№ 370
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Хр. Ранчев
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора М. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от И. Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600417 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Обвиняемият И. Р. С. се явява лично и с адв. Р. З. от Адвокатска
колегия гр.П., преупълномощен от адв. М..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор М. Д..
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И. Р. С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. З.: Нямаме искания за отводи към състава и възражения. Няма да
сочим нови доказателства.
ОБВ. И. Р. С.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и събиране на нови
1
доказателства.
ДОКЛАДВА се частната жалба от съдията-докладчик И. Ранчев.
Съдът намира, че с оглед становищата на страните и тъй като делото е
изяснено от фактическа и правна страна, следва да се даде ход на същото по
същество, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. З.: Поддържам частната жалба. Подробни аргументи за нашето
искане са изложени в нея. Моля да ги приемете изцяло. Считаме, че няма
никакви данни за наличието на това обосновано предположение, че
подзащитният ми И. Р. С. е извършил престъплението, в което е обвинен, а
именно, че е разпространявал наркотични вещества. Няма доказателства,
нито има свидетели, които са го разпознали, нито други факти и
обстоятелства, които да сочат, че това, в което е обвинен, че той го е
извършил.
Относно опасността да извърши друго престъпление. Както се посочи,
последното му осъждане е през 2009 г. и към настоящия момент, както и от
месец март 2021 г,. където са последните данни в постановлението на
прокуратурата. До настоящия момент той няма никакви провинения, нито
противообществени и противозаконови прояви, докато е бил задържан, а
именно сега през месец октомври 2022 г. Същият има постоянен адрес в гр.
С., живее в съпружески начала с жена, има дете, има и болни родители, за
които се грижи. В частната жалба е посочено, че баща му е с операция, майка
му е болна със степен на инвалидност. По негова вина няма забавяне на
наказателното производство, тъй като и към настоящия момент назначените
експертизи не са изготвени. Винаги, когато е бил призоваван да се явява пред
разследващите органи, той е извършвал това и се е явявал съвсем
добросъвестно, не е ставал причина за отлагане или забавяне на
наказателното производство.
В тази връзка, считам, че нищо не налага да се вземе тази най-тежка
мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“, същата функция
би била възможно да се осъществи и с една мярка за неотклонение –
„Домашен арест“, тъй като многократно Върховният съд се е произнасял, че
между двете мерки за неотклонение на практика има тъждество, а и мярката
„Домашен арест“ ще бъде контролирана от органите на полицията и като ако
се постави ел. гривна, ще бъде винаги на разположение на разследващите
органи.
В тази връзка, Ви моля да отмените определението на Окръжен съд - П.
и да постановите ново определение, с което да вземете по-лека мярка за
2
неотклонение спрямо И. Р. С..
ДАДЕ СЕ ДУМА НА ОБВ. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Р. С.: Г-н съдия, моля да бъда под „Домашен
арест“ или „Парична гаранция“, защото няма кой да се грижи за родителите
ми. Аз работех в А.. Идвах от А. да се грижа за родителите ми, затова се
прибрах и ме задържаха в летището. В А. работех, събирахме от заведенията
употребявано олио. В България работех частно, където ми паднеше, нямам
професия.
Не ме уведомиха, че трябва да приключи това следствие и аз идвам и те
ме прибират. През 2009 г. на 26 април излизам от затвора. ЗА това обвинение,
мен ме задържат в полицията с употребявани фасове. Аз пушех, отказах
преди 7-8 месеца и в следствието аз казах, че не продавам, използвам, пуша.
Сервира ме се, че съм продавал от стадиона, а аз не живея до стадиона, а съм
на километър и половина два от стадиона.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата считам, че е
неоснователна. Съответно намирам определението на Окръжен съд- П. за
правилно и законосъобразно. Налице е привличане на обвиняем, на лицето И.
С. за престъпление по чл. 254а ал.1 вр. с чл. 26 ал 1 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода. Налице е и обосновано предположение, че същият е
извършил престъплението, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност, като горното се извлича от свидетелските показания на
свидетелите Т. и И.ов, на които е разпространявал, както и от показанията на
К. и Б.. Съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление, като този извод се базира на съдебното му минало, изградени
от същия трайни престъпни навици, които по никакъв начин не са довели до
поправяне и превъзпитание на този обвиняем. Същият има многократни
осъждани за кражби, грабежи, при условията на опасен рецидив, за които има
седем наложени наказания.
При тази изобилна криминална практика, безспорно е наличната
опасност да се укрие, което се извлича и от нормата на чл. 63 ал. 2 от НПК,
т.е. да извърши друго престъпление.
Последното изтърпяно от него наказание, което е било най-тежкото, е
от 13 години и 6 месеца, е към април 2009 г. и обвиняемият не може да се
счита за неосъждан, както твърди в жалбата си до Апелативен съд Пловдив,
чрез процесуалния си представител. Същият може да се счита за
реабилитиран по чл. 78а ал. 1 от НПК след изтичане 15-годишен срок,
считано от м. април 2009 г., който не е настъпил към настоящия момент.
С оглед на гореизложеното, моля да потвърдите определението на
Окръжен съд – П. и оставите без уважение жалбата на обвиняемия.
3
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Р. С.: Моля да бъда освободен под „Парична
гаранция“ или „Домашен арест“, за да се грижа за родителите си. Жена ми и
братята ми работят в А.. В гр. С. живея и се водя на ул. „****“, но преди
няколко години с жена ми взехме къща и живеем на ул. „****“ № 2, в гр. С..
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С протоколно определение № 349 от 10.10.2022 г. по ЧНД № 500/2022 г.
съдия от Пазарджишкия окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обвиняемия И. Р. С. по ДП № 76/2021 г. по описа
на РУ – С..
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна
жалба от адв. И. М. от АК - П. – защитник на обв. С.. Доводите на защитата са
в насока за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта му за
наличието на реална опасност от извършването на друго престъпление. Счита
се, че не е обърнато внимание на обстоятелството, че същият е постоянен
адрес по местоживеене, живее на семейни начала и се грижи за болните си
родители. Последното осъждане на С. е през 2009г., за което престъпление е
бил реабилитиран и трябва да се третира като неосъждан. Не е създавал
пречки за своевременното провеждане на следствените действия. Разпитани
са основните свидетели и са назначени съответните експертизи. И престоят
му в следствения арест не е препоръчителен. В тази връзка се иска отмяната
на определението на окръжния съд и вземането на по-лека мярка за
неотклонение, която също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи изводът за наличието на
обосновано предположение за участието на обв. С. във вменената му
инкриминирана дейност. Има и реална опасност обвиняемият да извърши
друго престъпление, предвид на предходните му осъждания.
Обвиняемият С. се явява лично и с преупълномощения си защитник –
адв. Р. З. от АК - П. като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея
съображения и молят за взимане на по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че подадената срещу него частна жалба е основателна.
По делото правилно е преценено, наличието на обосновано подозрение
4
за съпричастността на обв. С. към повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което
има събрани доказателства.
В тази насока са показанията на разпитаните свидетели Т. и И.ов,
според които същият им е разпространявал наркотични вещества. В самия
обвиняем също са били открити и иззети идентични по вид наркотични
вещества. Всички това се потвърждава и от показанията на разпитаните
полицейски служители – свидетелите К. и Б., оглед на веществени
доказателства, протоколите за проведеното химическо изследване на иззетите
наркотични вещества и др.
Правилно е преценено, че няма опасност от укрИ.ето на обвиняемия С.,
който за известен период от време се е намирал в чужбина, но без да е бил
запознат с това, че има образувано досъдебно производство, по което се води
срещу него разследване.
На следващо място, безспорно е установено, че обвиняемият С.
многократно е бил осъждан, без да са налице условията за неговата
реабилитация по смисъла на чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.2 от НК. Но е
безспорен факт е и обстоятелството, че същият в далечната 2009г. за
последен път е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода.
Самите инкриминирани деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, за което му е било повдигнато обвинение касаят инкриминиран
период от 08.05.2020 г. до 18.03.2021г. В тази връзка не може да не направи
впечатление и обстоятелството, че разследващите органи не са били активни
при извършването на процесуално-следствените действия, свързани с
изясняването на случая, авторството от страна на обв. С., както и неговото
издирване. Това е позволило, въпреки провеждането спрямо него досъдебно
производство, същият безпрепятствено да напусне пределите на Р. България,
за да търси препитание в чужбина, след което доброволно сам се е завърнал в
страната и е бил задържан на Аерогара - С.. В този ред на мисли, очевидно по
отношение на обв. С. подобна реална опасност от извършване на друго
престъпление, само паради факта, че е бил многократно осъждан и е излязъл
за последен път от затвора преди близо 13 години, се явява твърде
разколебана и не налага вземането на най-тежката мярка за неотклонение.
В този смисъл на настоящия напреднал етап от разследването, за което
обв. С. няма никаква вина, най-адекватна за него не се явява най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. И това е така, защото целите,
предвидени в чл.57 от НПК биха могли да се постигнат успешно и с
вземането на една по-лека мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, като с
оглед на данните за имуществено положение, подходяща се явява сумата от
2000 лева.
Това води до извода, че обжалваното определение се явява
необосновано и незаконосъобразно, което налага отмяната му и вземането
спрямо обв. С. на по-леката мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, като
5
след внасянето й по сметка на ОД на МВР - П., обв. С. ще следва да бъде
освободен.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 349 от 10.10.2022 г. по ЧНД №
500/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия И. Р. С. по ДП №
76/2021 г. по описа на РУ – С., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо обв. И. Р. С. по ДП № 76/2021 г. по описа на РУ – С.
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2000 лева, като след
внасянето й по сметка на ОД на МВР – П., същият следва да бъде освободен.
ДА СЕ УВЕДОМИ чрез ОЗ "О." гр.П. – Следствения арест гр. П. за
настоящето определение.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6