Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………/…………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К. Манасиева, като разгледа докладваното от
съдията НДАХ № 4393 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Н.“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез адв.
С.Р. от ВАК против НП № 03-011243/26.06.2019год. на Директора на Дирекция
" Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.
61, ал.1 от КТ.
С жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, навежда твърдения както за допуснати нарушения на
процес. правила така и за нарушение на материалния закон и моли съда да го
отмени като претендира присъждане и направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебното производство представителя на въззивното
дружество поддържа жалбата и заявява че оспорва фактическите констатации
отразени в акта и НП. Във фазата по същество същият пледира за отмяна на НП с
основен аргумент че доказателства за извършено нарушение от страна на подзащитния
му няма, тъй като доказателствата не сочат на наличие на трудово
правоотношение.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че
нарушението вменено на въззивника е доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна поради което
и е допусната от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 21.05.2019г., малко след 10:00ч., свидетелите М. и
Драгнева, и двете служителки на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в шивашки цех,
находяща се в гр.Варна, ул. „Т.Влайков“ № 65, стопанисван от въззивното дружество.
При влизането в обекта свидетелките установили вътре работници няма, тъй като
същите ползвали почивка. Малко след това шивачките се върнали в цеха и на
всички били предоставени за попълване готови бланки - декларации по чл. 402 от КТ. Една от шивачките в цеха била св.М.. Още при получаване на декларацията св.
М. уведомила проверяващите че тя има сключен граждански договор с въззивника.
На същата било обяснено, че трябва да попълни декларацията и тя го сторила като
при попълването й били давани насоки от страна на проверяващите. В
предоставената й декларация по образец св. М. отразила личните си данни,
посочила, че работи за санкционираното дружество на адреса, където се
извършвала проверката от 20.05.2019год. като шивачка, с работно време от
08:00ч. до 17:00ч., отразила, че има сключен граждански договор, че е поела задължение към въззивното
дружество срещу възнаграждение от 560лв. за срок от 20.05.2019год. до
завършване на поръчката – ушиване на възложени изделия, че почива събота и неделя,
че има и почивки през работни яден – 1х30м. и 3х10м.
В последствие в хода на документалната проверка въззивникът
представил ТД сключени с всички установени на място в цеха работници с
изключение на св.М.. За нея бил представен граждански договор.
Въз основа на попълнената от св. М. декларация по образец
св.М. приела, че между същата и въззивното дружество има трудови правоотношения
и с оглед липсата на ТД приела, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
62, ал.1 от КТ вр. чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1916261/19.06.2019год. екземпляр от който бил връчен на същата дата на Лиляна
Лазарова – упълномещено от страна на представляващия
въззивното дружество лице.
На същата дата 19.06.2019год. св. М. съставила срещу
въззивното дружество и АУАН № 03-011243 в който посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61
ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, тъй като на 21.05.2019год. в цех
находящ се в гр.Варна, ул. „Т.Влайков“ № 65, като работодател било допуснало до
работа лицето К.И.М. с ЕГН **********, на длъжност „шивачка“ с определено
работно време от 08:00ч. до 17:00ч., с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 560лв., с определено работно място (обекта на контрол) изпълнявайки
трудови функции по ушиване на възложени изделия, без е сключен ТД между
страните по трудовото правоотношение.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощеното от
страна на управителя на въззивното дружество лице – Лиляна Лазарова.
На 26.06.2019г., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2
от КТ и чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от НК му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
В показанията си пред съда свидетелите Драгнева и М.
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка. Св.М. сочи, че още на
място св.М. е казала че има граждански договор което вписала и в декларацията.
На свой ред св.Драгнева възпроизвежда това което М. била вписала в декларацията
си, а именно че имала сключен граждански договор.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и К.М.. Същата сочи, че действително е имала сключен граждански договор с
въззивното дружество за изпълнение на определена поръчка – да ушие определени
бройки, че договорът бил сключен предния ден, че е трябвало да изпълни поръчката
до 30.06.2019год., че още в момента на проверката е съобщила това, на
проверяващите и е била затруднена при попълване на декларацията, че е вписала
цеха и работното време на цеха защото тя
изпълнява поръчката там защото нямала собствена машина, че е получила
възнаграждението си по гражданския договор, че не се e подписвала в присъствени книги и
след приключване на поръчката е преустановила отношенията си въззивника.
Като свидетел показания е дала и Мария Статева. Същата
сочи, че е работи за въззивното дружество и е присъствала по време на
проверката. Заявява, че тогава в цеха била и М., която била взела поръчка.
Сочи, че М. идва в цеха за по няколко часа и си отивала, че е шила не повече от
месец, а в деня на проверката си заминала на обяд.
Като писмени доказателства към АНП са приложени пълномощно
изходящо от Деян Минчев Янков към Лиляна И. Лазарова, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К.И.М., Граждански договор сключен на 20.05.2019год. между
въззивното дружество като възложител и К.М. като изпълнител, идентификационна
карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на
ИА „ГИТ“, протокол за извършена проверка № ПР1916261/19.06.2019год..
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети отчетни форми и ведомости за заплати за месеците май и юни 2019год.
Всички събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства съдът кредитира изцяло тъй като са последователни, логични и
взаимнодопълващи се, кореспондират помежду си.
От събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства съдът не кредитира единствено
приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ в частта, в която са отразени работно време, длъжност и договорено възнаграждение,
тъй като в тази им част данните в декларацията не кореспондират с изричното
отразяване в същата, че св. М., че има сключен граждански договор до завършване
на поръчката, с показанията на св. М. депозирани непосредствено пред съда в
които същата потвърждава наличието на граждански договор за извършване на
определена работа и обяснява причините поради което е вписала (е попълнила
графите работно време и почивки – защото осъществявала поръчката в цеха на
фирмата и се съобразявала с неговото работно време.
От друга страна цитираната по-горе декларация не е декларация в свободен
тест, а представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени
основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и която
декларация както сочи и св. М. е изпитала трудност да попълни с оглед
предварително зададените графи като при попълването и е била насочвана от
проверяващите. Горното поставя под съмнение достоверността на отразените в нея
и обстоятелства, в каквато насока е и становището на ВАС № 4636/27.04.2015год.
по а.д. № 15459/2014 по подобен казус.
Останалите писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват
доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на свидетели Драгнева, М. и М., дадени в
с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и кредитирани от съда
писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки на
акта и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място
на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. В НП се посочени и доказателствата които според АНО
подкрепят адм.наказателното обвинение, а в АУАН е
вписан и адрес на свидетеля. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя
наведените в жалбата възражения за допуснати нарушения на чл. 42, т.3, 4 и 7 и
чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Вярно е, че вписания в акта адрес на свидетеля е
служебен такъв. В ЗАНН обаче няма никаква забрана в тази насока. Включването на
адреса на свидетеля като задължителен реквизит на АУАН е обвързано от
възможността този свидетел да бъде призован и изслушан с оглед проверка на
констатациите отразени в акта, което сторено в настоящото въззивно
производство.
Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за
нарушеното право на защита състоящо се в това че АУАН не бил връчен на
представляващия дружеството, а на друго лице. Вярно е че АУАН е връчен на друго
лице. Последното обаче е било изрично упълномощено да представлява дружеството
пред ИТ в това число да подава подписва
и получава всякакви документи. И след като представляващия сам е преценил, че
може да делегира подобни правомощия на друго лице то определено за нарушено
право на защитата и дума не може да става.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
С НП на въззивника е наложено адм.
наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр.
чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ за това, че на 21.05.2019год. като работодател
е допуснал до работа К.И.М. на длъжност „шивачка“ с определено работно време от
08:00ч. до 17:00ч. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв. с
определено работно място – шивашки цех находящ се в гр.Варна ул. „Т.Влайков“ №
65 изпълнявайки трудови функции по възложени изделия, без да е сключен трудов
договор между страните по трудовото
правоотношение в писмена форма.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал
същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена форма.
Съгласно §1, т.1 от КТ "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа.
В конкретния случай безспорни и категорични доказателства,
които да установят, че към 21.05.2019год. между св. М. (лицето посочено в НП) и
въззивното дружество е имало възникнали ТПО по делото липсват. Последните
предполагат йерархични отношения, договорени многократност и повторяемост на
дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки и
т.н. В случая доказателства в тази насока не са налице. Видно от показанията на
св. М. депозирани в хода на съдебното следствие същата сочи, че е имала
подписан граждански договор. Нещо повече този факт е изрично посочен от нея в
приложената към АНП декларация и кореспондира изцяло с приложения към АНП
граждански договор.
Според настоящия съд събраните по делото доказателства сочат,
че на това, че в конкретния случай между въззивното дружество и св. М. е налице
договор за изработка, който договор е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането
на съгласие между страните по него, като създава задължения и за двете страни.
Изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а
възложителят трябва да приеме изработеното и да го заплати. Предмет на
задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде
постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен (интелектуален)
труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен
резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна
невъзможност за изпълнение (чл. 267 ЗЗД), не му се дължи възнаграждение.
В конкретния случай св. М. още по време на проверката на
място е посочила, че има сключен граждански договор за извършване на определена
работа – ушиване на възложени изделия срещу сумата от 560лв.. Заявеното от нея
се потвърждава от представения по делото граждански договор. Видно от същия с
него възложителя (въззивното дружество) е възложило, а св.М. е приела да
извърши услуги с личен труд – ръчна изработка на 100бр. калъфки, 100бр. чаршафи,
40бр. пердета, 100бр. торби, 50бр. покривки за маса, 20бр. покривки за легло по
предварително зададени от възложителя размери и с материали на възложителя. В
договора изрично е упоменато, че изработката може да бъде извършена както с
лична шевна машина, така и с машина на възложителя на адреса на фирмата, в
удобно за изпълнителя време, което се уточнява предварително и само за периода
на изпълнение на договора, при положение, че има свободна машина за уговорения
период. Точно тази уговорка между страните по договора обяснява и присъствието
на св.М. в цеха на въззивника, като горното се потвърждава от нея и в хода на
съдебното следствие. Съвсем логично на фона горното е и обяснението на М., че
при изпълнение на поръчката, тъй като тя е нямала лична машина, се е
съобразявала с работното време на цеха. Горното обяснява и вписания часови
диапазон на работно време в образеца на декларацията.
В случая каквито и да било доказателства които да оборят
показанията на св.М. кореспондиращи изцяло с приложения към преписката
граждански договор по делото липсват. Нещо повече видно от приложения към
преписката протокол от проверката на въззивното дружество там констатации за
установено нарушение свързано с допускане до работа на работник без наличие на
трудов договор в писмена форма не се съдържат.
В АУАН и НП е посочено, че между
М. и въззивното дружество имало уговорено трудово възнаграждение, работно
място, работно време. Безспорни и категорични доказателства обаче в подкрепа на
горното не са ангажирани. Посочена е единствено декларацията попълнена от М. в
момента на проверката в цеха, която декларация обаче и съобразно и практиката
на ВАС, доколкото представлява предварително подготвен образец съдържащ
елементи на трудово правоотношение сама по себе си не е достатъчно убедително
доказателство, въз основа на което да бъде направен обоснован извод за
съществуването на трудово правоотношение. Следва да бъде отбелязано още и това,
че констатирането на лице, което извършва някаква трудова дейност само по себе
си не установява наличието на трудово правоотношение. Както бе посочено по-горе
за да е налице такова следва работника да е бил нает от работодателя да
престира труд в негова полза, при определено от работодателя работно време,
работно място и пр. и то срещу заплащане. Противното би довело до парадокса
всяка помощ от приятел или близък при осъществяване на каквато и да било
дейност да се приеме за престиране на труд по смисъла
на КТ, а отношението между лицето което оказва помощта безвъзмездно и това на което се помага да се
квалифицира като трудово правоотношение.
С оглед на всичко изложено по-горе и приемайки липса на
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на адм.наказателното
обвинение съдът счете, че атакуваното НП е издадено нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
Що се касае до отправеното във въззивната жалба искане от
въззивника за присъждане на съдебно-деловодни разноски съдът счете, че същото
следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на каквито и да било
доказателства за сторени разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 03 –011243/26.06.2019год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ
на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Н.“ ЕООД, представлявано от Деян Минчев
Янков е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Н.“
ЕООД ЕИК ********* за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: