Р Е Ш Е Н И Е
№ 1453, 14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ
На 11.02.2020 г. в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15338 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът П.Н.К. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Н. П, твърди, че е работил по трудов договор сключен на
05.12.2017 г. със ****“ като „*****“ във Фитнес клуб гр. П., като на 04.02.2018
г. му било връчено предизвестие за прекратяване на договора, а със Заповед № *****
г., връчена му на 09.03.2018 г., трудовото му правоотношение било прекратено
считано от 06.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда,
но до датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.09.2018 г., ответникът
не му заплатил в пълен размер трудовите му възнаграждения, като незаплатеният
остатък за месец февруари 2018 г. е в размер на 500 лева, а за месец март 2018
г. - в размер на 150 лева, както и не му заплатил и обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 70 лева, а също и
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа след уволнението в
размер на 1000 лева. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати горните суми ведно със законната
лихва върху всяка главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
Ответникът
СПОРТЕН КЛУБ ПО КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по
БУЛСТАТ : *********, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул.
„Г. С. Раковски“ № 9Б, представляван от *****, а също от пълномощника му
адвокат И.Т., не оспорва, че помежду им е съществувало трудово правоотношение,
както и че към датата на подаване на отговора на исковата молба не е заплатил
на ищеца дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, но твърди, че : на 16.01.2018 г. била издадена Заповед по чл.
138а от Кодекса на труда, с която било определено преминаване на ищеца на 4-часово
работно време за периода 01.02.2018 г. – 31.03.2018 г., с която той е запознат
в присъствието на други работници, не е възразил срещу нея, дори сам предложил
да бъде сключено допълнително споразумение, с което безсрочно да премине на
Продължение на
решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 2/6
4-часов работен ден; от 01.02.2018 г. ищецът
ефективно започнал работа на 4-часов работен ден, поради което и дължимото му
възнаграждение е в размер на 500 лева, а не на 1000 лева месечно; ищецът без
възражение е подписвал и разплащателните ведомости, като на 06.03.2018 г.
трудовият договор е прекратен, което е в резултат на неформална молба на ищеца
да бъде освободен на цитирано в уволнителната заповед основание, за да може да
използва правото си на обезщетение за безработица; дължимите трудови
възнаграждения за месеците февруари и март 2018 г. на ищеца са заплатени в
пълен размер, а претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е абсолютно неоснователна; след датата на завеждане на исковата
молба в съда е заплатил и дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Не е налице спор, че на 05.12.2017
г. страните са сключили трудов договор, по който СККФАГ „ВИЗАЙН“, от една
страна, в качеството му на „работодател“ е възложил на К. и последният е приел
да изпълнява длъжността „масажист“ във Фитнес клуб – гр. Пловдив на 8-часов
работен ден, за което да му се заплаща основно месечно възнаграждение в размер
на 1000 лв., а също и че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
ответника на 06.03.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ след изтичане
на срока на отправено до ищеца предизвестие.
Налице е спор относно плащането на
дължимите трудови възнаграждения и обезщетение при прекратяване на трудовия
договор в уговорените в него размери с оглед на наведеното в отговора на
исковата молба твърдение, че намаляването на посещенията за масажи във
фитнес-центъра и намалелите приходи в края на 2017 г. е въведено намалено
работно време и преминаване на ищеца на 4-часов работен ден, за което е
издадена нарочна Заповед на 16.01.2018 г. след проведено на 14.01.2018 г.
събрание с участието на представители на ръководството и на служителите, като
преписи на заповедта и на протокола от това събрание са приети като
доказателства по делото /листове от 50 до 54 от делото/.
В протокола се съдържа информация,
че на 14.01.2018 г. е проведено събрание на „ръководството на обект „Център за
спорт и рехабилитация – ВИЗАЙН“ – гр. П. и членове на УС на СККФАГ „ВИЗАЙН“, на
което е присъствал „представител на служителите“ М. М., на което са взети
няколко решения, включително и решения И. И. да проведе разговор със служителя К.
за обсъждане и търсене на решение във връзка с възникналите неудовлетворени
клиентски очаквания и търсене на решения за повишаване на качеството на
услугите, а също и в „сегмент услуги“ да се въведе „непълно работно време по
чл. 138а за наетия като масажист П.
Продължение на
решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 3/6
Н.К.“ за срок от два месеца, считано от
01.02.2018 г. – 31.03.2018 г., за което „…И. И. да уведоми служителя“.
Същевременно видно от приетия като
доказателство оригинал на горепосочената заповед посредством нея е разпоредено
въвеждане на непълно работно време за периода 01.02.2018 г. – 31.03.2018 г.
спрямо служителя П.К., както и му е определено работно време през този период с
продължителност от 4 часа, от 17:00 до 21:00 ч.
В действителност законът – чл.
138а от Кодекса на труда КТ/ урежда възможност за работодателя да въведе
непълно работно време за работниците/служителите в цялото предприятие или в
определено негово звено, които работят на пълно работно време, но това трябва
да бъде сторено при съблюдаване на визираните в тази разпоредба изисквания : да
е налице намаляване на обема на работа; да се извърши предварително съгласуване
с представителите на синдикалните организации и на представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ; да се отчетат обстоятелствата по
чл. 138а, ал. 3 КТ.
Дори и въз основа на показанията
на разпитания по делото свидетел на ответника Й. Д., според които : „…Масажът
по принцип не е от най-посещаваните процедури, но средно по 3-4 масажа на ден
може да се случат. Накрая, когато взехме това решене масажите бяха паднали до
един…“, да се приеме, че е намаляло количеството работа, което ищецът е
извършвал в рамките на установеното за него работно време, то настоящият състав
намира, че до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не установи
при условията на главно пълно доказване през месец февруари 2018 г. да е въвел
намалено работно време в определено звено на предприятието, в което работи
ищецът, след предварително съгласуване с представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
Въпреки, че бе задължен по реда на
чл. 190, ал.1 ГПК ответникът не
представи щатно разписание на клуба към 16.01.2018 г. с оглед извършване на
преценка на верността на показанията на св. Д., че „…М. и Х.…“, за които същият
свидетелства да са присъствали на проведеното през месец януари 2018 г.
събрание на клуба, да са били работници/служители в същия.
Вън от това не се ангажираха и
доказателства относно обстоятелството дали посочените от свидетеля две лица,
дори и да се допусне, че са присъствали на това събрание, са избрани на общо
събрание на работниците и служителите за представители на последните, които да
ги представляват по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред
работодателя им съгласно чл. 7, ал. 2 КТ.
Недоказани останаха и твърденията
на ответника, че К. „…е запознат със съдържанието на заповедта в присъствието
на други работници.“ Дадените от разпитания в тази насока свидетел Д. показания
са абсолютно уклончиви и несигурни – „…Между нас с К. сме коментирали, а и
всеки от нас има достъп до компютъра и всеки един може да си види графика, но
чисто
Продължение на
решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 4/6
документално и с лични срещи се занимава И.
След това събрание ищецът присъстваше на работа по новия график, след обед
предполагам след 16 – 17 часа, след работно време…“, поради което съдът ги
приема за режисирани и заинтересовани и като такива не ги кредитира. Ето защо и
тъй като представените с отговора на исковата молба и приети като доказателства
по делото заверен препис на Протокол от 14.01.2018 г. и оригинал на Заповед от
16.01.2018 г. са частни документи, които нямат достоверна дата за ищеца, то
напълно вероятно е твърдението на ищцовата страна същите да са изготвени
единствено и само за настоящия процес. А обстоятелството, че ищецът се е
подписвал на разплащателните ведомости за месеците февруари и март 2018 г. на
основна заплата в размер на 500 лв. не означава съгласие за получаване на
трудово възнаграждение в размер по-нисък от договорения по трудовия договор, за
което свидетелства и завеждането на настоящата искова молба.
В обобщение съдът приема, че през
месеците февруари и март 2018 г. ответникът не е изпълнил точно едно от основните
си задължения като страна по трудовия договор – това, регламентирано в чл. 128,
т. 2 КТ да заплати в установения срок уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа в пълен размер, поради което исковете за заплащане на
незаплатените разлики до пълните размери на възнагражденията за месец февруари
2018 г. и за времето от 01.03.2018 г. до 06.03.2018 г., възлизащи според
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза в брутни размери съответно на 500 лв. и на 47.62 лв. следва да бъдат
уважени в установените от експерта размери, а за разликата над 47.62 лв. до
претендираните с исковата молба 150 лв. - искът с правно основание чл. 128, т.
2 КТ за заплащане на незаплатения остатък от трудово възнаграждение за месец
март 2018 г. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Установява се от
заключението на вещото лице М., че при прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът не е начислил и заплатил обезщетение на ищеца за неизползвания от
него платен годишен отпуск от 5 дни в размер на 250 лв., поради което като
доказан по основание и размер и искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
следва да бъде уважен, но до размера на претендираните с исковата молба 70 лв.
Посочи се по-горе в настоящото
изложение, че сключеният между страните на 05.12.2017 г. трудов договор е
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – при намаляване на обема на
работа, в който случай в правната сфера на работника възниква право на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа след уволнението, но за не повече от 1 месец
съгласно чл. 222, ал. 1 КТ.
Ответникът не оспори наличието на
основание за плащане на претендираното обезщетение, като в настоящото
производство бе налице спор само относно размера на същото. Тъй като, обаче, в
предходното изложение вече се прие, че ответникът не доказа да е въвел непълно
работно време за звеното, в
Продължение на
решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 5/6
което е работил ищецът, с оглед на което не е
и налице промяна в размера на уговореното по трудовия договор основно месечно
възнаграждение от 1000 лв., то в този размер е дължимо и полагаемото се на
ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
В първото по делото открито
съдебно заседание ответникът представи заверен препис на платежно нареждане от
11.06.2019 г. видно от което на посочената дата, т. е. след датата на завеждане
на исковата молба в съда е превел на ищеца по банков път сумата от 402.39 лв.
като обезщетение за оставане без работа след направени удръжки, но за
заплащането на разликата от 500 лв. до пълния размер на дължимото обезщетение,
чийто брутен размер съгласно заключението на счетоводителя възлиза на 1000 лв.,
до датата на приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 500
лв., а за разликата до претендираните с исковата молба 1000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Тъй като частичното отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл. 222, ал.1
КТ се дължи на плащане извършено в хода на производството по делото, то
настоящият състав намира, че с това частично и закъсняло изпълнение ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което нему следва да бъдат възложени
разноските и по отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. При това
положение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 300.96 лв. разноски по производството за заплатено
адвокатско възнаграждение /320 лв. х 94.05%/, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Пловдив
сумата от 64.70 лв. държавна такса по производството и сумата от 75.24 лв.
депозитни разноски по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 20.93 лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск
/350 лв. х 5.95%/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СПОРТЕН КЛУБ ПО КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по
БУЛСТАТ : *********, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул.
„Г. С. Раковски“ № 9Б, представляван от *******, да заплати на П.Н.К. с
ЕГН **********,*** :
сумата от 500 лева, представляваща
незаплатена разлика до пълния размер на брутното трудово възнаграждение за
месец февруари 2018 г.;
сумата
от 47.62 лева, представляваща незаплатена разлика до пълния размер на брутното трудово
възнаграждение за времето от 01.03.2018 г. до 06.03.2018 г., като над уважения
до пълния предявен размер от 150 лева
Продължение на
решение по гр. д. № 15338/18 г. на РСПд – стр. 6/6
отхвърля предявения
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда като неоснователен;
сумата
от 70 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за неизползван
платен годишен отпуск за 5 работни дни при прекратяване на трудовото правоотношение;
сумата
от 500 лева – незаплатена разлика до пълния размер на полагащо се обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чийто брутен размер възлиза на 1000
лева;
ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба
в съда – 28.09.2018 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СПОРТЕН КЛУБ ПО КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по
БУЛСТАТ : *********, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул.
„Г. С. Раковски“ № 9Б, представляван от *****, да заплати на П.Н.К. с
ЕГН **********,***, сумата от 300.96 лева разноски по производството.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********,***,
да заплати на СПОРТЕН КЛУБ ПО
КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по БУЛСТАТ : *********,
със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул. „Г. С. Раковски“ № 9Б,
представляван от *****, сумата от 20.83 лева разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА СПОРТЕН КЛУБ ПО КУЛТУРИЗЪМ, ФИТНЕС И АЕРОБНА ГИМНАСТИКА „ВИЗАНЙН“, Код по
БУЛСТАТ : *********, със седалище в гр. Хасково и адрес на управление – бул.
„Г. С. Раковски“ № 9Б, представляван от *****, да заплати в полза на Районен
съд – Пловдив : сумата от 64.70 лева държавна такса по производството и сумата
от 75.24 лева депозитни разноски по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.