ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500504 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.дело №504/2021г. по описа на Апелативен съд–
Бургас е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на
„Б.“ЕООД, ЕИК*, чрез адв.К., против разпореждане №262041/12.10.2021г. по
гр.дело №462/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната на
основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба на дружеството,
подадена против Решение № ІV-30/09.08.21г., постановено по същото
въззивно дело.
Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде
върнато на Бургаския окръжен съд за администриране на касационната жалба.
Навеждат се оплаквания за неправилност на извода на
администриращия съд, че делото е търговски спор между търговци с цена на
иска под 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на
касационен контрол.
Твърди се, че производството е разгледано по общия ред, не по този на
чл.365 и сл. от ГПК. Изцяло в противоречие с доклада по делото на първата
инстанция, че правното основание на предявения иск е чл.99 ЗЗД, вр. чл.79
ЗЗД, бил и изводът на второинстанционния съд, споделен в разпореждането
му, че се касае за търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 и 287 от ТЗ, т.е.
за такава, свързана с упражняваното от търговците занятие, при все, че не е
1
преквалифицирал разглеждания иск. Сделката между търговците е за
осигуряване на карта за разплащане–сервизна карта, а казусът е по повод
уреждане на спорове във връзка с нея, не по договор за изработка, както
неправилно била приела предходната инстанция. Намира за спорно по делото
заплащането на неприета от дружеството, поради некачествено извършване,
услуга от сервизен партньор, чийто посредник се явява УТА. Страните по
делото безспорно са търговци, но спорът им не попадал в обхвата на чл.365
от ГПК и не бил по повод сключена между тях търговска сделка.
В отговора на частната жалба, подаден от „М.“, дружество,
регистрирано в Г. с регистрационен номер *, със седалище в гр.К., чрез
адв.Д., се иска оставянето и без уважение, като неоснователна. Страната
поддържа приетото от администриращия съд, че предмет на спора е търговска
сделка, сключена от търговец при упражняване на дейността му по занятие.
Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, по следните
съображения:
Чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не предвижда касационен контрол за
граждански дела с цена на иска до 5000лв. и за търговски, с цена на иска до
20 000лв. В случая страните са търговци и спорът им е по повод търговска
сделка, сключена по при упражняване на занятието и дейността на търговеца.
В хода на производството е установено, че настоящият жалбоподател е подал
заявление за издаване на сервизна карта до УТА, което е уважено. С
подписването на заявлението и последващата употреба на картата,
дружеството е признало общите условия на УТА и е следвало да ги спазва.
Ответникът е ползвал услуги, предоставени от УТА, но не е извършил
плащането им в размер на 6 913,33 евро. Възникналото вземане е цедирано на
ищеца и длъжникът „Б.“ ЕООД е уведомен за извършената цесия.
Жалбоподателят „Б.“ ЕООД не е спазил изискванията на процедурата по
т.12, б“а“ от Общите условия за обявяване на извършения ремонт за
некачествен, с оглед което двете съдебни инстанции основателно са счели, че
услугата е приета без рекламация.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и становището
на ответната страна и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол от настоящата инстанция, редовна и
2
допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна:
Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по
исковата молба на„М.“ против „Б.“ ЕООД, ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 6 913,33 евро, представляваща
незаплатена цена на предоставени услуги по описани фактури ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане. Съгласно изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, ищецът е натоварил дружеството У., наричано за краткост
УТА, с издаване на „M.“–услуга, предназначена за транспортни фирми,
превозващи пътници и товари из Европа. Чрез картата се извърша безкасово
плащане на услуги и стоки. УТА плаща фактурите на доставчиците и изготвя
колективен отчет до притежателите на карти за дължимите от тях суми, които
следва да ги възстановят в срока, посочен във фактурата, издадена от
дружеството.
Ответникът, в качеството му на притежател на сервизна карта, е
ползвал услуги–ремонт на МПС, които не е заплатил своевременно и чиято
дължимост се претендира по делото. Вземането е цедирано на ищеца и затова
е уведомен ответникът.
Първоинстанционният съд е уважил заявената претенция с решението
си. Ответникът е подал срещу него въззивна жалба, но втората инстанция го е
потвърдила. Против въззивно решение №30 по в.гр.дело №462/2019г. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение
№98/14.01.2019г. по образуваното гр.дело № 3191/2018г. по описа на БРС,
„Б.“ ЕООД е депозирало касационна жалба. С обжалваното тук
разпореждане Бургаският окръжен съд е намерил, че тя е недопустима, тъй
като е насочена против решение, което не подлежи на касационен контрол и е
постановил връщането и.
За да достигне до този извод, съдът е изложил мотиви, че разгледаният
спор е търговски, тъй като процесното вземане произтича от търговска
сделка–договор за изработка, сключен от търговец във връзка с упражняване
на неговото занятие и друг търговец. Предвид, че цената на иска не
надвишава посочената в чл.280, ал.3, т.1 ГПК сума от 20 000 лв., съдът е
намерил, че на основание посочената разпоредба, въззивното решение не
подлежи на касационен контрол и е постановил връщане на касационната
жалба.
3
Настоящата инстанция намира така постановеното разпореждане за
правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015г., са
изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни
граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., и по търговски въззивни дела, с
цена на иска до 20 000 лв.. Преценката дали едно дело е гражданско или
търговско, се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното
решение правен спор и от качеството на страните по него. Търговски според
чл.286 и чл.287 от ТЗ са делата, по които като страни участват търговци, но
също и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за
право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на
абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца
при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/. На осн. чл.365, т.1 ГПК
търговски е спорът, имащ за предмет право, породено или отнасящо се до
търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността,
изпълнението, неизпълнението или прекратяването и, респективно
последиците от прекратяването и. Следователно законодателят изрично е
обхванал в кръга на търговските спорове правоотношенията по повод
действителността и изпълнението на търговските сделки, развиващи се в
установителни искове за валидността на договорите, а така също и като
осъдителни искове за вземания във връзка с изпълнението на такива валидни
договори.
Спорът в настоящото производство, макар и разгледан по общия ред, не
е граждански, а търговски, за изпълнение на задължения по сделка, сключена
от търговец по занятие, с друг търговец, също по повод неговото занятие.
Доводът, че при разглеждането на казуса не е приложен редът на чл.365
от ГПК, е неоснователен, защото нормата създава това процесуално
задължение за окръжния съд, когато се явява първоинстанционен по спора.
Поради ниската цена на заявените претенции обаче, родовата подсъдност в
случая сочи за компетентен районния съд, пред който производството по
облигационни искове, дори между търговци, се развива само по общия исков
ред на ГПК.
Неоснователно е и възражението, че казусът не засягал търговски
отношения по договор за изработка, а такива за издаването на специалната
сервизна карта, с която жалбоподателят се е задължил за плащане към УТА,
респективно към ищеца по делото- цесионер. Спорът по делото е за това дали
4
е дължимо плащането на ремонтна услуга по две фактури, като страна по
сделката чрез сервизната карта, съгласно общите условия, е точно УТА,
докато прекият изпълнител се сочи за неин партньор по силата на отделни
облигационни правоотношения от търговско естество, създадени между тях.
В обобщение на горното и съобразно цената на иска, въззивното
решение е изключено от обхвата на касационния контрол, а подадената срещу
него касационна жалба, е недопустима.
По причина, че чл.286, ал.1, т.3 от ГПК възлага контрола за горното на
администриращия въззивен съд, Бургаски окръжен съд напълно обосновано и
законосъобразно е върнал на подателя и недопустимата касационна жалба.
При горните констатации, частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд–Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК *, чрез
адв.К., против разпореждане №262041/12.10.2021г. по гр.дело №462/2019г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно, на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5