№ 4840
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100100463 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск предявен от ВОК ДИЗАЙН ООД срещу Р. Д. Ш..
Предявен е отрицателен установителен иск за признаването за установено в
отношенията между страните, че Р. Д. Ш. не е собственик на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор 68134.1007.2800, който имот е образуван,
съгласно скица-проект № 15-529458/17.05.2022 г. за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на поземлен имот с идентификатор: 68134.1007.1249, находят се в
гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобР. със Заповед РД-18- 108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот, съгласно документи: гр. София, ул. „********, с проектна площ
от 821 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи поземлени имоти с идентификатори:
68134.1007.2801, 68134.1007.1386, 68134.1007.1250 и 68134.1007.2802 и при съседи,
съгласно доказателствените документи: от три страни - съседни дворни места и от север –
улица, ЗАЕДНО с построената в гореописания поземлен имот СГРАДА с проектен
идентификатор 68134.1007.2800.1, находяща се в гр. София, общ Столична, обл. София
(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18-
108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата, съгласно
доказателствените документи: гр. София, ул. „********, която сграда е разположена в
ПОЗЕМЛЕН имот с проектен идентификатор 68134.1007.2800, със застроена проектна площ
от 29 кв. м., с брой етажи 1 /един/, която съгласно доказателствените документи
1
представлява работилница за производство на продукти от пластмаса и шивашки цех, при
съседи, съгласно доказателствените документи: от север и от юг дворното място, в което е
построена сградата, от изток – сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1007.2802 и от запад – сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1007.2801, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен нот. акт за
право на собственост върху недвижим имот по давностно владение № 35, том, I, peг. № 2168,
дело № 35/27.07.2022 г., на Нотариус Е.З., вписан в СВ под вх. № 56024, акт 61, том CXLI,
дело 42762/27.07.2022 г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на 1000/3511 ид. ч. от ПИ с идентификатор
68134.1007.1249 по КККР на гр. София, община Столична, одобР. със заповед РД-18-
108/31.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 3511 кв. м., с адрес гр. София, ул.
********. Ищецът заявява, че от месец октомври 2017 г., заедно с другите съсобственици -
Е.К.А. и „Вок дизайн“ ООД владеят, ползват и държат целия имот, като помежду им
съществува договор за разпределение право на ползване на целия имот и от 2017 г. никой не
смущава тяхното владение върху имота. Ищецът ползвал и сградите съгласно трасировъчен
протокол от 25.07.2018 г. Сграда с идентификатор 68134.1007.2800.1 се ползвала само от
ищеца. В края на месец август на 2022 г. ищецът получил уведомление от Агенция по
геодезия картография и кадастър, че по заявление от Р. Д. Ш. е извършено изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на поземлен имот с идентификатор
68134.1007.1249 от одобР.те кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на район
„Триадица“, Столична община, одобрена със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Изменението се изразява в промяна на границите на
поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249 по скица-проект № 15-529458-17.05.2022 г.
за нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.2800 c площ 821 кв.м. и е
извършено въз основа на представен проект на правоспособно лице по ЗКИР и документ за
собственост – Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно
владение по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, вписан в Служба по вписванията на 27.07.2022 г.,
акт № 61, том CXLI, peг. № 56024, дело № 42762. Конкретно изменението в КК се състои в
заличаване от КККР на обекти: поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249. Трето за
имота лице - Р. Ш., е призната за едноличен собственик на идеална част от имота, обособена
като самостоятелен ПИ с идентификатор 68134.1007.2800, проектна площ: 821 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.); съседи: 68134.1007.2801. 68134.1007.1386, 68134.1007.1250, 68134.1007.2802. и за
собственик на сградата, разположена в този имот, с проектен идентификатор
68134.1007.2800.1, находяща се в гр. София, ул. „********, която сграда е разположена в ПИ
с проектен идентификатор 68134.1007.2800, със застроена проектна площ от 29 кв.м.
Оспорват ответникът да е собственик на процесния имот. Моли за уважаване на иска.
Ответникът ангажира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че
липсва правен интерес от предявения иск. Касаело се за различни имоти, поради което за
ищеца липсвал интерес от иска. По направеното изменение в АГКК не засягало правото на
2
собственост на ищеца, след изменението ищецът притежавал имот с проекто-идентификатор
68134.1007.2802, който бил различен имот от имот с проектен идентификатор
68134.1007.2800. По същество оспорва иска. Твърди, че от 30 години необезпокоявано
ползва и владее целия имот, като изградената в него едноетажна сграда й служи като
шивашко ателие. Твърди, че всички действия преди и след снабдяването й с нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка, касаещи изменение на кадастралната карта са
извършени на годно правно основание и от правоспособни лица. Моли за отхвърляне на
иска.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна съдът намира следното:
Установява се по делото, че с решение № 2831 от 10.04.2000 г. на ПК Драгалевци е
признато правото на собственост на наследниците на Б.П.П. на нива от 6.187 дка. в
землището на Драгалевци, местност Бяло поле, имот пл. № 276, образуван от нови пл. №№
633, 634,635 и 22, както и е възстановено правото на собственост върху нива от 4.312 дка. в
землището на Драгалевци, местност Бяло поле, имот пл. № 276-стар, образуван от нови пл.
№ № 633,635 и 22 и северна част от имот № 20 с посочена в решението на ПК площ на имот
№ 20 от 1.690 дка. Със същото решение е отказано да се възстанови правото на собственост
в стари реални граници на нива от 1.875 дка. в землището на Драгалевци, местност Бяло
поле, имот с пл. № 634 и част от пл. № 636.
С договор за покупко-продажба на наследство от 11.01.2000 г. Б.Б.П. е продал на
П.Г.М. наследството, придобито от Б.П.П., включващо земеделски земи – тези, посочени в
решение № 2831 от 10.04.2000 г. на ПК Драгалевци.
Установява се по делото от представеното в влязло в сила решение от 05.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 12751/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I-2 състав, че е
признато за установено на основание чл. 108 ЗС по иска, предявен от П.Г.М. и Р. Д. М.
срещу И.В.К., че ищците са собственици на ПИ № 20, в размер на 1.690 дка, при граници:
дере (река) - на север и на изток, ПИ 19 на И.Х., ПИ № 633 – на П.П., Ц.П. и Г.П., УПИ У-
634 – на С. и М. Н. и ПИ № 22 и ПИ № 633 – Б.С. и на 0.568 дка от ПИ № 22, с граници
север УПИ V-634 на С. и М. Н., запад УПИ № 635 на И.Х.А., на юг ПИ № 636 и на изток ПИ
№ 20, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 55, том XXV от 17.12.1995
г. по нот. д. № 2716/95 за описаната по-горе част, собственост на ищците. В цитираното
решение съдът е приел, че с решение от 18.11.1999 г., постановено по гр.д. № 8939/97 г.,
влязло в сила на 09.12.1999 г. на Б.П. на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на
възстановяване на нива от 6 220 кв.м., която е възстановена с решение № 2831/10.03.2000 г.
В решението е посочено, че с договор за продажба на наследство, с нот. заверка от
12.09.2008 г., Б.П. е продал на П.Г.М., по време на брака му с Р. Д. Ш. /тогава с фамилия М./
наследството на Б.П.. В мотивите е отразено, че ищците в о. с. з. на 03.07.2011 г. признават,
че имотът е безстопанствен.
3
От представеното по делото решение № 130 461/26.05.2017 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 91 състав, се установява, че бракът на Р. Д. Ш. и П.Г.М.
е прекратен. В решението е отразено, че придобитите по време на брака недвижими имоти,
включително и неурегулиран поземлен имот /нива/ от 6 187 кв. м., находящ се в землището
на кв. Драгалевци- гр. София, по регулационния план на „Южен парк - IV“, м. „Вело поле“,
съставляващ имот пл. № 276, образуван от нови пл. № № 633, 22, 19 и част от имот 20, кад.
лист № 569 от кадастралния план от 1974 г., при съседи: С. и М.П., братя П. и О. М., след
развода остават лична собственост на Р. Д. Ш..
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 11.08.2016 г., акт № 74, том VII, рег. № 15559, дело № 1049 на нотариус И.Д., рег. №
039 на НК, се установява, че „Вок дизайн“ ООД е закупило едноетажна жилищна сграда на
адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „********, с площ от 40 кв.м„ заедно с дворното
място, върху което е построена, с площ от 1 000 кв.м., представляващо източната реална част
от имот, целия с площ 3 550 кв.м., с пл. № 20, която част от имота съответства на имот с
проектен идентификатор 68134.2107.2802 и сграда с проектен идентификатор
68134.1007.2802.1.
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 149, том III, peг. № 5048, дело № 423/16.10.2017 г. на нотариус С.В., рег. № 489 на
НК, се установява, че ответницата Р. Ш. е прехвърлила на Е.К.А. 1/2 ид. ч. от притежаваните
от нея 1690/3511 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1249 и 1/2 ид. ч. от
ПИ с идентификатор 68134.1007.1248, както и на П.А.С. и П.А.С. другата 1/2 ид. ч. от
собствените си 1690/3511 ид. ч. от същия поземлен имот 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор
68134.1007.1248.
От приетия като писмено доказателство нотариален акт за собственост на недвижим
имот на основание давностно владение № 35, том I, peг. № 2168, дело № 35/27.07.2022 г. се
установява, че Р. Д. Ш. е призната за собственик на поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв. м., заедно с построената в имота
сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2800.1.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за наем на недвижим имот
от 01.07.2012 г., сключен между П.Г.М. и „Вок дизайн“ ООД се установява, че П.М. е
предоставил на дружеството за възмездно ползване част от имот с пл. № 20, целият с площ
от 3 550 кв. м., с приблизителни размери на наетата площ от 500 кв. м., ведно с построените
в наетата площ сгради с площ от 350 кв. м.
Прието е по делото копие от нотариално дело № 35/2022 г., по което е съставен
нотариален акт № 35, том I, рег. № 2168 от нотариус Е.З. № 432 НК.
От представените от СГКК документи, както и от заключението на СТЕ се
установява, че с удостовеР.е за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри № 25-142645/17.05.2022 г. е одобрено изменението на КККР на р-н
„Триадица“, гр. София, с който имот ПИ 68134.1007.1249 е разделен на три имота: ПИ
4
68134.1007.2800 с площ от 821 кв.м, ПИ 68134.1007.2801 с площ от 1690 кв.м и ПИ
68134.1007.2802 с площ от 1 000 кв.м. Същото е отразено в изготвената от вещото лице
комбинирана скица.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Ч., се установява и проследява
статута на имота с идентификатор 68134.1007.1249 и относимостта му към имот пл. № 20.
Вещото лице е достигнало до извод, че ПИ 68134.1007.1249 е нанесен в КККР на гр. София,
р-н „Триадица“, м. „Кръстова вада“, одобрена със заповед № РД-18 108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – София. Имот с пл. № 20, к. л. 569, 570 е нанесен в
кадастралния план от 1988 г. Кадастралната карта от 2016 г. отразява имот 20 с
идентификатор 68134.1007.1249 с площ от 3511 кв. м. От имот 20 са изключени 87 кв. м.
/3598-3511/, които попадат в съседни имоти. Със скица-проект от СГКК за изменение № 15-
529458 от 17.05.2022 г. е предвидено разделянето на ПИ 68134.1007.1249 е разделен на три
имота: 68134.1007.2800, 68134.1007.2801 и 68134.1007.2802. Към всеки от трите имота е
предвидена и по една сграда, както следва: сграда с проектен идентификатор
68134.1007.2800.1 с площ от 29 кв. м., сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2801.1 с
площ от 314 кв. м. и сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2802.1 с площ от 40 кв. м.
Имот с проектен идентификатор 68134.2107.2800 с площ 821 кв.м. е включен в границите на
ПИ с идентификатор 68134.2107.1249 с площ 3511 кв.м. Изготвена е и комбинирана скица №
1-1, в която са нанесени имот с пл. № 20, имот с идентификатор 68134.1007.1249, както и
триете имота, ведно със сградите, за които е са издадени скици-проекти, имот с проектен
68134.2107.2800 с площ 821 кв.м. е нанесен в комбинираната скица по т. т. 1-2-3-4-5-6-7-8-9-
10-11-12-13-14-15-16-17-1.
В съдебно заседание на 05.12.2024 г. са разпитани свидетелите П.А.С., Х.В.В., Г. Д. И.
и Д. С. Н..
От показанията на свидетеля П.А.С. се установява, че познава имота, който се намира
на ул. „Мичман Тодор Саев“, общо с площ от около 3600 дка. Сочи, че когато той и
съпругата му са придобили ид. ч. от имота в края на м. октомври 2017 г. дружеството „ВОК
ДИЗАЙН“ е стопанисвало имота, като първоначално са имали дълги разговори помежду си,
тъй като достъпът до техния имот е затруднен, той е на втора линия и се минава през една
рекичка, която влиза навътре и оттам една огромна порта, която се заключва. Твърди, че от
края на 2017 г. – може би 2018 г. имотът се ползва и владее само от него и дружеството.
Югоизточната част от имота е за дружеството, а пък западната – за свидетеля. „ВОК
ДИЗАЙН“ ООД извършвали производствена дейност, имали наети работници, през
седмицата работели в постройките, в другата част от имота един от съсобствениците е
направил малка градинка, отглежда зеленчуци в средата на парцела, а свидетелят ползва за
склад неговата част от имота. Имотът е ограден, достъпът до него се осъществява през един
мост. На изток от имота има река, а от другата страна са собственици трети лица, които са
оградили своите имоти и няма достъп до имота. Достъпът до имота се осъществявал
единствено през тази река и вратата, която се заключва, има звънец. Ключ от тази врата
имали само свидетелят и „ВОК ДИЗАЙН“. Сочи, че не знае имотът да е ползван за друго
5
освен за дърводелски цех, че не може да се ползва за други производствени нужди. Сочи, че
преди да закупи имота, не е познавал Р. Ш., познавал я е неговият съдружник, който му я
представил и му е предложил имота за продажба. Заявява, че при покупката е проучвал
имота и делата, които са водени във връзка с него, като не е констатирал нищо
притеснително освен едни 800 кв.м., които от 2018 г. се е опитвал да уреди. Потвърждава, че
е познавал Р. Ш., тъй като е закупил имота от нея, но не знае тя да се е намирала в процесния
имот. Знае, че е имало сключен договор за наем между Р. Ш. и „ВОК ДИЗАЙН“ те да
използват онази част от имота, която Р. Ш. е продала на свидетеля, във връзка с което не са
били допуснати до имота в началото. Сочи, че след като са се разбрали с „ВОК ДИЗАЙН“ за
ползването на имота, били облагородили част от имота, подрязали храстите, отрязали една
изгнила топола. Твърди, че е подавал няколко сигнала до полицията и до Прокуратурата
срещу Р. Ш. за лъжесвидетелстване и във връзка с ползването на имота. Свидетелят бил
адвокат и имал дело с Р. Ш. като ответник, по което било постановено решение на СГС.
Твърди, че е виждал Р. Ш. само два пъти – веднъж при сключване на сделката и след това,
когато са имали разправии и е подал сигнал до полицията, края на миналата година.
Показанията на свидетеля съдът цени съобразно чл. 172 ГПК, доколкото между свидетеля и
ответника е образувано гражданско дело, касаещо процесния имот.
От показанията на свидетеля Х.В.В. се установява, че той познава имота в гр. София,
Кръстова вода, ул. „********, който бил около няколко декара, бил ограден с ограда
отвсякъде. Имотът на дъщеря му се намирал от западната страна на имота на фирма „ВОК
ДИЗАЙН“, където свидетелят работил и живеел вече от осем години. Знаел, че имотът се
ползва от „ВОК ДИЗАЙН“, те били няколко човека, които работели от десетилетия там,
изработвали мебели, дърворезби и всякакви дървени конструкции още от 1998-1999 г., 2000
г. Не бил виждал никой да живее в имота, само се работило в него. Сочи, че имотът се
заключва, но той няма ключ за него.
От показанията на свидетеля Д. С. Н. се установява, че той познава Р. Ш. много бегло,
виждал я е два – три пъти и то по-късно, а с Д.Ш. /И./ се познавал от доста дълго време. През
1996 година от тях купил една къща, където живеел сега, като имотът им бил на ул.
„********а. Сочи, че е виждал единият от съдружниците на „ВОК ДИЗАЙН“, който работил
в имота. Те му били комшии, близко имали дърводелска работилница, където работели.
Когато бил ходил при Д.Ш., два пъти, но единият път някъде около 2000г., 2001 г. или 2002
г., той му се похвалил с два шприца в стая, но не в тази работилница на „Вок дизайн“.
Имало една сграда с тухли, която е продължение, някъде към 30 метрова, в една от стаите,
където там живеел преди това наблизо В.К.. Свидетелят не знае до коя година е виждал Д.Ш.
в имота, някъде до 2014 г. – 2015 г.
От показанията на разпита на свидетеля Г. Д. И. се установява, че той познава
ответницата, както и баща й И. от 2002 г., 2003 г., 2004 г. Сочи, че е отишъл да направи оглед
на имота приблизително около 2004 г. първият път, вторият път може би в рамките на месец,
до година, защото е трябвало да преработи таблото, за да се работи отново. И двата пъти бил
отишъл в имота с ответницата. Сочи, че не познава „Вок дизайн“ и лицата В.К. и Я.Л.. От
6
тях знаел, че в съседство има някакъв дърводелски цех, но не бил влизал там.
Производствената сграда била в имот № 2801, той твърди, че бил влизал в последната
сграда /срещуположната/ или може би в средната сграда/ Не се спомня сградата ,в която е
влизал дали е слепена с производствената сграда.
В открито съдебно заседание от 26.06.2025 г. са разпитани и свидетелите Л.С.А. и
Я.В.М..
Свидетелят А. заявява, че знае, че фирмата „ВОК Дизайн“ има имот в гр. София на
ул. „********, след реката. Имотът бил поземлен имот, със сгради, около 3 декара. Имотът
бил ограден, имало портал след моста, по който се влиза в техния имот. В имота се влизало
посредством мост на реката и имало железен портал, през който се влизало в имота.
Познавал имота, тъй като живеел наблизо, имал кучета, които разхождал и минавал всеки
ден по два пъти, сутрин и вечер покрай имота. Вътре в имота нямало прегради. Там имало
работилница, която е за мебели. Знаел, че те ползвали имота към 30 години поне. Не бил
виждал никой освен двамата собственици и работници в имота. Твърди, че не познава Р. Ш..
И. бил виждал с един бус, с десен волан, когато преди две години някъде били построили
един мост и си взели плоскостите с буса. Твърди, че друг път не бил виждал И. в този имот,
нито пък Р. Ш.. Твърди, че много пъти бил влизал в имота, през целия период от 30 години,
когато искал да му бъде предоставена някоя платена услуга.
Свидетелят М. сочи, че познава Р. Ш. покрай нейния баща И. още от 80-те години, а
по това време баба му и дядо му живеели в местността Тулова махала, където имало
производство на тухли. Сочи, че е работел в ДАП 6 като шофьор и като го уволнили оттам
през деветдесетте години, тръгнал да работи като амбулант и ходел при И., при свекъра на
П.М., за да купуват играчки. П.М. бил зет на И., съпруг на Р.. Твърди, че си спомня през
2003г.- 2007г., че И. дал на П.М. мястото, за да го стопанисва, да го дава под наем. Спомня
си, че след като П. и Р. го били взели през 2007 г., те подписвали договор с дърводелеца,
който бил там под наем. След това възникнали конфликти във връзка с наемателя, П.М.
искал да го изгони от имота. Сочи, че е влизал в имота още 80-те години, заедно с баща си.
Там работели Р. Ш., майка й и баща й. До 2020 г. ходел в имота, като бил ходил там, нямало
заграждения, имотът бил огромен. Имало две врати, растения, дървета, като всички дървета
били махнати от хората, на които имотът бил отдаден под наем.
От правна страна съдът намира, че е предявен отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
По допустимостта на производството:
С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен
отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
7
правния му интерес да оспорва правото на ответника.
От една страна, Р. Ш. с процесния нотариален акт е призната за собственик на
поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв. м.,
заедно с построената в имота сграда с проектен идентификатор 68134.1007.2800.1, който
представлява реална част от имот с идентификатор 68134.1007.1249, в който имот не се
спори по делото, че ищецът е собственик на друга реална част /източната част от имота/, а
именно едноетажна жилищна сграда на адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „********, с
площ от 40 кв. м., заедно с дворното място, върху което е построена, с площ от 1000 кв. м.
От друга страна, в исковата молба са изложени подробни твърдения, че ищецът заедно с
П.С. и Е.А. са подписали договор за разпределение на ползване на имота от 25.07.2018 г.,
към който е изготвен и трасировъчен протокол от 25.07.2018 г. Въз основа на този
трасировъчен протокол ищецът твърди, че ползвал сградите в имота, вкл. сградата с
проектен идентификатор 68134.1007.2800.1. Излага, че ползвал и част от процесния
поземлен имот, а именно североизточна и източна част, съобразно договора за
разпределение и трасировъчния протокол. В исковата молба ищецът се позовава, че с
констативния нотариален акт, издаден в полза на ответницата се нарушава фактическото
състояние по владението и ползването на съсобствения имот и построените в него сгради,
както и, че при отричането на правата на ответницата „ВОК ДИЗАЙН“ ООД може да се
снабди с документ за собственост.
В представения по делото договор за разпределение право на ползване от 01.08.2018
г., подписан от Е.А., П.С. и „ВОК ДИЗАЙН“ ООД е посочено, че останалите 821/3511 ид. ч.
от имота са с неустановен собственик, като същите са договорили ползването на частта с
неустановен собственик да бъде разпределена в съотношение с правото им на собственост,
като 37 % от имота или 317 кв. м. са разпределени за ползване от „ВОК ДИЗАЙН“ ООД.
Договорено е „ВОК ДИЗАЙН“ ООД да ползва североизточната част от имота, заключена
между точките 1,2,14,3,4,5,6,7,1, ведно със сгради 1 и 2, построени в тази част от имота.
Видно от представения трасировъчен протокол процесната сграда, ведно с прилежащата част
от дворното място, както и част от дворното място, попадащо в поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1007.2800 е разпределено за ползване на ищеца. Именно оттук се
обосновава и интерес от страна на ищеца, който твърди, че ползва и владее освен
процесната сграда и 37 % от имота или 317 кв. м. от процесния имот, за който е издаден
констативен нотариален акт на ответницата и е предвиден проектен идентификатор за
самостоятелен ПИ. В случая „ВОК ДИЗАЙН“ ООД са обосновали правен интерес именно с
възможността, ако бъде отречено правото на собственост в полза на Р. Д. Ш., те самите да се
позоват на изтекла погасителна давност и да придобият права именно по отношение на част
от имота. А и обстоятелството, че се твърди и се представят доказателства за нарушаване на
фактическо състояние по ползването и владението на процесния имот, е достатъчно за да
обоснове необходимия правен интерес от заявения иск, без значение за което е периодът на
това фактическо състояние и кога е установено то.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищците са навели твърдения, че
8
владеят, ползват и държат целия имот, заедно с други двама съсобственици. С издаването на
нотариалния акт, с които ответницата се легитимира като единствен собственик на частта от
имота се отрича твърдяното от ищците право на съсобственост. Относно допустимостта на
отрицателния установителен иск между съсобственици има формирана практика, според
която правен интерес от отрицателен установителен иск е налице и когато спорът за
собственост е между правни субекти легитимиращи се за съсобственици на един недвижим
имот, тъй като ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се
определи режимът на собственост на вещта, в която всяка от страните по спора счита, че
има определен дял. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на
собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае
упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху
притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. Затова, за
съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо
претендирани от ответника права върху имота или размера им, дори ако същите не се
застъпват с идеалните части на ищеца – решение № 130 от 04.01.2021 по гр. д. № 746/2020 г.
на I г. о. на ВКС, решение № 213 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2881/14 г. на I г. о. на ВКС,
решение № 162 от 9.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., на II г. о. на ВКС.
Поради всичко изложено, настоящият състав, съобразявайки се указанията дадени в
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС и посочената по-горе съдебна практика намира, че предявените отрицателни
установителни искове са допустими.
По същество:
За да бъдат уважени така предявените искове ответницата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че същата е владяла и е упражнявала фактическата
власт върху реалната част от имот с идентификатор 68134.1007.1249, обособена в имот с
идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв. м. и построената сграда в този
имот с проектен идентификатор 68134.1007.2800.1.
От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 2831 от
10.04.2000 г. на ПК Драгалевци е възстановено правото на собственост върху нива от 4.312
дка. в землището на Драгалевци, местност Бяло поле, имот пл. № 276-стар, образуван от
нови пл. № № 633,635 и 22 и северна част от имот № 20 с посочена в решението на ПК
площ на имот № 20 от 1.690 дка. Именно тази част от имот № 20 с площ от 1.690 дка е
предмет на договора за покупко-продажба на наследство, на влязлото в сила решение от
05.04.2012 г., постановено по гр. д. № 12751/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I-2
състав и по-късно е прехвърлена с договор за замяна на недвижими имоти от 16.10.2017 г.,
обективиран в нотариален акт № 149, том III, peг. № 5048, дело № 423/16.10.2017 г. на
нотариус С.В., рег. № 489 на НК на Е.К.А. /1/2 ид. ч./ и на П.А.С. и П.А.С. /1/2 ид. ч./.
Оттук и твърденията в отговора на исковата молба, че процесният имот е част от нива
от 6220 кв. м., която е бивша собственост на Б.П., която е възстановена на наследниците по
ЗСПЗЗ, не се установяват по делото. От решението на ПК се установява, че възстановеният
9
имот с пл. № 276 е образуван от нови пл. №№ 633, 634,635, 22 и част от имот № 20. В
самото решение е посочено, че във възстановения имот попада само част от имот № 20 –
северна част от имот № 20 с посочена в решението на ПК площ на имот № 20 от 1.690 дка
/виж л. 245 от делото/. От СТЕ се установява, че кадастралната карта от 2016 г. отразява
имот № 20 с идентификатор 68134.1007.1249 с площ от 3511 кв. м. Доколкото на
наследниците на Б.П. е възстановена само част от имот № 20, то с договора за продажба на
наследство е придобита само тази част с площ от 1.690 дка., очевидно договорът не може да
породи транслативен ефект за останалата част от имота, която не е възстановена на
наследниците. Тези 1690 кв. м. от имота ответницата е прехвърлила с договор за замяна на
недвижими имоти от 16.10.2017 г. и за тях е предвиден имот с проектен идентификатор
68134.1007.2801 с площ от 1690 кв. м., тоест частта от имота, придобита с договора за
покупко-продажба по наследство е прехвърлена и не е относима към процесната част от
имота с проектен идентификатор 68134.1007.2800 с проектна площ от 821 кв. м.
На следващо място с отговора на исковата молба ответницата се позовава на
придобивна давност.
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от
17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената
разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се
състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се
приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта и субективен – намеР.ето да се държи вещта като своя. Липсата на субективния
елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е
държател на същата, а не владелец.
Съвкупният анализ на събраните в хода на производството свидетелски показания и
писмени документи не установява по делото при условията на пълно и главно доказване
ответницата да е упражнявал фактическата власт върху вещта с намеР.ето да я държи като
своя.
Напротив, свидетелските показания не са относими за периода след сключването на
договора за замяна. Така, свидетелят Д. С. Н. заявява, че не знае до коя година е виждал
Д.Ш. в имота, някъде до 2014 г. – 2015 г., а свидетелят Г. Д. И. сочи, че е ходил в имота
единствено около 2004 г. Свидетелят М. ходил в имота до 2020 г., но от неговите показания
не се установява кой е упражнявал фактическата власт върху процесния имот – реална част
от имот с идентификатор 68134.1007.1249. Представеният по делото договор за наем от
01.07.2012 г., сключен между П.Г.М. и „Вок дизайн“ ООД е неотносим към предмета на
10
спора, тъй като не се установява същият да касае ползването именно на процесната част от
имота. Напротив, отразеното в него, че се отдават под наем и сгради с площ от около 350 кв.
м., касае находящата се в имот с проектен идентификатор 68134.1007.2801 сграда.
Никой не оспорва по делото, че до 16.10.2017 г. ответницата е притежавала 1690/3511
ид. ч. от имот с идентификатор 68134.1007.1249, като в качеството си на съсобственик е
могла да упражнява фактическа власт върху имота, не се установява по делото обаче същата
да е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част от имота, обособена като
самостоятелен ПИ. При разглеждане на гр. дело № 12751/2009 г. на СГС, I-2 състав в о. с. з.
Р. Д. Ш. е признала, че целият имот с пл. № 20 е бил безстопанствен.
Не се установява да е упражнена и фактическа власт върху сградата с проектен
идентификатор 68134.1007.2800.1. Свидетелите Г. Д. И. и Д. С. Н. дават противоречиви
показания, като дори при предявяването им на комбинираната скица по делото, сочат
различни сгради, за които твърдят да са ползвани от бащата на ответницата. Още повече,
показанията на свидетелите са относими към значително по отдалечен момент във времето
преди повече от 15-20 г. Свидетелят Н. заявява, че не се спомни сградата, в която е влизал
дали е слепена с производствената сграда. Дори и Д.Ш. някъде около 2000г., 2001 г. или 2002
г. да е бил оставил два шприца в стая в процесната сграда, то това не установява
субективният елемент на владението за конкретната стая, а и обективния за останалата част
от сградата. От показанията на свидетелите Г. Д. И., Д. С. Н. и Я.В.М. не може да се
установи каква площ е ползвана от ответницата и баща й, за какъв период, кога е
преустановено ползването, като не се установява каквато и да е ползване на каквато и да е
част от имота и сградата след 16.10.2017 г.
От друга страна, последователни са показанията на свидетелите С., В. и А., че имотът
се е ползвал и сградите са били стопанисвани от „ВОК ДИЗАЙН“ ООД. Макар и
показанията на тези свидетели да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, то съдът кредитира
същите. От представения договор за COT от 11.12.2013 г., сключен между дружеството
„ВОК ДИЗАЙН“ ООД и „СОТ – сигнална охранителна техника“ ЕООД се установява, че
„ВОК ДИЗАЙН“ ООД е сключил договор за охрана на дърводелски цех на адрес гр. София,
район „Триадица“, ул. „********, а от представения договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска дейност от 19.01.2012 г. и споразумение за откриване на партида се
установява, че на името на дружеството на адрес гр. София, район „Триадица“, ул.
„******** е открита партида за доставка на ел. енергия с определена мощност. Ползването
на имота от „ВОК Дизайн“ ООД и създаденият контролиран достъп до същия изключват
възможността някой друг да го е ползвал за производствени цели.
При отрицателния установителен иск, тежестта да се докаже придобивно основание е
за ответника. При отрицателният установителен иск ответникът трябва да изчерпи
основанията, на които твърди да е собственик. Извън тях, съдът няма правомощие и
задължение да изследва всички останали възможни придобивни способи. Изложеното
следва от обстоятелството, че предмет на делото е правото на ответника и позоваването от
ответника на придобивен способ извън срока по чл. 133 ГПК би било преклудирано – виж
11
решение № 72 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на II г. о. на ВКС. Р. Ш. не установява
по делото правото си на собственост на основание давностно владение върху процесния
недвижим имот с идентификатор 68134.1007.2800, заедно с построената в гореописания
поземлен имот СГРАДА с идентификатор 68134.1007.2800.1. Не се установява по делото
нито да е упражнявана фактическа власт върху имоти, нито пък да е изразено намеР.е за
своене върху същия. Неблагоприятните последици от непроведеното доказване по
предявения отрицателен установителен иск са за ответника.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и ще бъде уважен. По
искането по чл. 537 ГПК съдът не следва да се произнася, доколкото по гр. д. № 9613/2022 г.
на СГС е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание давностно владение № 35, то, I, рег. № 2168, дело №
35/27.07.2022 г. Производството по гр. д. № 0613/2022 г. е заведено по-рано, като същото е
потвърдено с решение по в. гр. д. № 1918/2024 г. на САС, вкл. и в частта по чл. 537 ГПК,
повторна отмяна на издадения акт би се явила недопустима.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК по настоящото
производство и доказателства за направата на разноски в общ размер на 4084.54 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Сумата от 4084.54 лв. следва да бъде възложена в
тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявени от „ВОК ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Одрин“ № 103, срещу Р. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„******** че Р. Д. Ш. НЕ Е СОБСТВЕНИК на Поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1007.2800, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15- 529458/17.05.2022 г.,
чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.1249 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР.
със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г., на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София,
ул. „********, с проектна площ от 821 кв. м., при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1007.2801, 68134.1007.1386, 68134.1007.1250 и 68134.1007.2802,
заедно с построената в гореописания поземлен имот сграда с проектен идентификатор
68134.1007.2800.1, с адрес на сградата: гр. София, ул. „********, която сграда е разположена
в ПИ 68134.1007.2800, със застроена проектна площ от 29 кв. м., с брой етажи 1, при съседи:
от север и от юг дворното място, в което е построена сградата, от изток – сграда, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1007.2802 и от запад – сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68134.100.2801, съгласно нотариален акт за собственост на
12
основание давностно владение № 35, том I, peг. № 2168, дело № 35/27.07.2022 г., на нотариус
Е.З..
ОСЪЖДА Р. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „******** да заплати
на „ВОК ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Одрин“ № 103, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4084.54 лв. – разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13