Р
Е Ш Е Н И Е
19.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 25 (двадесет и
пети) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 130 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес
на управление:***, п.к. 1527, с адрес за съобщения: п.к.1335, гр......... 4,
представляван по закон от Т.Я.К. –Управител, представлявано по
пълномощие от Д.А.-юрисконсулт срещу И.Й.В. с ЕГН **********,***, с които се иска да бъде прието за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща
главница, договорна лихва 104.34 лева (сто и четири лева и тридесет и четири
стотинки) от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г., неустойка за неизпълнение
на задължение 565.87 лева (петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки), разходи за извънсъдебно събиране 36.00 лева (тридесет и шест лева),
законна лихва 30.94 лева (тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) от
28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 226.74
лева (двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи
разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по договор за паричен заем с № 3115161, сключен на
28.12.2017 г. между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. – заемател, вземанията по
който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с рамков договор за цесия
от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №378/23.11.2018г. по ч.гр. дело №869/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между „И.А.М.“АД
и ответника на 28.12.2017 г. е сключен договор за паричен заем №3115161, като
на последния е отпусната в заем сума от 600.00 лв., която сума следвало да бъде
погасена на девет равни месечни вноски от по 78.26 лв., ведно с договорна лихва
или задълженията по кредита били в общ размер на 704.34 лв. Поддържа се, че е усвоената цялата
главница от ответника веднага след сключване на договор за заем и до настоящият
момент не е погасена. По договора за заем ответника е извършил плащания в общ
размер на 50.00 лв. Сочи се, че страните са се споразумели ответникът в срок от
три дни от датата на сключване на договора да предостави обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, което той не е сторил, поради което е
възникнала и отговорността му за неустойка уговорена в размер на 565.87 лв.
В договора за кредит било предвидено и в случай
че кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж и забави плащането си с повече от тридесет дни е длъжен да заплати такси
за извънсъдебно събиране в случая в размер на 36.00 лв.
Поради изтичане на срока за който е предоставен
и неизпълнение на задълженията на ответника се сочи, че кредитът е станал изискуем
на 27.09.2018 г. и ответника дължи обезщетение за забава в размер на мораторната
лихва върху главницата за периода от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., а именно
30.94 лв.
Ищецът аргументира активната си материална
легитимация по иска със сключен с кредитната институция „И.А.М.“АД договор за
цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си от ответника.
В качеството на трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон
от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и Мартин Деспов Деспов-председател на съвета
на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Ц.П.– юрисконсулт,
поради сключен с ищеца договор за прехвърляне на вземането на ищеца срещу
ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В о.с.з., чрез пълномощник изразява писмено становище
за основателност на предявените искове.
В срока за отговор, ответникът по делото,
чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, с който по
същество не оспорва предявените вземания.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител. Ищецът не взема становище по съществото на спора. Третото лице
помагач писмено в нарочна молба, моли съдът да се произнесе положително по
предявените искове и да му присъди направените разноски за възнаграждения на
вещо лице и юрисконсулско възнаграждение.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето, ч. гр. д. №869/2018 г. по описа на ВПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за следните суми: 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща
главница, договорна лихва 104.34 лева (сто и четири лева и тридесет и четири
стотинки) от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г., неустойка за неизпълнение
на задължение 565.87 лева (петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки), разходи за извънсъдебно събиране 36.00 лева (тридесет и шест лева),
законна/мораторна лихва 30.94 лева (тридесет лева и деветдесет и четири
стотинки) от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 226.74 лева (двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем с №
3115161, сключен на 28.12.2017 г. между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. –
заемател, вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с
рамков договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г.
Предвид
невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН,
както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, съдът на основание чл.
47, ал. 6 вр. ал. 5
и чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 07.01.2019 г. е дал
указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от
закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.
На 28.12.2017
г. ответникът е сключил договор за паричен заем с № 3115161 с „И.А.М.“ АД -
заемодател. Съдържанието на правоотношението е установено с договора за заем.
На
30.01.2017 г. ищецът е сключил с „И.А.М.“ АД договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/03.07.2018 г. е прехвърлено, заедно
с други вземания и процесното от ответника.
Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за прехвърляне на
вземането.
Ищецът
на 03.05.2019 г. е сключил с „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, договор за прехвърляне на вземания, като с Приложение № 1/03.05.2019
г. е прехвърлено процесното вземане от ответника, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Цесията е потвърдена от
цедента.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99
от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.79 и чл.92 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените
главница, договорна лихва, неустойка, мораторна лихва и такси в издадената по
реда на чл.
