Решение по дело №627/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2100
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 26 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040700627
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2100                                03.12.2019г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито  заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                             

                                                   

                                                         Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Кристина Линова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 627 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба от „Вергиев- холидей“ООД, със седалище и адрес: гр.*, със съдебен адрес: гр.**, против Отказ на В.В.- Директор на Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас, обективиран в писмо, изх. № 70-00-287/1/ от 20.02.2019г., във връзка с подадено Заявление от дружеството, с което се иска издаване на разрешение за удължено работно време, след 24.00 часа на търговски обект- механа „Кралско село“, находящ се в гр.Бургас, Приморски парк. Иска се отмяната на акта, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят твърди, че отказът е издаден при съществено нарушение на производствените правила, в нарушение на чл.35 от АПК. Оспорва се основанието за издаване на отрицателно становище от страна на ОД на МВР-гр.Бургас, тъй като причините за непредставяне на записите били обективни /техническа неизправност на записващото устройство/. Община Бургас не преценила обективно обстоятелствата при постановяване на отказа. Описват се целите, за които следва да се съхраняват изискуемите записи от охранителните камери, като се сочи, че през процесния период не е имало никакви сигнали за нарушаване на обществения ред, нито са постъпвали сигнали за извършени престъпления. Обосновава се извода, че постановения изричен отказ противоречи на приложимите норми от материалния закон, по-конкретно чл.30, ал.3 от наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Бургас, а от друга страна, отказът несъответства и на целите на закона.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореният административен акт.

Ответникът – В.В.- Директор на Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Пледира се, че оспореното писмо не съставлява индивидуален административен акт, а само уведомление до лицето подало заявление до органа, а евентуално се иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Във връзка с дадените задължителни указания на касационната инстанция, обжалваното писмо е годен за оспорване административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като съдържа изричен отказ да се издаде разрешение, а не само уведомление до заявителя за естеството на постъпилото становище от друг административен орган. Писмото от 20.02.2019г. е изпратено до дружеството след постъпване по преписката на 13.02.2019г. на становище от директора на ОД на МВР- гр.Бургас, адресирано до Кмета на Община Бургас и разкрива характеристиката на отказ за издаване на исканото разрешение за удължено работно време. В заключение, при извършена положителна преценка относно спазавне и на срока за оспорване на административния акт, оспорването е ДОПУСТИМО.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

          На 11.01.2019г. /вх.№ 70-00-287 община Бургас/ било подадено заявление до Кмета на Община Бургас от законният представител на дружеството- жалбоподател, чрез пълномощник, с което било поискано издаване на разрешение за удължено работно време за обект в нежилищна сграда.- механа «Кралско село», находяща се в гр.Бургас, Приморски парк, да бъде разрешено работно време в диапазона от 09.00 до 04.00 часа, т.е. за интервала от 24.00 до 04.00 часа.

          Приложени са изискуемите документи, които съгласно чл.30 от НООРТОБ, включително заверено копие на сертификат за контрол № 104 от 03.04.2018г. и Протокол за контрол на шума относно еквивалентното ниво на шума в търговския обект, издадени от сертифициран орган за контрол, заявление за категоризация на търговския обект, договор с юридическо лице, осъществяващо охранителна дейност, досежно процесния обект и пълномощно на подателя на заявлението.

          Към преписката по делото е приложено и «становище» на Директора на ОД на МВР – град Бургас, изпратено до Кмета на Община Бургас /л.13 от делото/, в което се съдържа описание на обстоятелствата във връзка с извършена проверка от служители на полицията, по повод подаденото заявление за удължено работно време. Сочи се, че били констатирани нередности при осъществяването на пропускателния режим и вътрешния ред в обекта. В хода на проверката не били представени записи, в съответствие с изискването на чл.29, ал.4 от НООРТОБ, а именно записите от видеокамерите в обекта да се съхраняват за срок от 30 дни и същите да бъдат предоставени на органите на МВР незабавно при поискването им. Потвърждава се, че според заявеното от управителя на заведението, преди 23.01.2019г. тези записи не би могло да бъдат предоставени, поради техническа неизправност на записващото устройство. Във връзка с тези констатации на проверяващите и поради неизпълнение изискването на цитираната норма на подзаконов нормативен акт, областният директор не дава положително становище за издаване на поисканото разрешение. Документът постъпил по преписката в общината, а на 20.02.2019г. било изпратено обжалваното писмо до заявителя, подписано от Директора на Дирекция «УКОРС».

          Видно от текста на писмото на Община Бургас, длъжностното лице от администрацията сочи, че във връзка със заявлението за удължено работно време на механа «Кралско село», «Ви уведомявам следното:  В Община Бургас постъпило писмо от 13.02.2019г.,  което директорът на ОДМВР- Бургас информира, че не дава положително становище за издаване на разрешение за удължено работно време на заведението. Описан е и текстът на чл.30, ал.8, т.1 от НООРТОБ, според който не се издава разрешение за удължено работно време, когато не са представени всички изискуеми документи, сред които и положително становище на директора на ОДМВР-Бургас, а без издаване на разрешение от страна на общинската администрация, търговската дейност на обекта може да се извършва във времевия интервал от 06.00 до 24.00 часа.       

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Компетентност на органа:

Не се спори, че начало на административното производство е подаденото заявление от страна на дружеството, стопанисващо посоченото заведение, с което се иска разрешение за удължено работно време. Липсва спор и относно факта до кой административен орган е подадено това заявление, а именно Кмета на Община Бургас, което обстоятелство се установява и от неговото съдържание.

Съгласно нормата на чл.30 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас (изм. Протокол №23/23.07.2009 г., изм. Протокол №24/17.09.2009 г.) (1) Работното време на заведения за хранене и развлечения, интернет зали, зали за хазартни игри и игрални зали и други подобни, находящи се в многофамилни жилищни сгради, е от 07.00 до 23.00 часа, а за нежилищни сгради от 06.00 до 24.00 часа, като се определя от лицата осъществяващи търговска дейност.        (2) Обектите в нежилищни сгради могат да упражняват своята дейност след 00.00 часа само след получаване на Разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на Община Бургас или упълномощено от него лице, при условия и ред посочени в настоящата Наредба и след заплащане в предвидените в НОАМТЦУТОБ цени на услуги.

С определението на съда за насрочване открито заседание по делото и разпределение на доказателствената тежест бе указано на ответната страна да представи доказателство за наличието на компетентност да постанови процесния отказ по заявлението на дружеството, доколкото автор на този отказ не е Кмета на община Бургас, на когото самият нормативен акт предоставя компетентност, а друг административен орган от състава на общинската администрация /ответника по делото/. Както вече бе посочено, нормативната уредба предвижда възможност да се делегират правомощията, възложени на кмета на общината от самия подзаконов акт, но за да е налице валиден административен акт е необходимо наличието на изрично упълномощаване за такова произнасяне, в противен случай, актът е издаден от некомпетентно лице. Доказателства за наличието на такава делегация на правомощието не се съдържат в преписката и не бяха представени, въпреки изричното им изискване и дадените в тази връзка указания, с определение на съда, както и с оглед направените изявления от процесуалния представител. Следователно, оспореният изричен отказ е издаден от лице, на което нито подзаконовият акт предоставя правомощия, нито е налице нарочно оправомощаване за подобно произнасяне от страна на компетентния орган, с оглед контекста на изложеното.

При тези констатации, се обосновава извода, че оспореният изричен отказ е нищожен, а при наличието на този порок по принцип е безпредметно обсъждане на останалите аспекти от извършваната от съда служебна проверка за законосъобразност на акта, съгласно чл.146 от АПК. Въпреки това, за пълнота, следва да се отбележи, че приложимият подзаконов нормативен акт не въвежда специални изисквания за формата на постановения отказ да се уважи искане като процесното /за удължено работно време на заведение/, поради което е приложима нормата на чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, според която „В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.“ При това положение, дори да бе налице изрично оправомощаване от кмета на общината, делегираният орган също следва да издаде такъв акт /заповед/, тъй като би осъществил правомощие на делегиращ орган на изпълнителната власт в общината, а това означава, че следва да спази и указаната в закона ФОРМА за подобно произнасяне. В случаят и това изискване не е спазено, доколкото процесното писмо очевидно не съдържа реквизитите на изискуемата заповед, което всъщност не се и твърди от ответната страна. Тази констатация е друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на постановения отказ. Макар да е спазена принципно писмената форма изискуема от закона, липсата на издадена заповед, обективираща постановения отказ и съдържа-ща всички изискуеми реквизити, води до извода, че актът е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, указващи с какъв вид акт се произнася компетентния административен орган, респективно оправомощения от него друг административен орган. Обаче, с настоящият съдебен акт следва да бъде прогласена само нищожността на отказа, тъй като най-тежкият порок на оспореният акт е именно липсата на материална компетентност на издателя, а само ако този порок не бе налице, би следвало актът да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради постановяване при съществено нарушение на упоменатите административнопроизводствени правила, съгласно чл.146, т.3 от АПК.

   С обявяване нищожността на оспорения отказ не би могло с настоящия съдебен акт да се реши въпроса по същество, тъй като произнасянето по заявлението на дружеството е от компетентността на административния орган, съгласно чл.30 от Наредбата. Ето защо, преписката следва да бъде върната на компетентния орган за произнасяне.

 

 

 

 

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, включващи платена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева, както и платената сума от 150 лева за частна жалба, по сметка на ВАС на РБ или разноски в общ размер на 200 лева. Доказателства за други разноски по делото не се съдържат. Органът, издал изричния отказ е част от общинската администрация, поради което именно Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на дружеството- жалбоподател посочената по-горе сума, на основание чл.143, ал.1 от АПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН изричния Отказ на В.В.- Директор на Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас, обективиран в писмо, изх. № 70-00-287/1/ от 20.02.2019г., във връзка с подадено Заявление от „Вергиев-холидей“ООД, със седалище и адрес: гр.*, с което се иска издаване на разрешение за удължено работно време, след 24.00 часа на търговски обект- механа „Кралско село“, находящ се в гр.Бургас, Приморски парк.

ВРЪЩА преписката за произнасяне от компетентния  администра-тивен орган на Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас, да заплати на „Вергиев- холидей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.*, сумата от 200.00 /двеста/ лева, съставляваща общ размер на направените по делото разноски. 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: