РЕШЕНИЕ
№ 148/ 07.05.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 04.04.2019год.
/ четвърти април през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Милена
Даскалова
Членове : Рени Ковачка
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 147 110
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1424/26.11.2018год., постановено по гр. дело № 05457/2018г., поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение от 28.12.2018год., Пернишкия районен съд е признал
за установено по отношение на Л.И.В. *** и В.К.В. ***, че дължат на „Топлофикация-Перник”
АД сумата от 1 453.14лева, която следва да заплатят разделно всеки
съответната си идеална част, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в ***, от които главница в
размер на 1282.86лева за периода от 01.о5.2016год. до 30.04.2017год. включително,
законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 170.28лева за периода
от 10.07.2016год. до 30.05.2018год.,както и законна лихва върху главницата от
1282.86лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателната
изплащане на сумата като Л.И.В. следва да заплати сумата от 726.57лева,
представляваща 1 / 2 ид.част от общия дълг, от която
главница в 641.43лева за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., законна
лихва за забава на месечни плащания в размер на 85.14лева за периода от
10.07.2016год. до 30.05.2018год., както и законна лихва върху главницата от
641.43лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-08.06.2018год. до
окончателното изплащане на сумата, съответно В.К.В. следва да заплати сума в
размер на 726.57лева, представляваща
½ ид.част от общия дълг, от която главница в
размер на 641.43лева за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., законна
лихва за забава на месечни плащания в размер на 85.14лева за периода от
10.07.2016год. до 30.05.2018год., както и законна лихва върху главницата от
641.43лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 08.06.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволни от така постановеното
решение са останали ответниците в първоинстанционното
производство, които го обжалват изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. По
изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстационния акт, жалбоподателите молят той да бъде отменен и постановен нов за отхвърляне
на исковата претенция изцяло, ведно с произтичащите от това
последици. Постановеното по делото решение по чл.247 от ГПК се обжалва с
доводи, че същото е постановено без да са налице законовите основания за
това.
Въззиваемото дружество е подало писмен отговор, в който е развило доводи за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на „Топлофикация
Перник” АД гр.Перник сумата от по 641.43 лева главница, представляваща
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за
апартамент № *, находящ
се в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017 год
включ..; лихва за забава на месечните плащания в
размер на 85.14 лв.за периода от 10.07.2016год. до 30.05.20187год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 08.06.2018год. до окончателното изплащане
на сумата.
Всеки един от ответниците
е подал писмен отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорил предявения иск. Оспорили са качестнвото си на потребител на топлинна енергия, с твърдения че
не са нито собственици, нито ползватели на топлоснабдения
апартамент. Оспорили са параметрите, при които се твърди от ищеца че съществува
облигационната връзка между тях, както и задълженията си нея, както по
основание, така и по размер. Възразили
са срещу начина на отчитане на потребената топлинна
енергия и срещу начина на формиране на нейната цена и начина на отчитането й.
Оспорили са представените от ищеца
доказателства, както и са направили възражение за погасяване на част от
претенцията по давност.
Районният съд е уважил така предявеният иск, приемайки че
между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата
на топлинни енергия за битови нужди, че в жилището на ответниците
се ползва топла вода и отопление и че
същото е свързано със сградната инсталация. Приел е
също така, че абонатната старнация е въведена в
експлоатация на 25.02.2003год. и че дължимата от ответниците
сума като стойност на потребената от тях топлоенергия
е в размера на исковата претенция, поради което я е уважил изцяло.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „Топлофикация Перник „
АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в
претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и
обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответницата от своя
страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите
вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при
разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите
за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната
собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение
между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. *, в ***. За
наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за
битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция
напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че
жалбоподателите не дължат заплащане на претендираните от тях суми, съставляващи стойността на потребена в ап. *, находящ се в ***
топлинна енергия, тъй като не са собственици или ползватели на топлоснабдения имот. По силата на чл.150, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1
т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник” АД, купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези
разпоредби следва, че е достатъчно да се установи, че жалбоподателите са
собственици или ползватели на имот, който ползва топлинна енергия за
домакинството си, за да се направи извод, че същите са потребител на топлинна енергия.
В случая, видно от представените пред районния съд копие
от Нотариален акт № 159, том- III, рег.№ 3811, дело № 497/2006год. на нотариус Н.З. и декларация
по чл.14 от ЗМДТ от 04.01.2007год., жалбоподателите са съсобственици при
равни части на топлоснабдения
имот- апартамент №*, находящ се в ***, който извод е относим и към исковия период. Няма твърдения, а и не се установява по
делото през процесния
период да е било учредено право на ползване на трето по делото лице върху топлоснабдения имот, както и същият да е бил отчужден преди датата 01.05.2016год.
Предвид на това и на основание горепосочената законова разпоредба жалбоподателите
се явява потребители на топлинна енергия и дължат нейното заплащане.
Неоснователно се твърди във въззивната
жалба, че районният съд както в заповедното, така и в исковото производство се
е произнесъл по отношение на имот, който
ответниците не притежават. Както вече се
посочи по-горе по делото са събрани
доказателства, установяващи правата на собственост на ответниците
върху апартамент № *, ***. За суми, представляващи стойността на потребена в същия този имот и незаплатена топлинна енергия районния съд е издал заповед за изпълнение, както
и се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 от ГПК. Изрично в заповед за
изпълнение № 2998/11.06.2018год., постановено по ч.гр.дело № 03975/2018год. е
посочено, че вземането на „Топлофикация Перник“ АД спрямо Л.И.В. и В.К.В. е за неплатена
топлоенергия за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год. и за топлофициран имот,
находящ се в ***, за който имот се е произнесъл и
районния съд с обжалваното в настоящото производство решение. Касае се за един
и същи имот, като с решението си по иска по чл.422 от ГПК районния съд се е
произнесъл именно и по отношение на имота, за който е издадена заповедта за
изпълнение. С оглед на последното се явяват несъстоятелни и доводите във въззивната жалба, че не са били налице основания за постановяване
на решение по чл.247 от ГПК. Районният съд е бил сезиран с иск по чл.422 от ГПК
за признаване съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение №
2998/11.06.2018год. и доколкото в мотивите на съдебния акт са изложени мотиви
за дължимост на сумите по заповедта, а тя касае топлоснабден имот, находящ се на ***,
а в диспозитива на решението по иска по чл.422 от ГПК
е посочено, че тези суми се дължат за топлоснабден
имот, находящ се в ***, то е налице очевидна
фактическа грешка, която правилно е отстранена по реда на чл.247 от ГПК.
От събраните пред районния съд доказателства се
установява, че апартамента на ответниците е с
монтирани отоплителни тела, с поставени на тях индивидуални разпределители /
т.н. топломери/. Същият се снабдява и с
битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер, като в банята
има щтранг-лирата.
Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка
на всички относими към спора документи, вещото лице е
установило и посочило точното количество потребена от
ответниците топлоенергия и битово гореща вода.
Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет
на топломерите и водомера с издадените изравнителни сметки, срещу които ответниците не е подавала възражения. Начислените
количества топлоенергия са съобразени и коресподнират
с данните на общия топломер на абонатната станция , който притежава необходимите
сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е
извършена на 02.11.2016год., установено е че общия топломер съотвествува
на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата.
Същевременно е установено, че в етажната собственост на бл.1 е
въведено „дялово разпределение”, като
фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при
които са спазени принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба
№ 16-334 от 06.04.2007год. От
констатациите на цитираната експертиза се установява, че задължението на ответниците е формирано от няколко компонента: цена на начислена
и потребена топлоенергия като отдадена от щтранг-лирата и от сградната
инсталация, цена на топлоенергия,
отдадена от отоплителните тела в апартамента и БГВ. Разходът за първите е
формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот - 157 кв.м., а за отоплителните тела в
стаите на апартамента и БГВ- по отчета
на монтираните топломери и водомер. Позовавайки се гореизложеното съдът намира
за несъстоятелни всички доводи на ответниците,
изложени в писмения отговор и въззивната жалба,
касаещи потребената
от тях топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани с отчитането,
разпределението и формирането на цената
й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребената топлинна енергия и битово
гореща вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват
всички отоплителни тела, полза се БГВ, а
банята се отоплява от щранг-лира.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната
жалба, че абонатната станция в *** не е
въведена в експлоатация, респ. претендираните суми не
са законосъобразно начислени и претендирани.
Противното се установява от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
в която лице З. изрично е посочил, че абонатната станция е въведена в
експлоатация на 25.02.2003год. и за това е съставен протокол № ** за пускане в
експлоатация. Експертизата не е оспорена от ответниците
и последните не са ангажирали доказателства за опровергаване на нейните
констатации.
Процесните вземания, които за периода01.05.2016год.-
30.04.2017год., не се погасени по давност, тъй като до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.06.2018год. не е изтекъл
предвидения в чл.111 ,б.“ В“ от ГПК тригодишен давностен
срок.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че ответниците дължат заплащане стойността на потребената от тях топлоенергия, която се формира от цената
на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, цената на топлоенергия, отдадена от щранг-лирата, цената на топлоенергията, отдадена от
отоплителните тела в апартамента и цената на потребената
БГВ и която за процесния период
е в размерите, претендирани от ищеца. В този смисъл
искът по чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно
с произтичащите от това последици.
Поради съвпадащите мотиви на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото и направеното в тази връзка
искане, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1424/26.11.2018год., постановено по гр.дело № 05457/2018год.
по описа на Пернишкия районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
от 28.12.2018год. по същото дело.
ОСЪЖДА Л.И.В. с ЕГН ********** и В.К.В. с ЕГН ********** *** и съдебен
адрес:*** чрез адв. Б.В.. да заплатят на „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.”Мошино”, „ТЕЦ Република” сумата от 100 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: