РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Велико Търново , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500631 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ
„Ш.МБ “ с. П . срещу Решение № 291/17.12.2019г. по гр.д. № 449/2019г. по
описа та Районен съд – Свищов, с което са отхвърлени предявените на
основание чл.220 ал.1 от КТ иск от „Ш.-М.Б." ЕООД, с ЕИК ..., със седалище
с.П., общ.Г. О., ул."Г. И.", представлявано от М. К. Б. против Т. Л. Т. с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул."С. В." № .., за сумата 560,00 лева -
обезщетение за неспазено предизвестие, и на основание чл.55 от ЗЗД иск от
„Ш.М.Б." ЕООД, с ЕИК ..., със седалище с.П., общ.Г. О., ул."Г. И.",
представлявано от М. К. Б. против Т. Л. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул."С. В." № ... за сумата 1518,99 лева - неснователно получено трудово
възнаграждение-аванс.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на така постановеното решение, както следва :
Неправилен е изводът на съда, че след като работодателят не е
предприел дисциплинарни мерки срещу работника за неявяването му на
работа, на него не му се следва обезщетение за неспазено предизвестие.
1
Относно иска по чл. 55 от ЗЗД съдът неправилно е тълкувал понятието
добросъвестност и неправилно е приел, че работникът е бил добросъвестен
при получаване на трудовото си възнаграждение. Неправилно съдът е приел,
че работодателят не е оборил презумпцията за добросъвестност, като не е
обсъдил поведението на ответника, който след прибирането си в България
оставил камиона ударен без да уведоми за този факт. Същевременно според
жалбоподателя и изпратеният до Дирекция „Инспекция по труда“ сигнал от
страна на ответника оборвал презумпцията за добросъвестност. Този файл е
копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от страна на
ответника и оборвал презумпцията за добросъвестност. Неправилно съдът не
е кредитирал изслушаната по делото експертиза. Отправя се искане до съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по същата. В отговора си ответникът оспорва жалбата и навежда
доводи по оплакванията в нея. Моли съда да потвърди обжалваното решение
в неговата цялост.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
2
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата си молба ищецът „Ш.-М.Б." ЕООД, с.П. твърди, че с
ответника Т. Л. Т. от гр. С. е сключил трудов договор №2/28.01.2019г. за
длъжност „шофьор, тежкотоварен камион-12 тона и повече" с трудово
възнаграждение 560,00лева, с 6 месечен срок на изпитване в полза на
работодателя. Между страните е уговорено едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № 030-2/28.01.2019г.
ответникът е командирован от управителя на ищцовото дружество в
Германия с цел транспортни услуги за 41 дни -от 30.01.2019г. до 11.03.2019г.,
като са описани и дневните разходи за командировка. След проведен
разговор, по молба на ответника предварително му били изплатени, освен
трудовите му възнаграждения и командировъчни разходи и сумата 1317,00
лева под формата на аванс. След приключване на командировката, ответникът
подал заявление, че желае трудовият му договор да бъде прекратен по
взаимно съгласие. След като предложението му не било прието от
работодателя, същият го уведомил, че следва да отработи едномесечно
предизвестие, а в случай че не желае да го отработи да заплати обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на 560,00лева. Ответникът не се явил на
работа, не заплатил обезщетение за неспазено предизвестие , както и не
възстановил сумата 1317,00лева, дадена предварително като аванс, за който
не е положил труд. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 560 лв. ,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, както и сумата от
1518,99лева , платена без основание, ведно със законната лихва от завеждане
на делото-3.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В постъпи в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът заема становище за неоснователност на исковете. в Неоспорва, че
между страните е сключен Трудов договор №2/28.01.2019г., който е
прекратен. Оспорва, че е бил надлежно командирован в Германия, както и че
е получил без основание сумата 1317,00лева. Заявява, че на 20.03.2019г.
работодателят е получил заявлението му за прекратяване на трудовия
договор, като от тогава тече срок на предизвестието. В случая трудовият му
договор е прекратен на 19.04.2019г., с изтичане на срока на предизвестието,
поради което не дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Евентуално,
при уважаване на тази претенция, счита че от обезщетението следва да бъде
приспаднато дължимото обезщетение на основание чл.224 от КТ за
неизползван платен отпуск 140,00лева. По отношение на претенцията по
чл.55 от ЗЗД не възразява, че на 7.03.2019г. е получил сумата 4330,00лева,
която включва дължимите му се командировъчни и заплата, като не са налице
недобросъвестно получени суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
3
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда. Страните не спорят по фактите.
Предявени са искове с правно основание чл. 220 ал.1, във вр. с чл. 326
от КТ, и по чл.55отЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на двата предявени иска.
По оплакванията в жалбата :
Видно от събраните по делото доказателства ответникът е отправил до
ищеца молба, с която заявява, че желае да бъде прекратено трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие, като в случай, че ищецът не е съгласен
да прекрати трудовия договор, следва молбата да се счита за отправено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Очевидно е, че трудовият
договор не е прекратен по взаимно съгласие, а с представената по делото
заповед № 13/19.04.2019г. работодателят само е констатирал настъпилото
след изтичане на едномесечното предизвестие, отправено от ответника,
прекратяване на трудовия договор. Факт е, че трудовото правоотношение е
прекратено след изтичане на срока на отправеното предизвестие. Липсва
изявление на ответника, че той няма да спази срока на уговореното в
трудовия договор предизвестие. Това че той не се е явявал на работа в
периода на предизвестието е без значение, след като работодателят е приел,
че трудовият договор е прекратен с изтичане на едномесечно предизвестие.
Горното поведение на ответника би могло да влече след себе си други
последици, като например ангажиране на дисциплинарна отговорност на
работника, но не представлява неспазване на срока на отправено предизвестие
и оттам не влече след себе си последицата на дължимост на обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ. За да бъде дължимо
обезщетението по този текст, следва страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, да направи изрично изявление, че
прекратява правоотношението без да спази срока на предизвестие. Не е
предвидено прекратяването в тази хипотеза да става с конклудентни
действия. Изявление в горния смисъл от страна на ответника, както вече се
посочи, липсва. Оттук и не са налице предпоставки за заплащане на
обезщетение по чл. 220 , ал. 1 от КТ.
4
По оплакването, че изплатената на ответника сума от 1518,99лева е
платена без правно основание и подлежи на връщане, съдът намира и това
оплакване за неоснователно. От доказателствата по делото е установено, че на
ищеца е преведена сума от 4330 лв. , с основание „заплата“, като това
основание е посочено в платежното нареждане, с което е преведена сумата по
сметка на ответника. Заключението на изслушаната по делото съдебно-
.икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обосновано посочва, че общият дължим размер на трудови възнаграждения на
ответника и размер на дължимите му суми за командировъчни е 2811,01 лв. В
заключението си вещото лице посочва, че разликата от 1518,99лева
представлява сума надплатена над така установения размер на дължими
суми. Това по никакъв начин не означава, че тази сума е платена на
ответника без да е налице основание за това. Самият работодател е посочил
основанието за превод на същата, а именно- заплата. Към момента на
превеждане на сумата между страните категорично е съществувало трудово
правоотношение и именно то е било основанието за превод на суми за
заплата. Липсват данни тези суми да са преведени авансово на ответника.
Това, че сумите, които са преведени, надвишават дължимия се съгласно
трудовия договор размер на трудово възнаграждение по никакъв начин не
обосновава липса на основание за превеждането им, доколкото сумите са
получени добросъвестно. Представеното по делото писмо – отговор на сигнал
на ответника от Дирекция „Инспекция по труда“ не съдържа данни, от които
да следва извод за недобросъвестност на ответника при получаване на сумите
за трудово възнаграждение, преведени му с платежното нареждане,
представено по делото.
За да е основателна претенцията по чл. 55 от ЗЗД, каквато е
предявената от ищеца претенция, следва да бъде доказана освен размяната на
имуществени блага, довела до обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника и липсата на основание за тази размяна. В случая е налице
основание за заплащането на исковата сума, а именно- съществуващото
трудово правоотношение между страните. Ето защо претенцията на ищеца се
явява неоснователна.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд и това обосновава извода за
правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение. Същото не страда от посочените във въззивната жалба пороци,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 291/17.12.2019г. по гр.д. №
449/2019г. по описа та Районен съд – Свищов
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6