410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и иска е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По
основателността на иска, съдът намира следното:
От
събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „И.А.М.“
АД са се намирали в облигационно отношение по договор за паричен заем с № 3115161/28.12.2017
г. Това обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на сумата по
заема от 600.00 лв. се установява и от изявлението на ответника в договора –
чл.3 от същия.
Видно
от съдържанието на представения договор, изплащането на усвоената сума, ведно с
договорна лихва, е следвало да стане на девет месечни вноски, с датата на първа
вноска 30.01.2018 г. и следваща вноска е дължима в деня следващ този на
предишния падеж, като последната вноска следва да се плати на 27.09.2018 г. В
чл.2, т. 5 от договора са посочени неговите основни параметри, а именно,
фиксирания годишен лихвен процент от 40 % и годишния процент на разходите в
размер на 47.80 %.
Освен
връщане на използваната сума предоставена на кредитополучателя, последният, съгласно
чл.5 и чл.6 от договора, дължи и договорна лихва върху нея.
В
същото време страните са уговорили санкции и обезпечения при несвоевременно
изпълнение на задълженията по договора – чл.8, чл.9, чл.10 от договора.
Ето защо при
тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, чиято е
доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за него факт
на извършено плащане, съдът следва да приеме, че ответникът дължи цялата сума
предоставена му по кредита в размер на 600.00 лв., представляваща главница. От
страна на ответника не се представиха доказателства, че е изпълнил и
задълженията си по договора за заплащане разсрочено на главница и договорна
лихва, произтичащи от липсата на установени плащания на погасителни вноски по
него. Независимо от твърдението на ищеца, според настоящият състав плащането
направено от ответника на 26.03.2018 г. е погасило такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45.00 лв., т.к към този момент ответника е бил неизправна
страна по договора за заем, която такса е еднократна, съгласно договора и
следва да се заплати наведнъж, а не на разсрочени вноски. Заплащането на вноски
на такси по договора за потребителски кредит противоречи на чл.10, ал.3 от ЗПК.
Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната/мораторната
лихва на основание чл. 8 от договора, в посочения в исковата молба размер от 30.92
лв. за периода от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г. Ответникът дължи и договорната
лихва за целия период на действие на договора за ползване на сумата по кредита от 30.01.2018 г.
до 27.09.2018 г. в общ размер на 104.34 лв. на осн.чл.5 от договора, от
която сума следва да бъде приспадната остатъка от внесената от ответника сума в
размер на 5.00 лв., ето защо последния дължи договорна лихва в размер на 99.34
лв. Които задължения са установени и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приета по делото. Към исковата молба ищецът не е представил
погасителен план към договора за заем, поради което съдът приема за установено
по отношение на размер и дължимост по отношение на вноските за главница и
лихва, падеж, изложеното в експертното заключение, което кореспондира с
договора – погасяване на задълженията по договора за главница и лихва на девет
равни вноски от по 78.26 лв.
От приобщеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява размер на предоставената в заем сума, размер на
дължимата договорна лихва, съгласно подписания договор. В експертното
заключение са посочени дължимите суми съгласно отразеното в счетоводната
документация на дружеството – ищец, включително и за неустойка по договора и по
начина по който то е разпределило вземанията си, поради което съдът не е
задължен да приеме изложеното по отношение на неустойката и направеното разпределение
на погасените задължение от внесената от ответника сума от 50.00 лв.
В
исковата молба, съответно и в заповедното производство е посочено, че вземането
произтича от договор за паричен заем, който по същността си е договор за
потребителски кредит, сключен между длъжника, като потребител и „И.А.М.“ АД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя-ищец. Неустойката по чл.4 от договора за заем предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение
на задължение за представяне в три дневен срок на допълнително
обезпечение поръчители, банкова гаранция на задълженията по договора.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера
на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури допълнително обезпечение след като кредита вече е отпуснат,
като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.
е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не
с оглед конкретно неизпълнение. Освен това при неизпълнение на задълженията по договора е уговорено
обезщетение в размер на законната лихва, с което се изчерпва санкцията за
неизпълнението му.
Отделно по този начин се
заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.2 от ЗЗП. предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск
за реално изпълнение, което е недопустимо.
Независимо, че не е направено възражение за
противоречие със закона на процесния договор за заем, в частта за уговорената
неустойка от особения представител на ответника, съдът след за това служебно т.к
спорът се основава на договора, като следва да се посочи, че съгл.чл.26, ал.4
от ЗЗД: „нищожността
на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части“, какъвто е и настоящия
случай.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен по
отношение на претендираната неустойка в размер на 565.87 лв.
Предвид изложеното съдът намира направените твърдения
в тази насока от третото лице помагач за неоснователни.
От страна на ищеца се претендира установяване дължимостта
и на разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45.00 лв., каквито
задължения действително са установени в процесния договор и която такса следва
да бъде заплатена еднократно. Кредиторът има право на такси
и разноски за услуги по кредита, което означава че те следва да бъдат в
абсолютна сума, т.к съгл. чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В настоящият случай ответникът чрез извършеното плащане на
26.03.2018 г. е заплатил дължимата такса в размер на 45.00 лв.
Ето
защо искът в тази му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
делото е установена активната материална легитимация на ищеца, чрез
представените рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и приложение №1 към него
от 03.07.2018г.
Действително
по делото липсват доказателства цесията да е съобщена на ответника. Съобразно
безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да
вземе предвид по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на цесията е извършено с връчване на
препис от исковата молба. В случая уведомление за прехвърляне на вземането на „И.А.М.“
АД от ответника на ищеца е приложено към исковата молба и връчено на ответника
с разпореждането по чл. 131
от ГПК и преписите от исковата молба и останалите приложения към нея.
В
същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна
сигурност за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението
си на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го
освободило от отговорност пред цесионера.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава активна
материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе относно
съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът намира, че
следва да уважи исковете за главница по договора за кредит, част от договорна и
изцяло за мораторна лихва и да отхвърли исковете за установяване дължимостта на
такси за извънсъдебно събиране и неустойка.
Предвид изхода на спора, ищецът има
право на разноски, за което е направил изрично искане съобразно уважената част
от исковете. С оглед изхода на делото, от общо 350.00 лв. разходи за ищеца /юрисконсулско
възнаграждение/, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 192.46 лв.
„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в качеството на трето лице помагач е представила
документи за направени разноски за особен представител 300.00 лв., 26.74 лв. държавна
такса, 300.00 лв. възнаграждение на вещо лице и 350.00 лв. юрисконсулско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което
искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище:***,
адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван
по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и Мартин Деспов Деспов-председател на
съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Ц.П.–
юрисконсулт за присъждане на разноски в настоящото производство, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527, съдебен
адрес:***, офис сграда ......., представляван по закон от Т.Я.К.,
представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт и ответника И.Й.В. с ЕГН **********,***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните
размери: сумата 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща главница,
договорна лихва в размер на 99.34 лева (деветдесет и девет лева и тридесет и
четири стотинки) от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г., законна лихва в размер на 30.94
лева (тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) от 28.09.2018 г. до
14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 226.74
лева (двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки),
представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем с № 3115161,
сключен на 28.12.2017 г. между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. – заемател,
вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с рамков
договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №378/23.11.2018г. по ч.гр. дело №869/2018г. по описа на ВПРС на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД, като
отхвърля иска за договорна лихва над сумата от 99.34 лв. до пълния предявен
размер 104.34 лв, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД вр. с чл.99
от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527, съдебен
адрес:***, офис сграда ......., представляван по закон от Т.Я.К.,
представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, за признаване за установено
по отношение на И.Й.В. с ЕГН **********,***, че му дължи неустойка за
неизпълнение на задължение 565.87 лева (петстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки) и разходи за извънсъдебно събиране 36.00 лева
(тридесет и шест лева), като вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение по договор за паричен заем с № 3115161, сключен на 28.12.2017 г.
между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. – заемател, вземанията по който са
прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с рамков договор за цесия от
30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №378/23.11.2018г. по ч.гр. дело №869/2018г. по описа на ВПРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***,
п.к. 1527, съдебен адрес:***, офис сграда ......., представляван по закон от Т.Я.К.,
представлявано по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, сумата от 192.46
лв. /сто деветдесет и два лева и четиридесет и шест ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърля искането за
разноски в останалата му част, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон
от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и Мартин Деспов Деспов-председател на съвета
на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Д.А. – юрисконсулт, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца за осъждане на И.Й.В.
с ЕГН **********,*** да му заплати направените разноски в настоящото
производство, като неоснователно на осн.чл.78, ал.10 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище:***, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и Мартин
Деспов Деспов-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по
пълномощие от Ц.П.– юрисконсулт, в качеството му на трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №869/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: