Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 5038 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба и в
допълнителната такава от 14.12.2018г. ищецът Г.Х. *** твърди, че през месец
август 2015г. е възложил на ответника П.Ц.В., който се занимава с внос и
продажба на употребявани автомобили от Западна Европа, да закупи и да му
достави от Германия лек автомобил марка ,,БМВ” модел ,,320 Д”, като същият е
следвало да бъде доставен в рамките на един месец. Поддържа, че в тази връзка
на 28.08.2015г. му превел по банковата сметка сумата 6100,00 лева, включваща
стойността, необходима за закупуването на автомобила и разходи за
транспортирането му от Германия до България. Сочи, че след като ответникът
заминал за Германия, провел няколко телефонни разговора с него относно избора
на автомобил, но така и не могли да изберат подходящ. Изтъква, че до края на
месец декември 2015г. ответникът не докарал автомобила, като спрял да контактува
с него, въпреки многократните опити да се свърже с него. Все пак в телефонен
разговор, проведен на 15.07.2016г., уведомил ответника, че иска да му върне
цялата сума от 6100,00 лева, тъй като повече от 11 месеца не му е доставил
автомобила. Предвид обстоятелството, че ответникът отказал да върне получената сума, е подал жалба в 01 РУП СДВР и е образувано досъдебно
производство ЗМ № 15400/2016г. по описа на 01 РУП СДВР, пр. пр. № 40143/2016 по
описа на СРП. Твърди, че в хода на проведеното разследване е разпитан
ответника, който признал, че е взел от него посочената сума, за да закупи и да
му докара от Германия лек автомобил марка ,,БМВ” модел ,,320 Д”, както и че
нито е изпълнил това свое задължение, нито му е върнал получената сума.
Поддържа, че с Постановление от 29.12.2017г. СРП е прекратил наказателното
производство, тъй като извършеното от ответника деяние не съставлявало
престъпление по смисъла на НК, а отношенията му с него следва да се уредят по
гражданскоправен ред. Сочи, че е изпратил до ответника покана за доброволно
уреждане на отношенията, но плащане на дължимата сума и до подаване на исковата
молба не е извършено. Изтъква, че предвид разваления договор за поръчка
ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка с дадената му сума при
отпаднало основание. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника П.Ц.В. да му заплати сумата 7800,00 лева, от които 6100,00 лева
главница и 1 700,00 лева мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за период от
14.11.2015г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената главница, като му
присъди и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Ответникът П.Ц.В. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, признава
иска за главница до размер 2 500 лева и оспорва иска за обезщетение за забава,
като неоснователен. Не оспорва твърдението на ищеца, че е получил по банков път
сумата от 6 100 лева, но твърди, че е направил разходи, свързани с изпълнение
на поръчката, които са одобрени от ищеца, поради което останалата за връщане
сума е в размер 2 500 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установи се, от показанията на
свидетеля Х.Х., баща на ищеца, които съда цени като обективни, непосредствени и
логични, че между ищеца Г.Х. и ответника П.В. са съществували облигационни
отношения, възникнали от неформален договор за поръчка за доставка и продажба
на лек автомобил. Свидетелят установи, че П.В. е родственик на неговата съпруга
и че същият се занимава с внос на автомобили от Западна Европа. Според
свидетеля синът му е възложил на П.В. закупуването на лек автомобил марка
,,БМВ” модел ,,320 Д”, а ответника му обещал, че може да внесе такъв автомобил.
Двамата се уговорили сумата от 6 100 лева за покупката на автомобила да
бъде преведена по банков път. За услугата, която ответника трябвало да направи
на сина на свидетеля, било уговорено 1000 лева възнаграждение за доставяне на
автомобила, която сума трябвало да се прихване от тези 6 100 лева, ако
бъде доставен автомобила. Ищецът чакал около 3 месеца доставката на автомобила,
но такъв не му бил доставен от ответника. През това време двамата контактували
по телефона, а обясненията на ответника били, че му е счупен автомобила, с
който превозва автомобилите, че е болен, а накрая престанал да отговаря на
повикванията на ищеца и си сменил телефонния номер. Свидетелят и ищеца
потърсили съдействие от родителите на ответника за връщане на сумата, но така и
същата не била върната.
От представеното извлечение по
сметка на Г.Х.Х., издадено от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, се
установи, че на 28.08.2015г. Г.Х.Х. е превел по сметка на ответника П.В. сумата
6 100 лева.
С писмена покана за доброволно
изпълнение ищецът, чрез пълномощника си адв. Ал. Б., е поканил ответника в
седмодневен срок от получаване на поканата да му заплати дължимата сума от 6
100 лева по посочена от него банкова сметка. *** П.В. на 12.10.2018г., видно от
представеното известие за доставяне (л.13).
От правна страна съдът намира за
обосновани следните изводи:
Изложените в исковата молба
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че предявеният от ищеца
осъдителен иск за сумата 6 100 лв., е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД - получено на отпаднало основание, доколкото се твърди, че ответникът
не е изпълнил задължението си по сключения договор да достави на ищеца лек
автомобил втора употреба, при което ищецът е развалил договора и получената от
ответника сума е получена на отпаднало основание.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
"който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне".
Предпоставките за основателност
на предявения иск за връщане на даденото на отпаднало основание /предл.3/ са:
1. наличие на валидно сключен договор за покупко-продажба; 2. изпълнение на
задължението на купувача по договора - в случая предаване на сумата от 6 100
лв. като продажна цена и 3. разваляне на договора на посочено в исковата молба
основание.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства се установи
сключването на устен договор за покупко-продажба на автомобил с уговорена цена
6 100 лв., включваща и сумата от 1 000 лева за възнаграждение на ответника за
доставянето на автомобила. Това обстоятелство не е спорно между страните. Безспорно
е между страните и получаването на сумата от 6 100 лв. от ответника, която му е
била преведена по банков път от ищеца, което се установява и от представеното с
исковата молба извлечение по сметка.
С оглед на изложеното, съдът
приема за доказано, че между страните е сключен договор за поръчка, по силата на
който ответникът се е задължил да достави на ищеца лек автомобил втора употреба
марка ,,БМВ” модел ,,320 Д”, като на 28.08.2015г. ответникът е получил от ищеца
договорената цена на автомобила, в размер на 6 100 лева. Към момента на
предявяване на исковата претенция, ответникът не е изпълнил поетото задължение
да достави на ищеца лек автомобил с посочената марка и модел, тъй като
доказателства в тази връзка по делото не са представени, а и ответникът не
твърди че е изпълнил задължението си. При това следва да се приеме, че поради
значителната забава изпълнение на задължението за доставка на автомобил с
посочената марка и параметри е станало напълно излишно за ищеца, тоест е налице
пълно неизпълнение на договора от страна на ответника и е безпредметно да се
дава срок за изпълнение от изправната страна.
Правото да се развали двустранен
договор е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно
право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се
изпълнява. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на
осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право
на разваляне, тоест да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл.
87, ал. 2 от ЗЗД, пораждащи правото на разваляне без даване на срок за
изпълнение.
Следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, че "искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува
като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може
да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното
отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe
/restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което
искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за
разваляне". В този смисъл са решение № 163/ 28.05.2014 г. по гр. дело №
6458/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 43/06.02.2015 г. по гр. дело №
4792/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Установи се от представената по
делото покана за доброволно изпълнение, че ищецът е отправил изявление за
връщане на дадената сума от 6 100 лева като е дал на ответника седмодневен срок
за изпълнение. Безспорно от това изявление на ищеца може да бъде направен извод
за недвусмислена воля от негова страна за разваляне на процесния договор.
Липсват доказателства за изпълнение в дадения срок, с оглед което договорът е
надлежно развален поради неизпълнение на ответника. Ето защо, с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение ищецът е упражнил правомерно правото си да
развали на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД сключения с ответника договор и за него е
възникнало правото да получи на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД платената сума
в размер на 6 100 лв., тъй като сумата е дадена на отпаднало основание.
Поради това предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да бъде
уважен за исковата сума 6 100 лв., заедно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 700 лв.:
Предпоставките за основателност на предявения иск са: 1. наличие на парично
задължение за ответника и 2. настъпване на изискуемостта на задължението, която
при хипотезата на чл. 55, ал.1 предл.3 от ЗЗД е след покана от кредитора.
Покана, по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД е необходима, тъй като при вземане за
връщане на получено без основание или на отпаднало основание няма определен ден
за изпълнение на задължението на обогатилия се, а от друга страна изискуемостта
на задължението при различните хипотези на неоснователно обогатяване не е
достатъчна, за да постави длъжника в забава. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика: "за задължението за връщане на парична сума, която се
дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, няма
определен срок. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде
поканен".
Установено бе по делото наличието на парично задължение на ответника за
връщане на даденото по развален договор. Установи се също така, че ищецът е
отправил покана до ответника за заплащане на дължимата на отпаднало основание
сума. С поканата е даден седмодневен срок от получаването й за връщане на
сумата. Поканата е получена от ответника на 12.10.2018г. и срокът за изпълнение
е изтекъл на 19.10.2018г., от който момент ответника е изпаднал в забава,
поради което обезщетение за забава се дължи от 20.10.2018г., а не както
претендира ищеца от 14.11.2015г., до 14.11.2018г., както е поискал ищеца. На
основание чл.162 от ГПК и като използва програмен продукт, съдът изчисли
обезщетението за забава в размер на 44, 06 лева. В този размер искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи, а над този размер до предявения
от 1 700 лв. искът не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съобразно с изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар от общо 797, 15 лева,
съразмерно на уважения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД и на уважената част от иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът също има право на разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, но
поради липса на направено искане за присъждането им, такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Ц.В. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Х. с ЕГН **********
с адрес *** сумата 6 100 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
дадена на отпаднало основание във връзка с развален на основание чл. 87 от ЗЗД
договор за доставка на автомобил марка ,,БМВ” модел ,,320 Д”, заедно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, 44, 06 лева обезщетение за забавено
изпълнение с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 20.10.2018г. до
14.11.2018г., както и направените разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар от общо 797, 15 лева, съразмерно на уважения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД
и на уважената част от иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като отхвърля иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД в размера над уважения до предявения от 1700 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: