№ 914/12.12.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1186 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Лазур Паркет 97“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „**“ № **,
с представляващ С. С. С. против решение № 540/11.09.2019 г., постановено по н.а.х.
дело № 1012/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление № 400947-F418779/24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при
Централно управление на НАП, с което на „Лазур Паркет 97“ ЕООД гр. Пазарджик,
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП гр. София, редовно призован, се представляват от
юриск. К., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и потвърди решението на районния съд като правилно
и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно
и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си
Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил наказателно постановление №
400947-F418779/24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив
при Централно управление на НАП, с което на „Лазур Паркет 97“ ЕООД гр. Пазарджик,
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 05.07.2018 г. при извършена проверка от
служители на НАП в магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в
гр. Пазарджик, бул. **“ №**, стопанисван от „Лазур паркет 97“ ЕООД гр.
Пазарджик е констатирано, че за получена авансово сума на 04.07.2019 г. на
стойност от 135 лева от И. К. от гр. Пазарджик не е издаден фискален бон от ФУ,
нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В резултат на това е съставен АУАН и издадено
наказателно постановление за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
съставът на административното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е безспорно установено
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно предвиденото в чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба
на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Тоест, законодателят не обвързва издаването на касова
бележка с окончателното плащане, а точно обратното - касова бележка следва да бъде
издавана при всяко едно плащане.
В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното
решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно
е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин
не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение.
Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради
което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на
районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна
санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията
на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.
Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени
отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода
на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 540/11.09.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 1012/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „Лазур Паркет 97“ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пазарджик, бул. „**“ № **, с представляващ С. Спасов С., да заплати
на ЦУ на НАП гр. София сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/