Определение по дело №22/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 52
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20213300500022
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. Разград , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр.София , чрез
пълномощник против разпореждане от 18.12.2020г., постановено от ИРС по ч.гр.дело
№802/2020г. по описа на съда, в частта му с която е отхвърлено заявлението на банката за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника М. И. М. от с.Голям Извор,
община Самуил за сумата 330.40 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г. по Договор за потребителски договор № ********** от
25.10.2018 г., поради противоречие със закона.Излагат се съображения за неправилност на
разпореждането в посочената част, с искане за неговата отмяна, с уважаване на заявлението в
същата и връщане на делото на първостепенния съд с указания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и по отношение на тази сума.
За да се произнесе, Разградският окръжен съд съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.
Производството по ч.гр. дело №802/2020г.по описа на ИРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК, подадено от “Ти Би Ай БАНК” ЕАД ,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник срещу длъжника М. И. М. за заплащане в полза на
заявителя на парично задължение в размер на: 1 592.87 лв., представляващи главница по Договор
за потребителски договор № ********** от 25.10.2018 г.; 265.61 лв., представляващи договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2020 г.; 330.40 лв. сума, претендирана
като обезщетение за забава за периода от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски - заплатена държавна такса в размер на 43.78
1
лева.Заявена е и претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
По подаденото заявление съдът е издал Разпореждане от 18.12.2020г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК от същата дата, с
които е уважил претенцията на заявителя, с изключение на сумата 330.40 лева, претендирана като
обезщетение за забава за периода от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г.
За да отхвърли претенцията за това вземане, съдът е приел, че посочената сума надхвърля
действителния размер на лихвата, изчислена с онлайн калкулатор, дори когато като основа на
определянето се постави пълния размер на неплатените месечни вноски, включващи главница и
лихви.Счел е, че е налице противоречие между конкретизираната в заявлението претенция на
заявителя в тази й част, потвърдена от данните в приложеното извлечение от сметката на
длъжника и клаузите на самия договор и в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна, а атакуваното
разпореждане незаконосъобразно в съответната част.
В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на изпълнително
основание по чл. 417 от ГПК, което да е редовно от външно страна и да удостоверява годно за
принудително изпълнение вземане. От акта по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа, на който заявителя е
основал вземането си - извлечение от счетоводните книги и приложения договор за кредит, може
да се направи извод за наличие на вземане за мораторна лихва срещу длъжника.Извлечението
съдържа информация за движението по сметката на същия по сключения между страните
договора за кредит, до настъпване на падежа на задължението, посочено е колко и кои вноски не
са платени.
Незаконосъобразно районният съд с разпореждането си е отхвърлил заявената претенция на
банката за сумата 330.40 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 25.11. 2019 г. до
03.12.2020г. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86. ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана
от кредитора, като императивните норми на чл. 33. ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на
потребителя по договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. В чл.15,т.1 от договора, предмет на заявлението е
уговорено, че в случай на просрочие потребителят дължи и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие. Уговорената в договора лихва за забава в размер
на законната лихва не противоречи на закона.Кредитополучателят дължи мораторна лихва върху
просрочените суми - главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно
ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна
лихва върху просрочените суми - главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86.
ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС
- Решение № 1001 от 5.07.1999 г. по гр. д. № 357/99 г., V г. о.; , Определение № 765 от 31.12.2018
г. по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК.В полза на заявителя следва да се присъдят разноски и
юрисконсултско възнаграждение в пълен размер.
2
Предвид изложеното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 18.12.2020г., постановено по ч. гр. д. № 802/ 2020 г. по описа на
Исперихския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай
Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника М. И. М.
за сумата 330.40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25. 11. 2019г. до
03.12.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 417, т. 2 от
ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу длъжника М. И. М. за сумата
330.40 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 25.11.2019г. до 03.12 2020 г. по
Договор за потребителски кредит №********** от 25.10.2018 г., деловодни разноски в размер на
6.61 лв. държавна такса за горната сума и 22.64 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Изпраща делото на PC Исперих за издаване на заповед за изпълнение за горните суми.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3