Решение по гр. дело №1191/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  08.І.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 от Закона за водите и чл.86 ал.1 Закон за задълженията и договорите .

Ищеца „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. Н.Н. ***, твърди че ответникът С.К. е потребител на ВиК услуги за битови нужди на основание НАРЕДБА № 4 от 14.ІХ. 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Продажбата на тези услуги се осъществявала от ищцовото дружество при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните без да е необходимо приемането им от потребителите.

Твърди се, че в конкретния случай между ищцовото дружество и ответника съществувало облигационно правоотношение, базирано на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр. Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.ІХ.2004г. и одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т. 5 от ЗРВКУ, имащи смисъл и значение на сключен между страните договор.  По силата на същите ВиК операторът  предоставил на абоната /потребител/ С.К. ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес : гр. Хасково ул.***ПК:6300, за който била открита партида с номер 3040049 за периода от 30.І.2015г. до 30.ІV.2019г.  

Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило точно своите задължения, като  абонатът - ответник в настоящото производство не е заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които били издадени съответните фактури – надлежно и подробно описани в исковата молба .

Твърди се , че описаните фактури са съставени в съответствие с нормативните изисквания на българското законодателство и съдържали подробна индивидуализация на извършените услуги, посочени са период и количество на потребление, административен адрес на водоснабдения имот, партиден номер, единична и обща цена на предоставените услуги, падеж и др.

Процесуалния представител на ищеца счита , че предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията са ликвидни и изискуеми и тъй като абонатът не е погасил същите в уговорения срок,  за което била начислена и се претендира мора-торна лихва за забава върху всяка от главниците по фактурите за периода на просрочие. Абонатът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху неплатената главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

Твърди се , че на 24.VІІ.2019г. ищцовото  дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.Г.К. за сумата от 1 656.00лв. - главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД  гр. Хасково, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за периода от 30.І. 2015г. до 30.ІV.2019г. и 413.64лв, представляваща мораторна лихва от 02.ІІІ.2015г. до 23.VІІ. 2019г., като се претендирала и законна лихва за забава върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 869/2019 г. по описа на РС -Харманли , искането на дружеството било уважено и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че са налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед на което със съобщение, съдията-докладчик по горецитираното дело указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Това породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция .

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът по делото дължи сумите в размер на 1656.00лв., представляваща главница за ползването на ВиК услуги за период от 30.І.2015г. до 30.ІV.2019г., ведно с мораторна лихва върху главницата за период от 02.ІІІ.2015г. до 23.VІІ.2019 г. в размер на 413.64 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира се присъждане на разноски включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал. 1 от ГПК в размер на 449.84 лв. съгласно Наредба №1 от 09.VІІ.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Ответника С.Г.К., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл.47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 514/ 24.VІ.2020г. за особен представител на ответника е назначен адв. Г.Я. *** срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер. Изразено е становището, че предявения  иск е допустим но неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 869 /2019г., по описа на Районен съд Харманли ( изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 2130/2019г. по описа на РС Хасково), в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД гр. Хасково е издадена Заповед № 463/28.VІІІ.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против  длъжника С.К. за сумите както следва: 1656.00лв.– главница, за неплатено задължение по доставена питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в: гр. Хасково ул. ***, с партида № 3040049, за периода 30.І.2015г.- 30.ІV. 2019г., сумата от 413.64 лв. - лихва за забава начислена за периода 02.ІІІ.2015г. – 23.VІІ. 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.VІІ.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в общ размер 91.39лв. от които 41.39лв. внесена държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С Разпореждане № 2313 /18.Х.2019г. съда е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В указания от съда срок е предявен настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.

По делото не се спори, че  ответника е титуляр на правото на собственост върху имот, находящ се в гр. Хасково ул. ***, с партида № 3040049, и е бил страна в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е имало задължение да доставя в обекта ВиК услуги, а ответника, като техен потребител, е имала задължение за заплащането им.

 По делото от страна на ищеца са представени заверени като препис ксерокопие от фактури от която се установява, че за периода 02.ІІІ.2015г. – 23.VІІ. 2019г., по партидата на ответника - Клиент с партида № 3040049 , е извършена доставка на питейна и отведена канална вода за имот, таксувани в общ размер на 1656.00лв. и с начислена лихва в размер на 413.64лв.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна по делото , по искане на ищцовата страна е назначена и изготвена Съдебно счетоводна експертиза, заключението на която съда възприема изцяло като пълно, обективно и безпристрастно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 203 Закона за водите и  чл. 86 ал.1 Закон за задълженията и договорите .

За да бъде уважен предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр.чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период (неизправност на измервателното устройство, респ. липса на водомер), с цена, възлизаща на претендираната стойност.

Не се спори по делото, че ищцовото дружество  е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“ ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково. Не се спори, а и от представената по делото Справка по лице  от Агенция по вписванията , се установява че ответника К. е собственик на процесния имот в гр. Хасково ул. ***, с открита партида № 3040049, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същият се явява „потребител“ на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 14.ІХ.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата №4/2004 г./ и пар.1 ал.1 т.2 б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

С оглед на това следва да се приеме, че през процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредбата № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството.

Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба №4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.

Съгласно разпоредбата на чл.17 ал. 3 от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги при сгради-етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител да поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа. ВиК операторът следва да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите. Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11 ал.4 и ал. 5 от Наредба № 4/2004г.

Съгласно разпоредбата на чл.32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл.4 т.7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2014г. (и чл.21 ал.4 от Общите условия на ВиК оператора от 2006 г.), също е предвидено отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел - чл.35 ал.5 от Наредбата. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

В конкретния случай по делото не са представени никакви доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено съобразно спецификите на общия водомер по посочената процедура в жилищни сгради – етажна собственост количество питейна и отпадъчна вода. Не са представени карнети с показания нито на общия, нито на индивидуалните водомери за процесния период. Ищецът е основал претенцията си единствено на посочените „фактури “. Други обстоятелства в хода на производството не се установяват.

Според настоящия състав на съда , ищцовото дружество не е положило минимално усърдие и старание, въпреки разпределената му тежест, да ангажира необходимите доказателства, които да установят: реалното количество доставена и потребена вода , съгласно показанията на измервателната единица; измервателните способности и изправност на последната; спазване на процедурата, предвидена в чл.32 ал.2 и ал. 4 от Наредба №4/2004 г. за отчитане на общия и инд.водомери в сграда-етажна собственост.

С оглед обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства, потребеното от ответника количество вода не може да бъде установено. Настоящият състав на съда намира, че изразходваните количества питейна вода по партида № 3040049 открита за обект находящ се гр. Хасково ул. ***, през процесния период, остават недоказани, съответно иска за главницата се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При отхвърляне на обуславящия иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлено и акцесорната обусловена претенция по чл. 86 ЗЗД.

 

Доколкото ответната страна не претендира разноски , такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково ул. ”Сакар” № 2, представлявано от T.M., чрез процесуален представител адв. Н. Н. ***, против С.Г.К.  ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за установяване съществуване на вземането на сумите както следва: 1 656.00лв.– главница, за неплатено задължение по доставена питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в: гр. Хасково ул. ***, с партида № 3040049, за периода 30.І.2015г.- 30.ІV. 2019г., сумата от 413.64 лв. - лихва за забава начислена за периода 02.ІІІ.2015г. – 23.VІІ. 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.VІІ.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в общ размер 91.39лв. от които 41.39лв. внесена държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издадена Заповед № 463/ 28.VІІІ.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. Д. № 869 по описа на РС Харманли, като НЕДОКАЗАН .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен  срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                                                           Районен съдия: ........................