Р Е
Ш Е Н
И Е № 260026
гр. Пазарджик, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в
открито заседание на осемнадесети
януари през двехиляди
двадесет и първа година в
състав:
Окръжен съдия: Борислав
Илиев
при секретаря Г.Младенова, разгледа
докладваното от съдия Б.Илиев т. д. N
134 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“. Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова
молба, подадена от Б.Г.М., ЕГН **********,
действаща като настойник и законен представител на поставения под пълно
запрещение Г.Б.М. с ЕГН **********,***, офис 20 чрез пълномощника си - адв. П.В.
от САК СРЕЩУ:"МЕДЕЯ - 2005"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р. ул. ***,
представлявано от Е.Н.Х.. В исковата молба са изложени обстоятелства ,че с решение № 4812/28.06.2019 г. на СГС, пети брачен с-в по
гр. дело № 1929/2019 г. Г.Б.М. - баща на Б.Г.М. е поставен под пълно
запрещение. С решение № РКС 19-ГР94-2768-1/21.01.2020 г. на Столична община -
райнон „Красно село" е назначен настойнически съвет на Г.М. с настойник Б.Г.М.,
определени са зам. настойник и членове на съвета. Във
връзка с горепосоченото, по аналогия, предвид чл.106 от ГПК относно
подсъдността считаме, че делото следва да бъде разгледано в Софийски градски
съд, като местно компетентен съд по случая /по адрес на Б.Г.М.:***/.Освен това
твърди,че с решение № 1832 от 28.10.2005
г. на ОС Пазарджик по ф.дело № 923 по описа за 2005 г. е вписано в Търговския
регистър при ОС Пазарджик дружество с ограничена отговорност с фирма „МЕДЕЯ
2005" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***. Капиталът
на дружеството е в размер на 60 500 лв., като се внася апортна вноска от единия
съдружник Г.Б.М., представляваща ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-КАФЕ-АПЕРАТИВ с площ от 71
кв.м., състоящ се от търговска зала, склад, санитарен възел, находящ се в
източната част на триетажна сграда със застроена площ 185 кв.м. и се намира в
източната част на ***в кв.56 по плана на гр. Р., ул. ***. Одобрената от ОС
Пазарджик към тази дата оценка на имота, предмет на апортна вноска /учредителен
апорт/, е 30 250 лв. Тази вноска представлява 50% от целия капитал на
дружеството и е направена от съдружника Г.Б.М. с ЕГН **********. Останалата
част от капитала е парична вноска в размер на 30 250 лв. и следва да бъде
направена от другия съдружник Е.Н.Х.. Съгласно посоченото по-горе решение на ОС
Пазарджик по ф.д. № 923/2005 г. Г.М. е с 121 броя дружествени дяла по 250 лв. за всеки или общо 30 250 лв., които са внесени изцяло
като апортна вноска, а съдружникът Е.Х. е с 121 дружествени дяла по 250 лв. за
всеки или общо 30 250 лв.; от които реално са внесени само 20% т.е.
12 100 лв. Като управители на дружеството са вписани и двете лица, които следва
да управляват и представляват дружеството заедно. Съгласно чл.17 от
дружествения договор от 18.10.2005 г. на „МЕДЕЯ - 2005" ООД и предвид
действаща правна уредба по ТЗ /към онзи момент, сега чл. 125 ал. 1 т. 1 ТЗ/
участието на даден съдружник се прекратява, в една от хипотезите, при смърт или
при поставяне под пълно запрещение, а наследниците на същия или настойникът на
поставения под пълно запрещение имат право да получат вноската си в капитала па
дружеството в тримесечен срок от прекратяването на участието на съдружника в
дружеството. С проведеното на 14.10.2019 г. общо събрание на съдружниците на
„МЕДЕЯ - 2005" ООД, без знанието и присъствието на Г.М., негов пълномощник
или настойника му, другият съдружник и управител на дружеството Е.Н.Х. взима
решение и прекратява участието на Г.М. като съдружник и като управител, поради
неговото поставяне под пълно запрещение, а дружествените дялове на прекратения
съдружник да бъдат поети от съдружника Е.Х.. Тя са задължава да внесе по банков
път размера на капитала на прекратения съдружник 30 250 лв., а дружеството да
продължи дейността си като ЕООД. Тези решения са обективирани в протокол и
решение от общо събрание на съдружниците на „МЕДЕЯ-2005" ООД от 14,10.2019
г., след което са вписани в TP при АВ по партидата на
дружеството. Поддържа,че дружеството и неговата управителка, едноличен нов
собственик на капитала Е.Х. не изпълнява своите законови, договорни и морални
задължения спрямо доскорошния си съдружник Г.М., лично или чрез неговия
настойник и законен представител да заплатят неговия дружествен дял, с който е
влязъл при учредяването на дружеството, нито полагащия му се дивидент за
периода от април до месец октомври 2019 г., въпреки, че тези суми са дължими,
ликвидни и изискуеми. Имуществените отношения между „МЕДЕЯ-2005",
управлявано и представлявано от Е.Х., и Г.Б.М. остават неуредени в тримесечения
срок от прекратяване на неговото участие като съдружник, както и към настоящия
момент са неуредени, а посочените по-горе суми -дължими. При освобождаването на
съдружника Г.Б.М. за същият се е породило правото да получи обратно своя
дружествен дял, а размерът на дела се определя съобразно дела на съдружника в
капитала на ООДто. В настоящият случай е апортирания недвижим имот от Г.М.
/като вещ т.е. реално изпълнение/ или, при условията на евентуалност, неговата
парична равностойност. Относно апортиата вноска следва да се отбележи, че към
момента на прехвърлянето на описания по-горе недвижим в партимониума на ООД то през
2005 г. М. е законен собственик на имот, едноличен носител на правото, което
прехвърля, придобито по наследство и давностно владение, удостоверено надлежно
с нотариален акт от дата 13.05.1996 г., вписан под № 140, том П, по дело №
646/1996 г., издаден от нотариус Г. П.Ш. - нотариус при PC
Велинград.От момента на прекратяване участието на съдружника М. в ООД, за него
се пораждат определени законови права: да получи освен равностойността на
дружествения си дял, също и дивидент за времето до прекратяването на участието
му, а също така и допълнителна парична вноска, ако за нея няма определен срок.
Получаването на дивидент е икономическият смисъл на участието в ООД. Това са
негови неотмени права. При закъснение за връщане на дружествения дял ООД дължи
законна лихва. Този срок за връщане е
изтекъл на 15.01.2020 г. /три месеца след прекратяване участието на съдружника,
както е посочено в чл.17 ал.4 от дружествения договор на „МЕДЕЯ -2005"ООД.
На съдружника Г.М. е изплащан дивидент в размер на от 1000 лв. до 997 лв. на
месец, всеки месец от януари до март /вкл./ 2019 г. по банков път, но след това
плащанията спират, без основателна причина, до 15.10.2019 г., когато Г.М. вече
не е съдружник, не му е плащан дължимия дивидент, въпреки, че такъв е бил
определян, начисляван и изплащан на другия съдружник Е.Х., при наличие на взето
решение за това и при реализирана ежемесечна печалба на дружеството за 2019 г.,
която е следвало да бъде разределена предвид дела на вески от двамата
съдружници.
Предвид всичко горепосочено, за тях се породил правен интерес от
завеждане на настоящето осъдително исково производство срещу „МЕДЕЯ-2005"
ООД. Настоящата искова претенция не е насочена към промяна на членствените
правоотношения, а само към съобразяването с действителните права и законни
интереси на съдружника от страна на дружеството-ответник. Молят, по аналогия,
и предвид чл.106 от ГПК подсъдността по делото да бъде в Софийски градски съд,
като местно компетентен съд по случая /по адрес на настойника на Г.М. - Б.Г.М.:***/.
въпреки посочената в чл.71 от ТЗ местна подсъдност, доколкото ГПК се
явява специален досежно правилата за подсъдност, процесуален нормативен акт, с
по-висок ранг /кодекс/, който следва да има превес.
Формулирано е искане след доказване основателността на
исковата претенция да се постанови решение, с което да се осъди
ответника „МЕДЕЯ - 2005" ООД да заплати на Б.Г.М., действаща като
настойник и законен представител на своя баща Г.Б.М., поставен под пълно
запрещение следното:1. Да възстанови равностойността на дружествения дял като върне
апортирания недвижим имот /реално изпълнение/ или, при условията на
евентуалност, да заплати паричната стойност на апортирания недвижимия имот в
размер 30 250 лв., ведно с лихва за забава върху тази главница, считано от
15.01.2020 г. до окончателното плащане.2. Да заплати 1000 лв., дивидент на
месец за период от 7 месеца: от април 2019 г. до октомври месец /вкл./ 2019 г.,
ведно с лихва за забава върху тази главница от дата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.3. Да се осъди
ответника да заплати на ищцата всички направени по делото съдебни и
деловодни разноски, вкл. и адвокатския хонорар, ако такива бъдат сторени.Сочи
доказателства и прави доказателствени искания. С допълнителна молба уточнява,
че 1.с депозираната ИМ предявяват правата на Г.Б.М., който е поставен под
запрещение и действа чрез своята дъщеря, настойник и законен представител Б.Г.М.,
за което са представели съответните доказателства. Б.М. в настоящето съдебно
производство не предявява свои законни права, а действа от името и за сметка, в
качеството на законен представител на своя баща Г.М.. 2.Уточнява, че на този
етап, с предявения иск претендира заплащане на дивидент в размер на общо 1000
лв. за процесния период, посочен в петитума на ИМ, като евентуално и предвид
събраните по делото доказателства, на следващ етап, ще се възползва от
процесуалната възможност за изменение на иск.3. Размерът на законната лихва
върху главницата по първия главен иск възлиза на 1025,14 лв., начислен за
периода от 15.01.2020 г.до 14.05.2020 г. вкл.4. Правото на дивидент на Г.М.
произтича от обстоятелствата, че същият е бил собственик на ½ от капитала на „МЕДЕЯ-2005" ООД т.е. равноправен
съдружник, до датата па прекратяването на неговото участие поради поставянето mv под пълно запрещение, както и прекратяването му като
управител, с решението от 14.10.2019 г. За цялата 2019 г. процесното дружество
е реализирало печалба, която е била разпределяна между двамата съсобственици,
съобразно размера на дела им, но Г.М. реално е получавал своя девидент само за
периода от януари до март месец /вкл./, за периода от април до октомври 2019 г.
такъв девидент не му е бил заплащан, но се е дължал, тъй като е имало печалба
па дружеството и по тяхна информация такъв е получавала другата собственичка Е.Х..
5. Моли на основание, чл.83 от ГПК Г.Б.М. да бъде освободен от плащането на
такса и разноски по делото, по което искане е постановено определение №2776/по
описа на СРС. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
ответника, чрез пълномощника адв. Н.П. от САК .Оспорва изцяло исковата
молба като неоснователна. Счита,че не дължи на прекратилия участието си
съдружник Г.Б.М. връщане на апортирания от него имот, нито пък mу дължи паричната равностойност
на имота. Поради неоснователността на главната претенция, неоснователно се
явява и искането па ищеца за заплащане па лихва за забава, считано от
15.01.2020 г.Оспорва и искането за заплащане на дивидент за периода
април-октомври 2019 г. Общото събрание на съдружниците не е разпределяло
печалбата за този период и съответно дивидент на съдружниците не е
разпределян.Поддържа ,че Дивидент не е разпределян и за цялата 2018 г. Въпреки
това в периода от месец
януари 2018 г. до месец март 2019 г. съдружникът Г.М. е получил сумата 15000
лева - от тях 12 000 лева са получени в брой, за което представя доказателства
- 12 бр. разходни касови ордери; а остатъкът му е платен по банков път, което е
видно от представеното от ищеца
извлечение от банкова сметка ***.01.2019-30.06.2019 г. Тази сума ищецът е
получавал с основание печалба или дивидент за съответния период, видно от
представените платежни документи. И тъй като за този период Общото събрание не
е разпределяло дивидент, сумата се явява неоснователно платена от дружеството.
Поради това същата подлежи на връщане. В тази връзка в случай, че се приемат
исковете на ищеца за основателни, прави възражение за прихващане със сумата 15000 лева, представляваща авансово
заплатения дивидент за периода януари 2018 г. - март 2019 г. Заявява, че ще представя всички искани
от ищеца документи в случай, че съдът го задължи.Моли, да му се даде възможност
да изрази становище по искането на ищеца за извършване на съдебно-счетоводна
експертиза, след като ищецът формулира въпросите към нея. Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
прие за установено следното: Така предявените искове са с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ- за осъждане на ответното дружество да възстанови равностойността на
дружествения дял ,като върне апортирания недвижим имот или при условията на
евентуалност да заплати паричната стойност на апортирания недвижим имот в р-р
на 30 250лв., в едно със законната лихва върху сумата в р-р на 1025,14лв.
считано от 15.01.2020г. до окончателното плащане и с правно осн.чл.133,ал.1, във вр. с
чл.137,ал.1,т.3 от ТЗ за заплащане 1000лв. дивидент на месец за период от 7
месеца от м.април 2019г. до октомври 2019г. вкл. ,ведно със законната лихва
върху тази главница от датата на подаване на искова молба до окончателното
плащане. Относно
предявения от ищеца главен иск за осъждане на ответното дружество да възстанови
равностойността на дружествения дял ,като върне апортирания имот съдът
намира,че така предявения иск е недопустим.В тази връзка в разпоредбата на
чл. 125, ал.3 от ТЗ е предвидена възможност на уреждане на имуществените
последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на
размера на дяловата му вноска,респ. връщане на апортирания имот. Дяловата
вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала - чл. 127 от ТЗ..Ето защо така предявения иск, като недопустим следва
да се остави без разглеждане , а производството по делото в посочената част
следва да се прекрати. В предвид на това съдът не обсъжда подробно възражението
на ответника ,че стойността на
имота към момента на прекратяване на
участието на съдружника е в р-р на 30250лв. въпреки обстоятелството,че от
момента на апортирането му до сега са изминали над 15 години, респ. същия се е
обезценил, в каквато насока ищцовата страна не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за
установяване размера на своята претенция. Относно предявеният от ищеца при
условията на евнтуалност иск за заплащане на паричната стойност на апортирания
недвижим имот съдът намира следното: Безспорни
в случая са обстоятелствата, че поставения под пълно запрещение Г.Б.М. е бил
съдружник в ответното дружество "Медея 2005" ООД вписано с решение №1832 от 28.10.2005г. в
търговския регистър на ОС Пазарджик. Същият е влязъл с апортна вноска на
описания в исковата молба недвижим имот с одобрена от ОС Пазарджик към тази
дата оценка на имота ,предмет на апортната вноска -30,250лв. ,представляваща
50% от целия капитал на дружеството.Останалата част от капитала представлява парична вноска в р-р на
30 250лв. и е направена от другия
съдружник Е.Х.. Не се спори ,че на проведено на 14.10.2019г. общо събрание,
неговото участие е било прекратено на осн. чл. 125, ал. 1, т. 2 от ТЗ поради
поставяне под пълно запрещение . Както се посочи
по-горе разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ предвижда възможност за уреждане на
имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника Дяловата
вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала - чл. 127 от ТЗ. В този смисъл решението на ОС от 14.10.2019г. , "дружествените дялове на прекратения
съдружник да бъдат поети от съдружника Е.Х.“,
не влияе на изхода на настоящия спор.
По
въпроса за връща на номиналната стойност на внесения капитал при учредяване на
дружеството практиката също приема, че не се изплаща. Това е така, тъй като
търговските дружества се създават с цел търговия и печалба. Дадените средства
за "капитал" са такива, които се използват в търговската му дейност,
не са константни и непрекъснато се променят според оборота. Записаният и внесен
капитал като стойност се превръща в счетоводна величина, а реалното имущество
започва да се използва от дружеството в търговската дейност, парите се
трансформират в материални запаси, произведени стоки, които се продават и се
формира печалба или загуба. Това означава, че даденият при учредяването капитал
е използван в търговията и във всеки един момент зад него стои реално имущество
на различна стойност. В момента на прекратяване на членството стопанската
дейност може да е донесла печалба или загуба, в резултат на което стойността на
дружествения дел може да бъде много голяма парична стойност като дял от наличното
имущество или да е отрицателна величина - при загуба. В допълнение следва да се отбележи,че съгласно ал.3 от същия текст имуществените
последици при прекратяване участието на съдружник се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Предвид това, имуществените последици от прекратяване на участието на поставения
под пълно запрещение следва да бъдат
уредени съобразно счетоводния баланс на дружеството към м.10.2019 г.В своята трайно
установена практика на ВКС се приема,че дяловата вноска на съдружника по принцип не се включва в чистия актив
при формиране стойността на дружествения дял на длъжника прекратил участието си
в дружеството и същата се отразява в пасива на баланса в раздел "Собствен
капитал". Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу което той
придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се
определя, съобразно дела му в капитала. Тази вноска не се включва в
компонентите при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване
участието на съдружник, съгласно чл.
125, ал. 3 ТЗ и същата не подлежи на връщане
на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в
дружество с ограничена отговорност. Тъй като разпоредбата на чл.125,ал.3 от ТЗ
е от императивен характер ,то не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по
различен от установения начин. Ответното дружество е изготвило и представило по делото нарочен
баланс към м.10.2019 г. За
определяне стойността на дяловете на съдружника с прекратено участие в
дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да
се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството /земя,
сгради/, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от
пасива - задълженията на дружеството - т. е. без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на
активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив,
стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си
съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял. В този смисъл
предствания по делото счетоводен баланс не е достатъчен в това отношение и стойността на дружествения дял би следвало
да се определи въз основа на
съдебно-счетоводна експертиза в каквато насока е и трайната практика на ВКС
която предполага,че стойността на дълготрайните материални активи
при формиране на стойността на дружествения дял, съгласно чл. 125, ал. 3
от ТЗ следва да се определи от вещите лица при спазване нормативните
разпоредби на чл. 13 от ЗСч, § 1, т. 3 от ДР на ЗСч и
съответните приложими счетоводни стандарти.В съдебно заседание ищцовата страна
направи отказ от формулираното искане в такъв смисъл ,поради което с оглед
разпределянето на доказателствената тежест между страните ищцовата страна не
доказа това обстоятелство.В предвид на
това претенцията на ищеца се оказва недоказана по основание и по размер.Като акцисорен и следващ съдбата
на главния иск се явява като неоснователен и
искът за заплащане на лихва върху главницата в р-р на 2 015,14лв.
за периода 15.01.2020г. до 14.05.2020г. По отношение на
предявения иск за заплащане на дивидент
в р-р на 1000лв. месечно за периода м.април 2019г. –м.октомври 2019г.Още в исковата молба ищеца е изложил твърдение, че на
съдружника Г.М. е изплащан дивидент в р-р на от 1000 до 997лв. на месец ,вкл.от
януари до март 2019г. по банков път но
след това плащанията срилат ,без основателна причина до 15.10.2019г. ,когато
вече същият не е съдружник ,мне му е плащан димидент въпреки ,че такъв е бил
определен ,начисляван и изплащан на
др.съдружник Е€Христович при наличие на взето решение за това и при реализиране
на месечна печалба на дружеството за 219г.,която е следвало да бъде
разпределена предвид дела на всеки от двамата съдружници. Фактическият
състав, от който възниква имущественото субективно право на съдружника по чл.
133, ал.1, изр. второ от ТЗ да получи част от реализираната печалба, съразмерна
на участието му в капитала, включва кумулативното наличие на следните
предпоставки: изтичане на финансовата година, дефинирана в § 1, т.2 от доп.
разп. на ЗСч. като отчетен период- календарната година от 1 януари до 31
декември; приемане на годишния счетоводен отчет, с който се установява, че в
резултат на дейността си дружеството е формирало печалба, която подлежи на
разпределяне; решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал.1, т.3
от ТЗ за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването на
този фактически състав правото на получаване на дивидент се трансформира в
ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника към капиталовото търговско
дружество. В случая липсва протокол от
общото събрание на съдружниците на [фирма] за приемане на годишния финансов
отчет и баланса за2019г. и е взето решение реализираната печалба за 2019 г. да се разпредели между съдружниците, съобразно
дела им в капитала на дружеството. С оглед липсата на осъществяване на тези
елементи от фактическия състав в полза на ищеца не е възникнало изискуемо и ликвидно
вземане към дружеството за заплащане на определен с решението на общото
събрание дивидент за 2019 г. Т.е при осъществяване на кумулативно изискуемите
елементи от очертания фактически състав, абстрактното право на съдружника да
получи съответстваща на неговия дял част от реализираната през съответния
отчетен период печалба под формата на дивидент се трансформира в конкретно
вземане към дружеството, което не се консумира от вземането за заплащане
равностойността на дела му по ал.3 на чл. 125 от ТЗ по баланса към края на
месеца, когато е настъпило прекратяването.За които обстоятелства е необходимо
изслушване на ССч.Е. Горното
налага да не бъде разгледано заявеното като евентуално от ответника [фирма]
възражение за прихващане със сумата 15 000лв. поради настъпване на
вътрешнопроцесуалното условие, под което е направено.В предвид на това съдът не счита за необходимо да обсъжда допуснатите
СГЕ във връзка с оспорването на приетите 12 бр. разходни касови ордера за
извършени плащания от ищец с оглед оборимата презумпция за истинност
(автентичност) на подписаните частни документи,респ. тяхната доказателствена
сила като частни свидетелстващи документи съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. В
предвид на изложеното предявеният иск по чл. 133, ал.1 във вр. с
чл.137,ал.1,т.3 от ТЗ за сумата от 7 000 лв., представляваща дивидент на месец от
април 2019г. до октомври /вкл./ 2019г. ,
както и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД - за законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба, се явяват неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлен. При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се присъдят направените от ответника разноски по делото, които
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК са общо в размер на
2 717 лв.
Водим от
горното Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.М., ЕГН **********, действаща като настойник и законен
представител на поставения под пълно запрещение Г.Б.М. с ЕГН **********,***,
офис 20 ,чрез пълномощника си - адв. П.В. от САК против"МЕДЕЯ - 2005" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р. ул. ***, управлявано и
представлявано от Е.Н.Х.. за заплащане на паричната стойност на апортирания
недвижимия имот в размер 30 250 лв., ведно с лихва за забава върху тази
главница в р-р на 1025,14лв. считано от 15.01.2020 г. до окончателното плащане
, и за заплащане на 1000 лв., дивидент на месец за период от 7 месеца: от април
2019 г. до октомври месец /вкл./ 2019 г., ведно с лихва за забава върху тази
главница от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално
недопустим предявения от ищцата против ответника иск за възстановяване
равностойността на дружествения дял като върне апортирания недвижим имот
/реално изпълнение/ и прекратява производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН **********, действаща като настойник и законен представител на поставения под пълно запрещение Г.Б.М. с ЕГН **********,***, офис 20 ,чрез пълномощника си - адв. П.В. от САК да заплати на "МЕДЕЯ - 2005" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р. ул. ***, управлявано и представлявано от Е.Н.Х.. направените от ответника разноски по делото, които съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК са общо в размер на 2 717 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр. Пловдив
, а в частта с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалвате
в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :