РЕШЕНИЕ
№ ………, 14 ноември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 6563
по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.625 от ТЗ
Молителят
„Б.П.Б.“ АД твърди, че е кредитор на ответника по договор за банков кредит
и анекси към него. Поддържа, че е
предоставил на ответника инвестиционен кредит по договор № 1676/2009 от
8.01.2008г. кредит с главница 4 999 999,28 евро, който не е бил върнат, въпреки
че е налице признание на ответника за размера на сумата. Твърди, че с нотариална покана целият кредит е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 21.07.2016г. поддържа, че притежава парични
вземания срещу ответника, произтичащи от търговска сделка и възлизащи на следните
суми 4 999 999,28 евро главница по кредита, 929 364,56 евро възнаградителна
лихва за времето от 30.05.2012г. до
20.07.2016г., 472 650,74 евро наказателна лихва за времето от 30.11.2012г. до 18.08.2016г., 25,56 евро такса за
подновяване на особени залози, 11 350,57 евро такси и разноски за застрахователни полици, които са заплатени от
Б.та и са дължими от ответника, 38 142,85 евро
административни такси за разходи
по обслужване на кредита и 1 227,10 евро такса за експертна оценка на недвижим
имот, която е заплатена от Б.та и
дължима от ответника. Молителят поддържа, че ответникът не е в състояние да
изпълни свое парично задължение, а освен това, че е спрял плащанията си, поради
което са налице предпоставките за
неплатежоспособност по чл.608, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, а затрудненията на ответника нямат временен характер. Поддържа
освен това, че ответникът няма достатъчно имущество, за да покрие задълженията
си. Като отделно основание за откриване на производство по несъстоятелност
сочи, че за 2013 и 2014г. ответникът не е
публикувал годишните си финансови отчети. Моли да бъде открито
производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Ответникът
„Ю.Д.БТ“ ООД оспорва изцяло молбата, като не оспорва наличието на договор за
кредит между страните. Твърди, че кредитът е бил предоставен с цел построяване
на жилищни сгради и че двете страни са имали намерение за продължаване на сроковете
за погасяване на кредита. Оспорва да му е връчена нотариална покана и твърди,
че кредитът не е валидно обявен за предсрочно изискуем. Поддържа се, че
икономическото състояние на ответното дружество е добро, че построените жилищни
сгради са завършени и предстоящото им пускане в експлоатация е забавено
единствено от административни затруднения и продължаващи процедури пред
Столична община, но че стойността на построеното надвишава значително
претендираните от молителя суми.
Ответникът оспорва наличието на предпоставките по чл.608 от ТЗ и твърди,
че презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ не се прилага в случаи на закъсняло
плащане, както в настоящия случай.
Твърди също, че не е спрял плащанията си, няма образувани срещу него
изпълнителни производства, както и няма неизпълнение на падежирали задължения.
Твърди, че не дължи всякакви наказателни лихви, неустойки и такси за обслужване
на кредита.
Софийски
градски съд намира за установено от фактическа страна следното:
На
8.01.2008г. молителят и ответникът са сключили договор за инвестиционен кредит,
по силата на който „Б. П.Б.“ АД е
отпуснала на „Ю.Д.БГ“ ООД сумата 5 милиона евро кредит за целево финансиране до 93% от строителство и
довършителни работи на четири жилищни сгради с обща площ 9 402,71 кв.м.
Уговорено е усвояване на кредита на седем транша с посочени размери и условия
за отпускане на всеки транш. Страните са се уговорили и за размера на лихвата
по кредита, както и за задължение на ответника
да заплаща годишна административна такса за обслужване на кредита. Договорен е
и краен срок за издължаване на всички задължения по кредита не по-късно от 30.01.2012г. договорена е и
наказателна лихва (неустойка) в случай на забавено плащане на главница или
договорена лихва. Страните са постигнали
и съгласие за обезпечения на предоставения кредит, които включват ипотека,
особен залог на бъдещи вземания, сключване
на застраховка върху ипотекираното имущество, по която Б.та да е трето
ползващо се лице. Договорът е сключен при действието на общи условия на банката, които ответникът е приел.
Договорът е изменян
с общо 19 броя анекси за времето от 15.10.2008г. до 28.05.2014г. В анексите
страните са изменяли сроковете за погасяване на задълженията и страните са се
съгласявали за размер на конкретни задължения на кредитополучателя – ответник и
за отлагане на изплащането на просрочени задължения по договора. В анекс
№ А 9 – 1676/2009 от 24.08.2012г. страните са уговорили краен срок за
издължаване на главницата по кредита 30.05.2019г. С анекс № А15 – 1676/2009 от 20.08.2013г. страните са се съгласили, че размерът на
отпуснатия кредит е 4 999 999, 28 евро и че тази главница ще се погасява
съгласно приложен към анекса погасителен план на вноски до 30.05.2019г. С анекс № А19 – 1676/2009 от 28.05.2014г.
страните са се съгласили, че към датата на подписването му ответникът е в
просрочие в общ размер 1 257 283,67 евро, включващи просрочена главница от 1 214 258,58
евро, наказателни лихви и просрочени такси от 13 928,57 евро и
5 053,65 евро.
Също на
8.01.2008г. страните са сключили и два договора за учредяване на особени
залози за обезпечаване на кредита. С
нотариален акт № 86, том І по нот.дело 74/2008г. на нотариус № 040 с район на
действие СРС ответникът е учредил в полза на банката ипотека на недвижими имоти
като обезпечение на задълженията си по договора за кредит.
С
нотариална покана до ответника „Б. П.Б.“ АД е уведомила ответника, че към
18.05.2016г. общата дължима сума по договора за кредит е 6 357 233,08 евро и го
е поканила в срок от 7 работни дни от получаване на поканата да заплати
дължимите и изискуеми просрочени суми, заедно с лихвата, като го е
предупредила, че при липса на плащане в
този срок обявява цялата сума по кредита
за предсрочно изискуема от първия ден след изтичане на срока. Върху поканата е
извършено нотариално удостоверяване от помощник-нотариус, че след трикратни
посещения на адреса на ответното дружество не е установена табела, канцелария и
служители на дружеството, поради което е залепено уведомление на външната врата
на адреса на 27.06.2016г.
Представени
са доказателства за извършени от банката плащания на застрахователни премии за
2013, 2014, 2015 и 2016 години по имуществени застраховки, по които застрахован
е бил ответникът, а самата Б.е била трето ползващо се лице. Представено е и
доказателство за извършено от банката плащане
на такса за експертна оценка в
размер 2 400лв. съгласно договор с „Ю.Д.БГ“
ООД.
Ответното
дружество притежава недвижими имоти –
урегулиран поземлен имот и сгради, намиращи се в гр.София, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“.
Съгласно
основното и допълнителното заключения на съдебно финансово икономическата
експертиза основен дял в активите на ответното дружество за периода 2011 –
2016г. включително заемат изградените сгради в гр.София, а основен дял в
пасивите – 92,98% заемат задълженията по договора за кредит с „Б.П.Б.“ АД.
Дружеството няма публични задължения, а другите му задължения са към двама от съдружниците.
Последното плащане по договора за кредит е извършено на 31.10.2012г.
Коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество за годините от 2011 до
2015 включително е над 1. Към края на
2011г. коефициентите
за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са съответно 0,33, 0,30 и 0,00, към края
на 2012г. те са съответно 0,10, 0,10 и 0,01, а към края на 2013г. те са 3,88,
3,88 и 0,00. За 2014 и 2015г. коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са 0,00. Коефициентът за
автономност за целия изследван период е 0, а този за задлъжнялост е отрицателна
величина. За 2016г., при съобразяване на
падежиралите вземания по договора за кредит, коефициентът за обща ликвидност е 1,07, а тези за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са 0,
както и коефициентът за автономност. Коефициентът за задължнялост за 2016г.
също е отрицателен. При алтернативно изчисляване на коефициентите, ако
построената сграда се посочи като дълготраен материален актив, всички
коефициенти за 2014, 2015 и 2016г. са 0, с изключение на този за задлъжнялост,
който е отрицателна величина. Способността на дружеството да обслужва
краткотрайните си задължения зависи от сроковете, в които може да продаде
изградените сгради. Дружеството не притежава парични средства, а стойността на
имуществото му към края на 2015г. е 12
302 508,94лв. Дейността на дружеството е била свързана с изграждането на
жилищните сгради, поради което през посочения период не е отчетена друга
търговска дейност и няма приходи от печалба. Вземанията на „Б.П.Б.“ АД са
осчетоводени при ответника и са в общ размер 6 452 760,66 евро. Към
31.12.2015г. главницата по кредита, спрямо която не е настъпил падеж е
2 357 142,54 евро, а сумата за плащанията с настъпил падеж към същата
дата се равнява на 6 828 912,37лв.
Съдебно-техническата
оценителна експертиза дава заключение, че пазарната стойност на притежавания от
ответното дружество урегулиран поземлен имот, заедно с построената жилищна
сграда, състояща се от 4 секции, възлиза на общо 6 861 000лв. към м. октомври
2017г.
Служебна
справка по партидата на ответника в търговския регистър показва, че
единственият вписан обявен годишен финансов отчет на дружеството е за 2009г.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност са молбата за това да изхожда от
лице, посочено в чл.625 от ТЗ;
ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо вземане на
ответника, произтичащо от търговска сделка; да е налице неплатежоспособност на
ответника по смисъла на чл.608 от ТЗ и
затрудненията на ответника да обслужва задълженията си да не са временни.
В случая ответникът
оспорва надлежната легитимация на молителя да поиска откриването на
производство по несъстоятелност, като поддържа, че молителят няма качеството на
негов кредитор по съображенията, посочени по-горе. Освен това ответникът
твърди, че не е налице спиране на плащанията, а единствено забавянето им.
Страните
не спорят, че молителят попада сред лицата, посочени в чл. 625 от ТЗ и че
ответникът е търговец. Спорът е относно наличието на изискуемо задължение на
ответника. От събраните доказателства се установява по безспорен начин
наличието на такива непогасени вземания на молителя срещу ответника,
произтичащи от търговска сделка. Вземанията имат своето основание в договор за
банков кредит, който представлява търговска сделка по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Тези вземания са придобити от молителя по силата на валиден и породил
действието си договор за кредити и анекси към него.
В случая
не се установява вземанията на молителя, произтичащи от договора за кредит и
анексите към него, да са обявени за предсрочно изискуеми. Представената като
доказателство за настъпване на такъв преобразуващ ефект нотариална покана не е
връчена на ответника, поради което не може да се приеме, че тя е породила
правно действие. Върху поканата е извършено удостоверяване за поставено
уведомление до ответника по реда на чл.50, ал.4 и чл.47 от ГПК, но липсват
доказателства или нотариално удостоверяване за съдържанието на уведомлението и
за посочен срок и място за получаването на поканата. При това положение следва
да се приеме, че не са били налице предпоставките за приемане на поканата за
редовно връчена при условията на чл.47 от ГПК, следователно, изявлението за обявяване
на целия кредит за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на ответника
и съответно не е постигнало такива правни последици. Задълженията на ответника
по договора за кредит продължават да имат срочен характер, съобразно
уговореното от страните в договора и анексите към него и към приключване на
устните състезания по настоящото дело все още
е налице крайният срок за погасяване на задължението 30.05.2019г.
Независимо
от горното обаче, молителят притежава изискуеми вземания на основание договора
за кредит срещу ответника, макар и в
по-малък от претендирания размер. Така с анекс № А19 – 1676/2009 от
28.05.2014г. е постигнато съгласие, че към датата на подписването му ответникът
е в просрочие в общ размер 1 257 283,67 евро, включващи просрочена главница, наказателни лихви и
просрочени такси. Отразеното в анекса представлява и признание на ответника за
произхода, вида и размера на задълженията му. В допълнение, неговите задължения
за заплащане на главница, както са установени в погасителния план, приложен към
анекс № А15 – 1676/2009 от 20.08.2013г.
, предполагат до приключване на устните състезания по настоящото дело
ответникът да е бил погасил 8 вноски от по 416 666,58 евро всяка, или общо
3 333 332,64 евро, За посочените вноски обаче липсват доказателства
да са изплатени. Ето защо следва да се приеме, че е налице неизпълнено
задължение, произтичащо от търговска сделка и в посочения размер.
Ответникът
има изискуеми задължения към молителя и за дължими неустойки, такси и разноски
по договора за кредит. Възражението му за недължимост на тези суми е
неоснователно, защото със сключването на договора за кредит такива задължения
изрично са поети, а впоследствие са и признати с подписването на анексите.
Събраните
доказателства по делото водят до извода, че са налице и останалите предпоставки
за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.608 от ТЗ. Ответникът
не е в състояние да изпълни своите парични задължения по договора за кредит към
молителя по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Способността му да погаси
краткосрочните си задължения зависи изцяло от продажбата на построените от него
сгради. Осъществяването на това условие
не е настъпило поради това, че сградите не са въведени в експлоатация, което
означава липса на възможност да се посрещнат задълженията към молителя.
В случая намират
приложение и презумпциите по чл.608, ал.2 и ал.3 от ТЗ. Съгласно извършената
служебна справка в търговския регистър ответникът не е заявил за обявяване
годишните си финансови отчети след 2009г. насетне, поради което следва да се
предположи, че той не е в състояние да изпълни своите парични задължения по
договора за банков кредит. От обстоятелствата, че ответникът не е платил
задълженията си по този договор, следва извод, че ответникът е спрял плащанията
към кредиторите си, което е предпоставката да се предполага неговата
несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.
Неоснователно е
възражението на ответника, че в случая е налице само забавено, но не спряно
плащане. Доколкото става въпрос за парични задължения с установен от страните
срок за плащане, трайното и систематично неплащане на посочените задължения на
падежа поради обективно установени обстоятелства отговаря на понятието за „спиране“
на плащанията. В случая от събраните доказателства, а и от твърденията на самия
ответник е очевидно, че неплащането на задълженията по договора за кредит се
дължат на обективни причини – невъзможността да бъдат завършени и приети,
съответно продадени построените сгради. Тази невъзможност има траен характер, защото
продължава повече от 5 години. При установеното обстоятелство, че ответникът е
направил последно плащане по договора за кредит през 2012г., след което е
налице неизпълнение на задълженията му по този договор, следва да се приеме, че
е налице спиране на плащанията по смисъла на разглежданата норма.
Независимо
от приложението на горните законови предположения, събраните доказателства също
водят до извода, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност.
Съдебната финансово-икономическа експертиза установява, че за целия изследван
период от края на 2010 до края на 2015г. липсва търговска дейност извън строежа
на сградите, за осъществяването на който е отпуснат кредита от молителя,
дружеството не притежава парични средства, както и липсват приходи от печалба. Действително,
за целия проверяван период коефициентът за обща ликвидност на дружеството е над
1, но останалите коефициенти, показващи икономическото състояние на дружеството,
през по-голямата част от периода са далеч под референтните стойности, а след
2014г. показват очевидна тенденция към занижаване и достигат 0. Коефициентът за задлъжнялост е отрицателна величина през целия период. Тези
показатели, преценени в съвкупност с размера на падежиралите задължения по
договора за кредит и с обстоятелството, че възможността на дружеството да
обслужва задълженията си е поставена в зависимост от фактори, които са извън
контрола на дружеството, водят до извод за състояние на неплатежоспособност.
Събраните
доказателства и заключението на експертизата дават основание за извод, че
спирането на плащанията не е инцидентно или временно, напротив налице е трайно
затруднение за ответника. Това трайно състояние е допълнително обусловено от
установените от експертизата обстоятелства, че ответникът практически не е
извършвал търговска дейност през периода 2011-2015г. Така съвкупната преценка
на всички доказателства по делото води до извод, че ответникът действително е в
трайни затруднения и икономическото му състояние не му позволява да изпълнява
задълженията.
Относно началната
дата на неплатежоспособността следва да се има предвид, че ответникът е в
неизпълнение на свои изискуеми задължения преди всичко към молителя и че не се
установява падеж на констатираните от съдебно финансово-икономическата
експертиза задължения на дружеството към двама от съдружниците в него. Следва
също така да се отчита, че от една страна последното установено плащане на
задължение по договора за банков кредит е било на 31.10.2012г. и че, от друга
страна, коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност за 2011, 2012 и
2013г. показват добро финансово състояние на дружеството и дори имат тенденция
към повишаване. От следващата година обаче се наблюдава рязко снижаване на
всички коефициенти и макар водещият за обща ликвидност да остава над 1, всички
останали коефициенти са равни на 0. Отчитайки тези обстоятелства съдът приема, че
най-ранната дата, за която се доказва неплатежоспособност на ответника е
31.12.2014г. Посочената дата следва да бъде приета за начална дата на
неплатежоспособността.
При това положение
съдът приема, че на основание чл.630, ал.1 от ТЗ следва да се обяви
неплатежоспособността на „Ю.Д.БГ“ ООД
като се установи за начална дата 31.12.2014г. Следва да се открие
производство по несъстоятелност на ответника, да се назначи временен синдик и
да се насрочи първо общо събрание на кредиторите. Временният синдик следва да
представи декларация и съгласие по чл.666 от ТЗ. Не се налага постановяване на
обезпечителни мерки, тъй като от събраните доказателства е видно, че вземанията
на молителя срещу ответника са обезпечени с ипотека.
В полза на молителя
в производството следва да се присъдят направените разноски. При определяне на
размера на дължимото на молителя юрисконсултско възнаграждение съдът взима
предвид нормата на чл.78, ал.8 от ГПК и правилата на ЗПП и НЗПП, към които този
текст препраща. Производството по чл.625
от ТЗ е такова по неоценяем иск, затова размерът на юрисконсулсткото
възнаграждение следва да се определи в съответствие с чл.23, т.4 от НЗПП в
размер 120лв. Останалите разноски следва
да се присъдят на молителя в пълен размер 1 450лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Ю.Д.БГ“ ООД, ЕИК*********, гр.София, район Красно
село“, бул. „*********с начална дата 31.12.2014т.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на„Ю.Д.БГ“ ООД, ЕИК*********, .
НАЗНАЧАВА за
временен синдик Т.П.Н., гр. София 1000, ул. "********тел. *** ***, ел.
поща: n******, утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006, ДВ бр.16 от 2006.
УКАЗВА на временния
синдик Т.П.Н. в 3-дневен срок от съобщението да представи декларация по чл.655
от ТЗ и да даде писмено съгласие по
чл.666 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ месечно
възнаграждение на временния синдик в размер 1 000лв.
СВИКВА първо общо
събрание на кредиторите на„Ю.Д.БГ“ ООД, ЕИК*********, за 19.12.2017г. от 16,00ч. в гр.София, бул. „Витоша“
№ 2, Съдебна палата, съдебна зала, в която заседава VI-10 състав, с дневен ред съгласно чл.672, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Ю.Д.БГ“
ООД, ЕИК*********, гр.София, район Красно село“, бул. „********, да заплати на „Б.П.Б.“
АД, *** Е, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата 1 570 лв.
разноски за производството.
Решението подлежи
на вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението
да се изпрати на Агенцията по вписванията.
Да се уведоми
временния синдик за указанията.
Съдия: