Решение по дело №1223/2023 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 176
Дата: 10 юли 2024 г. (в сила от 23 юли 2024 г.)
Съдия: Росица Георгиева Калугерова
Дело: 20231250101223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Сандански, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101223 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането й-чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.34 от ЗС.
Сочи се в исковата молба, че по наследство от В. И. Г., починал на 31.05.2022г.,
страните по делото, които са братя, са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********.19 по КККР на град С., одобрени със заповед №РД- 18-
80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67.20 кв.м., представляващ
жилище-апартамент, находящ се на трети етаж от жилищна сграда- многофамилна с
идентификатор ***********, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор
*************, с административен адрес на имота- град С., ул.“О.“, бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*-
*, ведно с прилежащите части, а именно таван 3-1, с площ от 14.кв.м., 1/8 ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при квоти-по 1/2 ид.ч.
за всеки. Твърди се, че наследодателят им е придобил собствеността върху процесния имот
на основание договор за доброволна делба на недвижим имот №**, том 1, рег.№ 283 от
19.02.2020г. по описа на Нотариус №***, вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№***,
дв.вх. рег.№352 от 19.02.2020г., акт №92, том I, дело №152/2020г. Партида:35056, 42899,
42900, както и че ищецът е снабдил с нотариален акт за констатиране право на собственост
№ ***, том ІІ, рег.№798, дело №314 от 28.06.2023г. на нотариус №*** за 1/2 ид.ч. от
процесния имот. Твърди се, че наследственият имот се ползва само от ответника, както и че
ищецът е молил ответника да си поделят ползването на имота или последният да му заплаща
наем, като дори му е изпратил и нотариална покана в тази насока. Тъй като страните не
уредили отношенията си доброволно, ищецът предявява настоящия иск за извършване на
съдебна делба. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът и неговият пълномощник поддържат исковата молба.
Направено е и искане от ищеца, с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, за осъждане на
ответника да му заплаща обезщетение за ползването на имота в размер на 200лв. месечно от
1
подаване на исковата молба до окончателното решаване на спора. В подкрепа на искането
ищецът сочи гласни доказателства.
В съдебно заседание ответникът първоначално оспорва иска, но впоследствие неговият
пълномощник не оспорва, че имотът е наследствен, както и квотите в съсобствеността.
Същият оспорва само искането на ищеца да му бъде заплащано обезщетение за ползването,
като твърди, че доверителят му е освободил имота и вече не го ползва.
По делото е назначена оценителна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С вписан в Служба по вписванията договор за доброволна делба с нотариална заверка
на подписите рег.№***, т.I, № 39 от 19.02.2020г. по описа на нотариус С.П. с №*** по
регистъра на НК, В. И. Г. е получил в дял собствеността върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***********.19 по КККР на град С., одобрени със заповед №РД- 18-
80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67.20 кв.м., представляващ
жилище-апартамент, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с идентификатор
***********, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *************, с
административен адрес на имота- град С., ул.“О.“, бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*-*, ведно с
прилежащите части, а именно таван 3-1, с площ от 14.кв.м., 1/8 ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж-обект с идентификатор ***********.20, под обекта-***********.18 и
над обекта-*************.12. При сключването на договора за доброволна делба е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, т.I, дело 15 от
07.02.2018г. по описа на нотариус с рег.№ ***-Е.Д. /приложен по делото/, по който
нотариален акт В. И. Г. и Г. С. С. са закупили, при равни права, жилище-апартамент със
застроена площ от 125кв.м., с прилежащо таванско помещение № 3, на площ от 29,18кв.м. и
¼ ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, с административен адрес- град С., ул.“О.“, бл. №*, вх.*, ет.*.
На 31.05.2022г. В. И. Г. е починал и е оставил за свои наследници по закон двете си
деца- К. В. Г. с ЕГН-********** и И. В. Г. с ЕГН-********** /удостоверение за наследници/.
Последният се е снабдил с нотариален акт за констатиране право на собственост на
недвижим имот № ***, том ІІ, рег.№798, дело №314 от 28.06.2023г. по описа на нотариус
С.П. относно ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.19 по
КККР на град С..
С нотариална покана рег.№ ****, т. І, № 75 от 20.10.2023г. по описа на нотариус С.П.,
връчена на 24.10.2023г., И. В. Г. е поканил брат си К. В. Г. в 7-дневен срок да изрази писмено
становище относно заплащане на наемна цена от него в размер на 250лв. за това, че ползва
собствената му ½ ид.ч. от процесния имот.
Видно от заключението на вещото лице е, че средната пазарна месечна наемна цена на
процесния имот е 316лв.
2
Разпитаният по делото свидетел Г. С. /живеещ в съседна сграда/ сочи, че в момента
наследственият на страните по делото имот в гр.С., на ул.”О.”, № * не се ползва от никой.
Свидетелят сочи още, че имотът се е ползвал от ответника, но до преди месец и половина,
когато е напуснал жилището.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Относно иска за делба:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че
процесният имот е съсобствен между тях при равни квоти: установи се, че бащата на
страните В. И. Г. е бил собственик, на основание покупко-продажба и договор за
доброволна делба, на процесния имот, както и че страните по делото са негови единствени
наследници. Следователно, по силата на наследственото правоприемство имотът е придобит
от неговите деца-страните по делото, които наследяват по равно /чл.5, ал.1 от ЗН/.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да допусне до делба процесния имот
между страните по делото при равни квоти-по ½ ид.ч.
Относно искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, всеки съделител може да направи искане както за
разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. При разглеждането му
съдът е обвързан от направеното искане на съделителя. В настоящия случай ищецът иска
съдът да осъди ответника да му заплаща обезщетение за ползването на имота, тъй като
имотът се ползва само от ответника.
Искането за това как да се ползват имотите или какви суми да се плащат срещу
ползването докато трае делбеното производство представлява искане за определяне на
привременна мярка. Началният момент на плащането на обезщетението по чл.344, ал.2 от
ГПК, съгласно трайната съдебна практика, е от влизане в сила на решението по допускане на
делбата, поради което е недопустимо по този ред да се присъжда обезщетение от момента на
предявяване на иска за делба. Претенцията за периода от предявяване на иска за делба до
влизане в сила на решението по допускане на делбата може да се предяви и разгледа по друг
ред, но не и като привременна мярка по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, която има значение
само за производството по извършване на делбата. Предвид на изложеното съдът намира, че
следва да остави без разглеждане искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК за периода от
предявяване на иска за делба до влизане в сила на решението по допускане на делбата, а в
останалата част-следва да го разгледа по същество.
Привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК се налага, когато имота се ползва изцяло
само от някой от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на
дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбения имот от всички съделители докато трае дългия делбен процес.
Възможността за претендиране на обезщетение за лишаване от ползване е сурогат на
личното ползване, което е едно от трите правомощия на собственика, респ. съсобственика.
В настоящия случай делбеният имот представлява жилище-апартамент с площ от 67.20
кв.м., с прилежащ таван с площ от 14.кв.м. Установи се, че ответникът е напуснал процесния
имот преди месец и половина и от тогава имотът не се ползва от съделителите.
Следователно, няма пречка ищецът да ползва съсобствеността си, поради което искането му
съдът да постанови ответникът да му заплаща суми срещу ползването е неоснователно.
Определението на съда по чл.344, ал.2 от ГПК може да бъде изменяно /при настъпване на
промяна в обстоятелствата/, но към настоящия момент не е налице основание съдът да
постанови исканата привременна мярка (ответникът не ползва изцяло делбения имот, нито
ползва този имот в повече от дела му в съсобствеността), поради което същата следва да се
отхвърли като неоснователна.
3
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС и чл.344, ал.2
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна ДЕЛБА на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.19 (шестдесет и пет хиляди
триста тридесет и четири точка триста и едно точка две хиляди осемстотин тридесет и
четири точка три точка деветнадесет) по КККР на град С., одобрен със заповед №РД- 18-
80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67.20 кв.м. /шестдесет и
седем квадратни метра и двадесет квадратни сантиметра/, представляващ жилище-
апартамент, находящ се на трети етаж от жилищна сграда- многофамилна с идентификатор
***********, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *************, с
административен адрес на имота- град С., ул.“О.“, бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*-*, ведно с
прилежащите части, а именно таван 3-1/три-едно/, с площ от 14 /четиринадесет/ кв.м., 1/8
(една осма) ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, между И. В. Г. с ЕГН-**********, от гр.С., ул.”А.Б.”, № * и К. В. Г. с ЕГН-
********** от гр.С., ул.”О.”, № *, при равни квоти-по ½ (една втора) ид.ч. за всеки
съделител.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането по чл.344, ал.2 от ГПК на
И. В. Г. с ЕГН-********** срещу К. В. Г. с ЕГН-********** в частта за осъждането му да
му заплати обезщетение за ползването на делбения имот за периода от подаване на исковата
молба за делба -10.11.2023г., до влизане в сила на решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по чл.344, ал.2 от ГПК на И. В. Г. с ЕГН-
********** срещу К. В. Г. с ЕГН-********** в частта за осъждането му да му заплати
обезщетение за ползването на делбения имот за периода от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до приключване на производството за делба.

Решението в частите по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Благоевград в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се
изпрати на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4