Р Е
Ш Е Н И Е
номер 58 06.07.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести юни 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 11 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу Р.Т.Д., с която се
предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Ищцовото дружество „Теленор
България” ЕАД, с предходно търговско наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД, твърди,
че е сключило с ответника договор за мобилни услуги № ********* от 18.01.2016
г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер по СИМ карта с телефонен
номер ********** и мобилен апарат Alcatel Onetouch 1035. Твърди, че длъжникът
не изпълнявал задълженията си по договора за заплащане на цената на получените
услуги и неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя. Твърди, че за предоставените услуги за мобилен номер ********** е
издадена фактура № **********/01.02.2016 г. за отчетен период от 01.01.2016 г.
до 31.01.2016 г. на стойност 95,98 лв. с ДДС, която частично е била прихваната
с надвнесена от длъжника сума от предходен период в размер на 4,65 лв. и
наличен остатък от 91,33 лв. Твърди, че на длъжника е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията
от длъжника съгласно т.11 от договора, изчислена по същата клауза в размер на
203,92 лв., за което е издадена фактура № **********/01.05.2016 г. на стойност
203,92 лв. За вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 712/2017 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на
известните адреси, поради което иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено вземането по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р.Т.Д., чрез особения
представител адв. С.. Особеният представител се явява в съдебно заседание,
където не оспорва вземането, но оспорва претенцията за заплатено адвокатско
възнаграждение от ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и във
вр. чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно сключено
облигационно отношение с ответника – договор за мобилни услуги № ********* от
18.01.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер по СИМ карта с
телефонен номер ********** и мобилен апарат Alcatel Onetouch 1035, предоставени
услуги по договора в размер на 91,33 лв. за отчетен период от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г., едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение
задълженията на ответника по него, валидна клауза за неустойка /т.11 от
договора/ и нейния размер /сумата от 203,92 лв./.
По делото е приет договор за мобилни услуги, сключен на 18.01.2016 г. между
ищцовото дружество и ответницата /л.8-9/, с който ищцовото дружество се е
задължило да предостави на ответницата услуги при стандартен месечен абонамент
от 10,99 лв. и е предоставен мобилен телефон апарат Alcatel Onetouch 1035 и СИМ
карта с телефонен номер **********, за срок от 24 месеца, считано от 18.01.2016
г. до 18.01.2018 г. Приета е по делото подписана от ответницата
декларация-съгласие за приемане на общите условия на ищцовото дружество /л.10/
и приложение-ценова листа, също подписана от ответницата /л.10-11/. Тези
писмени доказателства не са оспорени от ответницата. От тях е видно, че между
страните е възникнало облигационно отношение за предоставяне на мобилни услуги
по срочен договор при стандартен абонаментен план.
По делото е приета фактура № ********** от 01.02.2016 г. /л.13/, с която са
фактурирани предоставени услуги на стойност 95,23 лв. с ДДС. Ищцовото дружество
признава неизгодния за него факт, че ответницата е погасила частично това
задължение чрез надвнесена сума в размер на 4,65 лв., поради което претендира
остатък от 91,33 лв. с ДДС. Това вземане не се оспорва от ответницата, чрез
особения представител, и ще следва да се приеме, че услугите са доставени и
ответницата дължи на ищцовото дружество възнаграждението за предоставените
услуги в размер на 91,33 лв. с ДДС.
В договора е уговорена неустоечна клауза, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок на договора от 2 години по вина или инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта за този
срок. Ищцовото дружество твърди, че договорът е предсрочно прекратен поради
неплащане на дължимите месечни такси от ответницата. Това обстоятелство не се
оспорва от ответницата, чрез особения представител, поради което съдът приема с
оглед и на установената неплатена фактура от 01.02.2016 г., че ответницата не е
изпълнявала задълженията за плащане на месечните такси, което е породило
основание за предсрочно прекратяване на договора. Видно от приетата фактура №
********** от 01.05.2016 г., от ищцовото дружество е била начислена неустойка
за предсрочното прекратяване на договора в размер на 203,92 лв. Фактурирането
на неустойката е извършено през отчетен период 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г.,
т.е. в периода на 4-тия месец от сключване на договора, поради което следва да
се приеме, че тогава е настъпило предсрочното прекратяване на договора и се
дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси за
следващите 18 месеца и половина или фактурираната стойност от 203,92 лв. Затова
ще следва да се признае и вземането на ищцовото дружество за начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 203,92 лв.
По разноските:
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените в
заповедното и исковото производства разноски.
В заповедното производство е заплатена държавна такса в размер на 25 лв.,
която следва да се присъди изцяло, както и заплатената държавна такса в
исковото производство в размер на 75 лв.
В заповедното производство е платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. с ДДС /договор за правна защита и съдействие № 2029 от
16.10.2017 г. и фактура № 2568 от 16.10.2017 г./, толкова е заплатено и в брой
адвокатско възнаграждение в исковото производство /договор за правна защита и
съдействие № 2029-1 от 29.12.2017 г. и фактура № 3506 от 03.01.2018 г./.
Заплащането в брой е посочено както в договорите за правна помощ, така и в
издадените фактури, поради което и съгласно указанията в т.1 на ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС съдът приема това като разписка за предаване на сумата.
Неоснователни са възраженията на особения представител, че по делото няма
представени документи за адвокатско сдружение, тъй като адвокатът на ищцовото
дружество действа в случая самостоятелно, а не като част от адвокатско
сдружение. Това може да се извлече от удебелената част от иначе бланковия
договор за правна защита и съдействие, където думата адвокат е удебелена, както
и от обстоятелството, че фактурите са издадени на името на адвоката, а не на
адвокатско сдружение. Затова и е безпредметно излагането на повече аргументи за
дължимостта на адвокатското възнаграждение. Отделно от това няма пречка адвокат
на самостоятелна практика да се регистрира по ЗДДС и да фактурира ДДС върху
адвокатското възнаграждение, както е в случая. Не е нужно задължително да се
включи адвокатът в адвокатско сдружение, за да се регистрира по ЗДДС. Поради
това ще следва да се присъдят изцяло разноските за заплатени адвокатски
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Следва на ищцовото дружество да се присъди и под формата на разноски
заплатеното адвокатско възнаграждение за особения представител на ответницата в
размер на 300 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и във
вр. чл. 92 ЗЗД сумите: 91,33 лв. /деветдесет и един лева и 33 ст./ главница,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от
18.01.2016 г. за мобилен номер **********, и сумата от 203,92 лв. /двеста и три
лева и 92 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги № ********* от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 529/23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 712/2017 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Р.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1120 лв. /хиляда сто и
двадесет лева/, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: