№ 1423
гр. Варна , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500567 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод:
1) въззивна жалба с вх. № 279310/05.11.2020г. , депозирана от Г. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. д-р. „Кирил Йорданов“ №16, ап.4, действаща чрез
пълномощника си адв. П.С. от САК, срещу Решение № 260785/21.10.2020г., постановено по
гр. дело № 1216/2020г. на РС Варна, в частта, с която по предявения от И. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ №1, вх.Д, ет.5, ап.106, срещу въззивницата,
иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, последната е осъдена да му заплати сумата от
312,80 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от
04.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба в съда - 31.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Застъпва се, че в обжалваната част решението е недопустимо, тъй като е постановено по
непредявен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, а при евентуалност – неправилно поради
нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необосновано. По-конкретно се
оспорва изводът на районния съд за липса на спор по отношение на това, че между страните
е налице заемно правоотношение, по което се претендира заплащане на процесната сума,
съответно се твърди, че дадената от ВРС правна квалификация на иска е неправилна (налице
е произнасяне по непредявен иск), с оглед на което се иска решението да бъде обезсилено
като недопустимо в обжалваната част. При евентуалност, в случай, че въззивният съд
приеме за правилна дадената от ВРС правна квалификация на иска, се моли за отмяна на
решението в обжалваната част, доколкото се твърди, че ищецът, чиято е доказателствената
1
тежест за това, не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи
фактическия състав на твърдяното заемно правоотношение. В тази връзка се застъпва, че
правоизключващото възражение на ответницата с отговора на исковата молба, че сумата е
преведена от ищеца за погасяване на задължението по изпълнителното дело срещу нейно
насрещно задължение за връщане, т.е. по договор за поръчка или договор за заем, не може
да се приеме като признание на съществуването на заемно правоотношение, както е приел
районният съд. Твърдят се и съществени процесуални нарушения, свързани с доклада по
делото. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна И. В. Н., чрез адв. М.К., в който се застъпва становище за неоснователност на
жалбата и се излагат подпобни съображения в тази насока. Моли се за нейното отхвърляне и
присъждане на разноски.
2) въззивна жалба с вх. № 280322/10.11.2020г. , депозирана от И. В. Н., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. М.К. от ВАК, срещу горецитираното
Решение № 260785/21.10.2020г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. на РС Варна, в
частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 312,80 лева до пълния предявен такъв от 2317,80 лева,
предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 68,89 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 14.10.2019г. до 30.01.2020г. е отхвърлен изцяло, както и
ищецът е осъден да заплати на ответницата съдебно деловодни разноски.
Решението се обжалва с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Застъпва се, че представеното по делото платежно нареждане не доказва
извършено частично погасяване на паричен дълг по заемно правоотношение, тъй като в него
липсва изявление, че се погасява насрещно задължение за заета парична сума. Сочи се, че
предвид приложената по делото изрична писмена покана за изпълнение на парично
задължение от дата 08.10.2019г., неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.84, ал.2
от ЗЗД съдът е отхвърлил акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва
за забавено плащане върху претендираната главница, приемайки, че ответницата не е била
поканена да изпълни насрещното си парично задължение.Твърдят се и допуснати от
районния съд съществени процесуални нарушения, свързани, от една страна, с
разпределянето на доказателствената тежест с доклада по делото и по-конкретно – възлагане
на ищеца да доказва отрицателни факти и от друга, с кредитирането като обективни на
показанията на свидетеля на ответната страна Златко Живков Кукуянов, въпреки очевидната
му заинтересваност като служител в „Импресия" ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е ответницата и без съпоставянето им с тези на свидетеля Милен Неделчев. В
частта за разноските решението на ВРС се оспорва с твърдения за незаконосъобразност на
извода на съда за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
ищеца, като се сочи, че не е извършена адекватна преценка за правната и фактическата
сложност на делото. Застъпва се и че с отказа си да присъди на ищеца разноски и в
2
обезпечителното производство, съдът е пренебрегнал задължителните за него указания,
дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно която направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК Г. С. М., чрез адв. П.С., е подала отговор на въззивната жалба, с
който твърди неоснователност на същата. Счита, че в обжалваната от ищеца част
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли за
неговото потвърждаване. Претендира разноски.
3) частна жалба с вх. № 260335/05.01.2021г. , депозирана от И. В. Н., чрез адв. М.К.,
срещу Определение № 264665/16.12.2020г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. на РС
Варна, с което е уважена молбата на Г. С. М. с правно основание чл. 248 ГПК и Решение №
260785/21.10.2020г. е изменено в частта за разноските, като ответницата е осъдена да
заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 53,84 лева, съразмерно на
уважената част от исковете, вместо първоначално определените разноски от 98,19 лева.
Определението се обжалва с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност, като
се излагат подробни съображения в тази насока и се моли за неговата отмяна. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната
жалба.
4) частна жалба с вх. № 264926/21.01.2021г. , депозирана от Г. С. М., чрез адв. П.С.,
срещу Определение № 260326/11.01.2021г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. на РС
Варна, с което е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка молба с
правно основание чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 264449/11.12.2020г. в частта
за разноските с искане за присъждане на такива в размер на 300 лева – заплатено от
последната адвокатско възнаграждение в производството по чл. 250 от ГПК, инициирано по
молба на ищеца И. В. Н., за допълване на Решение № 260785/21.10.2020г., постановено по
гр. дело № 1216/2020г. на РС Варна.
В частната жалба е застъпено становище за неправилност и необоснованост на
атакуваното определение. Оспорват се изводите на ВРС, че разноски за производството по
чл. 250 от ГПК не се дължат, както и че доказателства за извършването на претендираните
такива в настоящия случай не са представени своевременно от жалбоподателката. Моли се
за отмяна на определението и присъждане на претендираните разноски за производството по
чл. 250 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК от насрещната страна И. В. Н., чрез адв. М.К., е депозиран
3
отговор на частната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна и се моли за
оставянето ѝ без уважение. Претендират се разноски.
С Определение № 1122/26.03.2021г. производството по делото е спряно на основание
чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по в.ч.гр. дело № 805/2021г.
по описа на ВОС. Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на
31.03.2021г. Определение № 1175/31.03.2021г.
С оглед горната констатация настоящото производство следва да бъде възобновено
поради отпадане на основанието за спирането му.
По допустимостта на обжалването:
Двете въззивни жалби са депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 ГПК, с оглед на което са редовни.
Дължимите авансово държавни такси за разглеждане на жалбите са внесени.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Частните жалби са подадени в законоустановения преклузивен срок, от съответни
активнолегитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, внесени са
дължимите държавни такси, поради което съдът намира, че частните жалби са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По доказателствените искания:
С въззивна жалба вх. № 280322/10.11.2020г., депозирана от И. В. Н., чрез адв. М.К., е
направено доказателствено искане на основание чл.176, ал.1 ГПК да се задължи ответницата
Г. С. М. да се яви лично за да даде обяснения, отговаряйки на конкретно формулирани от
ищеца в Молба с вх. № 44205/07.07.2020г. (л. 64) въпроси.
Настоящият съдебен състав намира това доказателствено искане за неоснователно,
поради което същото следва да се остави без уважение. Не е налице хипотезата на чл. 266,
4
ал.3 от ГПК, на която се позовава страната за допускането на това доказателство във
въззвната инстанция, доколкото не се установява твърдяното във въззивната жалба
съществено процесуално нарушение, "преграждащо пътя за защита" на ищеца по делото.
Чрез това доказателствено искане (относимите към предмета на настоящото дело въпроси)
ищецът би се домогнал единствено да установи твърдението на ответницата, че на
04.02.2019г. в офис на ТБ "ЦКБ"- АД, клон гр.Варна, в присъствие на трето лице, същата му
е предала сумата в размер на 315,00лв, с което е погасила част от задължението си по
заемния договор – обстоятелство, за установяването на което ищецът не носи
доказателствена тежест, съобразно разпределената такава от районния съд с доклада по
делото и разпоредбата на чл. 154 от ГПК, още повече, че същото представлява неизгоден за
ищеца факт.
Отправено е и искане за приемане на писмени доказателства, приложени към въззивната
жалба, във връзка със заявеното искане за ревизиране на обжалваното решение в частта за
разноските, а именно: молба с вх.№ 4066 от 18.02.2020г. от И. В. Н., чрез адв. М.К., до СИС
при ВРС за образуване на изпълнително производство; съобщение с изх.№ 5227 от
19.02.2020г. на ДСИ по изп.дело№ 8031/2020г.; молба с вх.№ 6156 от 11.03.2020г. от И. В.
Н., чрез адв. М.К., до СИС при ВРС, по изп.д.№ 8031/2020г. и съобщение с изх.№ 7157 от
05.03.2020г. на ДСИ по изп.дело № 8031/2020г.
Доколкото посочените писмени доказателства касаят изпълнително производство,
образувано въз основа на издадена по гр. дело № 1216/2020г. обезпечителна заповед,
отговорността за разноските по което се реализира при постановяване на решението по
същество на обезпечения иск съобразно неговото уважаване/отхвърляне, което решение е
предмет на настоящото въззивно производство, както и с оглед обстоятелството, че
въззивната инстанция е сезирана и с частна жалба вх. № 260335/05.01.2021г. по чл. 248, ал.3
от ГПК, предмет на която са именно претендираните от ищеца разноски, съдът намира, че
приложените към въззивната жалба документи са относими и следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, съответно да бъдат ценени по същество.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал.1 от ГПК производството по въззивно
гражданско дело № 567/2021г. по описа на ВОС , спряно с Определение № 1122 от
26.03.2021г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
5
1. въззивна жалба с вх. № 279310/05.11.2020г. , депозирана от Г. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. д-р. „Кирил Йорданов“ №16, ап.4, действаща чрез
пълномощника си адв. П.С. от САК, срещу Решение № 260785/21.10.2020г.,
постановено по гр. дело № 1216/2020г. на РС Варна, в частта, с която по предявения
от И. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз“ №1, вх.Д, ет.5,
ап.106, срещу въззивницата, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, последната е
осъдена да му заплати сумата от 312,80 лева, представляваща главница по
неформален договор за паричен заем от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 31.01.2020г. до окончателно
изплащане на задължението;
2. въззивна жалба с вх. № 280322/10.11.2020г. , депозирана от И. В. Н., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. М.К. от ВАК, срещу
горецитираното Решение № 260785/21.10.2020г., постановено по гр. дело №
1216/2020г. на РС Варна, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.
240 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 312,80 лева до пълния
предявен такъв от 2317,80 лева, предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 68,89 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.10.2019г. до
30.01.2020г. е отхвърлен изцяло, както и ищецът е осъден да заплати на ответницата
съдебно деловодни разноски;
3. частна жалба с вх. № 260335/05.01.2021г. , депозирана от И. В. Н., чрез адв.
М.К., срещу Определение № 264665/16.12.2020г., постановено по гр. дело №
1216/2020г. на РС Варна, с което е уважена молбата на Г. С. М. с правно основание чл.
248 ГПК и Решение № 260785/21.10.2020г. е изменено в частта за разноските, като
ответницата е осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на
53,84 лева, съразмерно на уважената част от исковете, вместо първоначално
определените разноски от 98,19 лева, както и
4. частна жалба с вх. № 264926/21.01.2021г., депозирана от Г. С. М., чрез адв. П.С.,
срещу Определение № 260326/11.01.2021г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. на
РС Варна, с което е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка
молба с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на Определение №
264449/11.12.2020г. в частта за разноските с искане за присъждане на такива в размер
на 300 лева – заплатено от последната адвокатско възнаграждение в производството
по чл. 250 от ГПК, инициирано по молба на ищеца И. В. Н., за допълване на Решение
№ 260785/21.10.2020г., постановено по гр. дело № 1216/2020г. на РС Варна.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към въззивната
жалба: молба с вх.№ 4066 от 18.02.2020г. от И. В. Н., чрез адв. М.К., до СИС при ВРС за
образуване на изпълнително производство; съобщение с изх.№ 5227 от 19.02.2020г. на ДСИ
по изп.дело№ 8031/2020г.; молба с вх.№ 6156 от 11.03.2020г. от И. В. Н., чрез адв. М.К., до
6
СИС при ВРС, по изп.д.№ 8031/2020г. и съобщение с изх.№ 7157 от 05.03.2020г. на ДСИ по
изп.дело № 8031/2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивна жалба вх. №
280322/10.11.2020г. доказателствено искане на основание чл.176, ал.1 ГПК да се задължи
ответницата Г. С. М. да се яви лично за да даде обяснения, отговаряйки на конкретно
формулирани от ищеца в Молба с вх. № 44205/07.07.2020г. (л. 64) въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2021 год.
от 14:00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7