МОТИВИ към присъда
№42/13.10.2017г. по НОХД №738/2017г.
по описа на АРС ІІІ,
н.с.
Районна прокуратура
гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
А.А.Г. *** и същия е предаден на съд за извършено престъпление по чл.131,
ал.2,т.3 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, а именно затова, че на на 19.09.2017 г.
в гр. Садово, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на А.И.В.–
учител в ПССГ гр.Садово, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло без данни за загуба на съзнание от
пострадалия до степен на травматична кома, довело до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК,
както и за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, а именно затова, че на 19.09.2017г. в
гр.Садово, обл.Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил
непристойни действия – опит за нанасяне на удари на учителя А.И.В.с дървен
клон, опит за нанасяне на удари на учителката М.Н.Д.с ръце, извършени в
сградата на ПССГ гр.Садово в присъствието на ученици и учители, агресивно
поведение, отправяне на псувни и закани, грубо нарушаващи общественият ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост и цинизъм.
Преди даване ход на делото на подсъдимия бяха разяснени
правата по чл. 371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият Г. се призна за
виновен, като изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа
обвиненията по двата
текста, така както са повдигнати, като счита същите за доказани по несъмнен
начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила
фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, предвид характера на извършените от подсъдимия две
престъпления, с оглед обществената опасност на деянията, както и личността на
извършителят, неговата възраст и характеристични данни, с оглед целите визирани
в чл.36 от НК, след прилагане на редукцията по чл. 63, ал.1, т.4 от НК за всяко едно от
престъпленията, да му се определят наказания съобразно текста на чл.54 от НК,
които да бъдат съответно в размер на по една година„Лишаване от свобода”. Предлага
да намери приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимия се
определи едно общо най.тежко наказание в размер на една година„Лишаване от
свобода”. По отношение на така
определеното първоначално общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, предлага
да намери приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като размера му се
редуцира с една трета или на подс. Г. се наложи окончателно наказание „лишаване
от свобода“ в размер на осем месеца. По отношение
на начина на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“
прокурора, е на становище, че същото не следва да отлага със съответен изпитателен
срок по чл.66, ал.1 от НК, като пледира съдът да постави неговото ефективно изтърпяване.
Предвид това, че подс. Г. е непълнолетен, прокурора намира, че следва да намери
приложение и разпоредбата на чл. 64, ал.1 от НК, като той следва да бъде
освободен от изтърпяване на така наложеното ефективно наказание, като бъде
настанен във ВУИ или пък спрямо него се наложи друга подходяща възпитателна
мярка по ЗБППМН. Според прокурора от наложеното наказание „лишаване от свобода“
ще следва да се приспадне времето през което подс. Г. е бил задържан по ЗМВР, с
Постановление на РП Асеновград на основание чл.64, ал.2 от НПК и времето през
което същия е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Пледира подс. Г.
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, като вещественото
доказателство- дървен клон да се унищожи като вещ без стойност, а другото ВД
приложено по делото 1бр. СД диск да се върне на ръководството на училището.
Защитника на подсъдимия, адв. О.Т. намира делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение
на наказанието, защитника е на становище, че спрямо подс. Г. следва да се определят
подходящи наказания за всяко едно от извършените престъпления, като се
съобразят неговата възраст, характеристични данни и целите на чл.36 от НК. По същество защитника, подкрепя искането на
прокурора, за определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде в размер на под една година „лишаване от свобода“
за всяко едно от престъпленията, като след приложението на чл.23 от НК да му се
определи общо най тежко наказание измежду
така определените наказания „Лишаване от свобода”. Предвид процедурата по която приключи съдебното следствие, то защитника е
на становище, че следва да намери приложение и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като съответно се направи и редукция с 1/3 на първоначално определеното
общо най-тежко наказание. След приложението на този текст, защитника счита ,
че спрямо подс. Г. следва да се наложи
окончателно наказание в размер на седем-осем месеца „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, да се да се отложи с подходящ
изпитателен срок. Във връзка с направеното искане от прокурора за ефективно
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и неговата замяна по реда на чл.64 от НК с
настаняване на непълнолетния във ВУИ, защитника прави алтернативно искане.
Според него спрямо подс. Г. не следва да се прилага най-тежката възпитателна
мярка визирана в чл.13, ал.1,т.13 от ЗБППМН, като биха могли да се наложат ефикасно по
съвкупност някои от другите възпитателни мерки визирани в чл.13, ал.1 от ЗБППМН
които биха дали добър резултат.
Подс. А.А.Г. се признава за
виновен и съжалява за извършеното. Моли да бъде освободен, като по този начин
му се даде възможност да завърши образованието си.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.А.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, с адрес с.
Чешнегирово, обл. Пловдивска, ул. „Заменхов” № 16, ЕГН **********.
Подс. А.А.Г. призна фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са следните:
До задържането на подс. А.А.Г. същия бил ученик в 12 клас, като през учебната
2017/2018г. бил записан в Професионална селскостопанска гимназия /ПССГ/ в
гр.Садово, обл.Пловдивска
Пострадалия свидетел А.И.В.работи
като учител по английски език в ПССГ гр.Садово, обл.Пловдивска. В тази връзка
на 10.09.2016г. между същият и директора на
гимназията бил сключен трудов договор № 615/10.09.2016г. Съгласно
клаузата на този договор св.А. В.следвало да преподава на учениците от осми до
дванадесети клас в гимназията учебния предмет „английски език“. На св. В.била
връчена и длъжностна характеристика на длъжността „учител“, от която се
установява какви са изискванията към него, основните му функции, права и
задължения. Св.В.вършел своята работа качествено и съвестно и нямал конфликти и
пререкания със свои колеги или ученици. Св.Е.Н.М. работи като зам. директор на
гимназията, а св.М.Н.Д.е учител на същото място. Тримата посочени преподаватели
били на работа в училището на 19.09.2017г. преди обяд. Около 11.20 часа на
същата дата по време на четвъртия час, св.Д.преподавала география в кабинета на
първия етаж.Тогава подс. Г., който не се намирал в час започнал да отваря и
след това със сила да затваря вратата на кабинета, в който преподавала св.Д.
Освен това същият на висок глас отправял обидни и нецензурни реплики и заплахи.
С него имало и други ученици, сред които и свидетелите Е.С.Я.и В.Б.Г., но
най-активен в тези действия бил именно подсъдимия. Св.Д.излязла от кабинета, за
да провери какво става и в този момент подс.Г. отправил към нея предизвикателни
реплики и се опитал да я удари. Св.Д.се уплашила и възмутила много от тези
непредизвикани към нея действия на подсъдимия и се отправила към кабинета на
св.М., който се намира на втория етаж, за да се оплаче. След това двете се
насочили отново към първия етаж, където междувременно св.В., който също
преподавал в момента излязъл от кабинета си, за да провери какво става. Тогава
подс.Г. наредил на висок тон на св.В.да се прибира обратно в кабинета. Освен
това предизвикателно допълнил, че никой не може да го накара да посещава
учебните часове или да прави каквото и да е друго, като тези негови реплики
били придружени отново с други обидни, нецензурни и заплашителни такива. В този
момент наоколо се намирали множество учители и ученици, които възприели
действията и думите му и останали изключително възмутени от неговото поведение.
В един момент подс.Г. отправил към св.В.репликата „сега ще видиш какво ще
стане“ и бягайки напуснал сградата на училището. Подс. Г. се върнал веднага,
като носил в ръката си дървен клон с дължина около 160 см. и дебелина около 3
см. Насочил се рязко към св.В., като блъскал учениците и учителите по пътя си и
се опитал да го удари с клона по главата, като първият му опит останал
неуспешен. Веднага след това подс.Г. отново посегнал и нанесъл силен удар с
клона в областта на главата на св.В.. Последният усетил световъртеж, но се
задържал на крака, подпомогнат от свои колеги. Тези действия на подс.Г. отново
били съпроводени с отправяне на висок глас на обиди и заплахи. Това му
поведение било възприето от всички присъстващи, които отново силно се възмутили
от с нищо непредизвиканата му агресия. Ученици успели да отнемат клона от
ръцете на подс.Г., който избягал от сградата.. Св.В., който имал кървяща рана
на главата, бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Георги“ в гр.Пловдив за преглед и
оказване на първа помощ. Впоследствие с протокол за доброволно предаване клонът
бил предаден на полицейски служител при РУ МВР гр.Асеновград, след което бил
оставен на съхранение в посоченото полицейско управление. По случая била
извършена проверка, след което било образувано досъдебно производство-БП
725/2017г. по описа на РУ на МВР Асеновград.
Междувременно във връзка с
воденото производство, подс. А.А.Г. бил отведен в РУ на МВР, където със Заповед № 239-зз-317/ 19.09.2017г. на
инспектор при РУП-Асеновград /лист 11 от
ДП/ , той бил задържан по реда на ЗМВР считано от 14.00 часа за срок от 24
часа. В последствие с постановление на РП Асеновград той бил задържан и по реда
на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.00 ч. на 20.09.2017 г. С Определение № 302/23.09.2017
г. по ЧНД № 724/2017 г. на Районен съд гр.Асеновград спрямо подс. А.А.Г. била взета постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същото влязло в сила на 27.09.2017г.
след като не било обжалвано от страните.
Междувременно с протокол за
доброволно предаване / лист 82 от ДП/ на
20.09.2017г. от ръководството на ПССГ Садово бил предаден и СД диск, съдържащ
видеозапис от охранителна камера на училището, на който е извършен оглед на ВД.
От заключението на вещото лице-
д-р И.И.Ц.– съдебен лекар при Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД- Пловдив, по назначената СМЕ /листи от 64 до 65 от ДП/ става
ясно, че при прегледа на А.И.В.и от представената медицинска документация са
установени сътресение на мозъка; контузия на главата с охлузвания по главата и
травматичен оток по главата. Описаните травматични увреждания са причинени от
удар с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са получени както се съобщава в предварителните
сведения на експертизата. Мозъчното сътресение, протекло без данни за загуба на
съзнание от пострадалия до степен на травматична кома е довело до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК / по смисъла на чл.130 ал.1 от НК./. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание без
разстройство на здравето / по смисъла на чл.130 ал.2 от НК./.
От заключението на вещото лице-
д-р Р.Ц.Д.– психиатър в ЦПЗ Пловдив ЕООД Пловдив, по назначената СПЕ /листи от
68 до 75 от ДП/ се установява, че А.А.Г. не страда от психично заболяване или
умствена изостаналост. По време на освидетелстването той е на горната граница
на непълнолетието. По време на инкриминираното деяние той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното по време на престъплението и е бил в
състояние да ръководи постъпките си. Не се е намирал под влиянието на
пълнолетни лица и според експерта извършеното от него не се дължи на увлечение
и лекомислие. В момента на извършване на престъплението психическото състояние
на А.Г. му е позволявало да предвиди последствията от своите действия. При него
не се забелязват отклонения от нормалното психическо състояние на лицето в
момента на изследването. Според експерта Г. не страда от хроничен алкохолизъм и
от друга зависимост, както и от психично заболяване, така че не е необходимо
прилагането на принудителни медицински мерки. А.Г. може да бъде участник в
наказателния процес и да дава достоверни обяснения, но предвид непълнолетието
му следва да бъде подпомаган от защитник.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в хода на
съкратеното съдебно следствие доказателства. Тя се подкрепя и направеното от
подс. А.А.Г. самопризнание на фактите по
обвинителния акт, като това си
кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани по делото, от
веществените такива както и от изготвените по делото заключения по СМЕ и СПЕ,
които съдът възприема като обективни, пълни и точни и от писмените
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК от веществените такива и
надлежно приобщени към доказателствения материал – съдържанието на социалния
доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Първомай, характеристичната справки, справката за
съдимост и др.
В случая съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелят А.И.В., дадени от него пред органа по разследването.
При това беше отчетено качеството му на пострадал в наказателното производство.
Съдът като прецени всички обстоятелства, като отчете и това, че А.И.В.се явява
пряк очевидец и участник в инцидента счете,
че няма пречка неговите показания да бъдат кредитирани изцяло, като
безпротиворечиви, допълващите се и кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства. На първо място те си
кореспондират с останалите събрани по
делото гласни доказателства, включително и от направеното от страна на подс. Г.
на фактите по обвинителния акт. На второ място неговите показани изцяло
кореспондират и със заключенията на извършените по делото СМЕ от страна на
експерта Црънчев. И на трето място неговите показания изцяло се подкрепят от
съдържанието на записа върху вещественото доказателство на лист 83 от ДП.
В случая съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Е.Н.М., М.Н.Д., Е.С.Я., В.Б.Г., Р.Л.А., Й.П.Х., Б.П.С.и
А. Г. М., като всички те не се явяват заинтересовани от изхода на делото.
Техните показания по същество се подкрепят от останалите гласни, писмени и
веществени доказателства които съдът кредитира.
Съдът кредитира и дадените от
страна на свидетелите А.С.Г. и И.Н.Б., като отчете, че двамата са родители на
подс. А.А.Г. и като такива следва да се
считат за заинтересовани от изхода на делото. По същество двамата свидетели не
са били очевидци на случилото се, като следва да се отбележи, че показанията им
са твърде кратки. Въпреки това, то съдът счете, че няма пречка те да бъдат
кредитирани, тъй като си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и направеното от страна на
подс. А.А.Г. самопризнание на фактите по
обвинителния акт, като то по същество се подкрепя и от събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира.
В случая съдът счете, че няма
пречка да бъде кредитирано и приложеното по делото / на лист 83 от ДП/ , като
веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК: електронен носител- 1 бр.
CD-R носител, с надпис „ПССГ – Садово, 19.09.2017, 11,20 – 11,50 часа“,
предаден доброволно от Е.Н.М.- в качеството й на зам.директор на училището,
което е станало с протокол за доброволно предаване от 20.09.2017г. / на лист 82
от ДП /, както и да се кредитират
съдържащите се върху този носител 1 бр. файл със запис. Диска има качеството на
предмет, върху който има следи във връзка с престъплението, поради което без
съмнение могат да се ползват за нуждите на наказателното производство,
включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнение за
достоверността, то безспорно може да се проверява чрез различни процесуални
способи, включително и експертиза. От съдържанието на диска се установява, че
на същия има записан един видео файл с
име 20170919112000 с дата 20.09.2017 г.
Файлът е с обем 35 мегабайта, като същият се отваря с плейъра„Вк Play“, който е
на самия диск. При неговото предявяване , се установи, че в картината на файла няма
вграден брояч който да отброява съответен час и дата. Видеофайла съдържа черно
бяла картина, показваща коридор от обществена сграда през който на периоди
преминават ученици. От записа се установи, че в един конкретен момент подс. А.А.Г. извършва агресивни действия спрямо св. А.И.В.. В този смисъл съдържанието на записа в пълна
степен съответства на дадените от страна на св. А.И.В.показания и направените
от страна на подс. А.А.Г. самопризнания.
Съдът кредитира по делото и
приложеното като веществено доказателство- 1 бр. дървен клон с дължина 160 см. и дебелина 3 см.
Съдът кредитира и останалите
приложени по делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите си
кореспондират със събраните по делото гласни и веществени доказателства, които
съдът кредитира, както и надлежно приобщените към доказателствения материал-
характеристични справки, справка за съдимост и др. писмени доказателства.
От събраните и проверени по реда
и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин
се установява извършването на деянията, предмет на настоящето наказателно
производство, тяхното авторство, време и място на осъществяване, което не се
оспорва от подсъдимия и неговия защитник.
От правна
страна:
Подсъдимият А.А.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, а именно това, че на 19.09.2017 г. в гр. Садово,
обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на А.И.В.–
учител в ПССГ гр.Садово при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло без данни за загуба на съзнание от
пострадалия до степен на травматична кома, довело до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК,
Подсъдимият А.А.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил и състава на престъплението по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, а именно това, че на
19.09.2017г. в гр. Садово, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е извършил непристойни действия – опит за нанасяне на удари на
учителя А.И.В.с дървен клон, опит за нанасяне на удари на учителката М.Н.Д.с
ръце, извършени в сградата на ПССГ гр.Садово в присъствието на ученици и
учители, агресивно поведение, отправяне на псувни и закани, грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и
на основание.
По тези правни квалификации, съдът го призна за виновен.
Безспорно по делото се установи, че на 19.09.2017г. в гр. Садово, обл.
Пловдивска, подс. А.А.Г. е
ударил с дървен клон по главата св. А.И.В., като с
това му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
протекло без данни за загуба на съзнание от пострадалия до степен на
травматична кома, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК. Налице е квалификацията по чл.130, ал.1 от НК, като това се
установява от заключението на извършената СМЕ. Безспорно е това, че св. А.И.В.е имал и съответно качество, тъй като същия е
бил назначен като учител в ПССГ гр.Садово, като деянието е извършено спрямо
него при изпълнение на службата му.
Неговото длъжностно качество се установява от намиращите се по делото /на лист
48 от ДП/ Трудов договор № 615/10.09.2016г. и длъжностна характеристика /на
листи от 49 до 52 от ДП/. Всичко това даде на съда основание да приеме, че
спрямо подс. А.А.Г. е
налице е квалифициращия елемент на т.2 от чл.131, ал.2 от НК.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 19.09.2017г
подс. А.А.Г., е
извършил непристойни действия- опит за нанасяне на удари на учителя А.И.В.с
дървен клон, опит за нанасяне на удари на учителката М.Н.Д.с ръце, извършени в
сградата на ПССГ гр.Садово в присъствието на ученици и учители, като е имал агресивно поведение, отправяне на псувни и
закани, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Присъствалите в сградата на ПССГ гр.Садово учители и ученици, които
са станали и очевидци на случилото се и извършеното от подс. А.А.Г. са останали изключително възмутени и
потресени от крайно непристойното и агресивно поведение на извършителя.
Хулиганските действия на подс. А.А.Г. се отличават с изключителна дързост и цинизъм,
предвид явната демонстрация на агресия и неглижиране на всякакви правила и
норми за поведение,отправените от него псувни и закани, както и опита му да
нанесе удари, както спрямо св. А.И.В., а така и спрямо св. М.Н.Д.,
също учител в гимназията. Хулиганските мотиви на подсъдимия са ясно установени
от събраните по делото доказателства, действията му са били насочени към това
да демонстрира липса на уважение, непокорство и сила над двамата учители. От
обективна страна деянието консумира признаците на престъплението по чл.325 от НК. Подсъдимия е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганските действия могат да
се извършват в разнообразни форми, /Постановление № 2/74г., Пленумът на ВС/
една, от които е свързана с посегателства върху личността, какъвто елемент има
и в настоящия случай. От фактическа страна хулиганските действия на подсъдимите
са се изразили в опити за нанасяне на удари спрямо учителя А.И.В.с дървен клон,
опит за нанасяне на удари на учителката М.Н.Д.с ръце, извършени в сградата на
ПССГ гр.Садово в присъствието на ученици и учители, както и изразеното
агресивно поведение, отправяне на псувни и закани, в присъствието на ученици и
учители, също в сградата на ПССГ гр.Садово. Непристойните действия са извършени
безпричинно и дори изненадващо, на публично място, в присъствието на множество
хора, и е предизвикало в значителна степен силно негативни отрицателни емоции и
възмущение у всички присъствали.
По делото се установи, че по отношение и на извършеното от подсъдимия е
налице квалифициращия елемент на ал.2, на чл.325 от НК, а именно деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм. Според
съдебната практика тази хипотеза е налице, когато непристойните действия на
дееца в много груба степен засягат обществените отношения и упорито не се
прекратяват, като така се изразява пренебрежително отношение към обществените
порядки. В тази хипотеза с хулиганските действия се скандализира обществото,
тъй като показват грубо нахалство или тежко оскърбление. В случая деянието
осъществено от подсъдимия е именно такова, предвид неговото поведение свързани
с опити за нанасяне на удари спрямо две лица и отправени псувни и закани.
По отношение на всяко едно от двете извършени от подс. А.А.Г. престъпления е налице
квалифициращия признак на чл.63, ал.1, т.4 от НК. Към момента на извършване на
деянията подс. Г. е бил непълнолетен, но
е разбирал свойството и значението не извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Двете престъпления
са извършени от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал противоправния и обществено опасният
характер на своето поведение,
както и че с това него се засягат
обществени отношения, свързани с обществения ред и спокойствието на гражданите,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
За подсъдимия може да се направи
извод, че причина за извършеното е и в неговата ниска
правна култура, напълното
незачитане на установения в страната правов
ред и в частност неприкосновеността на личността, слаби волеви задръжки.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК,
определи наказанията за всяко едно от двете престъпления при условията на
чл.54, ал.1 от НК.
Във връзка със своето решение, съдът взе предвид степента на обществената
опасност на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, висока, въпреки, че не се касае
за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, като отчете санкцията
предвидена в закона за неговото извършване, след приложението на чл.63,
ал.1,т.4 от НК, предвид това че подсъдимият е непълнолетен, с оглед
обществените отношения, които засяга това деяние, обуславящи се от телесната
неприкосновеност и специалната защита на лицата с определено длъжностно качество,
сравнително голяма разпространеност на тези деяния в страната и последиците от
същото, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, това, че по отношение на
подсъдимия са налице добри характеристични данни, същия не е осъждан до този
момент, искрено съжалява за случилото се, осъзнава извършеното и вината си, младежката
му възраст и това, че е редовен ученик, личната мотивация на подсъдимия и
отношението му към осъществяване на крайната цел, като отчете вида на
причинените на пострадалия А.И.В.телесни увреди и техния характер, счете че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК.
Безспорно е, че по отношение на подс. А.А.Г. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но пък в случая те не са многобройни. Поради което съдът счете,
че не следва да прилага текста на чл.55 от НК.
За определяне на наказанието,
съдът се съобрази с предвиденото в чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 от НК наказание, което е от
една до пет години „лишаване от свобода“, което след приложението на чл.63,
ал.1,т.4 от НК следва да се замени с „лишаване от свобода“ до две години. Като
отчете всички обстоятелства по делото, като взе предвид и текста на чл.36 от НК
с оглед целите на наказанието, съдът счете, че на подс. Г. следва да се
определи наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
или същото да бъде определено в първоначален размер от една година „Лишаване от
свобода“. Съобразно разпоредбата
на чл.373,ал.2, вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така определеното
първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът приложи и текста на чл.58а, ал.1 от НК, като то бе
редуцирано с една трета и подс. А.А.Г.
бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем
месеца месеца.
Относно наказанието за второто престъпление, а именно това по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, съдът взе предвид степента на
неговата обществена опасност, също
висока, въпреки, че не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93,т.7
от НК, като отчете санкцията предвидена в закона за неговото извършване, след
приложението на чл.63, ал.1,т.4 от НК, предвид това че подсъдимият е
непълнолетен, с оглед обществените отношения, които засяга това деяние,
свързани с охраната на обществения ред и спазването на нормите и правилата за
поведение в обществото, сравнително голяма разпространеност на тези деяния в
страната и последиците от същото, като отчете смекчаващите вината обстоятелства,
това, че по отношение на подсъдимия са налице добри характеристични данни,
същия не е осъждан до този момент, искрено съжалява за случилото се, осъзнава
извършеното и вината си, младежката му възраст, като отчете цялостното
поведение на подс. Г. и това, че същото е било насочено към учителите, които по
никакъв начин не са го провокирали, както и факта, че то е било възприето от
множеството ученици които са се намирали в учебното заведение и личната
мотивация и отношението му към осъществяване на крайната цел, счете че наказанието и за това престъпление
следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Безспорно е, че по отношение на подс. А.А.Г. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но пък в случая те не са многобройни. Поради което съдът счете,
че не следва да прилага текста на чл.55 от НК.
За определяне на наказанието,
съдът се съобрази с предвиденото в чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
наказание, което е до пет години „лишаване от свобода“, което след приложението
на чл.63, ал.1,т.4 от НК следва да се замени с „лишаване от свобода“ до две
години. Като отчете всички обстоятелства по делото, като взе предвид и текста
на чл.36 от НК с оглед целите на наказанието,
съдът счете, че на подс. Г. следва да се определи наказание при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства или същото да бъде
определено в първоначален размер от една година „Лишаване от свобода“.
Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2,вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на
така определеното първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът
приложи и текста на чл.58а, ал.1 от НК,
като то бе редуцирано с една трета и подс. А.А.Г. бе осъден да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
В случая, съдът счете, че по отношение на така наложените две наказания
спрямо подс. А.А.Г.,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като
отделените деяния, за които беше признат за виновен и осъден подсъдимия, са
извършени от него в условията на съвкупност - преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Предвид това, съдът наложи едно общо най-тежко
измежду тях, а именно наказание„Лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
При преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода”, съдът взе предвид това, че по отношение на подс. А.А.Г. може да
се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Няма как да не се отчете това, че
той не е осъждан и криминално проявен, изразява своето критично отношение към
извършеното, като всичко това не налага неговата изолация и въдворяване в място
за изтърпяване на „наказание лишаване“ от свобода. Съдът отчита и факта, че
целите по чл.36, ал.1 от НК могат успешно да бъдат постигнати и с отлагане
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като предвид това, че подс. А.А.Г. е
извършил престъплението, като непълнолетен,
на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на
наложеното наказание с изпитателен срок от две години.
На основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” времето,
през което подс. А.А.Г. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 14,00 ч. на
19.09.2017 г. до 15,00 ч. на 20.09.2017 г.,
както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна прокуратура -
гр. Асеновград, считано от 15,00 ч. на 20.09.2017 г. до 12,28 ч. на 23.09.2017
г., както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото дело, считано от 23.09.2017 г. до фактическото му
освобождаване от Поправителен дом – гр. Бойчиновци.
Предвид младежката възраст на подс. Г. и вида на двете престъпления за
които същия бе признат за виновен, като взе предвид и неговото цялостно
поведение при извършване на тези деяния и мястото на тяхното извършване като се съобрази с целите на чл.36 от НК, с
оглед превъзпитанието и поправянето на
подсъдимия Г., съдът счете, че на основание чл. 67, ал. 3 от НК, вр. чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК, спрямо него ще следва да се наложи и пробационната
мярка: „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две
години, като същата да се изтърпи от него по време на двугодишния изпитателния
срок на наложено наказание „лишаване от свобода“. На основание чл. 42б, ал. 2
от НК, съдът постанови тази пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и
подписване на подс. А.А.Г. пред съответния пробационен служител или
определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок. Съдът намери, че вида и срока на тази мярка е напълно съобразен с текста
на чл.67, ал.3 от НК и с целите по чл. 36 НК, като по този начин, ще бъде
постигнато поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо лицето
С оглед изхода делото-осъдителна присъда, съдът постанови вещественото
доказателство, приложено по делото, а именно
1 бр. дървен клон с дължина 160 см. и дебелина 3 см. да се унищожи, като
вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила. По отношение на
вещественото доказателство -1 бр. СД, приложено по делото на лист 83 от ДП,
съдът постанови , същото да се върне на Директора на Професионална
селскостопанска гимназия – гр. Садово.
С оглед
изхода делото-осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия А.А.Г. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 222,18 лв., представляваща разноски по водене на делото.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: