Р Е Ш Е
Н И Е
№ 487
град Велико Търново, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело № 583/2018 г. по описа на Административен съд
– гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е
образувано след като с Решение № 10421/06.08.2018 г. по адм.
дело № 4160/2017 г. по описа на Върховен административен съд е обезсилено
Решение № 12 от 08.02.2017 г. по адм. дело № 542/2016
г. на Административен съд – Велико Търново и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е започнало
по искова молба, подадена от Т.Д.П. ***,
чрез *** Й.Й., срещу Министерството на
образованието и науката гр. София. С молбата, след постъпилото уточнение вх. №
4988/25.09.2018 г., се претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
отменена като незаконосъобразна заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра
на образованието и науката, както следва: 16470 лева за претърпени имуществени
вреди за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г., представляващи неполучено
от нея трудово възнаграждение за длъжността „ректор“ и 20000 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 03.06.2015 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 09.08.2016 г., представляващи изживени от нея негативни емоции
на разочарование, огорчение, обида, неудовлетворение и притеснения вследствие
отстраняването й от длъжност, като се претендира и законната лихва върху
главниците, считано от датата на отмяна на административния акт – 11.07.2016 г.
до окончателното изплащане на сумите. По отношение на претендираните
имуществени вреди ищцата сочи, че същите са в пряка причинна връзка с
отменената незаконосъобразна заповед на министъра на образованието и науката за
назначаване на ***И.В.като временен ректор и тъй като същата не е изпълнявала
функциите на ректор, за какъвто е била избрана от Общото събрание, не е налице
основание да търси заплащане на трудово възнаграждение за длъжността от Стопанската академия нито по реда на Кодекса на труда
/КТ/, нито по реда на ЗЗД. Твърди, че Стопанската академия е изплащала трудово
възнаграждение на изпълняващия длъжността ректор ***В., който реално е
изпълнявал функциите на ректор поради издадената заповед на министъра на
образованието и науката, като длъжността ректор е една и не може да се очаква
двама души да получават трудово възнаграждение за получаването й. Сочи, че
висящият трудов спор за незаконното уволнение на ищцата от длъжността „ректор“
няма връзка с настоящия спор, още повече, че в хода на трудовото дело не бил
предявяван иск за заплащане на обезщетение вследствие на незаконно уволнение
или за заплащане на трудово възнаграждение.
По
отношение на неимуществените вреди ищцата твърди, че вследствие на издадената
незаконосъобразна заповед на министъра на образованието и науката е преживяла
негативни емоции – разочарование, огорчение, обида, неудовлетвореност и
притеснения вследствие отстраняването й от длъжност. Докато преди издаването на
заповедта ищцата била жизнерадостна, ведра, добронамерена и изпълнена с гордост
поради избирането й за ректор, след това тя се е почувствала отхвърлена,
злепоставена, с опетнено име, изпитвала разочарование, огорчение и
неудовлетвореност, чувствала срам и неудобство пред колегите й, които започнали
да я отбягват и да оттеглят подкрепата си за нея, станала затворена и унила.
Вследствие заповедта на министъра, оспорващ легитимността на избора й като
ректор, ищцата била злепоставена в научните среди в цялата страна. „Изгонването“
й станало обект на ежедневни коментари в гр. Свищов, където всички я познавали,
поради което се притеснявала да ходи на обществени места. Ищцата се
притеснявала за детето и родителите си, които преживяли тежко отстраняването й,
както и от студентите си, които избягвали да показват доброто си отношение към
нея, макар да я подкрепяли.
По
тези съображения, доразвити в представена писмена защита моли да бъде уважена
исковата молба. Претендира присъждането и на направените по делото разноски, за
които представя списък, както и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за
настоящото производство.
Ответникът – Министерство на образованието и науката гр. София в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Счита, че претендираните от ищцата вреди не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената от съда заповед на министъра на образованието и науката. По отношение на претендираните имуществени вреди излага доводи, че за периода 03.06.2015 г. – 12.11.2015 г. е налице трудово правоотношение между ищцата и Стопанската академия, поради което неполученото трудово възнаграждение е дължимо от работодателя. Твърди, че с оглед предсрочното прекратяване на мандата на Общото събрание от 20.05.2015 г. не е налице сигурност, че ищцата би получавала възнаграждение като ректор и за какъв период, независимо от отменената заповед. Счита за недоказани твърденията за претърпени неимуществени вреди, като дори и да имало такива, същите не били в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената заповед. Оспорва размера на претендираните обезщетения, а по отношение на претенцията за лихви счита, че началният момент може да бъде най-рано датата на подаване на исковата молба в съда.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност
и недоказаност на исковете и за липса на пряка причинна връзка между отменения
акт и причинените вреди на ищцата.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, че на 20.05.2015 г. е било проведено Общо събрание на Стопанска академия
„Д.А. Ценов“ гр. Свищов за отчитане дейността на
академията в периода 2011 – 2015 г. На същата дата е било проведено учредително
заседание на Общото събрание на академията на основание чл. 28, ал. 1 от ЗВО и
чл. 32, ал. 9 и чл. 35, ал. 1 и 2 от Правилника за дейността на Стопанска
академия „Д. А. Ценов“ по искане на ректора. Точка 5
от дневния ред е издигане на кандидатури за ректор на Стопанската академия,
като за ректор на академията е била издигната кандидатурата на ***Т.Д.П..
На 28.05.2015 г. е било
проведено заседание на Общото събрание на Стопанската академия, на което за ректор
на академията е избрана ***Т.Д.П., като е допуснато предварително изпълнение на
решението на Общото събрание за избор на ректор на академията. Тези решения на
Общото събрани са били оспорени пред Административен съд – Велико Търново.
Съдебното производство по тях е приключило окончателно с Определение № 9918/28.09.2015
г. по адм. дело № 10459/2015 г. по описа на ВАС, с
което е оставено в сила определение № 259 от 07.07.2015
г., постановено по адм. дело № 383/2015 г. на АСВТ. С
това определение е била оставена без разглеждане жалбата на И.А.В., Г.С.И., И.Р.М.и Т.Б.К.срещу решенията на Общото събрание на
Стопанска академия „Д.А.Ценов“ гр. Свищов, взети по
т.5 и т.10 от протокол № 2 от 28.05.2015 г., с които е избрана Т.Д.П. за ректор
и е допуснато предварително изпълнение на посоченото решение и производството
по делото е прекратено.
Предвид решенията на
Общото събрание, на 28.05.2015 г. между председателя на Общото събрание на
академията и ***Т.Д.П. е бил сключен трудов договор № 1259 за длъжността ректор
на Стопанската академия. Ищцата е заела длъжността ректор за определен мандат
на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 7
минимални работни заплати за страната. В същото време ищцата е заемала и
длъжността професор в учебното заведение по силата на трудов договор №
473/29.04.2009 г. С допълнително споразумение № 1260/28.05.2015 г. към трудов
договор № 473/29.04.2009 г. тя е продължила да заема длъжността професор на
непълно работно време – 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 1701 лв.
и допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит,
като ректор и като доктор.
Със заповед № РД 09-727/03.06.2015
г., издадена на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. „а“ във вр.
с чл. 24, ал. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката, е назначил ***И.В.за
временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанската академия за срок до
избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца и на основание чл. 60,
ал. 1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на заповедта. С определение № 7323/18.06.2015
г. на Върховен административен съд, постановено по адм.
дело № 6925/2015 г. по описа на съда е оставено без уважение искането на ректора
на СА „Д.А.Ценов“ Т.Д.П. за спиране на допуснато
предварително изпълнение на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на
образованието и науката и е отхвърлена жалбата на ректора на СА „Д.А.Ценов“ Т.Д.П. срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на
образованието и науката. Това определение е оставено в сила с Определение № 9215/07.08.2015
г. на ВАС, 5-чл. състав по адм. дело № 8776/2015 г.
Самата заповед № РД 09-727/03.06.2015
г. на министъра на образованието и науката е била оспорена от Т.П. пред
Върховния административен съд, който я е отменил като незаконосъобразна с Решение
№ 47/04.01.2016 г. по адм. дело № 6924/2015г., VІІ
о., оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение № 8620/11.07.2016г. по
адм. дело № 2626/2016 г.
Междувременно на
05.06.2015 г. назначеният за временно изпълняващ длъжността ректор на
академията е издал Заповед №1, с която е отменил Заповед № 359 от 17.04.2015 г.
на ректора на академията и всички решения на Общото събрание на академията от
20 и 28.05.2015 г. Допуснал е предварително изпълнение на заповед №1. На същата
дата със заповед № 6/05.06.2015 г. ВрИД ректор на
Стопанската Академия в Свищов е отменил въпросната заповед № 1/05.06.2015 г.
поради наличието на неприключило съдебно производство.
Със заповед №
ЛС-3845/12.11.2015 г. на ВрИД ректор на СА „Д.А.Ценов“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, във
връзка със Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и
науката е прекратен трудовия договор № 1259 от 28.05.2015 г. на ***Т.Д.П. за
длъжността „ректор“. Тази заповед е била оспорена от ищцата пред Свищовския
районен съд, като до приключване на устните състезания производството не е било
приключило с влязъл в сила съдебен акт /делото не е върнато от ВКС/. От
събраните доказателства се установява, че в това производство ищцата не е предявила
претенция за заплащане на неполучено трудово възнаграждение.
На 04.12.2015 г., със
Заповед № РД 09-1777, министърът на образованието и науката е назначил ***М.В.Б.за
временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанската академия.
В периода
21.01.-26.01.2016 г. до Общото събрание на Стопанската академия, избрало ищцата
за ректор, били подадени 86 заявления за прекратяване на мандата като членове
на събранието. Поради това на 08.02.2016 г. било проведено учредително заседание
на Общото събрание на Стопанската академия с мандат 2016 г. – 2020 г., което
освен другите решения издигнало кандидатури за ректор на академията. Тези решения са били предмет на
оспорване от ищцата, чиято жалба е била оставена без разглеждане с Определение
№ 114 от 08.03.2016 г. на АСВТ по адм. дело № 125/2016
г., оставено в сила с Определение № 8235 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5057/2016 г.
На 16.02.2016 г. било
проведено Общо събрание на Академията, което избрало нов ректор на Академията.
В хода на първоначалното и
настоящото разглеждане на делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Х.М.Д., С.Й. И., С.Ц.А., З.С.Г., И.А.В., М.В.Б.и И.Р.М..
Х.Д. свидетелства, че бил
в залата на Академичния съвет, когато се появил г-н В.със заповедта на
министъра, три-четири дена след като ищцата била встъпила в длъжност. Избора си
за ректор тя посрещнала с голяма радост и въодушевление. В първите няколко дни ***Д.
си ползвала кабинета. Сутринта когато се опитал да стигна до кабинета й всички
врати били запечатани, а ректорският кабинет разбит. Служебният ректор, който
бил назначен, нямал достъп и за да си осигури този достъп, била разбита
вратата. Той наредил да не изплаща възнаграждение на ищцата като ректор, тъй
като заповедта на министъра отменяла това й право. Преди издаването на
заповедта от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката П. била
общителна и отворена към всички колеги. След издаването на заповедта ищцата
била под изключителен стрес. Впоследствие се затворила в себе си, спряла да
общува с повечето от колегите и приятелите, отслабнала, не се хранела редовно.
Колегите започнали да я странят, да я изолират, започнали да говорят
нелицеприятни неща за нея. Професионалното й развитие било спряло изведнъж.
Обстановката в семейството й била тежка. Целият град коментирал събитията.
Свидетелят С.И. дава показания,
че след заповедта на х.Т. хората се отдръпнали от срещи с ищцата, което
повлияло върху емоционалното й състояние. Чувствала се омърсена, злепоставена.
Вследствие тръгнали много приказки срещу нея, срещу семейството й, което нямало
как да не се отрази на нейното емоционално състояние. Няма информация дали е
имало част от академичната общност, която и преди това е имала негативното
отношение към нея. Негативното отношение след издаването на заповедта се
изразявало в това, че служителите и преподавателите се отдръпнали малко. Чувал
много нелицеприятни неща за нея и за семейството й. Започнали да се говорят
негативни неща, но точно кой разпространява тези слухове, не може да каже.
Имало и действия срещу нея, изразяващи се в изключването й от комисия, от
редакционна колегия на списания, почти й отнели всички права които е заслужила.
Това го направил временният ректор, основавайки се на заповедта на министъра.
Според свидетеля С.А.след
като се получила заповедта на министъра започнали разправии кой е ректор. Ищцата
едва ли доброволно била напуснала кабинета си, а била принудена да напусне
кабинета на ректора, от което била безкрайно разочарована и унила, и това се
отразило не само върху нея, а и върху семейството й. Има лични впечатления, че
хора които преди това са я подкрепяли, след това се отдръпнали от нея.
Предполага, че предаването по „Нова
телевизия“, отразяващо оформили се в университета лагери, е послужило за
отдръпването на част от колегите, които преди това са я подкрепяли.
Свидетелят З.Г. твърди, че
ищцата била добър, усмихнат, отзивчив човек, прекрасен преподавател и
администратор, обичана от хората в СА. Била много въодушевена от избора й за
ректор и в приповдигнато настроение. Заповедта на министъра за назначаване на временно
изпълняващ длъжността ректор й се отразила негативно и в личен, и в
професионален план. Ищцата станала затворена в себе си, отслабнала видимо, не
изглеждала добре, а кариерата й на преподавател и администратор според
свидетеля тръгнали надолу. Хората в академията започнали да я отбягват и да
странят от нея. Имало напрежение и в семейството й.
Свидетелят И.В., назначен
за временно изпълняващ длъжността ректор със заповед № РД 09-727/03.06.2015 г.
на министъра на образованието излага, че след издаването на заповедта неговото
лично отношение към ищцата не се е променило. Имало различно отношение към нея
от различните колеги, като група от хора не са я подкрепяли както преди, така и
след това. След неговото назначаване за временно изпълняващ длъжността ректор,
не бил оказвал натиск, нито репресия спрямо ищцата. Не помни дали ищцата е
имала намаление на часовете, които води, но и да е имало, това не е резултат от
неговото управление. Бащата на ***Д. бил уволнен от СА, заедно с още няколко
шофьора поради липса на коли, с които да работят. Той бил пенсионер и не бил
останал друг пенсионер на работа.
Свидетелката М.Б., която е
следващият назначен служебен ректор по заповед на министъра на образованието и
науката в СА смята, че тези които са имали положително отношение към ищцата, не
са си променили отношението. Имало и такива, които са били с негативно
отношение и са го запазили. Не мисли, че промяната в отношението на колегите
към ищцата пряко е обвързано със заповедта. В професионален план, това което
преди е вършела като преподавател и професор и сега не е било отнето. Академичната
общност искала да бъдат проведени нови избори за ръководни органи на СА в
Свищов. Счита, че при временното изпълняване на длъжността ректор от И.В., ищцата
не е била отстранена от участие в помощни органи като редакционни колегии,
изпитни комисии.
Свидетелят И.М., настоящ
ректор на Стопанската академия сочи, че отношението към ищцата било нормално
като преподавател, който бързо израства в кариерата, даже малко по-бързо от
нормалното, но затова можело да има обективни причини. За периода юни-декември
2015 г., не е с впечатление, че е имало някакво специално или по-различно
отношение към ищцата, нито пък някакви репресии спрямо нея. По-скоро е било
същото, каквото е било и преди. В този смисъл нямало никаква промяна. Имало
негативизъм по отношение на процедурите по избора на ректор, на който ищцата
била избрана, а не по отношение на нея като личност и преподавател.
По делото са приети
основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е
отговорила на въпроси относно размера на трудовото възнаграждение, които би
получила ищцата като ректор за конкретно посочени периоди.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира, че искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим и следва да бъде
оставен без разглеждане. В случая претендираните
вреди представляват неполученото според ищцата трудово възнаграждение като
ректор, възникнало по силата на сключения между нея и СА „Д.А. Ценов“ гр. Свищов трудов договор от 28.05.2015 г., за
периода от 03.06.2015 г. – датата на издаване на заповед № РД 09-727/03.06.2015
г. на министъра на образованието и науката, с която е назначен временен ректор
до 04.12.2015 г. – датата, на която е назначен втори временен ректор от
министъра на образованието и науката със заповед № РД 09-1777/04.12.2015 г.
Както бе посочено по-горе, трудовият договор на ищцата за длъжността ректор е
бил прекратен със заповед на временния ректор от 12.11.2015 г., като
производството по оспорването й още не е приключило.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл. 203
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно
чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди,
причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по
този закон, а не по общия ред. Само когато закон или указ е предвидил специален
начин на обезщетение, този закон не се прилага - чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Под
специален начин трябва да се разбира специално основание и процесуален ред, с
които се въвежда изключение от правилата на ЗОДОВ.
В случая за периода 03.06.2015 г. – 04.12.2015 г. се установява, че
жалбоподателката не е престирала работна сила като
ректор, съответно същата не е получавала трудово възнаграждение като такъв. За
периода 03.06-11.11.2015 г. в учебното заведение е имало временно назначен
ректор от министъра на образованието и науката, като впоследствие заповедта за
назначаването му е била отменена като незаконосъобразна от съда. Отмяната на
индивидуалния административен акт има обратно действие, т.е. актът се счита
отменен от момента на издаването му. Предвид това, за този период за жалбоподателката
е налице възможността да претендира обезщетение по чл. 213 /в случай, че същата
изобщо не е допусната да постъпи на работа/ или по чл. 214 /ако е постъпила, но
впоследствие е незаконно отстранена/ от Кодекса на труда. С предявяването на
иска за заплащането на обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за
периода 12.11.2015 г. – 04.12.2015 г., през който не е била на работа поради
прекратяването на трудовия й договор като ректор, ищцата е заявила претенция,
произтичаща от имуществени права, които също са елемент от трудовото й
правоотношение. Поради това спорът и в тази част следва да се определи като
трудов, при съобразяване с чл. 225, ал. 1 от КТ, според който при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Обстоятелството,
че ищцата не е предявила такъв иск пред гражданския съд, е неотносимо
към спора. Трудовите спорове се разглеждат по реда на чл. 357 и сл. от КТ. Уреденият
с този закон ред за обезщетяване е специален, което изключва прилагането на
реда по ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия закон. Освен това, неточното
определяне на характера на правния спор е довело и до предявяването на иска
срещу ненадлежен ответник, който в случая следва да е работодателят СА „Д.А.Ценов“ гр. Свищов, а при исковете по чл. 213 или чл. 214 от КТ солидарно с виновните длъжностни лица.
С оглед изложеното в тази част
исковата молба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество, а
производството в тази част следва да бъде прекратено.
Искът за репариране на претърпени
неимуществени вреди е допустим. Исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд. Разгледан
по същество е частично основателен, предвид следното:
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
В случая се доказва първата от
визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на
държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност, а именно заповед
№ РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката.
Липсва легална дефиниция за това що е
неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно
претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния
орган – чл. 4 от ЗОДОВ. Пряка последица означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите,
ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган
или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва
да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във
всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се
докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би
изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.
Съдът счита, че по делото не се
доказаха твърденията за настъпилите като пряка последица от издадената
незаконосъобразна заповед неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищцата
срам и неудобство, подтиснато самочувствие, уронени авторитет и професионално
име сред обществото и сред колегите й. От показанията на св. Д., И., А.и Г.не
става ясно кой от колегите се е отдръпнал, в какво се изразява това и какви
нелицеприятни неща се говорели за ищцата, а същевременно лицата потвърждават,
че са запазили приятелските си отношения с П.. Според
св. Д. събитията били обсъждани в целия град, но кой говори и какво говори също
не става ясно. От показанията на св. В., Б.и М., както и от събраните писмени
доказателства е видно, че и преди издаването е имало преподаватели,
които не са подкрепяли ищцата за ректор и това обстоятелство не се е променило
след издаването на заповедта на министъра за назначаване на служебен ректор.
Негативно отношение към ищцата като преподавател и като личност не е имало, а
спорът е бил относно процедурата по нейния избор за ректор. Освен това, дори да
се приеме, че някои преподаватели или служители в СА са променили отношението
си към ищцата, то това е техен личен избор и не може пряко да се обвърже с
отменения административен акт, най-малкото поради факта, че е имало и такива,
на които той не е повлиял и те не са спрели да я подкрепят и да й симпатизират.
Твърденията пък за уронен авторитет и злепоставено професионално име също са
неподкрепени от събраните по делото доказателства. Събраните
показания на водените от ищцата свидетели не са годни да установят субективното
отношение и възприятията на обществеността по повод издадената заповед на
министъра на образованието и науката, и не пресъздават конкретни обективни
факти, нито пък сочат конкретно и еднозначно за траен обществен отзвук, уронена
чест, авторитет, добро име и прочие по отношение на ищцата. Напротив, от
събраните доказателства е видно, че същата е продължила да изпълнява
задълженията си на преподавател в учебното заведение.
С исковата молба не се поддържат
съображения за влошено здравословно състояние на ищцата, поради което
показанията на свидетелите в тази насока не би следвало да се обсъждат. За
пълнота обаче следва да се посочи, че претенции от такъв характер следва да се
докажат с медицинска документация или експертиза по делото, каквито в
настоящото производство липсват. Последното важи и по повод твърденията в
исковата молба за влошено здравословно състояние на бащата на ищцата. Неотносимо към спора е и обстоятелството как семейството й
преживяло заповедта за отстраняване, като следва да се посочи, че показанията на
свидетелите в тази насока са твърде общи.
Всъщност, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява еднозначно единствено, че
отменената заповед се е отразила негативно на ищцата, като същата е изпитала
притеснение и напрежение, довели до затваряне в себе си и странене от колеги, непосредствено
след издаването й. Това от своя страна е житейски оправдано, тъй като с
въпросната заповед П. е фактически отстранена от длъжността „ректор“, на която
е била законно избрана. За преценката на събраните гласни доказателства съдът
съобрази обстоятелството по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК, че част от свидетелите са приятели на ищцата, но не следва да
се пренебрегва и това, че като нейни близки, именно те са хора, които имат
преки и непосредствени възприятия и впечатления и техните показания са ценени
именно в този контекст. Освен това, тези фактически установявания не са оборени
от ответника. Същите установяват преживените от ищцата негативни емоции,
притеснения, напрежение и стрес, които несъмнено имат характер на претърпени от
нея неимуществени вреди. Съдът цени показанията на свидетелите като достоверни
в тази част и като единствено доказани според настоящата инстанция, тези вреди
– негативни емоции, напрежение и притеснение, се явяват пряка и непосредствена
последица от отменената заповед. Няма основание да се приеме, че П. би понесла
каквито и да е страдания – стрес, безпокойство, напрежение без да е издадена
въпросната заповед, а също така и че състоянието й се дължи на други фактори. Не
се установява вредите да са настъпили по вина на ищцата или пък по вина на
трети лица и доколкото издадената заповед от 03.06.2015 г. на МОН е отменена
като незаконосъобразна, то същите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за
доказан по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Според доктрината и съдебната
практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за
определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от
съответното увреждащо деяние (в случая издаването на незаконосъобразния акт) -
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на
увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за
психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет,
възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение. В случая следва да
се има предвид, че с процесната заповед безспорно се засяга
достигнатото от ищцата високо обществено положение, но от друга страна, същата
е останала да работи в учебното заведение като преподавател. При определяне на размера
на обезщетението, следва да се отчете и продължителността на преживения дискомфорт от ищцата, като в тази връзка съдът следва да
съобрази, че със заповед от 04.12.2015 г. на министъра на образованието и
науката е бил назначен втори временен ректор, т.е. претърпените от П.
неимуществени вреди след тази дата не биха могли да бъдат следствие на
отменената заповед /отделен е и въпросът, че на 16.02.2016 г. е избран друг
ректор на академията от новото Общо събрание/. На следващо място, по никакъв начин
не е доказано негативните изживявания да са оказали трайно и продължително
въздействие на физическото и психическото състояния на лицето, което да е
продължило и към датата на предявяване на исковата молба.
Тези обстоятелства, съобразени
съвкупно и ведно с горепосоченото относно недоказаността на останалите твърдени
от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с отменената заповед,
мотивират съдът да приеме, че исковата претенция е установена като основание /претърпени
в следствие отмененото като незаконосъобразен индивидуален административен акт
неимуществени вреди, изразяващи се единствено в изпитаните негативни емоции,
напрежение и притеснение/, но завишена с оглед претендирания
размер. Справедливият размер на исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди според съда възлиза на сумата от 900 лв., която
кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Претенциите за неимуществени вреди над
определената от съда сума до претендираните 20000 лв.
са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Върху сумата от 900 лв. следва да се
присъди и законна лихва, считано от 11.07.2016 г. – датата на отмяна на заповед
№ РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че началният момент на претенцията
за лихва следва да бъде най-рано датата на подаване на исковата молба в съда,
тъй като същото не кореспондира с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. от
22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значение в тази си част.
При този изход на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателно е искането на ищцата за присъждане
на сторените в съдебното производство разноски, претендирани
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, които възлизат на 430 лв. –
държавни такси за образуване на делото пред АСВТ и ВАС – 15 лв., депозити за
СИЕ – общо 350 лв., депозит за призоваване на свидетели – 60 лв. и държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лв.
Съдът намира за неоснователно искането
на ищцата за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие № 017783 от 05.08.2016 г. /л. 9
от първоначалното дело, гръб/. Адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда, доколкото във въпросния договор не е посочен начин на плащане на
адвокатското възнаграждение, както и отбелязване, че същото е платено в брой, за
да бъде приет като разписка за извършеното плащане /както изисква т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а
същевременно до приключване на устните състезания не са представени
доказателства за плащането му по банков път.
Неоснователно е и искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По делото е
представен Договор № 0210463 от 07.11.2018 г. /л. 79, гръб/, в който е
отразено, че възнаграждение не е внесено от ищцата, а правната помощ е оказана
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /самотна майка с 10-год.
дъщеря/. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В тези
случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати.
Настоящият състав намира,
че няма основание за присъждане на хонорар на *** Й. за тази инстанция при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По делото не са налице
никакви данни за налични материални затруднения за ищцата. Фактът, че същата е самотна
майка с 10-годишно дете не означава априори, че е материално
затруднена. С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ е
предвидена възможност за предоставяне на правна помощ, финансирана от
държавата, в това число и процесуално представителство по граждански и
административни дела, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Изрично в този текст е предвидено, че
преценката си за това съдът формира, като вземе предвид доходите на лицето или
семейството; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други
констатирани обстоятелства. По аргумент от тази разпоредба в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА за предоставена безплатна правна помощ на материално
затруднено лице следва да се представят доказателства, че страната няма
средства за заплащане на адвокатски хонорар по аналогични критерии.
Удостоверяването на това обстоятелство става с писмени доказателства, каквито
не са представени.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска
на Т.Д.П. с адрес ***, ЕГН **********,
против Министерството на образованието и науката, гр. София, за
присъждане на обезщетение в размер на 16470 лв. за претърпени имуществени
вреди за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. от отменена заповед № РД 09-727/03.06.2015
г. на министъра на образованието и науката, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 583/2018 г. в тази част. ОСЪЖДА Министерството на
образованието и науката, гр. София да заплати на
Т.Д.П. с адрес ***, ЕГН **********, сумата
от 900 лв. /деветстотин лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтекли от отменената заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на
министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Т.Д.П.
с адрес ***, ЕГН **********
против Министерството на образованието и науката, гр. София за претърпени
неимуществени вреди от отменената заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на
министъра на образованието и науката, в останалата му част, до размера на претендираната сума от 20000 лв., като неоснователен и
недоказан. ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката, гр. София да
заплати на Т.Д.П. с адрес ***, ЕГН
**********, сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/,
представляваща разноски по делото |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: