№ 1634
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110207229 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. В. Л., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 22-4332-015611/02.09.2020г. издадено от началник на
група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания
акт и се иска отмяната му по съображения, че жалбоподателят вече
изтърпявал наказание за дадения случай.
В съдебното заседание, жалбоподателят Б. В. Л., не се явява, не се
представлява. Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 60, ал. 4 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.06.2020г. около 01:50 часа, жалбоподателят Б. В. Л. управлявал лек
автомобил марка „О“, модел „Т“ с рег. № ********** (регистриран на ПЛ) в
гр. София, по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от бул. „Цар Борис
III“ към бул. „Ал. С. Пушкин“. По същото време служебните си задължения в
този участък изпълнявал св. Д. З. – мл. автоконтрольор при ОПП. Той и
колегата му АБ прели водача за проверка до № 39 /бензиностанция „ЕКО“/.
При същата се установило, че водачът е неправоспособен и че управлява
автомобилът с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 С № 0214, проба №
1629, а именно 2,78 промила.
С оглед констатираните нарушение на Б. В. Л. е издаден талон за
медицинско изследване и е съставен АУАН серия GA с бл. № 29720 от
15.08.2020г. Актосъставителят квалифицирал нарушеният по чл. 150 от ЗДвП
и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-015611/02.09.2020г. издадено от началник на група
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Изрично посочено е, че за второто
нарушение административнонаказателното производство е било прекратено,
доколкото е констатирано, че същото осъществява състав на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Д. З., талон за медицинско изследване,
протокол за медицинско изследване, лист за преглед на пациент в КДБ/ СО,
разпечатка от Алкотест Дрегер, справка от ОПП-СДВР, справка картон на
водача, заповед № 20-4332-005182/2020г., справка за МПС, заповед № 503з-
5073/21.07.2015г., заповед № 8121К-13318/23.10.2019г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
2
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. Д. З., които еднопосочно се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК
като следва да се посочи, че така установените факти не се оспорват от
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
спазване на процесуалния и материалния закон.
Съдът намира, че правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение е точна – чл. 150 от ЗДвП, тъй като към
процесната дата той е бил неправоспособен водач, понеже СУМПС никога не
му е било издавано.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, който управлява МПС брь
да е правоспособен водач се наказва с глоба от 100 до 300 лева. Действително
наложената глоба е в максимален размер, но съдът намира, че същата е
съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. В случая са налице
само отегчаващи отговорността обстоятелства, без наличието на смекчаващи
такива. Отегчаващи обстоятелства са многобройните наказания наложени на
водача за нарушения на ЗДвП, вкл. за същото нарушение. Посоченото издава
трайна склонност у жалбоподателя да не спазва законът. Предвид
3
значителния брой извършени нарушения, явно наложените му до този момент
наказания не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля по
отношение на нарушителя, което означава, че настоящата санкция
действително следва да е в максимален размер. От друга страна съдът не
намира този размер за висок, с оглед тежестта на извършеното нарушение и
неговата обществена опасност.
Трайна е тенденцията за покачване броя на реализираните
пътнотранспортни произшествия, които се дължат именно на управление на
МПС от неправоспособни водачи. Често същите завършват със смърт или
сериозни телесни увреждания. Предвид посоченото следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които продължават да си позволяват такова
поведение като както индивидуалната, така и генералната превенция на
наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат проведени
единствено посредством налагане на ефективни и нелеки наказания.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в цялост, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Такива не са поискани и не се установяват направени, поради което и не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-
015611/02.09.2020г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на Б. В. Л., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5