Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 472/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от В.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.М.,***, офис
№ 411А, против
Г.Ф., ***, с правно основание
чл. 557,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за
сумата 168
625 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, от
които:
168 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 625 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от
04.11.2016 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се
твърди, че на 08.01.2016 г., около 22:05 часа в с. ********“ в посока гр. Русе,
ищецът управлявал л.а. „Опел Омега“ с рег.№ ********, когато бил ударен от
движещият се в насрещното л.а. „Рено Еспейс“ с рег.№ ********,
управляван от Н.С.П., като водачът П. не е притежавал правоспособност за
управление на МПС и е бил алкохолно повлиян с 1,88 промила алкохол в кръвта.
При удара е пострадал ищецът, който е получил множество и сериозни увреждания.
За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 08.01.2016 г. и е образувано НОХД № 700/2016 г. по
описа на РС – гр. Силистра. Със споразумение от 10.10.2016
г., подсъдимият Н.С.П. се е признал за виновен за престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „а“, вр. ал. 1, б.“б“, вр.
чл. 342, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 36 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и му било е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
Според отразеното в обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
множество болки и страдания в резултат на сериозните телесни увреждания, подробно
описани в исковата молба, както и множество оперативни интервенции в различни
болници в страната – МБАЛ Силистра, ВМА, София, МБАЛ Свети Пантелеймон
– Плевен, ООД. Провеждана му е рехабилитация в МБАЛ Медика, Русе. Изживял е
силен стрес както от самия удар, така и от проведеното му оперативно лечение, бил
е настаняван в болници, обездвижван за продължителен период от време, със силни
болки в крака, като за него са се грижили близките му, многократно е търсил
лекарска помощ. През този период за него са се грижили близките му, като и към
настоящия момент не може да се придвижва нормално. Това е довело до съществени
промени и в емоционалното му състояние, породени от обстоятелството, че и
своите елементарни нужди не е можел да обслужва сам, станал е силно
раздразнителен, подтиснат, с чести пристъпи на чувство за безпокойство и страх.
Поддържа се, че периодът
на възстановяване е бил изключително продължителен и болезнен и и към настоящия
момент не е приключил. Търпял е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега
и ще ги търпи и в бъдеще.
Вследствие поведените
лечения е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
медикаменти и ежедневно обгрижване, в размер, описан
в исковата молба.
От електронна справка в интернет страницата на
Информационен център към Г.Ф. за увреждащото МПС, към датата на ПТП не се е
установила налична валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За станалото събитие в
срок ищците са предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение за
претърпените от тях вследствие на ПТП неимуществени вреди въз основа на която е
образувана щета № 210356/04.11.2016 г., по която ответното дружество е определило и изплатило обезщетение
в общ размер на 33 548,30 лв., от които 32 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 1 548, 30 лв. имуществени вреди – разходи за
лечение.
Според ищеца така
определеното му обезщетение е несправедливо и несъобразено с интензитета на
търпените от него болки и страдания, с икономическата обстановка в страната,
получените от катастрофата усложнения с и възрастта му към момента на
увреждането. Счита, че ответникът дължи пълна обезвреда.
По изложените съображения е предявил настоящите искoве против Г.Ф. с
правно основание чл. 557,
ал. 1 от КЗ за сумата 168 625 лв., представляваща
застрахователно обезщетение
за вреди от ПТП, от които: 168 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 625 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от
04.11.2016 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Представил е писмени доказателства, Направили са искания
за допускане на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по
същество исковата претенция се поддържа изцяло по изложените съображения.
Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове по основание и
по размер.
Заявява, че за станалото ПТП и по заведена при него щета
на ищеца е изплатено обезщетение за предявените от него неимуществени и
имуществени вреди в размер на общо 33 469,85 лв., от които 32 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 1 548, 30 лв. имуществени вреди –
разходи за лечение, като счита че сумата отговаря на вида, характера и
интензитета на нанесените травматични увреждания. Счита, че по този начин
страните са постигнали спогодба и са уредили извънсъдебно отношенията си,
което, съобразно чл. 558, изключва неговата отговорност. Позовава се на ТР №
1/2016 г. на ОСГТК, според което при сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, при което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума
ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на
вредите по съдебен ред.
Отделно от това, оспорва размера на претенцията, като
счита, че същата е силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства, направил е искане за
съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество поддържа становището си, включително и
за разноски – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е конституиран на
основание чл. 219 ГПК като трето лице помагач на ответника като
трето лице – помагач на ответната
страната на Н.С.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, който, редовно
призован, не взема становище и не ангажира доказателства.
Съдът, като
разгледа събраните, приети и неоспорени по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Споразумение № 542 от
10.10.2016 г., подсъдимият Н.С.П. се е признал за
виновен за това, че на 08.01.2016 г., около 22:05 часа в с. ********“, до дом №
57, в посока към гр. Силистра, управлявайки л.а. „Рено Еспейс“ с
рег.№ ********, управление на МПС и е бил алкохолно повлиян с 1,88 промила
алкохол в кръвта, е ударил движещия се в посока гр. Русе, л.а. „Опел Омега“ с
рег.№ ********, в който е пътувал ищецът В.И.К., като му е причинил увреждания,
представляващи трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не по
– малък от 12 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 36 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и му било
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
По делото е
изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която
дава заключение, че вследствие катастрофата ищецът е получил следните
увреждания и последващи усложнения: счупване на
лявата ацетабуларна ямка на
таза, счупване на големия трохантер на лявата бедрена
кост и известване на бедрената глава назад и
странично, счупване на горното рамо на лявата седалищна кост на таза, пареза на левия тибиален и левия перонеален нерв, посттравматична лявостранна
котсартроза. В експертизата е посочен следният
механизъм, довел до уврежданията: при челен удар между МПС-та, под въздействие
на развилите се инерционни сили, тялото на водача внезапно се измества в предна
посока и последва удар на коляното в долната част на намиращото се отпред
арматурно табло, като интензивността на удара се пренася по посока на бедрената
кост и довежда до уврежданията, описани по – горе. Те са тежки по вид и трудни
за лечение, с последващи усложнения и трайна инвалидизация. Според отразеното в експертизата увреждането
на долния ляв крайник представлява трайно ограничаване движението за период от
една година, а това на горното рамо – за период от два месеца.
Експертът
заявява, че пострадалият е претърпял няколко операции, съответно е престоял в
болница – след инцидента е бил приет по спешност в Ортопедично отделение на
МБАЛ, Силистра и на 13.01.2016 г. е бил изписан и транспортиран за София, през
периода 13.01.2016 т. – 10.02.2016 г. в Клиниката по ортопедия и травматология
на ВМА, София, от 19.02.2016 г. до 26.02.2016 г. в МБАЛ „Медика“, Русе, на
07.09.2016 г. е приет в МБАЛ „Свети Пантелеймон“, гр.
Плевен е приет в състояние след оперативно лечение и усложнение от него.
Изписан е на 10.09.2016 г. и лечението му е продължило в домашни условия.
Първите три –
четири месеца е изпитвал интензивни болки, които са започнали едва тогава да
намаляват. Интензивни болки е търпял и в началото на проведената рехабилитация.
Отделно от това му е било забранено да стъпва на левия си крак. Към настоящия
момент ищецът все още търпи спорадични болки, най – вече при студено и влажно
време, които са типични за такъв род вътреставни
увреждания. Придвижва се с помощта на една патерица и леко накуцваща вляво походка. По
време на лечението е била установена пареза на левия тибиален и левия перониален нерв,
като ще е необходима и друга операция – артрозеза на
лявата глезенна става, като усложнение от
тазобедрената травма, която все още не е възстановена, а за в бъдеще прогнозата
е неблагоприятна, като са налице тежки дегенеративни промени в тазобедрената
става и ще се наложи нейната тотална подмяна.
Вещото лице дава
заключение, след преглед на представените от ищцовата
страна фактури във връзка с провеждани изследвания и лечения, че те са
правомерно извършени, пред вид факта, че не се покриват от Здравната каса, а се
заплащат от пациентите.
В хода на делото,
отново по искане на ищцовата страна бе допуснато,
изслушано и прието заключение на психолог, което установи, че злополуката е
променила трайно обичайното ежедневие на В.К., което, от своя страна, води до
промяна в самооценката му и ограничаване на социалните му контакти и реализация.
Качеството му на живот е силно негативно повлияно от физическото му състояние,
тъй като понастоящем не може да върши много от обичайните допреди катастрофата
дейности, налице е емоционална промяна, преживява се като непълноценен. Към
момента при ищеца няма констатирана психосоматична симптоматика, но е възможно
продължителните болки, които изпитва и преживяването за собствената му
непълноценност да оставят траен негативен отпечатък върху психиката му.
По искане на ищцовата страна съдът допусна и разпита един свидетелката А.К.,
негова съпруга. В показанията си тя заяви, че е видяла ищеца 35 минути след
катастрофата в болницата в Силистра, плачел е от болка, поставен е бил на екстензия. След проведени изследвания е бил преместен в
София, Във ВМА е престоял 30 дни, от тях повече от 20 дни е бил на екстензия, направили са му операция, поставили са му
пирони. Кота са го изписали е продължавал да изпитва много силни болки. Не е
можел да се обслужва сам, обслужвала го е съпругата му, включително обличане,
миене, ходене до тоалетна. Престоял е в къщи 9 дни и е бил приет за
физиотерапия в болницата в Русе, отново с придружител съпругата си. Там е
престоял 7 дни, получил е инфекция, болките са продължавали. Свидетелката в
показанията си твърди, че болката продължава и до момента. Ищецът се придвижва
с бастун, лявото стъпало не може да го вдига нагоре, има засягане на нерва.Ищецът
се чувства неудобно, чувства се негоден, че не може да осигури прехраната на
семейството си. Той все още не работи, не може да работи. Станал е избухлив,
нервен. Съпругата му сега е негов личен асистент.
По делото не се
спори, че ищецът е предявил
претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и с писмо изх. №
24.02.636/17.11.2015 г. той е уведомен, че по образуваната щета
№ 210356/04.11.2016 г. е одобрено изплащането му на
обезщетение в общ размер на 33 548,30 лв., съответно
32 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени такива и 1 548, 30
лв. имуществени такива – разходи за лечение, като при ответника е изготвена за
нуждите на определяне обезщетението по щетата Медицинска експертиза.
По делото не се
спори, че ответникът е превел посочените суми на К..
Споразумение в
тази връзка между страните не е сключено.
Изложеното се
доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства,
свидетелски показания и експертиза.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ
Гаранционният Ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на РБ и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По делото е безспорно установено, че е настъпило ПТП, при което на ищцата са причинени телесни увреждания, като участващото в него МПС не е установено в хода на наказателното производство. Ето защо ответникът Г.Ф. следва да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на инцидента.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 5 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ФОНДА, не може да надхвърля
размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава
по ал. 7, изречение първо се изчисляват отделно,
като лихва за забава се
дължи от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията
по реда на
ал. 9.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
7 от Правилника за устройство и дейността на Г.Ф., срокът за произнасяне
по претенцията е 15 дни от датата
на представяне на всички необходими
доказателства, но не може да
бъде по-дълъг от 3 месеца от
датата на завеждане на претенцията.Съгласно
ал. 9 на същата разпоредба Г.Ф.уведомява увреденото лице за взетото
решение и дължи лихва за забава
от датата, на която изтича
срокът за, произнасяне по претенция.
При така създадената
законодателна уредба на режима на
отговорността на Г.Ф.. съдът приема, че
същата е сходна с отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Това е така, защото Г.Ф. е специално създаден от законодателя за да обезщети
трето увредено лице при отсъствие
на сключена към момента на
непозволеното увреждане от деликвента-собственик/водач на МПС, застраховка
"Гражданска отговорност".
Двата режима са сходни както
по реда за
реализиране на гражданската отговорност, така и по обема
на тази отговорност
с известни специфики досежно максималния размер на обезщетението,
изплащано от Г.Ф. Отговорността на Г.Ф. е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица
пострадали от ПТП, настъпило при условията
на някоя от хипотезите на
чл. 557 от КЗ. Една от тези хипотези
е, когато автомобилът, чиито водач е
виновен за настъпването на пътнотранспортното произшествие е няма
сключена задължителна застраховка гражданска отговорост.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав на чл. 557 ал. 1, т.1 КЗ
за ангажиране отговорността
на Г.Ф. и
тя следва да бъде ангажирана, като спорът се свежда до размера, който следва да
бъде определен за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди.
Съдът,
за да определи размера на обезщетението се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и характера, обема и тежестта на причинените вреди, настъпилите
усложнения, младата възраст на пострадалия – ищец – 33 години и негативната
прогнозата по отношение на възстановяването му – както физически, така и
психологически.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на В.И.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Р.М. ***,
офис № 411А, сумата представляваща
застрахователно обезщетение
за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане., на основание чл. 557, ал. І КЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, относно сумата 625
лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/ от същото ПТП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.