Решение по дело №1883/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260312
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430101883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 гр. Плевен, 19.04.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на петнадесети април през две хиляди дванадесет и първа година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1883 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

          Постъпила е искова молба от  ЗК”ЛЕВ ИНС”-София против А.А.М., с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди се ,че във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс“ АД заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ЧГД № 181/2020 и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника А.А.М.. След дадени указания нна съда се приедявява и настоящия иск.В молбата се твърди, че на 17.09.2015г., ответникът, като водач на МПС автомобил марка *** А.А.М. *** вследствие което уврежда на лек автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“, с регистрационен № ***.За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен протокол за ПТП № 1391892 от 18.09.2015г., в който е посочено, че виновният водач А.А.М. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка *** е застрахована с полица “Гражданска отговорност” в Застрахователна компания „Лев Инс” АД № *** със срок на действие от 22.09.2014 г. До21.09.2015 г.В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие са причинени имуществени щети на собственика на лек автомобил „Форд“ модел „Мондео“, с регистрационен № ***, като по повод събитието в ЗК „Лев Инс” АД е образувана преписка по щета № 0014-5060-15-304554. В съответствие с установените щети, описани подробно в Сравнителната експертиза по щетата, по силата на сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 12.10.2015 г. Застрахователна компания „Лев Инс” АД е изплатила на *** А.С. - собственик на увредения автомобил сума в размер на 379.60 лева.

          С оглед изложеното, на основание чл. 274,ал.1, т. 1/отм./ от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ Застрахователна компания „Лев Инс” АД придобива право на регрес срещу виновния водач А.А.М., управлявал автомобил марка автомобил марка *** след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона норма.

         На основание чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Лев Инс” АД възниква правото да претендира и лихва за забава в размер на 165,20 лева изчислена три години назад от датата на завеждане на настоящия иск.

          Предвид изложените обстоятелства, моли, съдът да постанови  решение, по силата на което да приеме за установено, че А.А.М., ЕГН **********, адрес: ***_ дължи на “ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 544.80 лева (петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), като потвърдите вече издадената заповед за изпълнение.Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

            За ответника, назначения особен представител е оспорил предявените искове.

         Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:        

          Видно от  приложеното ч.гр.д.№181/2020г. по описа на ПлРС, е, че е издадена  на основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за  сумата  сумата в размер на 544,80 лв., от които: главница в размер на 379,60 лв.; наказателна лихва в размер на 165,20 лв., начислена за периода от 10.01.2017 г. до 10.01.2020 г., законна лихва от 16.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 25 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

            Вземането произтича от следните обстоятелства: за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № ***, със срок на действие от 22.09.2014 г. до 21.09.2015 г.

 

С оглед установяване на фактическата обстановка по делото са приложени доказателства по административно наказателна преписка по АУАН №35/18.09.2015г., протокол за ПТП 1391892/18.09.2015г. на РУ-гр.Плевен, НП№15-1772-000035/29.09.2015г., е че на 17.09.2015г., ответникът, като водач на МПС автомобил марка *** А.А.М. *** вследствие което уврежда на лек автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“, с регистрационен № ***.За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен протокол за ПТП № 1391892 от 18.09.2015г., в който е посочено, че виновният водач А.А.М. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.По делото е разпитан и свидетел, който е потвърдил изложената фактическа обстановка.Безспорно по делото е, към момента на пътнотранспортното произшествие, е действал договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в Застрахователна компания „Лев Инс” АД № *** със срок на действие от 22.09.2014 г. до 21.09.2015г.

  Видно приложената преписка № 0014-5060-15-304554, която не е оспорена по надлежния ред, е че размера на обезщетението за имуществени вреди е определен на 379,60лв., и обезщетението е изплатено на   собственика на увреденото МПС-л.14 на 12.10.2015г.По делото е допусната съдебно - автотехническа експертиза, със задача на ВЛ дали щетите по увредения автомобил, са настъпили по начина, описан в протокол за ПТП и каква е действителната стойност на вредата.ВЛ е дало заключение че щетите по увредения автомобил, може да настъпят по начина, описан в протокола да ПТП и стойността на вредата е 512,20лв.Заключението е прието като обективно компетентно и неоспорено от страните.

    С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 274, ал.1, т.1/отм./ от ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата.

    Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание  не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо  причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на  застрахователя се определят от размера действителните щети, в случая в размер на 512,20лв., като така определената сума отговаря в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение.Това са реално претърпените вреди към датата на ПТП- то.Застрахователното обезщетение, платено реално от ищеца и претендирано  е в размер на 379,60лв., в какъвто и размер следва да се уважи иска.

Претендирана е и мораторна лихва в размер на 165,20лв. за периода 10.01.2017г.-10.01.2020г. Същата има акцесорен характер и основателността й се обуславя от основателността на главния иск. За да възникне обаче отговорността за заплащане на обезщетение за забава следва да е налице изискуемост на главното вземане. А такава изискуемост при задълженията с неопределен срок на изпълнение, каквото е процесното, настъпва едва с поканата от кредитора до длъжника /чл. 84 ал. 2 от ЗЗД/.  По делото е депозирана регресна покана до лицето, която не е установено, че е получена от същото, поради което следва да се отхвърли иска за забава.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 243,87лв., по настоящето дело,  и  52,26лв.по ч.гр.д., съобразно уважената част от исковете.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

                                                           

                                     Р        Е       Ш        И:

 

         ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника А.А.М., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора  ЗК” ЛЕВ ИНС”АД-гр.София, ЕИК ***, сумата 379,60лв., главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица застрахователна полица № ***, със срок на действие от 22.09.2014г. до 21.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №64/17.01.2020г. по ч. гр.д.№181/2020г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 165,20лв., мораторна лихва за периода 10.01.2017г.-10.01.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на  ЗК” ЛЕВ ИНС”АД-гр.София, ЕИК ***, сумата в размер на 243,87лв, направени разноски в настоящето дело ,съобразно уважената част от исковете.

           ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на  ЗК” ЛЕВ ИНС”АД-гр.София, ЕИК ***, сумата в размер на 52,26лв., направени разноски в по ч.гр.д.№181/2020г. по описа на ПлРС ,съобразно уважената част от исковете.

           Решението може да се обжалва  пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :