Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17. 05. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията Дончева гр. д. № 165 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от "П.К.Б." ЕООД срещу решение
№ 257/07.12.2018
г., постановено по гр. дело № 620/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което са отхвърлени изцяло предявените
от "П.К.Б." ЕООД против А.М.А. ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца заплащане на главница в размер на 1505. 01 лв. по договор за
потребителски кредит № ********** от 04.08.2015 г., която сума е предмет на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2041/2017 г. по
описа на РС – гр. Ботевград..
Решението
се обжалва с доводи за неправилност. Въззивникът
счита, че неправилно е прието, че настъпилата предсрочна изискуемост
не е надлежно обявена на длъжника. Излага съображения, че дружеството е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции, поради което не намира приложение даденото разрешение в
т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК. Постановеното ТР №
4 следва да се прилага единствено и само по отношения на вземания, произтичащи от
договори за банкови кредити, но не и по отношение на договори за кредит
отпуснати от нефинансови институции. Посочва, че длъжникът по договора не е
изпълнил своите договорни задължения и е изпаднал в забава. Искането
е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора,
с който исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
От
ч.гр.д. № 2041/2017 г. по описа на РС-Ботевград се установява, че по искане на
ищеца е издадена Заповед № 5867 от 18.09.2017 г. за сумата главница от 1505,01
лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит №
********** от 05.08.2015 г., както и за сумата от 17, 41 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 04.07.2016 г. до 13.09.2016 г., както и
за законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от
15.09.2017 г. до окончателното заплащане.
Ищецът
твърди, че с ответника А.М.А. сключил договор за потребителски кредит от
04.08.2015 г. за сума по кредита - 1500 лв., размер на месечна вноска от 113,
07 лв., срок на кредита 18 месеца, като в общата сума на кредита е включен
допълнителен пакет от услуги в размер на 976, 86 лв., размер на вноската от 54,
27 лв., за което общо задължението по кредита и пакет от допълнителни услуги е
сумата от 3012,12 лв. и общ размер на вноската от 167, 34 лв. с дата на
погасяване трети ден от месеца.
Ответницата
не е погасявала кредита от 03.07.2016 г. до 03.09.2016 г., за което на
13.09.2016 г. ищецът прекратява едностранно договора и изпраща до ответника
уведомително писмо за предсрочна изискуемост, но липсват представени
доказателства за получаване на това писмо от ответницата.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният
съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт съдът намира следното.
Сключеният
между страните договор за потребителски кредит е възмезден и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, обнародван
в ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., доколкото кредиторът отговаря на изискванията на
чл. 9, ал. 4 от закона – предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
От
приложеното ч. гр.д. № 2041/2017 г. по описа на РС-Ботевград се установява, че
заявителят претендира вземане по договор № ********** от 05.08.2015 г., а в
исковото производство се претендира вземане по договор № ********** от
04.08.2015 г., поради което липсва идентичност на източника, въз основа на който
се претендира исковата сума и иска е неоснователен.
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че
надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на
предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед
за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва
да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за
различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите),
отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските
банки.
Не е доказано наличието на надлежно
изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника. Действително, към
исковата молба е приложено изходящо от кредитора уведомително писмо от 14.09.2016г.,
но липсват каквито и да било доказателства за връчването му на длъжника (в т.ч.
дори за изпращането му до адресата и/или направен опит за връчване).
Отделно от това следва да се посочи, че А.А. е получила кредит в размер на 1500 лв., като
кредиторът освен тази сума е следвало да получи още 1 507,11 лв., която сума включва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги
/с месечна вноска 54,27 лева/. С оглед на това
настоящият състав приема, че така, както е уговорена тази
вноска, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора (и представлява противоречие с добрите нрави). Налице е нееквивалентност на двете престации
– тази на кредитора и тази на заемателя, което е
значително и то в ущърб на последния. Заплащането на възнаграждение от потребителя за
допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото Споразумение,
и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Ето защо, тази нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно обогатяване на
кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност
на уговорката
за
допълнителни услуги.
С оглед на това съдът намира, че
предявения в хипотезата на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск следва да бъде
отхвърлен.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази
на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви.
Така мотивиран,
Софийски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257/07.12.2018
г., постановено по гр. дело № 620/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: