РЕШЕНИЕ
гр. София, ………...2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-12 състав, в закрито заседание на 03.08.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Пламен Колев т. д. № 837 по описа за 2018 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпили са молби по реда на чл. 247 ГПК
и чл. 248 ГПК.
По молбата по чл. 247 ГПК:
Производството е образувано по молба на „Д.Т.С.Б."
ЕООД, с ЕИК:*******, за поправка на очевидна
фактическа грешка (ОФГ) в Решение № 605/23.04.2020 г. по т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, по отношение на началната дата на присъдената
законна лихва – "14.08.2018 г.", вместо отразеното в диспозитива на
решението "14.08.2020 г."
Насрещната страна „О.П.“ ООД с ЕИК: *******,
не е изразила становище по основателността на молбата в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК.
Насрещната страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
не е изразила становище по основателността на молбата в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК.
Съдът намери молбата на страната за
основателна.
Видно от диспозитива на Решение №
605/23.04.2020 г. по т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, съдът е присъдил законна
лихва от "14.08.2020 г.", каквато дата към настоящия момент все още
не е настъпила, а освен това претенцията на страната за лихва е считано от
"14.08.2018 г." Това налага извода, че е налице ОФГ, налагащо нейната
поправка.
По молбата по чл. 248 ГПК:
С молба подадена от „Д.Т.С.Б." ЕООД,
с ЕИК:*******, имащо качеството на ищец по насрещния иск, е поискано допълване
на Решение № 605/23.04.2020 г. по т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, в частта за
разноските. Моли да се допълни решението по делото и да се присъдят разноски на страната съгласно представения от нея списък по чл.
80 ГПК, които насрещната страна „О.П.“ ООД с ЕИК: *******, да бъде осъдена да й
заплати.
Насрещната страна „О.П.“ ООД с ЕИК: *******,
не е изразила становище по основателността на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Насрещната страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК:********,
не е изразила становище по основателността на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Съдът, като взе предвид наведените доводи
от страната и представените по делото доказателства, намира, че молбата е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и се явява допустима, поради което и
следва да се разгледа по същество.
Доколкото съдът действително не се е
произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разноски по
делото е налице основание за допълване на решението в частта му за разноските.
С постановеното Решение № 605/23.04.2020
г. по т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, съдът е отхвърлил изцяло предявените от „О.П.
“ ООД с ЕИК: *******, срещу „Д.Т.С.Б."
ЕООД, с ЕИК:*******, искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1 от Конвенцията за
международни автомобилни превози на стоки (CMR) за заплащате на сумата 7 745,09
лв. - възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура
**********/19.03.2018г., както и 38,80 лв. лихва за забава за периода
13.04.2018 г. – 30.04.2018 г., както и за установяване, че „О.П.“ ООД с ЕИК: *******, не дължи на „Д.Т.С.Б." ЕООД, с ЕИК:******* на осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 17 от
CMR сумата 143 765,63лв. по фактура № 00....1637/18.04.2018г. Със същото
решение е било осъдено „О.П. “ ООД с ЕИК: *******, да заплати на „Д.Т.С.Б."
ЕООД, с ЕИК:*******, на осн. чл. 17 от CMR сумата 143 765,63лв. по фактура №
00....1637/18.04.2018г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до изплащане
на сумата.
В случая страната „Д.Т.С.Б." ЕООД има
качеството на ответник по първоначалните искове, но и на ищец по насрещния иск.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Според
чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Следователно тази страна има право на сторените
разноски и в двете процесуални качества (като ответник и ищец по всеки от
исковете), доколкото са били изцяло отхвърлени първоначалните искове, а
същевременно насрещният иск е бил изцяло уважен. При този изход от спора съдът
намира, че на страната се следват всички направени от нея разноски по делото. Страната
е представила доказателства за следните разноски: 5750,65 лева – ДТ по
насрещния иск /л.155 и л. 247 от делото/, 200 лева – депозит за ССчЕ /л.403 от
делото/. По отношение на сумата от 5776,94 лева – адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие /договорът се намира на л.133-134 от
делото/, съдът намира, че сумата не се следва на страната, доколкото липсват
доказателства по делото за заплащане на уговорения адв. хонорар. Или общо
направените разноски от страната съдът приема, че са в размер на 5 950,65 лева.
Съобразно изложеното, съдът намира, че на „Д.Т.С.Б." ЕООД се дължат
разноски в размер от 5 950,65 лева, като насрещната страна „О.П.“ ООД (ищец по
първоначалните искове и ответник по насрещния иск) следва да бъде осъдена да й
ги заплати. Поради гореизложените мотиви, молбата по чл. 248 ГПК е основателна
и е налице основание за допълване на решението в частта за разноските.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 605/23.04.2020 г. по
т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, като в диспозитива датата "14.08.2020 г."
да се чете "14.08.2018 г."
ДОПЪЛВА Решение № 605/23.04.2020 г.
по т.д. 837/2018 г., VI-12 състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „О.П.“ ООД ***, чрез адв.П.Б.,
гр.София, ул.“******№******да заплати на
„Д.Т.С.Б." ЕООД, ***, сумата от 5 950,65 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: