Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
19202 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от “***,
със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Д.Р., ЕГН:**********, с
адрес: *** за приемане на установено в
отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че
ответника дължи сумата 407,39 лв. /четиристотин и седем лева и 39ст./ дължима
главница към 10.09.2018 г. по Договор за кредит №23499268 от 28.04.2016 г.,
сключено между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:***, кредитор и Д.Д.Р.,
ЕГН:**********, кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.09.2018 г., до изплащане на вземането, сумата от 137,17
лв. /сто тридесет и седем лева и 17ст./ дължима договорна лихва за периода от
20.04.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0,06 лв. /нула лева и 06ст./ лихвена
надбавка за забава, за периода от 07.09.2018 г. до 10.09.2018 г., сумата 152,94
лв. /сто петдесет и два лева и 94ст./, дължими такси към 10.09.2018 г., за което
вземане е издадена Заповед №6797 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13644/2018г. по
описа на ВРС.
В
условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединение искове с
правно основание основание чл. 79, ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от “***
***, със
седалище и адрес на управление *** срещу Д.Д.Р., ЕГН:**********, с
адрес: *** за
сумите, както следва: сумата 407,39 лв. /четиристотин и
седем лева и 39ст./ дължима главница към 10.09.2018 г. по Договор за кредит №***
от 28.04.2016 г., сключено между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:***,
кредитор и Д.Д.Р., ЕГН:**********,
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2018 г., до изплащане на вземането,
сумата от 137,17 лв. /сто тридесет и седем лева и 17ст./ дължима договорна
лихва за периода от 20.04.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0,06 лв. /нула
лева и 06ст./ лихвена надбавка за забава, за периода от 07.09.2018 г. до
10.09.2018 г., сумата 152,94 лв. /сто петдесет и два лева и 94ст./, дължими такси към 10.09.2018 г. Претендират се съдебно-деловодни
разноски в исковото и заповедно производство.
Ищецът
излага, че на 28.04.2016г. между "*** ("Банката") и
Кредитополучателя Д.Д.Р. е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на физически лица ("Договор за кредит"), по силата на който
Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 500 (петстотин) лева.
Ищецът
твърди, че средствата по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя по посочената в т.ІІІ от Договора за кредит
негова сметка при Банката с IBAN ***.
Ищецът
твърди, че на 21/12/2016 г. е
усвоена сума *** г. усвоена
сума чрез ATM - 97,70 лева. Наред
с това, сочи ,че съгласно т.ІІ, клиентът дължи и такси за теглене на пари от ATM, като стойността на таксите се
определя от съответния вид теглене. Със следващи погасявания по главицата са
погасени общо 107,31 лева, в
следствие на което към датата на прекратяване на револвирането
е налице непогасена главница в размер на 407,39 лева.
Ищецът
излага, че за предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да
заплаща на кредитора, променлива възнаградителна
лихва в размер на 21,95 % годишно, формиран от стойност на 6 - месечен SOFIBOR/EURIBOR за карти 0,597 %, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 21,356 %. Съгласно чл.26 /2/ от ОУ - за усвоената част от кредитния
лимит чрез транзакции по чл.6, ал.1, т.1-6 клиентът заплаща променлива лихва в
размер на договорения лихвен процент - посочен по-горе, която се начислява
ежедневно върху фактически ползваната сума. Съгласно чл.26 /5/ от ОУ Лихвата се на изчислява на
база 360 лихводни за година и 30 лихводни
на месец.
По силата на
чл.30.2. от Общите условия, в случай, че четири поредни месеца клиентът не револвира кредита си - правото му на ползване се спира.
Съгласно чл. 31 от Общите
условия - в случаите на чл.
30,2 ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на Банката за целия
използван лимит става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия
лихвен процент увеличен с допълнителна надбавка за забава /съгласно т.Ш от
Условията-Приложение U9: уговорената лихва плюс 5 процентни пункта/. Твърди, че
дължимите шест стотинки лихва за забава са начислени, за период от 07.09.2018г.-датата на счетоводното отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост/
до 10.09.2018г.
Ответникът сочи, че съгласно т. VI от Условията-Приложение U9, клиентът дължи такса за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период в размер на 15 лева месечно. В конкретния случай
дължимата сума е сбор на 10 броя пълни такси нереволвиране и една сума от 2,94 лева, представляваща частично
платена такса нереволвиране. Излага, че съгласно
чл.1, ал.5 от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, подписан между *** и ответника месечна падежна дата е 20 - то число на месеца. Съгласно чл.28
от Общите условия към подписания договор за издаване и обслужване на кредитна
карат, БАНКАТА определя минимално сума за револвиране,
която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен гратисен
период, посочен в Условията-Приложение U9. Видно от последните минималната
сума за револвиране е 3 % от усвоената главница, гратисния период - 15 дни. Поради непогасяване на
дължимите от ответника вноски, ищецът излага, че е обявил целия използван
кредитен лимит за изискуем, съгласно уговореното в чл.31 от ОУ, поради не револвиране
на кредита в четири поредни месеца. Предсрочната изискуемост излага, че е
настъпила на основание връчено уведомление до длъжника, относно обявената
предсрочна изискуемост, на основание чл.47, ал.1 от ГПК.
Сочи, че към
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 10.09.2018г. неизпълнение на 6 месечни вноски /322 дни забава/, както следва:
• 20/05/2017 г. - минимална сума
за револвиране - 15,22 BGN
• 20/06/2017г. - минимална сума
за револвиране - 15,43 BGN
• 20/07/2017г. - минимална сума
за револвиране - 21,06 BGN
• 20/08/2017г. - минимална сума
за револвиране - 22,58 BGN
• 20/09/2017г. - минимална сума
за револвиране - 22,10 BGN
• 20/10/2017г. - минимална сума
за револвиране - 22,35 BGN
Твърди, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите към „*** суми и след настъпване на
изискуемостта на кредита, поради което Кредиторът е предприел действия за
снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си.
В
едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител оспорва предявените искове.
Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Оспорва, че кредита е реално предоставен на ответника, че ответника е приел ОУ
на банката, че е получил кредитната карта чрез която се твърди, че е усвоил
кредита. Оспорва ответника да е редовно уведомен за предсрочната искуемост на кредита. Сочи, че шрифта на договора е
по-малък от 12. Възразява, че клаузите за договорна/възнаградителна
лихва, за обезщетение за забава, за такси и разноски за предсрочна изискуемост
на кредита, имащи характер на неустойки са нищожни, евентуално прекомерни.
Възразява, че вземането е погасено по давност, както и че договорът е нищожен
на основание чл. 22 ЗПК .
Ответникът
твърди, изначална недействителност на договора за кредит, тъй като при
сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11. ал.1. т..9,10,11.12 и 20 от
Закона за потребителския кредит.
Сочи, че в
заповедта за изпълнение и в и.м. се твърди, че вземането произтича от договор
за кредит от 28.04.2016г. като се твърди, че ответника е запознат с общите
условия на банката, но видно от приложения по делото договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ /лист 28
от делото/ , договорът е с дата 28.04.2010г.,
а видно от представените ОУ по договор за изд. и обслужване на кредитни
карти на лист от 37 делото е вписано : ,, приемам общите условия към договор от
22.04.2016г. т.е. в случая
липсва съгласие на ответника с ОУ на банката по конкретния договор за кредит ,
представен по делото..
Ответникът
възразява да е посочен адрес за кореспонденция- ***, на които да е връчвано уведомление
за предсрочна изискуемост. Оспорва редовността на връчването, поради което счита, че по отношение на ответника, за кредита не е настъпила предсрочна изискуемост.
Възразява,
че по неясен начин са формулирани и на недостъпен за обикновения потребител за
начина по който се изчисляват таксите, начина и размера на олихвяване. Счита,
че претендираната договорна лихва в размер на 137.17
лв., имаща характер на неустойка и вземания за предсрочно изискуемо обезщетение
за забава в размер на 152.94 лв , имащи характер на
неустойка - освен, че липсва приемане на ОУ от страна на ответника, договора не обвързва ответника на осн. чл.147а от 33П, евентуално - клаузите имащи характер
на неустойки на осн.чл.143 от ЗЗП и не следва да бъде присъждана въобще договорна
лихва и вземания за предсрочно изискуеми такси и разноски, в условия на
евентуалност възразява, че тези претенции / за договорна лихва и такси за
предсрочно изискуемо обезщетение за забава/, имащи характер на неустойки освен,
че са нищожни са и прекомерна. Счита, че съгл. чл. 33 ал. 2 от ЗПК обезщетението за забава не може да бъде по-голямо от законната лихва.
Излага, че за действителността на клауза за
неустойка от договора, съдът следи служебно предвид дадените указания в TP №. 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото.
Съгласно т. 3 от посоченото TP, вземанията за договорна лихва и за
предсрочно изискуеми такси и разноски , имащи характер на неустойка, следва да
се приемат за нищожни на основание чл.2б, ал.1, пр.З ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Договорът като сключен
при предварително определени общи условия от страна на ищеца, като липсват
данни за индивидуално договаряне. Счита,
че клаузите за договорна/възнаградителна лихва, за
обезщетение за забава, за такси и разноски за предсрочна изискуемост на
кредита, имащи характер на неустойки излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, което
води до неоснователното обогатяване на банката и нарушава принципа за
справедливост, което води до нищожност на тези клаузи поради нарушаване на
добрите нрави , а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителитеИзлага, че
дори да се приеме, че сумата от 407.39 лева е предоставена на потребителя, то
на основание чл.23 от ЗПК, се дължи само връщане на чистата стойност на
кредита. Счита, че заплатената сума от
1069.60 лева се явява недължимо платена от ответника предвид разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, които следва да бъдат върнати на ответника.
Прави
възражение вземането на Д.Д.Р. на недължимо платените
суми за лихви и такси във връзка с договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица
за периода от 28.04.2016 - 21.12.2018г. в размер на 1069,60 лева,
представляваща сумата платена от ищеца за такси и лихви за периода на кредита/
/лист 8 - 18 от делото/ да бъде преизчислено до вземането на ДСК по иска до размера на вземането.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По частно гражданско дело № 13644/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК Д.Д.Р., ЕГН:**********, с
адрес: *** до заплати на заявителя/кредитора „***:***,
със седалище и адрес на управление ***, със законни представители ***
и ***, както следва:сумата 407,39 лв. /четиристотин и седем лева
и 39ст./ дължима главница към 10.09.2018 г. по Договор за кредит №***
г., сключено между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:***, кредитор и Д.Д.Р.,
ЕГН:**********, кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.09.2018 г., до изплащане на вземането, сумата от 137,17
лв. /сто тридесет и седем лева и 17ст./ дължима договорна лихва за периода от
20.04.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0,06 лв. /нула лева и 06ст./ лихвена
надбавка за забава, за периода от 07.09.2018 г. до 10.09.2018 г., сумата 152,94
лв. /сто петдесет и два лева и 94ст./, дължими такси към 10.09.2018 г., както и
сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет
лева/, реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
По делото са представени договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 28.04.2016г., ОУ по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на банка ДСК от 22.04.2016г. , Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти и Приложение U9 .
От
заключението на изготвената по делото приета от съда и неоспорена от страните
ССЕ се установява, че всички усвоявания по кредита са извършвани от банкомат
общо от 1470 лв. Преустановяване на плащането по договора е на 04.06.2017г.
Допуснатата забава от 04.06.2017г. до 10.09.2018г. е 463 дни. Размерът на
дължимата главница, като се съобрази общия размер на усвоените части от целия
разрешен кредитен лимит и извършените погасявания е 407.39 лв. Към 24.07.2018г.
дължимата договорна лихва е в размер на 126.21 лв. Размерът на дължимата
договорна лихва за посочения период от 20.04.2017г. до 10.09.2018г. е 131.12 лв.
Размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от 07.09.2018г. до 10.09.2018г.
е 0.06 лв. За периода от 28.04.2016г. до
21.12.2018г. са платени 77.25 лв. за редовна договорна лихва и 100.16лв. за
такси.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по Договор
за кредит №*** от 28.04.2016 г., сключено между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:***,
кредитор и Д.Д.Р..
На
28.04.2016 г. страните са сключили писмен договор за револвиращ
кредит в размер на 500 лв. със срок на издължаване 3 години /Приложение U9/
и падеж за издължаване на месечните вноски 20-то число на месеца при лихва и
условия описани в представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица. Неоснователно е възражението на ответника, че договорът е
сключен 2010г.,видно на л.96-97 от делото представеният договор е с дата
28.04.2016г. Кредитът е с променлив лихвен процент, който към датата на
сключването на договора е 21, 95% годишно или 0, 06% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен Софибор за кредитни карти в
български лева. Годишния лихвен процент на разходите е 24, 30, общия размер
дължима сума към сключване на договора е 561,42 лв. Неразделна част от договора
са Общите условия за договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на банката в сила от 15.01.2016 г. Предоставеният от банката револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът
до който, съгласно Договора за кредит, се осигурява чрез кредитна карта
(Картата), се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на Договора е 21, 95 годишно, или 0, 06 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен ***, за карти в ВОИ в размер на 0, 594%,
който индекс при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
надбавка в размер на 21, 356%. Лихвеният процент се променя с промяната на
6-месечния SOFIBOR в сроковете, посочени в общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност
0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната надбавка.
Съгласно чл.
25, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на
кредита е обвързан със срока на валидност на кредитната карта. За месечна
падежна дата е определено 20-то число на месеца. Определя се и минимална сума
за револвиране, която е различна в зависимост от
размера на погасената част от ползвания кредит.
Представените
договори са подписани от ответника и предвид оспорване тяхната автентичност
същите обвързват редовно страните.
Поради
невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране
четири поредни месеца на определените падежни дати /съгласно чл. 30 и чл. 31 от
Общите условия на *** по договори за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ
кредит/, вземането на банката става изискуемо за целия използван кредитен лимит и започва
да се олихлява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Съгласно чл. 30 от ОУ в
случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира
със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, а невнесената част започва да се олихвява с
лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за
забава.
На осн. чл. 31 от ОУ при непогасяване на задълженията за минимална сума за револвиране в
срок до края на петия гратисен
период ползването на кредитния лимит се прекратява.
С оглед
разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо, че от уговорката за автоматична
предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 31 от Общите условия,
"*** е следвало да уведоми длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост.
В случая
липсва представено доказателство по делото за редовно уведомяване на длъжника Д.Р.
за предсрочна изискуемост на кредита.
С ТР № 8/
02.04.2019 г. по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: 1.
Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските
с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Следвайки
стриктно приетото по задължителното за настоящия съд тълкувателно решение,
независимо от извода, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на
длъжника, което е пречка за уважаване на исковете на това основание, настоящият
съд следва да уважи предявените искове за вноските с настъпил падеж за периода
от забавата до обявяване на делото за решаване, което е станало на 29.05.2019
г. – т. е. към този момент са падежирали всички
вноски-28.04.2019г.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за
банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ответницата, като
кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от
същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП визира
изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни
клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими.
Съдът счита, че сключеният договор обективира
ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Договорното
съдържание е съставено на ясен и разбираем език, макар и безспорно да се
изисква в известна степен икономическа грамотност. Не се установява обаче от
доказателствата по делото, че ответникът е бил лишен от възможността да проучи
детайлно всички клаузи по договора и съдът приема, че при проява на обичайно
дължимата грижа и съобразителност е могъл да прецени личните си икономически
последици от договора. Фактът, че ответникът е изпълнявала клаузите по договора
от 28.04.2016 г. до датата 18.05.018г. води до извода, че е съзнавал, че
договора за кредит е индивидуално договорен с него.
Не се установи и първоначално договореният лихвен
процент по чл.1 ал.2 от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.04.2016г. да е
променян съобразно дадената възможност.
С оглед действителността на процесния договор за кредит и настъпилият падеж, то
предявеният иск е основателен и следва да се уважи за сумата от 407.39 лв.
главница, 137.17 лв. лихва и 0,06 лв. наказателна лихва/обезщетение за забава
за 07.09.2018-10.09.2018г. и за такси в размер
на 152,94 лв., предвид даденото заключение
по ССЕ.
Ответникът е направил възражение
за погасяване на вземането по давност. Вземанията за главницата по договора за
кредит се погасяват с изтичане на общия петгодишен давностен
срок по чл.
110 от ЗЗД, тъй като същите не представляват периодични плащания по смисъла
на чл.
111, б. "в" от ЗЗД. Следва да се отбележи, че за да се приеме, че
едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви -ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Плащанията на погасителни вноски по договор за
кредит не се характеризират с посочените белези. В случая е налице
предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение - задължение за
връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. С оглед следва, че приложимата
давност за погасяване на процесното вземане за
главница, произтичащо от сключен договор за кредит е общата петгодишна давност.
Изискуемостта на всяка отделна вноска настъпва от падежа й и давностния срок би започнал да тече от падежа на всяка
вноска, като в случая с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК -11.09.2018 г. петгодишният давностния
срок / в т.ч. дори и същият да бе тригодишен/ не е изтекъл за вземанията за
главница.
Що се касае до
вземанията на банката за гореустановени по размер и
период лихви, действително вземанията за неплатената редовна /възнаградителна/ лихва представляват периодични плащания по
смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД, а лихвената надбавка за забава /мораторна лихва/ обезщетение по смисъла на чл.
111, б. "б" от ЗЗД, като тези вземания се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна давност. Същата обаче, с оглед заявените периоди към датата
на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК на 11.09.2018
г. не е изтекла. Предвид това следва извода, че и вземанията на ищеца за претендираните лихви не са погасени по давност.
Предвид
уважаването на установителния иск, съдът не дължи произнасяне по
осъдителния.
По направеното от ответницата
възражение за прихващане с недължимо заплатени суми по кредита, то в случая не
се касае до прихващане, а до евентуално преизчисление
на главница, лихви. Това е така защото, сумите които не се дължат следва да се
отнесат към погасяване на дължими суми по кредита съобразно дадените
задължителни указания в С ТР № 8/ 02.04.2019 г. по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС
и не е налице прихващане, а преизчисляване. В случая преизчисляване не
следва да се извършва, доколкото се установи, че сумата се дължи.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.417 от ГПК разноски, който предвид
изхода на спора следва да се присъдят-25 лв. внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,съразмерно с уважената част
от претенцията или сумата общо 75 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски 125 лв. д.т., 200 лв. депозит за ССЕ , 300 лв. за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с
чл.25 от НЗПП или общо 625 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 422 от ГПК, че Д.Д.Р., ЕГН:**********, с адрес
*** дължи на “***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 407,39 лв. (четиристотин и
седем лева и тридесет и девет стотинки) дължима главница по Договор за кредит №***
от 28.04.2016 г., сключено между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:***, кредитор и Д.Д.Р.,
ЕГН:**********, кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2018 г., до
изплащане на вземането, сумата от 137,17
лв. (сто тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки) дължима договорна лихва за периода от
20.04.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0,06
лв. (шест стотинки) лихвена надбавка
за забава, за периода от 07.09.2018 г. до 10.09.2018 г., сумата 152,94 лв. (сто петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), дължими такси
към 10.09.2018 г.за което вземане е издадена Заповед №6797 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 13644/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.Д.Р., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на “*** ***, със седалище и
адрес на управление ***,сумата в размер на 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** по
описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Д.Р., ЕГН:**********, с адрес
*** да заплати на “***
със седалище и адрес на управление *** сумата от 625
лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: