Решение по дело №2303/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260235                                               18.09.2020 г.                                            гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на осми септември                                                               две хиляди и двадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2303 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Я.В.К., ЕГН * адрес: *** срещу „БНП П.П.Ф.С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 992,41 лева, представляваща платена сума от ищеца по недействителен договор за потребителски кредит № CREX-14940771 от 04.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2020 г. до окончателното плащане на главницата.

Посочено е, че на 04.06.2017 г. страните са сключили договор за кредит за сумата 2882,03 лева, като общата стойност на плащанията, ведно с уговорената лихва, била 3847,44 лева. Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора. Счита обаче, че не дължи уговорената и заплатена възнаградителна лихва, тъй като договорът за кредит е недействителен. На първо място същият противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не става ясно кой метод е използвал кредиторът при определяне на ГЛП и ГПР. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Не е спазено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Посочено е също, че в договора не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните суми (главници и възнаградителни лихви). Съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Ето защо договорът за кредит е недействителен и възнаградителна лихва по него не се дължи. Изложено е още, че договорът противоречи и на разпоредби на ЗЗП, тъй като процесният договор е бланков – разпоредбите в него не са индивидуално уговорени. Ето защо заплатените месечни вноски за възнаградителна лихва в общ размер 992,41 лева са недължимо платени и следва да бъдат върнати.

Молят съда да уважи иска и й присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска като неоснователен. Посочено е, че в договора е изрично посочен вида и размера на лихвения процент по кредита, който е фиксиран. Само ако е уговорен променлив лихвен процент, тогава кредиторът е длъжен да посочи методика за формирането му, следователно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а и чл. 33а ЗПК са неприложими. Спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, като е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

На следващо място е изложено, че към договора има погасителен план, който съдържа реквизитите, предвидени в ЗПК. В договора няма отделно записване на общия размер на договорнта лихва, но това не води до неговата недействителност, тъй като не е предвидено в чл. 11 ЗПК. Изложени са доводи за неоснователност на твърденията, изложени в исковата молба, за нищожност на клаузи от договора, защото не са индивидуално уговорени. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожни са клаузи, които кумулативно отговарят на условията на не са индивидуално уговорени и да са неравноправни, което в случая не е налице.

Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните по делото не се спори и с определението си по чл. 146 ГПК съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните по делото са в облигационно отношение по повод сключен на 04.06.2017 г. договор за кредит за сумата 2882,03 лева, като стойността на всички плащания е била 3847,44 лева, както и пълното погасяване на сумата по кредита. Целта на договора е финансиране покупка на стоки на цена 2601,11 лева, както и застраховка в размер на 280,92 лева. Така размерът на кредита е 2882,03 лева, като е уговорено същият да бъде върнат на 24 месечни вноски, всяка в размер на 160,31 лева при ГПР 32,02 % и фиксиран лихвен процент в размер на 28,10 %. Общата стойност на плащанията е 3847,44 лева. В договора е инкорпориран погасителен план, като в него са посочени падежни дати, размер на вноската, оставаща главница в лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за неоснователен.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 ЗПК. Съдът намира доводите му за неоснователни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая, видно от съдържанието на договора, месечните вноски са еднакви за целия период на договора, т.е. уговорен е фиксиран лихвен процент, като месечната вноска включва главница и лихва. Следователно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК не са приложили за процесното договорно правоотношение.

Съдът намира, че възражението за неспазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е неоснователно. В договора е посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит – 3847,44 лева.

По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 160,31 лева. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската, поради което трябва да се изчисли размерът на главницата, която е заплатена със съответната вноска – например с първата вноска е погасена главница в размер на 56,17 лева, но не е посочено оставащата част от сумата до 160,31 лева какво погасява – лихви, разноски по кредита, такси. След направено от съда изчисление в онлайн кредитен калкулатор www.calculator.bg при въвеждане параметрите на договора се установи, че общата стойност на плащанията е 3800,16 лева, а в процесния случай е 3847,44 лева, като за съда остава неясно какво е включено в разликата 47,28 лева – вероятно разходи, както е посочено и част II, т. 5 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, приложен към договора. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно. Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, според които планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

На следващо място следва да се отбележи, че представеното по делото копие на договор и общи условия към него е със шрифт значително по-малък от 12 (съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК), което е самостоятелно основание за недействителността на договора.

Това води до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това заплатената от К. възнаградителна лихва по кредита се явява недължимо платена и искането за връщането й е основателно. Относно размера на претенцията съдът намира същия за основателен до сумата от 965,41 лева, доколкото разликата между общата стойност на плащанията 3847,44 лева и размера на кредита 2882,03 лева възлиза на 965,41 лева, а не както е посочил ищеца – 992,41 лева. Поради това за разликата над 965,41 лева до пълния претендиран размер от 992,41 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 340,48 лева. На ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 4,08 лева за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, да заплати на Я.В.К., ЕГН * адрес: ***, сумата от 965,41 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща платена от ищеца възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № CREX-14940771 от 04.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 992,41 лева.

ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, да заплати на Я.В.К., ЕГН * адрес: ***, сумата от 340,48 лева (триста и четиридесет лева и четиридесет и осем стотинки) за направени по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Я.В.К., ЕГН *р адрес: *** да заплати на „БНП П.П.Ф.С.А.“, рег. № ********* – Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 4,08 лева (четири лева и осем стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                  

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева