим имот. По делото липсват доказателства за развалянето по съдебен ред на сделката, поради което тежестите са за сметка на собственика „С.” ЕООД. Не се представят доказателства довършителните работи да са платени, а да не са извършени, поради което вземането следва да се включи в списъка на неприетите вземания.

По отношение на възражение от Ц.Л. Д.и Г.Я. М. постъпило на 18.09.2012г. срещу „Е.” ЕООД в размер на 293 639,03лв.

Възражението е неоснователно.

Възразилите кредитори смятат, че в договора за продажба на стоки не са конкретизирани стоките обект на продажбата, поради което не следва да се приема вземането на „Е.” ЕООД. Съдът намира, че вземането е доказано въз основа на договора между страните, споразумението установяващо размера на неизплатената продажна цена и фактурите, посочващи конкретния вид и количества на продадените стоки. Ето защо вземането следва да се приеме.

По отношение на възражение Ц.Л. Д.  и Г.Я. М.срещу приемане на вземане на „Е.” ЕООД в размер на  268 654,21лв.

Възражението е неоснователно.

С предварителния договор от 1. „О.1” ЕООД е поел задължението да построи прехвърли собствеността на недвижим имот на „Е.” ЕООД в срок до 31.12.2010г. При неизпълнение съгласно чл.5 от договора се дължи неустойка от 40% върху продажната цена, за което се издава и запис на заповед в размер на 120 000евро. Не се спори, че обектът не е прехвърлен в срок, поради което е възникнало вземането за неустойка в полза на „Е.” ЕООД, поради което същото следва да се приеме.

По отношение на възражение Ц.Л. Д.и Г. Я. М. срещу прието вземане на „О.” ООД в размер на  61 733,84лв.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е платило задължения на „О.” ЕООД към „У.” ЕАД по банков път. По този начин „О.” ООД е платило нещо недължимо и се е суброгирало в правата на кредитора „У.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

По отношение на възражение Ц.Л. Д.  и Г. Я.М. срещу прието вземане на „О.” ООД в размер на  85 341,91лв.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е поело и погасило задължения на „О.” ЕООД към „Т” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД, които суми „О.” ООД е погасявало като заем към „О.” ЕООД. По този начин „О.” ООД е погасило чужд дълг и се е суброгирало в правата на кредиторите „Т.” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

По отношение на възражение Ц.Л.Д. и Г.Я. М. срещу прието вземане на „А.” АД в размер на  638 000,-лв.

Възражението е неоснователно.

Между „О.” ЕООД и „А.” АД е сключен договор от 08.10.2010г., по силата на който длъжникът „О.” ЕООД е възложил на „А.” АД изработването на проект за осъществяване на ловностопански дейности в Дивечовъден участък „Вежен” в район на ДГС „Рибарица” срещу възнаграждение в размер на 38000лв., както и да осъществява дейностите по организиране на дейностите посочени в т.2 чл.1 от договора, който е със действие 15години. За организиране на дейностите по т.2 договореното възнаграждение е 40000лв. годишно като съгласно чл.15 ал.2 от Договора е уговорена неустойка при  прекратяването му от страна на възложителя в размер на договореното възнаграждение за останалия период от договора, което прави 600000,-лв. Вземането е предявено за 600000,-лв. съгласно чл.15 ал.2 и за възнаграждението за изработването на проекта в размер на 38000лв.  По признание на длъжника „О.” ЕООД проектът не е реализиран по вина на длъжника. Договорът има силата на закон между страните за уговореното в него. При неизпълнение на задълженията си от страна на „О.” ЕООД дължи заплащане на договореното възнаграждение и уговорената неустойка, която е в размера на стойността на договора. Ето защо съдът намира, че договорна неустойка равна на стойността на договора не е прекомерна и не противоречи на справедливостта и на намаляване.

По отношение на възражение на Ц.Д. и Г. М.срещу приетото вземане на „Д.” ЕООД.

Възражението е неоснователно.

Видно от представения договор за строителство на две двойки къщи, съгласно договор за СМР от 28.04.2009г. и представените документи за извършване на строителството обектите са построени на фаза груб строеж, поради което е дължимо възнаграждението по договора за изработка в размер на 150000евро. С приемането на акт за приемане на конструкция образец №14 от 25.06.2009г. Вземането е станало изискуемо в договорения размер, въпреки, че е осчетоводено задължение от „Орхание 1” ЕООД към “Д.” ЕООД в размер на 121522,86лв. Вземането е предявено за 388 737,02лв. от които 293 374,-лв. главница и 95 362,52лв. лихви за периода 25.05.2009г. до 24.07.2012г. Вземането следва да се приеме след приспадане на признатите от “Д.” ЕООД платени 5000,-лв. за главницата или в размер на 288370лв. и да се редуцира по отношение на лихвата до датата на откриване на производството 26.06.2012г. по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ и лихвата след откриването на производството по т.9.

По отношение на възражение на Ц. Д. и Г.М. срещу вземанията, включени в списъка на неприетите вземания съответно срещу вземанието на „К” ЕООД.

Възражението е основателно.

По делото за доказване на вземането е представен предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 04.12.2008г. и запис на заповед от същата дата предявен на 31.12.2011г. съдът намира, че за да се трансформира правото по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор в окончателен, същият следва да се развален. Така по силата на предварителния договор купувачът няма право на продажната цена, респективно на неустойката, като липсват доказателства дали е предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД или е реализирана покупко-продажбата. Ето защо вземането не следва да се приема.

По отношение на възражение на Ц.Д. и Г.М. срещу вземанията, включени в списъка на неприетите вземания съответно срещу вземането на „С.” АД. Кредиторите са подали възражение, с което намират, че правилно синдикът ги е включил в списъка на неприетите вземания.

Възражението е неоснователно.

„С.” АД е включен в списъка на неприетите вземания със сума в размер на 3 174 343,91лв. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.05.2009г., като в срок до 06.06.2009г. е следвало да бъде заплатена на „С.” АД от „О.” ЕООД сума от 1 500 000евро. С протокол от 06.06.2009г. страните по договора признават, че „О.” ЕООД не може да изпълни задълженията си по предварителния договор и дължи неустойка в размер на 1 500 000евро, съгласно чл.5 от договора. На същата дата 06.06.2009г. е издаден запис на заповед за сума от 1 500 000евро с падеж 10.09.2009г.

Съдът намира, че вземането следва да се приеме, тъй като е налице признато неизпълнение на договорни задължения, които са породили последиците за възникване на правото на кредитора С.” АД на договорената неустойка.

По отношение на възражение на „К.” ЕООД, включено в списъка на неприетите вземания.

Възражението е неоснователно.

По делото за доказване на вземането е представен предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 04.12.2008г. и запис на заповед от същата дата предявен на 31.12.2011г. съдът намира, че за да се трансформира правото по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор в окончателен, същият следва да се развален. Така по силата на предварителния договор купувачът няма право на продажната цена, респективно на неустойката, като липсват доказателства дали е предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД или е реализирана покупко-продажбата. Ето защо вземането не следва да се приема.

По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на  „О.” ООД в размер на  85 341,91 лв.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е поело и погасило задължения на „О.” ЕООД към „Т” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД, които суми „О.” ООД е погасявало като заем към „О.” ЕООД. По този начин „О.” ООД е погасило чужд дълг и се е суброгирало в правата на кредиторите „Т.” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.1” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

 По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на „О.” ООД в размер на  61 733,84лв.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е платило задължения на „О.” ЕООД към „У.” ЕАД по банков път. По този начин „О.” ООД е платило нещо недължимо и се е суброгирало в правата на кредитора „У.” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на  „Б.” ЕООД в размер на  30600 лв.

Възражението е неоснователно.

„Б.” ЕООД е отдал под наем по договор от 01.01.2010г. недвижими имоти, ползвани от длъжника „О.” ЕООД срещу уговорена наемна цена. Задълженията са фактурирани и осчетоводени, поради което следва да се приемат.

По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на „А.” АД в размер на  638000 лв.

Възражението е неоснователно.

Между „О.” ЕООД и „А.” АД е сключен договор от 08.10.2010г., по силата на който длъжникът „О.” ЕООД е възложил на „А.” АД изработването на проект за осъществяване на ловностопански дейности в Дивечовъден участък „Вежен” в район на ДГС „Рибарица” срещу възнаграждение в размер на 38000лв., както и да осъществява дейностите по организиране на дейностите посочени в т.2 чл.1 от договора, който е със действие 15години. За организиране на дейностите по т.2 договореното възнаграждение е 40000лв. годишно като съгласно чл.15 ал.2 от Договора е уговорена неустойка при  прекратяването му от страна на възложителя в размер на договореното възнаграждение за останалия период от договора, което прави 600000,-лв. Вземането е предявено за 600000,-лв. съгласно чл.15 ал.2 и за възнаграждението за изработването на проекта в размер на 38000лв.  По признание на длъжника „О.” ЕООД проектът не е реализиран по вина на длъжника. Договорът има силата на закон между страните за уговореното в него. При неизпълнение на задълженията си от страна на „О.” ЕООД дължи заплащане на договореното възнаграждение и уговорената неустойка, която е в размера на стойността на договора. Ето защо съдът намира, че договорна неустойка равна на стойността на договора не е прекомерна и не противоречи на справедливостта и на намаляване.

По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012г. срещу вземане на „Е.” ЕООД в размер на  268 645,21 лв.

Възражението е неоснователно.

С предварителния договор от 1. „О.1” ЕООД е поел задължението да построи прехвърли собствеността на недвижим имот на „Е.” ЕООД в срок до 31.12.2010г. При неизпълнение съгласно чл.5 от договора се дължи неустойка от 40% върху продажната цена, за което се издава и запис на заповед в размер на 120 000евро. Не се спори, че обектът не е прехвърлен в срок, поради което е възникнало вземането за неустойка в полза на „Е.” ЕООД, поради което същото следва да се приеме.

По отношение на възражение на „Б.” АД постъпило на 21.09.2012 г. срещу вземане на „С.” ООД в размер на  426 000,99лв.

Възражението е основателно.

Предявеното вземане в общ размер от 426000,99лв., произтича от платени 50000лв. по договор за покупка на недвижим имот с нот. Акт №47/2006г. на еднофамилно жилище №1-а дясно група А №4. Кредиторът „С.” ЕООД твърди, че продавачът не е изпълнил задължението си да заличи ипотеката в полза на „П” АД върху продадения имот. Кредиторът претендира лихви върху сумата, в размер на 86506,42лв., разноски по покупко-продажбата, данъчни задължения, договори за довършителни работи, и за поддръжка на имота. По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на собствеността на процесния недвижим имот. По делото липсват доказателства за развалянето по съдебен ред на сделката, поради което тежестите са за сметка на собственика „С.” ЕООД. Не се представят доказателства довършителните работи да са платени, а да не са извършени, поради което вземането следва да се включи в списъка на неприетите вземания.

По отношение на възражение на „Р.” ООД постъпило на 25.09.2012г. срещу вземане на „О.ООД в размер на  61 733,84лв.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е платило задължения на „О.” ЕООД към „У.” ЕАД по банков път. По този начин „О.” ООД е платило нещо недължимо и се е суброгирало в правата на кредитора „У” ЕАД спрямо длъжника „О.” ЕООД. Обстоятелството, че „О.” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ е влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява че задължението е действително.

По отношение на възражение на „Р.” ООД постъпило на 25.09.2012г. срещу вземане на „О.” ООД.

Възражението е неоснователно.

„О.” ООД е поело и погасило задължения на „О.” ЕООД към „Т” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД, които суми „О.ООД е погасявало като заем към „О.” ЕООД. По този начин „О.” ООД е погасило чужд дълг и се е суброгирало в правата на кредиторите „Т.” ООД,  „Е.” ООД и „Е.” ЕАД спрямо длъжника „О.1” ЕООД. Обстоятелството, че „О.1” ЕООД и „О.” ООД може да са свързани лица по смисъла на разпоредбата на §1 на ДР на ТЗ не влияе на действителността на задълженията, като дори чл.236 ал.4 ТЗ изрично повелява, че задължението е действително.

            Воден от горното и на основание чл.692 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

             

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „О.” ЕООД срещу приемане на вземането на „П.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на възражение на „О.” ЕООД срещу прието вземане на „Д.” ЕООД   в размер на 163 506,33лв. като същото се намали на 62866,85лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ц.Д. и Г.  М. срещу приетото вземане на „Д.” ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.” ЕООД  срещу приемането на вземане на Ц.Д..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.” ЕООД  срещу прието вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ц.Л.Д.и Г.Я.М. срещу прието вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Б.” АД срещу прието вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Р.” ООД срещу прието вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ц. Л.Д.  и Г.Я. М.срещу приемане на вземане на „Е.” ЕООД.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ц.Л. Д.  и Г.Я. М.срещу приемане на вземане на С.” АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.” ЕООД  срещу приемане на вземане на „Е.” ЕООД.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Б.” АД срещу приемане на вземане на „Е.” ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.” ЕООД  срещу вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ц. Л.Д.  и Г. Я.М.срещу прието вземане на „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Б.” АД срещу прието вземане на  „О.” ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Р.” ООД срещу прието вземане на „О.” ООД.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.” ЕООД срещу прието вземане на „Б.” ЕООД.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Б.” АД срещу прието вземане на  „Б.” ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението „Д.” ЕООД срещу вземане на „А” АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на възражение Ц. Л.Д. и Г. Я.М.срещу прието вземане на „А.” АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на възражение на „Б” АД срещу прието вземане на „А.” АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на „К.” ЕООД, включено в списъка на неприетите вземания.

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания на длъжника “О.1” ООД с ЕИК.със седалище ***, като го допълва със следните вземания:

 

ОДОБРЯВА списъка на НЕПРИЕТИТЕ вземания на длъжника “О.1” ООД с ЕИК.със седалище ***:

№	Кредитор	Размер неприето вземане	Основание	Обезпечение	Поредност по чл.722 ТЗ
1.	Г.Я М. с ЕГН**********	Общ размер 50 000,-лв.   30000,-лв.             20000,-лв.	Законна лихва от изваждане на изпълнителния лист до 26.07.2012г.     Разноски по изпълнителното дело.	НЯМА	Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ
2.	„С.” ЕООД с ЕИК.	Общ размер 426000,99лв.	Вземане от покупко-продажба на имот, договор за довършителни работи, поддръжка, разноски, данъчни задължения, лихви	НЯМА	Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ   Чл.722 ал.1 т.9 ТЗ
3.	„Р.” ООД с ЕИК.	Общ размер 10000,-лв.	Договор за изработка от 27.02.2008г.	НЯМА	Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ
4.	„Б.” ЕАД с ЕИК.	Общ размер 534 480,-лв.	Присъдена главница съгл. изпълнителен лист от 14.02.2012г. по гр.д.№216/2012г. на БРС.	Ипотеки и особен залог по ЗОЗ	Чл.722 ал.1 т.1 ТЗ
5.	„К.” ЕООД с ЕИК.	Общ размер 3 943 909,84лв.         3 755 193,60лв.   188 716,24лв.	Предварителен договор за покупко-продажба от 04.12.2008г.   Главница     Лихва от 01.01.2012г. до 26.06.2012г. Законна лихва от 27.06.2012г.	НЯМА	Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ
6.	„Д.” ЕООД с ЕИК.	Общ размер 8909,21лв.     5000,-лв.     4909,21лв.	Договор за строителство от 28.04.2009г.   Главница     Лихва от 25.06.2009г. до 26.06.2012г.	НЯМА	Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ     Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ   Чл.722 ал.1 т.8 ТЗ

 

            Да се изпрати препис от определението на Агенцията по вписванията за обявяване на определението по партидата на “О.1” ООД с ЕИК. със седалище ***, чл.692 ал.5 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване, чл.692 ал.6 ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: