Р
Е Ш Е Н И Е
№ 209 24.01.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На двадесети декември
две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ
ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Лена
Димитрова
Прокурор: Валентина
Чакърова
като разгледа докладваното
от съдия Гайдурлиев
ВНОХ дело № 1227 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Красимир Кацарски от
АК - Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимия Г.Г.Г., ЕГН **********, срещу присъда № 16/07.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 205/2019 г. по описа на Районен съд - Карнобат.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г.Г.Г. е бил признат за виновен в това, че на 14.09.2018 г. в
местността „Барганска курия“ в землището на гр. Карнобат, обл. Бургас, при
произвеждане на изстрел с въздушен пистолет, марка „gamo-P-88“ кал. 4.5 мм,
причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на Н.И.Ч. от с. Х., общ.
Тунджа, обл. Ямбол, изразяваща се в перфоративна рана, разрушаваща очния булб
/ябълка/ с размачкване на очните структури, причинило загуба на зрението на
дясно око, поради което и на основание чл.
133, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на шест
месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален общ
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимият Г.Г.Г.
е бил осъден да заплати на Н.И.Ч. от с. Х., обл. Ямбол, ул. *** № *** сумата от 35000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като предявеният граждански иск за горницата над 35 000
лв. до пълния предявен размер от 70 000 лева е бил отхвърлен.
С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е
произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
С жалбата се застъпва становище, че с оглед събраните по делото
доказателства би следвало първоинстанционният съд да наложи на подсъдимия Г.
по-лекото алтернативно предвидено в нормата на чл. 133 от НК наказание –
пробация и се прави искане за изменение на присъдата на РС - Карнобат, като на
подсъдимия се наложи наказание пробация.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
подсъдимия Г. - адвокат Красимир Кацарски от АК – Бургас,, поддържа въззивната
жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за изменение на
първоинстанционната присъда чрез налагане на алтернативно предвиденото наказание
пробация. Не оспорва присъдата в гражданската част.
Подсъдимият Г.Г. подкрепя искането на своя защитник. При последната си дума
изразява съжаление за стореното.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител и
граждански ищец Н.Ч. и неговият повереник – адвокат Марко Бумбаров от АК –
Ямбол, изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия
и молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на
първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание
за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но
разгледана по същество - за неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК
при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно
правилата на процесуалния закон. Подсъдимият Г.Г. е признал пред съда изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съобразяване на
предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на
присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Г.Г. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е ***, *** гражданин, с ***
образование, ***, ***, работи във фирма „***“ ЕООД – гр. К. като *** работник,
с ЕГН **********.
На 14.09.2018 г. подсъдимият Г., заедно със свидетелите Д.А., Н.Ч., А. М. и
Е. И. работели по конструктивните елементи в овощна градина, находяща се в землището
на община Карнобат, местност „Барганска курия“. В 15:00 часа, по време на
полагащата им се почивка, свидетелите се събрали около паркирания наблизо на
вътрешен черен път лекотоварен автомобил - „Фолксваген“, модел „Транспортер“.
Подсъдимият Г. седнал на предна лява седалка на превозното средство. До него -
на предна дясна седалка, се намирал свидетелят И.. Останалите свидетели се
намирали от лявата страна на автомобила прави, на разстояние от около 1 метър
от него. Всички разговаряли помежду си, само свидетелят И. използвал мобилното
си устройство. В един момент подсъдимият огладнял и решил да си вземе кроасан от
раницата, която се намирала на задната седалка на лекотоварния автомобил.
Обърнал се назад, бръкнал в раницата си и извадил черен на цвят пистолет, с
размер около 25 - 30 см. Насочил го към лицето на стоящия в близост до него Ч.,
като цевта на оръжието се намирала на около 50 см от лицето му. Подсъдимият
произвел изстрел с оръжието, с което поразил окото на св. Ч.. Пострадалият
изпитал силна болка, загубил зрение, заобиколил превозното средство и клекнал,
държейки се за окото. Подсъдимият хвърлил оръжието на земята и помогнал на св.Ч.
да си промие раната с вода. Свидетелят Е. И. взел оръжието и го заровил в овощната
градина. След това св. М. Т. качил пострадалия в служебния автомобил и го
откарал в МБАЛ – Карнобат, където му е оказана първа помощ. Впоследствие св.Ч.
бил транспортиран от св.А. до лечебно заведение в гр. Ямбол, а след това последователно
и до лечебни заведения в гр. Сливен и в гр. Пловдив, където претърпял операция
на окото.
Междувременно подсъдимият Г. изпаднал в нервна тревожност, седнал на
земята, започнал да плаче и да се разкайва за извършеното.
Оръжието било предадено от св.Е. И. с протокол за доброволно предаване на
пристигналите на мястото полицейски служители.
От изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза №
547/2018 г. (по писмени данни) се установява, че вследствие прострелване с
въздушен пистолет със съчми, Н.Ч. е получил перфоративна рана, разрушаваща
очния булб (ябълка) с размачкване на очните структури, чуждо тяло с метална
плътност в очната ябълка, довели до загуба на зрението на дясното око, т.е. тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Пострадалият е опериран в Очна
клиника в гр. Пловдив, като чуждото тяло не е извадено (л.63-64 от ДП).
По делото са назначени и изпълнени съдебно-балистична експертиза и
допълнителна такава, видно от които предоставеният за изследване черен
пневматичен пистолет марка „gamo“, модел „Р 800“, калибър 4,5 мм, със сериен
номер 04-4С-023734-01, испанско производство на фирмата „GAMO“, не представлява
огнестрелно оръжие, подлежащо на регистрация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Същото е технически изправно, разполага с технически изправен
предпазител и не е възможно произвеждането на изстрел с него при задействан
предпазител. Проведено е и допълнително експертно изследване на пистолета, като
при пускането му от височина от 50 см и от 100 см при включен и при изключен
предпазител, оръжието не е произвело изстрел (л.68-70 и л.72-73 от ДП).
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия Г. самопризнание при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – свидетелските
показания на пострадалия Н.Ч., показанията на свидетелите Д. А., А. М.,
частично от показанията на Е.И. и показанията на свидетелите К. Я., С. К., Е. Б.,
М. Т. и С. И.; в писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
веществени доказателства (л. 35 от ДП); в писмените доказателства - протоколи
за доброволно предаване, епикризи и справка за съдимост на подсъдимия; както и в
експертните заключения на извършените съдебно-балистична експертиза (л. 68-70
от ДП), допълнителна съдебно-балистична експертиза (л. 72-73 от ДП) и
съдебно-медицинска експертиза № 547/2018 г. (л. 63-64 от ДП). В съответствие с разпоредбата на
чл. 372, ал. 4 от НПК първостепенният съд не е събирал доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за
категорично установени на база направеното самопризнание на подсъдимия,
подкрепящо се от посочените по-горе доказателствени източници, събрани на
досъдебното производство.
Въззивният съд счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия, като релевантните за решаване на делото
обстоятелства са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на
НПК.
Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подсъдимият
Г. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.
133, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На установените по делото дата и
място при произвеждане на изстрел с въздушен пистолет, подсъдимият е причинил
на пострадалия Н.Ч. увреждане с характер на тежка телесна повреда по смисъла на
чл. 128, ал. 1 от НК, а именно перфоративна рана, разрушаваща очния булб
(ябълка) с размачкване на очните структури, довело до загуба на зрението на
дясно око.
Правилен е и изводът, че от субективна страна действията на подсъдимия Г. сочат
на деяние, осъществено при форма на вината съзнавана непредпазливост, тъй като
е предвиждал телесната повреда на пострадалия като възможен резултат на
действията си, но е имал субективната увереност, че този резултат няма да
настъпи.
Подсъдимият не е бил в лоши отношения с никой от присъстващите, включително
и с пострадалия Ч.. По делото не са установени мотиви от личен или друг
характер, от които може да се изведе извод за умисъл при извършване на
деянието. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че безмотивно
умишлено деяние не може да съществува, тъй като без мотиви не може да се
формира престъпна цел, която обуславя поведението на дееца.
Към този момент подсъдимият е съзнавал, че стрелбата с оръжие в
непосредствена близост до лицето на пострадалия, съставлява реална и
непосредствена опасност за живота и здравето му. Съзнаването на тази опасност
обаче не означава, че подсъдимият е целял или допускал нейното реализиране.
Съзнаването на обществената опасност съставлява само интелектуалния елемент в
цялостното субективно отношение на дееца към резултата. Решаващо значение има
волевото отношение на дееца към резултата. Действителното отношение на
подсъдимия към резултата е било, че той го е съзнавал като възможен, но не е
имал причини да го желае, нито да се съгласява с възможното му настъпване. Категорични
са доказателствата по делото, че подсъдимият е бил убеден, че този резултат
няма да настъпи. Основание за такава увереност е притежаването от Г. на
технически изправно пневматично оръжие, което е разполагало с технически
изправен предпазител и не е било възможно произвеждането на изстрел с него при
задействан предпазител. При проведеното допълнително експертно изследване на
пистолета - пускането му от височина от 50 см и от 100 см при включен и при
изключен предпазител, оръжието отново не е произвело изстрел. Увереността на
подсъдимия, че резултатът няма да настъпи, не е била съобразена с наличието на
проектил в цевта, респ. сработването на предпазителя на оръжието. Това обстоятелство
обаче не означава, че подсъдимият е разчитал на някаква случайност или се е
отнесъл безразлично към настъпилите последици. Поведението му след деянието –
силно разстроен, изпаднал в нервна тревожност, седнал на земята, започнал да
плаче и да се разкайва за извършеното, също сочи, че той не е желаел и не е
приемал този резултат като възможен при никакви обстоятелства.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи,
настоящата инстанция намира за правилни.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието
на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК в размер на девет месеца лишаване от свобода, като
съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал наказанието с една трета до размера от
шест месеца лишаване от свобода. Съдът е оценил обективно събрания
доказателствен материал, отчел е всички влияещи върху отговорността на
подсъдимия обстоятелства, тяхната тежест, както и съответствието на така
индивидуализираното наказание с целите по чл. 36 от НК.
Обосновано на данните по делото, КРС е отчел като
смекчаващо вината обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание,
спомогнало за своевременното разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител. Изразеното от подсъдимия съжаление и демонстрираното разкаяние за
извършеното, указващо на осъзната противоправност на стореното, също позволява
отчитането му като смекчаващо вината обстоятелство.
Съвкупната обективна преценка на очертаните факти
категорично препятства определяне на наказанието при приложение на чл. 55 от НК. Същите не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за
многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при задължително констатирана несъразмерна тежест на най-лекото визирано в
особената материалноправна норма наказание, поради което и не мотивират
определяне на наказание по визираните правила.
В контекста на изложеното, следва да се посочи, че
правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на подсъдимия Г. при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки обремененото
му съдебно минало, начина,
времето и начина на извършване на деянието. Уважаване на претенцията за налагане на алтернативно предвиденото наказание
пробация ще бъде неоправдано, предвид вида и характера на нанесената телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в
загуба на зрението на дясното око чрез разрушаване на очните структури и
наличието на непремахнат метален проектил в окото, както и в разрез с целите на
наказателната репресия.
Настоящата въззивна инстанция намира така наложеното
наказание за справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и на
дееца. Съчетано с невъзможността за прилагане на условното
осъждане, предвид предходните осъждания на подсъдимия, ефективното наказание ще
окаже необходимото превъзпитателно и поправително
въздействие върху подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и
най-вече към зачитане на човешката личност, ще му покаже укоримостта на
неговото поведение и ще въздейства предупредително върху него, като му отнеме
възможността да извърши и други престъпления.
Въззивният съд не констатира допуснати нарушения по отношение на режима за
изтърпяване на наказанието, който е определен от първостепенния съд по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на подсъдимия.
По основателността на предявения граждански иск, КРС правилно е приел, че
същият е доказан по своето правно основание – чл. 45 от ЗЗД. В резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия Г., гражданският ищец Ч. е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление, поради което и правилно е била ангажирана и
гражданската отговорност на подсъдимия. Съобразявайки принципът, залегнал в чл.
52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв. в полза на гражданския ищец. Що се отнася до
гражданско - отхвърлителната част за горницата над 35 000 лв. до предявения
размер от 70 000 лв., поради липса на жалба
от страна на гражданския ищец въззивният съд няма правомощия да увеличи
размерът на гражданския иск.
Правилно съдът е присъдил разноските по делото.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в
частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/07.10.2019 г., постановена по НОХД № 205/2019 г. по описа на
Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.