Р Е Ш Е Н И Е
№122/19.1.2023г.
Гр. Пловдив, 19 , 01, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XII състав,
в публично съдебно заседание на шести декември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА , като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 640
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
– И.П.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.
оспорвва РА № Р –
16001620003006-091-001/07.12.2020г., издаден от главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 143/25.02.2021г. на Директора на
Дирекция „ ОДОП“ Пловдив в частта относно допълнително установените задължения
ЗДДФЛ, КСО и 330 както следва: - годишен данък по ЗДДФЛ за 2014 г. в
размер на 304,00 лева и лихва 173,01 лева,
- годишен данък по ЗДДФЛ за 2015
г. в размер на 1 591,00 лева и лихва 742,55 лева, - годишен
данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 953,00 лева и лихва 348,14 лева, - годишен данък по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на
489,00 лева и лихва 129,32 лева, - вноски
за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2014 г.
в размер на 354,89 лева и лихва 207,53 лева,
- вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2015 г. в размер на 1 830,74
лева и лихва 901,76 лева, - вноски за ДОО за самоосигуряващите
се лица (КСО) за 2016 г. в размер на 1 096,97 лева и лихва 447,81 лева, - вноски за ДОО за самоосигуряващите
се лица (КСО) за 2017 г. в размер на 813,79 лева и лихва 270,76 лева, - вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (330) за 2014 г. в размер на
50,40 лева и лихва 30,42 лева, - вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (330) за 2015 г. в размер на
942,61 лева и лихва 454,70 лева, - вноски
за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица
(330) за 2016 г в размер на 484,01 лева и лихва 191,51 лева, -
вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 138,63 лева и лихва 81,06 лева, - вноски
за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 715,13 лева и лихва 352,22 лева, - вноски
за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 428,51 лева и лихва 174,93 лева и вноски
за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 294,85 лева и лихва 98,05 лева.
В жалбата , както и в писменото
становище на адв. Т. се твърди, нищожност , незаконосъобразност
на РА и издаден в противоречие на
материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения , като претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът -
директор Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрк. Д., излага становище за
неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи в представената по
делото писмена защита. Моли съда да я отхвърли, като неоснователна, а РА, като
правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив , редовно уведомена , не
встъпва в процеса.
Пловдивският административен съд,
пети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено от фактическа страна на следното:
Жалбата като подадена в предвидения
за това срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт,
потвърден в хода на административното му обжалване, и от лице притежаващо
правен интерес, се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
По същество и съобразно твърдяната
нищожност от адв. Т.
на първо място, следва да се посочи, че при извършената служебната
проверка, сторена от състава на съда се констатира, че РА е издаден от
компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила. За горното са представени надлежно
подписани заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив,
с които се възлагат конкретните правомощия на съответните длъжностни лица.
Всички актове са надлежно подписани с валиден електронен подпис, както и е
приложен оптичен носител – СД.
Съдът не констатира съществени
нарушения административно производствените правила - така органите по приходите
в рамките на развилото се ревизионно производство са осигурили на ревизирания
субект в достатъчна степен правото му на защита - изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно
връчвани ИПДПОЗЛ, удължавали са в тази връзка предоставените
срокове, изискали са информация от трети страни, обсъдили са в съвкупност и
поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и, въз основа на
същите, са формирали и изводите си от фактическа и правна страна, като
правилността на същите ще бъде коментира при разрешаване на въпроса за
материалната законосъобразност на РА.
Всички изложено налага да се приеме,
че са спазени в пълнота основните принципи на законност, обективност, служебно
начало и гарантиране правото на защита на ревизирания субект.
Отделно от това като инстанция по
същество /чл.160 ал.1 от ДОПК/, съдът не може, дори и при констатирани известни
пропуски в процесуалните действия на органите по приходите, които не водят до
опорочаване на издадения РА до степен на нищожност, да отмени същият само на
това основание, а следва да разреши правния спор по същество.
Всъщност, основният спор по делото е
свързан с материалната законосъобразност на процесния
РА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът приема
за установено следното:
Ревизията е възложена във връзка с
решение № 213/15.05.2020 г. на директора на дирекция на ОДОП Пловдив, с който е
отменен ревизионен акт № Р-16001619000611-091-001/25.02.2020 г. и преписката е
върната за извършване на нова ревизия.
Със ЗВР
№ Р-16001620003006-020-004 от 26,
05, 2020г. и други за изменение /
л.4881-4875/ е възложена ревизия за
определяне на задължения за данък – годишен и авансов по ЗДДФЛ, ДОО , Здравно
осигуряване и самоосигуряване и за Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода 01,01,2014-31,12,2017г., за
жалбоподателя И.П..
Във връзка с ревизията по ЗДДФЛ, КСО
и ЗЗО, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден / л. 74/ ревизионен доклад №
Р-16001620003006-092-001/06.11.2020 г., представляващ мотиви и неразделна част
от обжалвания РА.
След подадено възражение / л. 59/ е издаден и процесния
РА № Р – 16001620003006-091-001/07.12.2020г., издаден от главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 143/25.02.2021г. на
Директора на Дирекция „ ОДОП“ Пловдив.
От събраните по делото доказателства
съдът установи, че за ревизирания период И.П.В. е развивал дейност и е изпращал стоки и получавал парични средства от
„СПИДИ“ АД, чрез наложен платеж , а ревиз. Екип е приел,
че тези парични средства представляват получени доходи от ревизираното лице.
Ревизията е извършена по реда на чл.
122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5 , т.е. , че до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; - налице
са данни за укрити приходи или доходи, - липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред и документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
От „СПИДИ“ АД е изискана информация и
данни за извършени куриерски услуги и пощенски услуги на ревизираното лице,
както и информация за изплатени суми чрез наложен платеж или парични преводи.
Изискани са издадените документи - товарителници за изпращане на стоките от И.В.
и разходни касови ордери, удостоверяващи получаването на паричните средства от ревизираното лице.
От куриерската фирма с писмо изх. №
FD-1961/10.06.2020 г. са представени обяснения, файлове с всички пощенски
пратки с изпращач и получател И.В. за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2017 г. , файлове с товарителници за изпратени пратки от
ревизираното лице и РКО за получени от него суми за ревизирания период.
От горните и доказателства е прието, че И.В. е получавал парични средства
чрез наложен платеж, които обаче не са
отчетени като приходи и доходи от него.
I.
По ЗДДФЛ.
Както се каза по-горе ревизията на И.П.В.
по ЗДДФЛ е за задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и обхваща периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2017 г.
Установено е , че В. няма регистрация
като едноличен търговец и че не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди от 2014 г. до 2016 г. За 2017 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Декларирани са доходи от друга стопанска дейност по приложение № 3 в размер на
1 805,25 лв., вноски за ЗОВ в размер на 220,80 лв. и годишна данъчна основа за
получени други доходи - 1 548,45 лв. Деклариран и внесен данък в размер на
158,00 лв.
Установено е , че В. е извършвал
дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с
покупко-продажба на стоки, като стойността на приетите за укрити приходи от И.В.
по години е както следва:
- за
2014 г. в размер на 18 133.29 лв.
- за
2015 г. в размер на 80 579,99 лв.
- за
2016 г. в размер на 80 467,00 лв.
- за
2017 г. в размер на 29 288,60 лв.
Ревизиращият екип е приел, че стоките
са реализирани с надценка за 2014 г. от 18,05 %, за 2015 г. - 21,58 %, за 2016
г. - 11,92 % и за 2017 г. -25,21 %, определена по аналог въз основа на данни от
фирми, осъществяващи дейност със сходен предмет на дейност. При ревизията е
определена отчетна стойност на продадените неотчетени стоки за 2014 г. в размер
на 15 360,69 лв., за 2015 г. - 66 277,34 лв., за 2016 г. - 71 896,89 лв. и за
2017 г. в размер на 23 391,58 лв.
Въз основа на гореизложеното и
предвид констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по
приходите определя основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както
следва:
За 2014 г. е определена годишна
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 2 027,08
лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 304,00 лв.
За 2015 г. е определена годишна
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 10 612,57
лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 591,00 лв.
За 2016 г. е определена годишна
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 6 359,02
лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 953,00 лв.
За 2017 г. е определена годишна
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 4 316,62
лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 647,49 лв. Деклариран и
внесен данък 158,00 лв. Допълнително определен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ -
489,00 лв.
Пред ревизиращия екип В. е твърдял, че не е
извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ, че нито е закупувал спално бельо,
нито е произвеждал такъв вид стока и е посочил, че са извършвани онлайн
продажби на стоки, получени от доверителите по комисионни договори, „Перла 09“ ЕООД и „Примависта
1" ЕООД. Представени са комисионните
договори, при извършените проверки.
И.В. твърди, че има подписани
комисионни договори със „Примависта 1" ЕООД от
14.03.2015 г. и с „Перла-09" ЕООД от 08.04.2014 г., с които се задължава
да извършва от свое име и за сметка на доверителите си сделки - да продава във
виртуалното пространство стоки срещу комисионна от 3 % от продажната
стойност на стоките.
Възразява се срещу размера на
определения при ревизията доход и твърди, че същият е многократно по-висок от
действително получените комисионни възнаграждения.
Прието е, че установената фактическа обстановка предполага наличие на
хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК , според която при
констатиране на наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при
спазване принципите на добросъвестност и служебно начало ревизиращият орган
определя основата за облагане с преки данъци по предвидения начин в ДОПК. За да
създаде възможност така определената облагаема основа да е най-близко до
обективната истина, законодателят в чл.
122 от ДОПК е посочил различни критерии, по които това може да се извърши и
следва да се приложи онзи критерий ,
който би дал възможност да се определи
облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.
Съобразно с възраженията по РД е извършена насрещна проверка на И.В.управител
на „Примависта 1" ЕООД, снети са и писмени обяснения от които се установява , че
той няма спомен да е сключвал каквито и
да са договори с И.В.. Декларирал е, че не е получавал парични средства от него
и няма подписани документи за получени суми и не може да представи такива доказателства.
В. твърди , че не е извършвал интернет търговия като представляващ дружеството,
че фирмата не е работила, не е имала счетоводител и не е имала парични
средства. Посочил е , че баща му е притежавал чаршафи, възглавници, постелки и
други стоки и твърди, че той е продал тези стоки като не знае договорената
между тях цена. От установеното по - горе е прието , като неоснователно твърдението на ревизираното лице, че е
действал като комисионер на „Примависта 1" ЕООД.
Извършена е насрещна проверка и на С.Г.-
управител на „Перла 09" ЕООД, който е представил и писмени обяснения. От управителя на „Перла
09" ЕООД е изискано да бъдат представени обяснения извършвал ли е онлайн
търговия със спално бельо, изискана е декларация от лицето в качеството му на
управител на дружеството, сключвал ли е на 08.04.2014 г. комисионен договор с И.
П. В. с предмет на договора извършване на комисионерска дейност относно. В законоустановения срок не са представени изисканите
документи и писмени обяснения от проверяваното дружество.
Представена е нотариално заверена
декларация от С.Г.от 15.12.2020 г., в която се твърди, че е представил лично с
вх. № 6240/05.03.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново документи и писмени
обяснения, чиято достоверност потвърждава безусловно. Декларира, че полагащото
се възнаграждение по сключения комисионен договор с И.В. не е изплатено поради
неспазване на чл. 12 от договора.
В решението се твърди , че при
обжалването са обсъдени и представените
при първото ревизионно производство доказателства от С.Г.- управител на „Перла
09" ЕООД с писмо вх. № 6240/05.03.2019 г. - комисионен договор от
08.04.2014 г., сключен между ревизираното лице и „Перла 09" ЕООД, справка
за изплатени суми от И.В. на „Перла 09" ЕООД по договор и копия на 20 бр.
приходни касови ордери за внесени от И.В. парични средства в касата на
дружеството „Перла 09" ЕООД за внесени суми по комисионен договор. От
представляващия „Перла 09" ЕООД не са представени доказателства за
произхода на стоките, няма данни за транспортирането им до обект на И.В.. От С.Г.като
управител на „Перла 09" ЕООД не са представени доказателства, че парични
средства са осчетоводени като приходи в дружеството за съответните данъчни
периоди. Установено е, че „Перла 09" ЕООД не е декларирало никакви
приходи, не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и не е представено заведено
счетоводство, като са дадени обяснения, че проблемите са в преместване на
счетоводството и компютърни проблеми. В заключение , ревизиращите са приели изложеното
в жалбата на ревизираното лице в тази част за неоснователна.
Установено е, че И.П.В. е сключил
договор от 13.10.2014 г. за извършване на куриерски услуги със „Спиди" АД не като комисионер на „Примависта
1" ЕООД и на „Перла 09" ЕООД, а в чл. 2 от договора е посочено, че използва
услугите на изпълнителя „Спиди" АД при
експедиция на свои пратки.
Обсъдени са и възраженията на В. относно размера на определените доходи , като
е посочено , че размера е определен въз основа на представени данни от
куриерската фирма „Спиди" АД, съобразно приложените 7 броя РКО, в които ревизираното
лице е вписано като подател на пратката по товарителници, и като клиент
/получател/ на средствата с трите имена и ЕГН, но ръкописно е изписано друго
име. Въз основа на гореизложеното органите по приходите са приели горните суми
за доход , тъй като В. е изпращал
стоките и данните му са вписани, като
получател на паричните средства.
В изпълнение на указанията на
директора на Дирекция ОДОП Пловдив, дадени с решение № 213/15.05.2020 г.,
органите по приходите са изискали на част от лицата, на които са изпращани
пратките данни и документи за закупеното от тях спално бельо, информация за
начина на направената от тях поръчка, за платената цена и други. Част от лицата
са потвърдили покупката на стоките, посочили са цената, платена чрез наложен
платеж, но са посочили, че не съхраняват документи, други лица не са отговорили
на изпратените искания и не са представили документи.
II. Относно констатациите по КСО и ЗЗО.
Ревизията за установяване
задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за
здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2014 г. -
31.12.2017 г. Ревизираното лице е обжалвало изцяло РА, в т.ч. и допълнително определените задължения за
задължителни осигурителни вноски, като счита, че получената информация от
куриерската фирма, не е достатъчно доказателство за определяне на конкретна
данъчна основа за начисляване на данъчни и осигурителни задължения.
Съдът установи , че в информационната система на НАП липсват данни
за регистрация на В., като самоосигуряващо се по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1,2 или 4
от Кодекса за социално осигуряване, като липсва и информация за осигуряване по
реда на чл. 4, ал. 1 от КСО. Жалбоподателят е подал декларация обр. 7 с вх. № 16000000541/ 01.02.2010 г. с данни за
възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания
осигурителен доход по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от 330 от 01.01.2010 г. до 14.11.2018 г. и е внесъл дължимите
здравноосигурителни вноски за ревизирания период.
Установено е , че И.П.В. не е подал
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г. За 2017 г. в приложение № 3
на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирал получени доходи от възнаграждения по
извън трудови правоотношения в размер на 2 407,00 лв. Органите по приходите са
установили, че жалбоподателят не е получавал доходи по извън трудови
правоотношения. След извършен анализ на събраните при ревизията доказателства е
установено наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т.
5 от ДОПК, като е установено , че задълженото
лице е извършвало икономическа дейност - сделки по продажба на стоки - спално
бельо, които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел
реализиране на приходи (доходи) през периода 01.10.2014 г. - 31.12.2017 г.
В тази връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал.
1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на
извършваната дейност по занятие от физическото лице, а след извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите
по приходите са определили осигурителен доход на жалбоподателя за ревизираните
години и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 (предишна ал.
7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и
ал. 9 (предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016
г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установените задължения за
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите
лихви.
В съдебната фаза в оз. от 13,07,21г. е спряно производството по настоящото дело № 640/2021г., до приключване на
производството по Тълкувателно дело № 8/2020г. на Общото събрание на съдиите на
първа и втора колегия на ВАС. На 02,02,22г. е
постановено решение № 2 по тълкувателно дело № 8/2020 г. с което е прието че , не е налице законова
презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляваща установен при ревизията
недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими,
за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е
установен източникът на паричните средства (доходи), осигурили въпросните
разходи, респ. укритите доходи, вследствие на постъпили в патримониума
на физическото лице - ревизиран субект парични средства от различни източници
от страната и/или чужбина, но недекларирани от него, както и че тежестта за доказване на посочения факт в
съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, е върху органите по
приходите.
В съдебната фаза са
проведени десет съдебни заседания в които жалбоподателят не е изискал или ангажирал каквито и да са доказателства с цел оборване на определената данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2
от ДОПК, от страна на ответника.
Делото е образувано март 2021г. , адв. Т. е изготвил молба месец май 21г. / л. 4895/ за спиране на производството и отново , през
май 2022г. с молба обсъжда хронологията на процеса и прави искане да му се даде възможност да се запознае с делото предвид
големия му обем от 18 тома. Това искане за запознаване с материалите е една
година, след като вече е бил упълномощен за процес. представител от П..
Съдът е задължил ответника да представи приложените от
ревизираното лице с писмо с вх. № РД 20-270/21.03.2018 г.: 261 броя заверени
копия на приемо-предавателни протоколи; разписки за
изплатени суми - 213 бр.; справка за изпратени пратки чрез СПИДИ за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; комисионен договор и
разписка за получена сума на основание комисионен договор.
С молба от 26.09.2022 г. юриск.
Д. сочи, че писмените доказателства, които е задължена да представи в предходно
съдебно заседание, са налични по преписката и посочва на коя страница по делото
се намират същите.
На 17.10.2022 г. с допълнителна
молба-уточнение адв.
Т., заявява, че поддържа направените
оплаквания и искания в молбата-уточнение от 16.05.2022 г. (л. 4924 по делото),
излага допълнителни доводи и аргументи за допуснати нарушения от ревизиращия
екип, несъответствия между констатациите в проведените две поредни ревизионни
производства, обхващащи един и същ период, несъответствия обстоятелствата,
посочени във фактическата обстановка по административната преписка и неспазване
на задължителните указания на горестоящия
административен орган, сочи че по този начин е засегнато правото на защита на
РЛ и счита , че само на това основание оспорваният РА следва да бъде отменен.
Съдът е дал възможност и на двете страни
да конкретизират кои са липсващите доказателства и да ги представят по делото.
С молба вх. № 20373/02.11.2022г. юр. Д., процесуален представител на ответника, с която в
изпълнение на разпореждане на съда от 21.10.2022 г. уточнява, че доказателствата
който ДОДОП Пловдив е задължена да представи по Заявление вх. №
19410/21.10.2022 г. на процесуалния представител на жалбоподателя са налични по
административната преписка, по страници , както следва :
1. Заверени копия на приемо-предавателни
протоколи за 2016 г - т. 6 от стр.1688 до стр. 1770 и т.7 от стр.1771 до стр.
1945
2. Разписки за получена сума 2016 г. - т. 4 от стр. 1118 до стр. 1178 и
т. 5 от стр. 1179 до стр. 1330
З.Справка относно получени суми от И.В., получени след продажба на
предадени му стоки на основание комисионен договор за 2016 г. - т. 5 от стр.
1489 - 1491 и т. 6 от стр. 1492 до стр. 1494
4. Справка за изпратени пратки за 2016 г. по Speedy
-т. 5 от стр. 1101 до стр.1116
5. Справка И.В. стока 2016 г. - т.
5 от стр. 1458 до стр. 1476.
Адв. Т. за последен път е помолил да му
се даде възможност да направи справка по делото и заявява, че други искания по
доказателства няма .
В последното осз.
ответната страна заявява , че исканите
доказателства от жалб. са налични по делото и адв. Т. изразява становище по съществото на спора с молбата
си от 05,12,22г. / л. 4952/, след което страните са заявили липсата на други
искания по доказателствата и съдът е обявил делото за решаване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът следва да посочи следното:
Законодателят в чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е предвидил, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е
регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се
облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто
данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Предвид горното съдът счита , че в
случая законосъобразно от ревизиращите
органи е прието , че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26,
ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК
ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В
тази връзка в хода на ревизията се събират доказателства служебно от
ревизиращия екип чрез извършване на насрещни проверки и искания, както до
ревизираното лице, така и до трети лица, които са длъжни да представят данни,
сведения, документи и обяснения. В настоящия случай именно чрез тези
процесуални способи са събрани и присъединени доказателства, представени от
куриерската фирма „Спиди" АД по реда на чл. 37
от ДОПК.
Въз основа на всички събрани в хода
на ревизията писмени обяснения и документи е установено, че получените от
ревизираното лице средства чрез наложен платеж от „Спиди"
АД с разходни касови ордери не са декларирани от ревизираното лице и не е
платен дължимият данък по ЗДДФЛ. Установено е, че търговецът не е отчел
приходите от извършените продажби на стоки чрез куриерската фирма. В случая
приложените към жалбата доказателства не оборват констатациите в акта, касаещи
ревизираните периоди. Съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
С оглед изложеното по-горе , съдът
счита , че необорени в съдебното производство останаха установените при ревизията
от писмени обяснения и документи факти
, че получените от ревизираното лице
средства чрез наложен платеж от „Спиди" АД с
разходни касови ордери не са декларирани от ревизираното лице и не е платен
дължимият данък по ЗДДФЛ.
Няма спор, че установеното по реда на
чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на
органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са
налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия
ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане
в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите
прилагат разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК съответно и за установяване на
задълженията за задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК регламентира съответното приложение на чл. 122 - 124 от ДОПК при
установяването на задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематично
тълкуване на визирана норма сочи, че тя не определя възникването, съдържанието,
изменението, погасяването или прекратяването на субективна права, нито правните
характеристики на съответните субекти/обекти на такива права, а оправомощава органа по приходите при провеждане на
особеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК да определя
и задължителните осигурителни вноски. В хода на ревизионното производство е
доказано наличието на предпоставка за преминаване към особения ред за облагане
с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта
на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Когато органите по приходите установят
извършване на икономическа дейност, това дава основание да се приеме, че лицето
е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО
и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК.
В тази връзка съдът взе предвид и постановеното тълк. решение № 2
по тълкувателно дело № 8/2020 г. на ВАС.
Настоящият докладчик счита че съдиите
от ВАС приемат че , не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен
произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на
определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, когато
не е установен източникът на паричните средства (доходи), осигурили
въпросните разходи, респ. укритите доходи.
В настоящия случай няма спор откъде
са доходите на В. установени по реда на
чл. 122 ДОПК , а именно , че получените
от ревизираното лице средства, са чрез
наложен платеж ,от „Спиди" АД и че не
са декларирани от ревизираното лице и не е платен дължимият данък по
ЗДДФЛ.
Необорено в случая остава и
изложеното по горе в съдебното решение , че са приети за укрити приходи от И.В.
по години както следва: - за 2014 г. в размер на 18 133.29 лв., - за
2015 г. в размер на 80 579,99 лв., - за 2016 г. в размер на 80 467,00 лв и за 2017 г. в размер на 29 288,60 лв.
Необорена остава и установената реализация, чрез надценка за 2014 г. от 18,05 %, за 2015 г. -
21,58 %, за 2016 г. - 11,92 % и за 2017 г. -25,21 %, довела до определена отчетна стойност на продадените
неотчетени стоки за 2014 г. в размер на 15 360,69 лв., за 2015 г. - 66 277,34
лв., за 2016 г. - 71 896,89 лв. и за 2017 г. в размер на 23 391,58 лв.
Необорена остана и определена годишна
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ, за процесния
период.
Съобразяване на изложеното до тук
налага отхвърляне на жалбата в тази й част, като неоснователна, а РА, в
обжалваната част, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 983
( деветстотин осемдесет и три) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, против РА № Р – 16001620003006-091-001/07.12.2020г., издаден от
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №
143/25.02.2021г. на Директора на Дирекция „ ОДОП“ Пловдив в частта относно допълнително установените задължения
ЗДДФЛ, КСО и 330 както следва: - годишен
данък по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 304,00 лева и лихва 173,01 лева, -
годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1 591,00 лева и лихва
742,55 лева, - годишен данък по
ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 953,00 лева и лихва 348,14 лева, - годишен данък по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на
489,00 лева и лихва 129,32 лева, -
вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица
(КСО) за 2014 г. в размер на 354,89 лева и лихва 207,53 лева, - вноски
за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2015 г.
в размер на 1 830,74 лева и лихва 901,76 лева, - вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2016 г. в размер на 1
096,97 лева и лихва 447,81 лева, - вноски
за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2017 г.
в размер на 813,79 лева и лихва 270,76 лева,
- вноски за Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (330) за
2014 г. в размер на 50,40 лева и лихва 30,42 лева, - вноски
за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица
(330) за 2015 г. в размер на 942,61 лева и лихва 454,70 лева, - вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (330) за 2016 г в размер на
484,01 лева и лихва 191,51 лева, - вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на
138,63 лева и лихва 81,06 лева, - вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на
715,13 лева и лихва 352,22 лева, - вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 428,51
лева и лихва 174,93 лева и вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на
294,85 лева и лихва 98,05 лева.
ОСЪЖДА И.П.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Дирекция „ ОДОП“ Пловдив сума в
размер на 983 ( деветстотин осемдесет и
три) лв., за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: