№ 6529
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110129732 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. М. К. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1212,87 лв. – недължимо
платена сума над чистата стойност по договор за кредит № ******, сключен между
страните, който е недействителен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през ноември 2022 г. ищецът е сключил с
ответното дружество договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е
получил в заем сумата от 800 лв. Поддържа, че към договора за кредит, без ищецът да
е изявил воля за това, е сключено споразумение, съгласно което са му предоставени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като в чл. 15 от Общите условия към
договора било разписано, че услугата „Фаст“ съставлява приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпването на искането за отпускане на кредит, а услугата „Флекси“ съставлява
право на кредитополучателят да променя погасителния си план, като: 1/ отлага на
части или на куп определен според срока на кредита брой погасителни вноски; 2/ да
намали размера на части или на куп на допустимия според срока на кредита брой
погасителни вноски и 3/ да промени датата на падежа. На 21.08.2023 г. между
страните бил сключен Анекс № ****г. към договор за потребителски кредит №
******, с който те приели за установено в отношенията помежду си, че е сключен
договор № ****** и е закупена допълнителна услуга в пакет и поотделно, постигнали
съгласие да бъде намален размерът на вноски № 8 и № 9, с падеж съответно на
15.07.2023 г. и на 15.08.2023г. Уговорено било, че възнаградителната лихва в размер на
41 % остава непроменена, а че ГПР, приложим при условията на Анекса е в размер на
1
42,5 %. Останалите погасителни вноски в размер на 103,50 лв. са без промяна. Излага
твърдения, че съгласно представеното извлечение от сметки кредиторът е признал
неизгодния за него юридически факт, че към 05.03.2024 г. ищецът му е заплатил
сумата от 1348,80 лв., като на 05.03.2024 г. ищецът е заплатил по банков път на
кредитодателя сумата от 554 лв., или общо погасените от него задължения са в размер
на 1908,80 лв. Ищецът развива подробни съображения за нищожността на процесния
договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, тъй като договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва,
както и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
годишния процент на разходите /ГПР/ по договора не е включена скритата под
формата на възнаграждения за допълнителни услуги договорна лихва. Излага
съображения, че уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителната
услуга „фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за кредит е за възмездяване на
действие, свързано с усвояване на кредита, а това за предоставяне на допълнителната
услуга „флекси“ е за действие, свързано с управление на кредита. Поддържа, че тези
разходи по кредита са със задължителен характер по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
и като такива следва да бъдат включени в размера на ГПР. Твърди, че поради
нищожността на договора за потребителски кредит недължимо платена от ищеца се
явява сумата над чистата стойност на кредита от 800 лв., или сума в общ размер от
1212,87 лв.. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения
иск. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“
ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ******, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
заем в размер на 800 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора
предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва, съгласно
условията на договора. Поддържа, че всички условия по договора за кредит са
предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявила воля да
сключи договора за кредит при посочените условия, че уговореният в договор ГПР е
фиксиран. Излага съображения, че разходите за закупуване на двете допълнителни
услуги по договора за кредит не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като
закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за
кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Поддържа, че дори
да се приеме, че ГПР е неточно посочен, то нарушението не е толкова съществено, че
да доведе до недействителност на целия договор. Излага съображения, че дори и да се
приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал.
4 ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за
кредит. Поради изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск. Моли съда, в
случай, че двете страни бъдат осъдени за разноски, съда да постанови прихващане на
присъдените разноски. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че В. М. К. и „Профи Кредит България“
ЕООД са сключили договор за потребителски кредит № ******/28.11.2022 г, по силата
2
на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лв., както и че в
уговорения между страните ГПР не са включени допълнителни услуги „фаст“ и
„флекси“.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт” № ******/28.11.2022 ответното дружество е предоставило
на ищеца заем в размер на сумата от 800 лв., а ищецът се е задължил да върне сума в
общ размер от 1062,66 лв. на 18 месечни вноски от по 59,05 лв. при годишен лихвен
процент от 41% и ГПР в размер на 48,76 %. В договора е посочено, че при
кандидатстването си за кредита клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна
услуга „Фаст“, която му е била предоставена и за която дължи допълнително
възнаграждение в размер на 320 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“, за която
се дължи допълнително възнаграждение в размер на 480 лв. По този начин общият
размер на месечната вноска съгласно договора става 103,50 лв., а общото задължение
по него 1862,66 лв., като падежът на всяка месечна вноска е уговорен на 15-то число
от месеца. Съгласно чл. 15.1. от общите условия по кредита всеки клиент, пожелал и
закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище
на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите, които не са закупили
такава услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на
кредита.
Видно от приетия по делото Анекс № ***** г. към ДПК № ******, сключен
между страните, последните се договарят, че се намалява размерът на вноски № № 8 и
9 на 51,50 лв., поради което и заемополучателят ще изплаща кредита по нов
погасителен план, съгласно който разликата до пълния размер на вноски 8 и 9 ще
бъдат заплатени в края на погасителния план. ГЛП по кредита се запазва на 41 %, а
ГПР след сключване на анекса е 42,5 %. Уговорено е, че останалите клаузи на договора
не се променят.
По делото е прието извлечение от сметка към процесния договор, съгласно което
ищецът е погасил сума в общ размер на 1348,80 лв., а дължимият остатък към
05.03.2024 г. възлиза на 620,91 лв.
С платежно нареждане от 05.03.2024 г. ищецът В. К. е погасил по сметка на
ответника сумата от 554 лв. с основание ******.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно от
същото ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сума в размер на 800 лв.
за срок от 18 месеца до 15.05.2024 г. с размер на месечната вноска 59,05 лв. Към
договора с допълнително споразумение заемателят е поел задължение да заплати
възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 800 лв., като
дължимата вноска за същите е 44,45 лв., разсрочена за 18 месеца. Съгласно сключения
Анекс № 1, вноските с падежи на 15.07 и на 15.08.2023 г. са намалени, сключен е нов
погасителен план, съгласно който вземането по ДПК се разсрочва на 20 вноски с краен
падеж 15.07.2024 г. В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления
по процесния ДПК в общ размер на 1902,80 лв., които са отнесени както следва:
главница 800 лв., договорна лихва 254,76 лв., такса пакет допълнителни услуги –
711,10 лв., такси по тарифата – 70 лв., такса за приоритетно разглеждане – 27,76 лв.,
обезщетение по ЗПК – 2,07 лв. и лихва за забава – 37,05 лв. Вещото лице е посочило,
че ГПР по договора без да се включват таксите за допълнителни услуги е в размер на
3
45,507 % при вписан ГЛП 41 %, като при ГПР 45,507 % е включен като разход само
договорната лихва. При включване като разход и таксата за допълнителните услуги и
без промяна на ГЛП, то ГПР възлиза на 247,5221 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
връщане на сумата 1212,87 лв. – платена без основание по договор за кредит №
******/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024г. до плащането.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
сключването на процесния договор за кредит между страните с твърдяното в исковата
молба съдържание; че е предал на ответника претендираната сума.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
наличие на правно основание за получаване, съответно задържане на полученото, по
валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според
изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.
С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по
същите е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в
настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Ищецът навежда твърдение за недължимост на процесната сума като заплатена
без основание по нищожен договор за кредит, поради нарушение на императивна
права норма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите /ГПР/
по договора не са включени възнагражденията за допълнителни услуги, които
съставлявали скрита договорна лихва.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %,
общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,76 %.
Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
4
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В
случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,76 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-***, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-*** г. СЕС дава задължително за националните
съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
5
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски
кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни
разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената
възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи
са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Безспорно в
отношенията между страните е, че разходите за допълнителните услуги „фаст“ и
„флекси“ не са включени при формиране на ГПР. При отчитането на възнаграждението
за закупения пакет допълнителни услуги като несъмнен разход по кредита за
потребителя, действителният ГПР е значително завишен съгласно констатациите на
приетото заключение на ССчЕ, а именно при включване като разход и таксата за
допълнителните услуги ГПР възлиза на 247,5221 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
съдържащи се в договора, анекс № 1 и ОУ, макар формално процесният договор да
покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишният процент на разходите
по кредита. Характерът на вземането за допълнителните услуги представлява
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставения паричен ресурс, с оглед
което и цената на тези допълнителни услуги предполага включването й в ГПР. Липсата
на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което процесният договор
се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл е и практиката на СЕС, цитирана и по-горе в решението.
В допълнение, като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нищожност
на процесния договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” №
******/28.11.2022 г. е и противоречието на същия с императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, доколкото съгласно същата годишният процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законната лихва, която към датата на сключване на договора за
кредит е 10,59 % /10 пункта + ОЛП, който е 0,59/, следователно ГПР по кредита не
може да надвишава 59 %, което в настоящия случай не е спазено.. Законодателят е
предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи
определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни.
С оглед изложените по-горе съображения на основание чл. 23 ЗПК, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-***, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член
3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
6
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер (така Определение № ****** г. по к. т. д. № ***** г. по писа на ВКС).
По отношение чистата стойност на кредита.
От съдържанието на представените по делото ДПК и Анекс № 1 към него, както
и от приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че чистата стойност на
кредитираната сума възлиза на 800 лв., както и че ищецът е направил плащания в
размер на 1902,74 лв. Поради което разликата над сумата от 800 лв., а именно – сумата
от 1102,74 лв. е платена без основание. Въпреки разпределената доказателствена
тежест, ответникът не установи по делото основание за получаване/задържане на
посочената сума, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е основателен до сумата 1102,74 лв. и следва да бъде уважен, а над тази сума до
пълния предявен размер 1212,87 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 52,30 лв. за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице – 400 лв. Претендира се възнаграждение по реда на чл.
38,ал. 2 ЗА в полза на адв. Д. Ф. в размер на 426 лв., представлявала безплатно ищеца
в производството. Ответникът своевременно е релевирал възражение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът, отчете обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно
заседание, в което е приета съдебно-счетоводна експертиза, като в проведеното
съдебно заседание не са присъствали представители на страните, ищецът е депозирал
писмено становище по делото и съобразявайки правната и фактическата сложност на
делото, съдът намира възражението за неоснователно.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 411,23 лв., а в полза на адв. Ф. – 387,32 лв.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъдат
присъждани разноски с оглед дадените разрешения в практиката на СЕС и на ВКС, че
чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на
ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителя да
бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването
на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането
му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е
уважено само частично. (В този смисъл Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-
*** и С-*** на СЕС, Решение от 21 март 2024 г. по дело С-*** на СЕС, Решение №
*** г. по т. д. № *** г. на ВКС, I т. о., определения по ч. т. д.. № *** г. и ч. т. д.. № ***
г. на ІІ т. о., ч. т. д. № *** г. и ч. т. д. № **** г. на І т. о., Определение № *** от
23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № *** г., I т. о. и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, да
заплати на В. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** сумата от 1102,74
7
лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт” № ******/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния предявен размер от 1212,87 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В. М. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на
411,23 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Ф. – САК, личен №
**********, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в
размер на 387,32 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8