Р Е Ш Е Н И Е
260002/10.1.2022г.
10.01.2022 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2022 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 09 (девети) декември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 564 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
232, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д.Й.Д. твърди, че по силата на
сключен с ответника С.Н.С. устен договор, през м. август 2018 г. предоставил на
последния за временно ползване секционно рамково скеле, състоящо се от 48 бр.
нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари – пътеки, 6 бр.
регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонти, 96 бр. тръбни диагонали, 4 бр. от
по 4 м и 4 бр. от по 1 м утрепващи тръби и утрепващ механизъм тип „жабка“ – 15
бр. Уговорената наемна цена възлизала на 350,00 лв. месечно, като същата била
редовно плащана от ответника до м. март 2020 г. Страните уговорили срок на
договора – до завършване полагането на изолация на фамилна къща на С., находяща
се в с. Лозево, ул. „Земеделец“. От м. март 2020 г. ответникът преустановил
плащането на наемната цена, като отказвал и да върне скелето, което ищецът
случайно открил на улица в гр. Шумен. Тъй като наемателят не платил
задълженията, ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по
ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, С. С.
депозирал възражение срещу издадената заповед. Моли съда да постанови решение,
по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че
съществува следното вземане на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на ШРС: в размер на 2800,00 лева,
представляващо неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за
наем от м. август 2018 г. на движими вещи: секционно рамково скеле, състоящо се
от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари –
пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонти, 96 бр. тръбни
диагонали, 4 бр. от по 4 м и 4 бр. от по 1 м утрепващи тръби и утрепващ
механизъм тип „жабка“ – 15 бр., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.01.2021 г. Претендира и разноските по настоящото исково
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че след м. февруари 2018 г. плащал на ищеца наем на скеле, но заедно с други плащания, дължими за извършени от последния строителни дейности. През м. октомври 2018 г. Д. складирал новопридобито от него скеле в имота на ответника, находящ се в с. Лозево, обл. Шумен. В края на 2019 г. Срелков установил, че скелето, за което плащал наем, не отговаряло на изискванията за безопасност и не било годно за ползване. Счита, че не дължи наемна цена за твърдяното скеле, тъй като счита, че спецификацията на същото не отговаря на наличното. Възразява срещу претендирания размер на наема, тъй като обичайната наемна цена за такъв вид вещ възлизала на 3 лв./1 кв.м, поради което счита, че надплатил суми, представляващи наем и прави възражение с непосочена сума. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
В хода на производството е предявен насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът по същия – С.С.
твърди, че предоставеното му за ползване под наем скеле не принадлежало на Д..
Последният, през м. октомври 2018 г. закупил ново скеле, като по уговорка на
страните го съхранявал в гаража на ищеца по насрещния иск. Това съхранение
продължило през периода м. октомври 2018 г. до края на м. октомври 2020 година.
Поради лишаване от ползването на имота му, Д. дължал обезщетение в размер на
40,00 лв. месечно. Моли съда да постанови решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 960,00 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването
на собствения му недвижим имот: складова площ от 8 кв.м, намираща се в сграда,
находяща се в с. Лозево, обл. Шумен, ул. „Земеделска“, за периода м. октомври
2018 г. – м. октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2021
г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ищецът подава отговор на насрещната искова молба, като оспорва по основателност предявения срещу него осъдителен иск и моли същия да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло обстоятелствата, като твърди, че не е ползвал помещение на ответника.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
видно от приложения констативен протокол рег. № 6033/2020 г. от 13.11.2020 г. нотариус рег. № 702 на НК е, че след отправена нотариална покана пред нотариуса се явили канещият Д.Й.Д. и поканеният С.Н.С.. Последният изразил становището си, че е плащал наем не за скеле, а за железария, както и оспорил собствеността на Д. върху скелето. Съдът констатира от представения приемо-предавателен протокол от 31.07.2021 г., съставен в с. Лозево, обл. Шумен, че ответникът предал на ищеца секционно рамково скеле, състоящо се от 38 бр. нормални рамки, 4 бр. стълбовидни рамки, 9 бр. метални скари – пътеки, 17 бр. тръбни хоризонти, 73 бр. тръбни диагонали, 2 бр. от по 1 м утрепващи тръби и утрепващ механизъм тип „жабка“ – 5 бр.
От
приложеното ч.гр.д. № 9/2021 по описа на ШРС се установи, че ищецът Д.Д. подал
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 05.01.2021 г., по което била издадена
заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260010/07.01.2021
г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство иск и за разноски в общ размер 56,00 лв.,
направени по заповедното производство. В срока и по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК – на 25.01.2021 г., С. депозирал възражение срещу издадената заповед.
Разпитаните в съдебно заседание по
искане на ищеца свидетели Николай Каров и Ивайло Георгиев излагат, че са
работили на строителен обект – къща, принадлежаща на ответника, като ремонтните
дейности се извършвали от ищеца, който ползвал наети работници. Последните
ползвали поставено скеле, което заемало три страни на къщата и било напълно
оборудвано. Работниците го ползвали по предназначение.
По делото, като свидетели по искане
на ответника са разпитани и Иван Кайряков и Анатоли С. (син на ответника).
Сочат, че бригада, ръководена от Д. извършвала ремонт на жилището на С.,
находящо се в с. Лозево, обл. Шумен. На обекта било монтирано скеле, което не
било изцяло оборудвано със скари. То принадлежало на трето лице, но уговорката
била ответникът да плаща наем за ползване на същото на Д.. Уговорката била
наемната цена да възлиза на 360,00 лв. месечно. Именно за това възникнал спор,
тъй като С. смятал, че плаща за площ на скеле, която е нереална. В края на
есента през 2018 г. Д. закупил ново скеле, което било поставено в гаража на С.
в описаната жилищна сграда, по уговорка на двамата. То останало там до м.
октомври 2020 г.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, сумата,
представляваща пазарна наемна цена на помещение с площ 8 кв.м, находящо се в сграда, находяща се в с.
Лозево, обл. Шумен, ул. „Земеделска“ възлиза на 28,80 лв. месечно, а за периода
01.10.2018 г. – 31.10.2020 г. – общо на 720,00 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът
е предявен от Д.Д. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260010/07.01.2021 г. по ч.гр.д. № 9/2021
г. на ШРС, и след подадено възражение срещу нея. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че претенцията е допустима.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува
вземане в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 2800,00 лева, представляващо неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за
наем от м. август 2018 г. на движими вещи: секционно рамково скеле.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба
вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 9/2021 г. на ШРС
и събраните в настоящото исково производство.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните доказателства, приема, че между страните по делото се създала облигационна
връзка чрез сключването на неформален договор за наем. По силата на същия, Д.Д. предоставил на С.С. за
временно възмездно ползване секционно
рамково скеле. Последният,
в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на
вещта в уговорения размер. Наличието на
такъв договор фактически не се оспорва от ответника, която не отрича, че е
плащал наемна цена за същия, и то в размер на 360,00 лв. месечно. Същият
навежда възражения, обосновани с правото на собственост върху скелето и със
съответствието му с утвърдените стандарти в строителството. Принадлежността на
правото на собственост върху наетата вещ е ирелевантна по отношение на
сключваните договори за наем за нея. Спесификацията на скелето, предмет на
наемно правоотношение е въпрос, който страните следва да обсъдят при сключване
на договора. При наличие на двустранна воля за сключване на договор и
продължително плащане на наемна цена, за наемателя са съществували
възможностите да упражни правата си по чл. 230, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. Не са
налице данни същият да е сторил това. В тази насока, съдът не кредитира
показанията на свидетелите, водени от ответника за липса на пълно оборудване в
скелето, тъй като същите се опровергавата от показанията на незаинтересованите
свидетели на ищцовата страна. Същото било ползвано по предназначение в
продължение на близо две години, вкл. и предоставено от ответника на трети лица
(видно от приложената прокурорска преписка). Предвид всичко изложено, съдът
намира, че по делото е доказано сключването на договор за наем между страните
при наемна цена 350,00 лв. (именно за тази сума се доказа съвпадение на волята
на страните).
Установи
се, че ответникът не изпълнил задължението си за плащане на наемната цена за
периода 01.03.2020 г. – 01.11.2020 г.
Предвид така установеното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на Д.Й.Д. от С.Н.С. за парична сума в размер на 2800,00
лв., представляваща неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за
наем от м. август 2018 г. на движими вещи: секционно рамково скеле, състоящо се
от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари –
пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонти, 96 бр. тръбни
диагонали, 4 бр. от по 4 м и 4 бр. от по 1 м утрепващи тръби и утрепващ
механизъм тип „жабка“ – 15 бр., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.01.2021 г..
Касателно
насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
За да бъде уважен искът по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, ищецът по него следва да докаже наличието на имуществено
разместване, причинило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и второ,
липсата на основание за това имуществено разместване. Разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗЗД въвежда допълнителна предпоставка за основателността на иска, а
именно – обеднелият да не разполага с друга възможност за искова защита. В
настоящото производство се доказа, че С.С. притежава правото на собственост
върху недвижим имот, находящ се в с. Лозево, обл. Шумен, ул. „Земеделска“, в
който се намира складово помещение. Разпитаните по искане на ищеца по насрещния
иск свидетели сочат, че Д. съхранявал в това помещение новозакупено от него
скеле в период около две години. Съдът, обаче, намира, че С. не е понесъл
имуществени вреди, в резултат на невъзможност да упражнява правомощието си
ползване. Установи се, че поставянето и съхраняването на това, неидентифицирано
по делото скеле, е станало въз основа на уговорка между страните по делото. В
хода на производството не бе доказано категорично съдържанието на тази
уговорка, но същата представлява основание на Д. да държи вещ в чужд недвижим
имот. Собственикът на имота доброволно, без противопоставяне, се лишил от
възможността да ползва част от помещението си, което изключва наличието на
предпоставките, обосноваващи възникване на неоснователното обогатяване.
Ето
защо, насрещната претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д.
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 936,00 лв. и
по заповедното производство в размер на 56,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.С. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** и Д.Й.Д. с ЕГН **********,***, че съществува вземане на Д.Й.Д. от С.Н.С. в размер на 2800,00 лв. (две хиляди и осемстотин лева), представляващо
неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за
наем от м. август 2018 г. на движими вещи: секционно рамково скеле, състоящо се
от 48 бр. нормални рамки, 8 бр. стълбовидни рамки, 15 бр. метални скари –
пътеки, 6 бр. регулиращи винтове, 48 бр. тръбни хоризонти, 96 бр. тръбни
диагонали, 4 бр. от по 4 м и 4 бр. от по 1 м утрепващи тръби и утрепващ
механизъм тип „жабка“ – 15 бр., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2021
г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260010/07.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.С.
с ЕГН ********** срещу Д.Й.Д. с ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
за сума в размер на 960,00 лв. (деветстотин
и шестдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения
му недвижим имот: складова площ от 8 кв.м, намираща се в сграда, находяща се в
с. Лозево, обл. Шумен, ул. „Земеделска“, за периода м. октомври 2018 г. – м.
октомври 2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Н.С. да заплати
на Д.Й.Д. направените по настоящото исково производство деловодни разноски в
размер на 936,00 лв. (деветстотин тридесет и шест лева).
ОСЪЖДА С.Н.С. да заплати на Д.Й.Д., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 9/2021 г. на ШРС в размер на 56,00 лв. (петдесет и шест лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: