Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 23.10.2019
година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.09. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1277 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение №25/21.03.2019г., постановено по гр.д.№563/2018г. по описа на
Чирпански районен съд, с което частично е уважен предявения от И.М.З. против
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.429, ал.3 КЗ, като застрахователното дружество е
осъдено да заплати на пострадалия З. сумата от 2 820,20лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение на травматични
увреждания, причинени от виновното противоправно поведение на И. Т.К., като
водач на Ф.Г., с рег, № ***, а именно при ПТП настъпило на 27.05.2017г.(
този иск е отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер за 3 526, 12лв.), ведно със законната мораторна
лихва, считано от 13.06.2018г., като искът е отхвърлен за разликата от
2 820,20лв. до предявения размер от 3 526.12лв., като неоснователен и
недоказан.
Така
постановеното решение – в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца И.М.З., който счита, че в отхвърлителната част
решенето е неправнилно, тъй като първоинстанционният съд при формиране на
своето вътрешно убеждение неправилно е приел, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца. Поддържа, че ищецът не е направил опит да извърши
автомонтьорски услуги по автомобила на ответника, а дори да са налице извършени
от ищеца нарушения на нормите на ЗДвП тези нарушения не можели да обосноват извод за съпричиняване от страна
на ищеца.
В
законоустановения срок ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД също е обжалвал
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр, с чл.429, ал.3 КЗ за сумата над
1 057,84лв. до присъдената сум от 2 820, 90лв., като поддържа, че не
само е налице съпричиняване от страна на ищеца, но това съпричиняване е в
размер на 70%.
Въззиваемият
– ищец е подал отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба, като поддържа твърдението за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва доводите, наведени
във въззивна жалба – намерение на ищеца да извърши авторемонтни услуги.
Въззивемият
ответник не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца.
Окръжен
съд обсъди доводите и становищата на страните, при което намери за установено
следното:
Първоинстанционното
решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр, с чл.429, ал.3 КЗ е уважен за сумата от 1 057, 84лв., поради
което в тази част то е влязло в законна
сила.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Пред
Чирпанския районен съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ във вр, с чл.429, ал.3 КЗ.
Правната
норма, регламентирана в чл.432, ал.1 КЗ урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно
поведение е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. Застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования.
2. Наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка между деликвента и
ответника застраховател.
Основният
спор в настоящия казус се съсредоточава върху обстоятелството, дали ищецът със
своето противоправно поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, т.е. дали ищецът, намирайки се пред лекия автомобил Ф.Г. е допринесъл
в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната
действителност до настъпване на процесния вредоносен резултат, респективно дали
това съпричиняване е от такова естество което да обоснове намаляване на
дължимото застрахователно обезщетение с 1/5.
За
да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респективно
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизма на настъпване на процесното ПТП.
От
приетата като компетентно изготвена, неоспорена от страните САТЕ се установи по
несъмнен начин, че за настъпване на процесните травматични увреждания има две
причини – неспазване на технически правила от двамата участници в ПТП. От заключението на САТЕ и от показанията на св. К., се
установява, че на процесния ден и място, при опит на св. К. да стартира
двигателя на автомобила, достигайки контактния ключ, намирайки се извън лекия
автомобил, причинява ПТП, като удря ищеца и му нанася процесните травматични
увреждания, тъй като лекият автомобил е
бил с включена предавка и без да е активирана ръчната спирачка. Също от
заключението на САТЕ и от показанията на св. К. се изяснява и правнорелевантното
обстоятелство, че пешеходецът се е намирал на пътното платно пред процесния
автомобил. Затова, поведението на св. К. и на ищеца съвкупно са предизвикали
вредоносния резултат – при водача К. е налице неправилно привеждане в действие
на МПС (стартиране на двигателя), а за ищеца - неговото местоположение вътре в
транспортния коридор на автомобила, което е в нарушение на техническите изисквания
за безопасност при полагане на автомонтьорски труд. За съда няма съмнение, че ищецът полага такъв
труд, включително и в конкретната ситуация, като автомонтьорски труд не включва
само фактическо отстраняване на повреди, но и диагностика за евентуални повреди
в лекия автомобил. За обстоятелството, че ищецът полага автомонтьорски труд са
налице безспорни доказателства по делото. В свидетелските показания на И. К.
недвусмислено се сочи, че е отишъл при ищеца, за да му оправи колата.
Свидетелят изяснява, че ищецът е майстор и оправя коли. Отделно от това самото
поведение на ищеца навежда на такъв фактически извод – ищецът е подканил
свидетеля да стартира двигателя на автомобила, както и да отвори предния капак,
т.е. няма съмнение, че ищецът е пристъпил към оглед и диагностика на лекия
автомобил. Безспорно установено е по делото, че двамата- водачът К. и ищецът З.
са се видели по предварителна уговорка, свързана с оглед, диагностика и
ремонт на лекия автомобил на К..
При
положение, че ищецът не се е намирал пред процесния автомобил с намерение да
извърши автомонтьорски труд, не биха настъпили за него процесните травматични увреждания.
С
оглед на обстоятелството, че виновният водач при управлението на процесното
МПС, е нарушил правилата на ЗДвП за стартиране на двигателя на лекия автомобил,
а ищецът е нарушил основни правила при полагане на автомонтьорски труд -
местоположение на пътното платно, както
местоположение в транспортния коридор на автомобила.
Поради
това, Окръжен съд също приема, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства,
настоящата съдебна инстанция не споделя извода на Чирпанския
районен съд по отношение на определеното съотношение на съпричиняване между
виновния водач и пострадалия пешеходец – като приема, че съпричиняването от
страна на ищеца е 1/3.
В
случая имуществените вреди за ищеца обхващат претърпените загуби, настъпили
следствие на направените разходи за лечение – медикаменти, медицински услуги,
консумативи. Техният установен размер е както следва : 3 300лв. по фактура
№ **********/02.06.2017г. и фискален бон от същата дата, 66.07 лв. по фактура
№**********/02.06.2017г. и фискален бон от същата дата, 55.72лв. по фактура
№**********/05.06.2017 г. и фискален бон
от същата година, 34.80лв. по фактура №**********/02.06.2017г. и фискален бон
от същата дата, 50лв. – по фискален бон от 27.05.2017г. и сумата от 19.53лв. по
фискален бон от 03.06.2017г., или общо 3 526.12лв. Тези разходи, съгласно заключението
на назначената по делото СМЕ, са необходими и обосновани с оглед проведеното от него лечение.
Предвид
степента на приетото от настоящата инстанция съпричиняване от страна на ищеца
по делото /1/3 /, застрахователят следва
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 350.75 лв. Или
решението на РС следва да бъде частично отменено, в частта, с която е присъдено
обезщетение за причинени имуществени вреди над 2 350.75 лв.
При
този изход на спора решенето следва да бъде частично отменено и в частта за разноските, присъдено от РС.
Видно
от данните по делото, направените от ищеца разноски в производството пред РС са
общо в размер на 1134.55лв., като съобразно уважената част на предявения иск,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 756.36лв. разноски пред РС.
Направените
от ответника разноски пред РС са в размер на 120лв., като съобразно
отхвърлената част на иска, ищецът следва да заплати разноски в размер на
40.08лв.
Съобразно
изхода на делото пред въззивната инстанция, ищецът следва да заплати на
ответника сумата 25лв., разноски пред ОС, а ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 310.26лв., разноски пред ОС.
Водим
от горните мотиви, Старозагорки окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№25/21.03.2019г., постановено по гр.д.№563/2018г. по описа на Чирпански районен
съд, в частта в която е уважен
предявеният от И.М.З. ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С. район *****иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.429, ал.3 КЗ за
сумата над 2 350.75 лв. до присъдения размер от 2 820,90лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от И.М.З. разходи за лечение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с получените от него травматични увреждания, в
резултат на претърпяното ПТП на 27.05.2017г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 13.06.2018г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.З. –с п.а. против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД-с п.а. иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с
чл.429, ал.3 КЗ за сумата над 2 350.75 лв. до присъдения размер
от 2 820,90лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от И.М.З. разходи за лечение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с получените от него травматични увреждания, в
резултат на претърпяното ПТП на 27.05.2017г.
ОТМЕНЯ решение №25/21.03.2019г., постановено по
гр.д.№563/2018г. по описа на Чирпански районен съд, в частта относно
присъдените в производството пред РС разноски, с която „З." АД е осъдено да
заплати на И.М.З. с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в размер на
805,64лв., съгласно уважената част от иска, както и в частта, с която И.М.З. е
осъден да заплати на „З." АД, направените по делото разноски в размер на
96,00лв., съгласно отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***, да заплати на И.М.З. ЕГН ********** с адрес *** направените
по делото разноски в производството пред Чирпанския РС в размер на 756.36 лв., както
и сумата 310.36лв., представляваща направените по делото разноски пред Окръжен
съд, съгласно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.З. с п.а. и ЕГН да заплати на „З." АД, с
посочен ЕИК и седалище и адрес на управление, направените по делото разноски в производството
пред Чирпанския РС в размер на 40.08лв., както и сумата 25лв., представляваща направените
по делото разноски пред Окръжен съд, съгласно отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/21.03.2019г., постановено по гр.д.№
563/2018г. по описа на Чирпански районен съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: