Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2400 08.10.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет
и пети септември две
хиляди и деветнайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Мирослава Енчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 9366
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област София(столица),
община Столична, град София ………….., електронна поща: …………, представлявано от управителя М.. Г..
А.., чрез адвокат Р.И.Д. ***, с адрес на кантората: град София, бул. ……….., срещу
К.И.И., с ЕГН
**********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането
му по частно гражданско дело № 8500/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/ № 4306 от 20.11.2018 г., за сумата от 1375 лева/хиляда
триста седемдесет и пет лева/-главница, дължима по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство ”…“ № … от 03.05.2018 г., сумата от 470.18
лева/четиристотин и седемдесет лева и осемнадесет стотинки/-договорна лихва, за
периода от 03.05.2018 г. до 15.11.2018 г., сумата от 1017.50 лева/хиляда и
седемнадесет лева и петдесет стотинки/-договорна такса ”Гарант”, за периода от
03.05.2018 г. до 15.11.2018 г., сумата от 15.96 лева/петнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/-законна лихва за забава, за периода от 04.07.2018 г.
до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.11.2018 г. до изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона
за задълженията и договорите, вр. чл. 286 от
Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по
чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът К.И., своевременно с отговора на исковата
молба, оспорва изцяло исковете като неоснователни. Навежда
доводи, че договорът за кредит е нищожен, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
поради липсата на постигнато съгласие-няма подпис от кредитополучателя, че
приема направеното от доставчика предложение. Даденото по него е при начална
липса на основание. Между страните няма валидно сключен договор, конкретизиран
като договор за потребителски кредит „Екстра“ № … г., защото разменената
електронна кореспонденция не е съпроводена с електронен подпис. На следващо место,
прави възражения, че договорът не го обвърза, като е сключен в противоречие е
изискванията на Закона за потребителския кредит-не му е била предоставена преддоговорна информация, а също така и на разпоредбите на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. На трето место,
прави възражение, че кредитът е бил неоснователно оскъпен с такса „Гарант“, в
нарушение на добрите нрави и добрите търговски практики, което е основание за
нищожност на клаузата, която е неравноправна по характер. Твърди, че основният лихвен процент по договора е
прекомерно завишен. Оспорва наличието на договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредит, сключен между ищеца и третото лице „Викнел Груп“ ООД,
който да предвижда конкретно гаранция за процесния кредит, както и неговата
истинност и достоверност. Счита, че такъв договор не съществува и не е била
предоставяна твърдяната гаранция, поради което и неоснователно е начислена в
договора такса „гарант“. Не ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че главният установителен иск по
делото е основателен, а останалите съединени с него установителни искове са неоснователни,
поради следното:
Вземането по процесната заповед № 4306 от
20.11.2018 г. е за сумата от 1375 лева-главница, по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство ”Екстра“ № … от 03.05.2018 г., сумата от
470.18 лева-договорна лихва, за периода от 03.05.2018 г. до 15.11.2018 г.,
сумата от 1017.50 лева-договорна такса ”Гарант”, за периода от 03.05.2018 г. до
15.11.2018 г., сумата от 15.96 лева-законна лихва за забава върху главницата,
за периода от 04.07.2018 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 19.11.2018 г. до изплащане на
вземането.
Неоснователни са възраженията на ответната страна
по делото за нищожност на облигационната връзка между страните по процесния
договор за кредит-разменената електронна кореспонденция, несъпроводена с
електронен подпис, нередовно подписан договор. Договорът за заем е реален и
поради този характер на връзката се счита сключен не от момента на постигането
на съгласието, респективно от подписването на договора, а от момента на
предаването на сумата. Създаденият на хартиен носител документ-договор не е за
валидност, а само за доказване/аd probationem/.
Не е оспорена по делото приетата като доказателство разписка № …/03.05.2018 г.
за изплатената по договора сума от 1500.00 лева от „Изипей“
АД-утвърдил се на пазара доставчик на
платежни услуги, от наредителя „Кредит Инс“ на ответника по делото К.И.И..
Не е оспорено и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че кредитът
е активиран и сумата по него е получена. До момента по договора има направени три
погасителни вноски от ответника И.. Ето защо, не може основателно да се слуша
възражението, че даденото по договора е при начална липса на основание. След
плащането понастоящем задължението при кредитора възлиза на 2828.64 лева, от което:
главница-1375.00 лева, договорна лихва от 03.05.2018/15.11.2018 г.-420.18 лева,
договорна такса „Гарант“ от 03.05.2018/15.11.2018 г.-1017.50 лева и законната
лихва от 04.07.2018 г. до 15.11.2018 г. от 15.96 лева.
Процесният договор за потребителски кредит №
77124/03.05.2018 г. е в размер на 1500.00 лева, с погасителен план към него и общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Кредит инс“ ООД, с договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредит от 25.10.2014 г. с „Бикнел корп“ ООД, рег. №: …/23.10.2014
г., със седалище: държава Сейшели, град Махе. Срокът
за изпълнение по договора е 12 месеца от датата на подписване
на договора и следователно, не може основателно да се твърди наличието на
посочената в исковата молба настъпила предсрочна изискуемост, защото договорът
е с изтекъл срок на изпълнение на 03.05.2019 г. Липсват по делото
доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че кредиторът преди изтичането
на срока за изпълнение е предприел действия за събиране на вземането си, за да
възникне хипотезата на предсрочна изискуемост. Заявлението за издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК е подадена в съда на 19.11.2018 г., след изтичането
на срока за изпълнение на 03.05.2019 г.
Основателно е по делото другото възражение на
ответната страна за наличието на неравноправни клаузи и нарушение на Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. В
решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98,
С-397/11, С-415/11, С-472/11
и С-618/10 е прието, че националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема
предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им(решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocеano Grupo Editorial и Salvat Editores,
C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25,
Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр.
I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones,
C-40/08, сборник, стр. I-9579, точка 29). Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за
императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие,
което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите,
с действително равновесие, за да възстанови равенството между тях(вж. решение
по дело Mostaza Claro,
посочено по-горе, точка 36, решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30).
Всички клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, както в конкретния случай на договор при общи условия, по
предвиждането на чл.146, ал.2 ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/, клаузите са
неравноправни. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с
неговия подпис/чл. 147а, ал. 2 от ЗПК/ и такъв подпис на потребителя И. под
общите условия липсва. Доказателствената тежест за противното е на кредитора. Тежестта
на доказването от времето на римското право пада върху този, който твърди нещо,
а не върху този, който го отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non
qui negat/. Това
разпределение е предвидено с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и токова обратно
доказване няма проведено по делото.
На следващо место, неясен е методът на изчисляване
на съответния лихвен процент. Годишният лихвен процент(ГЛП) е фиксиран на 36.00
%(1500.00 лева X 36.00 % ) и възлиза на 540.00 лева. В този размер е включена в
погасителния план. Размерът е завишен съобразно средните пазарни стойности и не
отговаря на изискванията на закона. По правило той трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща: вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-пазарни
индекси и/ или индикатори. На следващо место, с договора е предвидена
възможност за промяна в лихвения процент, приложим за отпуснатия кредит
съгласно, което само по себе си е в противоречие с изискването за добросъвестна
търговска практика, поради наличието на субективен елемент за определяне на
стойността на тази лихва. Потребителят не може да направи никаква прогноза или
самостоятелни изчисления за стойността на лихвения процент по договора.
Годишният процент на разходите/ГПР/ по кредита е
формиран от лихвени и нелихвени разходи и фактори, специфични и публично
недостъпни, поради което субективният елемент не може да бъде изключен.
Предвиден е с договора в размер на 49.70 % или оскъпяване(1500.00 лева х 49.70
% ), което възлиза на 745.50 лева, с което общо дългът нараства(1 500.00 лева
+ 745.50 лева) на 2245.50 лева, но видно от заключението на неоспорената
експертиза по делото реално дългът по погасителен план е по-голям-(1500.00 лева
+ 540.00 лева + 1110.00 лева) и възлиза на 3150.00 лева. Следователно, реалното
оскъпяване на дълга е в размер на 1650.00 лева и това е реален ГПР(оскъпяване :
главница) = (1650.00 лева : 1500.00) от 110.00 %.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че поради неравноправните клаузи на процесния договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство ”Екстра“ № 77124 от
03.05.2018 г., по предвиждането на чл. 23 от ЗПК ищецът „КРЕДИТ ИНС” ООД е
правоимащ да получи само чистата стойност на кредита, без лихва или други
разходи по кредита. Ето защо, главният установителен иск по делото, за сумата
от 1375 лева следва да бъде уважен изцяло, а останалите установителните искове следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да
бъде възложено заплащането на разноските на ищеца „КРЕДИТ ИНС” ООД за уважения
иск, в размер на 513.48 лева.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „КРЕДИТ ИНС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София(столица), община Столична, град София ……………. за сумата от 1375 лева/хиляда триста седемдесет и
пет лева/-главница, дължима по договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство ”..“ № .. от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, която
сума е част от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4306 от 20.11.2018 г., по частно гражданско дело № 8500/2018 г. по
описа на Районен съд-Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
изцяло останалите установителни искове
по делото.
ОСЪЖДА К.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София(столица), община Столична, град София ………., направените по делото
разноски за уважения главен иск, в размер на 513.48 лева/петстотин и тринадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п./
Вярна
с оригинала: ЕХ