Р Е Ш Е Н И Е
София, 23.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12160/2017 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК ******** чрез юрк. М.Д. със седалище и адрес на управление:*** против Д.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Д.М.Д. дължи на „Б.Д.“ ЕАД, по Договор за
кредит от
Претендират
се разноски в настоящото производство, включително ю.к. възнаграждение, по списък.
В исковата си молба ищецът твърди, че, съгласно
Договор за кредит от 05.09.2007 г., сключен между „Б.Д." ЕАД и
кредитополучателя Д.М.Д., на последната е предоставен банков кредит за сумата от 100
000 лв. със срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на разрешаване
на кредита - 10.09.2007 г. Към датата на сключване кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и
надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил
3,69 %, а стандартната надбавка е била в размер на 7,3 % или лихвеният процент
по кредита е бил общо 10,99 %.
За обезпечаване
на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека, вписана в СВ София върху
следния недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда на втори етаж в
гр. Банкя, ул. ********
На
04.12.2009 г. е сключено Допълнително споразумение между страните и за остатъка
от дълга се договаря гратисен период за издължаване на главницата по кредита от
6 месеца без да се променя крайния срок за издължаване и в този срок
кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план.
Непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата, а при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на
гратисния период, капитализацията не се извършва. В случай, че след изтичане на
гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем, то отпада капитализацията,
считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат
отново за дължима лихва. Към датата на сключване на допълнителното споразумение
лихвата е в размер общо на 11.19 %.
Към датата 31.05.2013
г., на която е сключено Допълнително споразумение с длъжника по кредита, се
дължи част от месечната вноска за падежна дата 20.02.2013 г. в размер на 403,97
лв. и месечни вноски за падежни дати: 20.03.2013 г. и 20.04.2013 г. С
Допълнителното споразумение е договорена капитализация на дължимата
възнаградителна лихва в размер на 3 295,75 лв., както и отказ на Банката
от наказателни лихви в размер на 1 020,68 лв. Първата вноска след подписване на
споразумението е платена изцяло на падежна дата 20.06.2013 г. Следващите
месечни вноски се плащат със закъснение. Падежната дата за издължаване се
променя на 20-то число.
Към
11.03.2014 г., на която е сключено Допълнително споразумение с длъжника по
кредита се дължи част от месечната вноска за падежна дата 20.11.2013 г. в
размер на 182,14 лв. и месечни вноски за падежни дати 20.12.2014 г., 20.01.2014
г. и 20.02.2014 г. Със споразумението е договорено следното: Капитализация на
дължимата възнаградителна лихва в размер на 1 887,69 лв., отказ от страна на
Банката от наказателни лихви в размер на 602,82 лв., отказ от такса изискуемост
– 60 лв. и годишни такси за управление в размер на 215,93 лв. Падежната дата се
променя на 28-мо число. Първата вноска след подписване на споразумението е
платена изцяло на падежна дата 28.03.2014 г. Следващите месечни вноски се
плащат със закъснение, на две или три плащания. Последната вноска преди
прехвърляне на кредитът в изискуемост е на 07.10.2016 г., с която се погасява
част от дължимата месечна вноска за падежна дата 28.06.2016 г.
Ищецът твърди,
че е изпълнил задълженията си по Договор за ипотечен кредит и е предоставил
кредит на ответницата в размер на 100 000 лв. Кредитът е усвоен в пълен размер
- 100 000 лв. на дата 10.09.2007 г.
Поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в
плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VI „Отговорност и
санкции", т. 20.2. от Общите условия към Договора за кредит, във връзка с
чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните институции, Банката е обявила вземането си за
главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.
За
уведомяване на кредитополучателя е изпратено Уведомление с изх. №
01-20-01195/13.02.2017 г. до Д.М.Д. и същото е връчено лично на 16.02.2017 г.
На
02.03.2017 г., кредиторът „Б.Д." ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги, по което е
образувано ч.гр.д. № 13203/2017 г., 158 състав, по описа на СРС срещу Д.М.Д.,
ЕГН ********** за заплащане на дължими към Банката суми, както следва: главница
- 92 146,57 лв; договорна лихва за периода от 16.07.2016 г. до 01.03.2017 г. в
размер на 7 537,05 лв.; санкционираща лихва за периода: 28.07.2016 г. до
20.02.2017 г. в размер 291,85 лв.; заемни такси: 1 843,83 лв., законна лихва,
считано от 02.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
разноски - 2 036,39 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.03.2017 г. и е
издаден Изпълнителен лист от 09.03.2017 г. срещу длъжника с дължимите към
Банката суми. На 24.07.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20177900401518
по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 от КЧСИ. На 28.08.2017 г. в „Б.Д." ЕАД е
получено съобщение от СРС, 158 с-в, с което е уведомена, че по ч.гр.дело №
13203/2017 г. е постъпило възражение срещу издадената заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от длъжника.
В процедурата
по връчване на процесната Заповед за незабавно изпълнение, ответницата е подала
възражение по смисъла на чл. 419, ал. 2 ГПК, поради което и е образувано
настоящото производство.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред
Варненски РС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответницата Д.М.Д. оспорва предявеният иск изцяло,
както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
На
първо място твърди, че Договорът за кредит и Допълнителните споразумения към
него са нищожни, тъй като съдържат неравноправни
клаузи. Заявява, че чл. 7 от процесния договор не отговаря на критериите за
изключение на забраните по чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, приети и развити в
константата съдебна практика.
На следващо
място твърди, че, съгласно чл. 25.1, т. 4 от ОУ към Договора, наред с лихвата
по кредита ответницата дължи и „други обявени от Кредитора такси и
комисиони", без да е посочено какви могат да бъдат тези допълнителни
задължения и как ще бъдат обявени. Счита, че подобна клауза дава възможност на
Банката значително да увеличава цената на предоставената услуга, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора. Според
ответницата, същата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП.
По – нататък
в отговора посочва, че в чл. 1.2. от Допълнителното споразумение от 04.12.2009
г. и в чл. 3 от Допълнителното споразумение от 11.03.2014 г. е уговорено, че
непогасената част от начислените лихви се капитализира към остатъка на
главницата по кредита. След подобна капитализация натрупаната лихва продължава
да се олихвява с уговорения лихвен процент, което според ответницата противоречи
на императивната правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, забраняваща олихвяване на
изтеклите лихви (т.нар. анатоцизъм).
Оспорва
твърдението и настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, поради нередовно
уведомление.
Ответницата
заявява също, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата
молба се базират на неверни данни от Извлечението от счетоводните книги на
банката, тъй като в заявлението е посочено, че последната /частично/ погасена
месечна вноска е с падежна дата 28.06.2016 г., а по отношение на периода юли -
октомври 2016 г. е отразено, че не са погасявани никакви вноски. Според нея
това не отговаря на истината, тъй като тя е изпълнявала своите задължения и за
последващите месеци юли, август и септември 2016 г. въз основа на плащания от
датите 06.07.2016 г., 02.08.2016 г., 08.08.2016 г., 29.08.2016 г., 26.09.2016
г., и 07.10.2016 г. Тези плащания били отразени в справката по банковата сметка
от Банката, и с тях са погасявани както главница, така и лихва.
Заявява, че
са налице множество разминавания между точния размер на внесената от нея сума
по сметката на кредита и отразеното в Извлечението на банката постъпление.
Твърди се
още и че, след обявяването на кредита за предсрочно изискуем с Уведомление на Банката
от 13.02.2017 г., ответницата е извършила две плащания в размер по 1 100 лв. всяко,
съответно от 24.02.2017 г. и от 02.03.2017 г. Отделно от това, след плащането
на посочените вноски за заздравяване на кредита, ответницата добросъвестно е
продължила да заплаща следните суми: 1 000 лв. - на 03.04.2017 г.; 700 лв. - на
03.05.2017 г.; 700 лв. - на 05.06.2017 г.; 400 лв. - на 05.07.2017 г., които не
били описани в приложеното Извлечение за периода и не е ясно кои задължения за
лихва или главница са погасени.
Представила е
писмени доказателства, поставила е задача на експертизата.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че по
силата на Договор за кредит от 05.09.2017 г., сключен
между ищеца „Б.Д." ЕАД и ответницата Д.Д. – кредитополучател, Банката е
предоставила на дружеството кредит в размер 100 000 лв.
със срок за
издължаване от 240 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита -
10.09.2007 г. В договора за кредит страните са се уговорили за заплащане от
страна на кредитополучателя на лихва,
формирана от базовия лихвен процент, определян периодично от кредитора и съответната
надбавка, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е
бил 3,69 %, а стандартната надбавка - 7,3 % или лихвеният процент по кредита е бил
общо 10,99 %. Ответницата е усвоила на 10.09.2007 г. в пълен размер отпуснатия
кредит.
За
обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека, върху недвижим
имот, находящ се на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ
360, 98 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение от 13,47 кв.м.и
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ
№ 1116, кв. 19, по плана на гр. Банкя, ул. ********
Не се спори,
че между страните са сключени три Допълнителни споразумения във връзка с
отпуснатия договор за кредит и задълженията на ответната страна за връщане на
суми по него, съответно главница и лихви.
На
04.12.2009 г. страните са сключили Допълнително споразумение, като за остатъка
от дълга е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от
6 месеца, без промяна на крайния срок за издължаване и при запазване
задължението за запазване на част от месечната лихва по погасителен план. Договорено
е също, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка
от главницата, а при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време
на гратисния период, капитализацията не се извършва. При настъпване на
предсрочна изискуемост след изтичане на гратисния период, капитализацията
отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми
се считат отново за дължима лихва. Към датата на сключване на допълнителното
споразумение лихвата е в размер общо на 11.19 %.
На 31.05.2013
г. е сключено второ Допълнително споразумение между страните, като е посочено, че остатъкът по главницата е
96 704, 25лв., дължимата редовна лихва е в размер 3 762, 80 лв.,
санкциониращата такава е в размер 1 020, 68 лв., а годишните такси –
1 042, 38 лв. Предоговорено е, че ответницата – длъжник внася месечна
вноска 403,97 лв., както и че възнаградителната лихва следва да се капитализира
на 3 295, 75 лв., а наказателна лихва не се дължи.
На
11.03.2014 г. е сключено трето Допълнително споразумение, като е посочено, че
остатъкът по главницата е 98 513, 15 лв., дължимата редовна лихва е в
размер 3 948, 47 лв., наказателната такава е 602, 82 лв., а заемните такси
- 1 477, 30 лв. Страните са се
споразумели, че кредитополучателят следва да внесе сумата 2 461, 62 лв.,
наказателна лихва не се дължи, не се дължат и годишни такси за управление в
размер 215, 95 лв. и такса изискуемост 60 лв.Лихвеният процент продължава да се
формира при условията на сключения договор и той е в размер 12,99 %.
Поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и в съответствие с Раздел
VI „Отговорност и санкции", т. 20.2. от Общите условия към Договора за
кредит, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката
е обявила вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, като .кредитополучателят е уведомен с писмо, изх. № 01-20-01195/13.02.2017
г., връчено лично на 16.02.2017 г.
Не се спори също така, че,
във връзка с подадено от Банката на 02.03.2017 г. Заявление
по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 13203/2017 г. на 158 състав, по
описа на СРС, по което в нейна полза на 09.03.2017
г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като Д.М.Д.
е била осъдена да заплати на ищеца следните суми: 92 146,57 лв.; договорна
лихва за периода от 16.07.2016 г. до 01.03.2017 г. в размер на 7 537,05 лв.;
санкционираща лихва за периода: 28.07.2016 г. до 20.02.2017 г. в размер 291,85
лв.; заемни такси: 1 843,83 лв., законна лихва, считано от 02.03.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и разноски - 2 036,39 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За събиране на посочените
суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 24.07.2017
г. е образувано изпълнително
дело № 20177900401518
по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 от КЧСИ.
След
уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник Д.Д. е подала
възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявил, че не
дължи сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено в оригинал образуваното ч.гр.д. № 13203/2017 г. на 158 състав, по
описа на СРС, по което срещу длъжницата са издадени Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертиза,
според заключението на която сумата, предоставена по Договор за кредит от 05.09.2007
г., е усвоена от ответницата – кредитополучател на 10.09.2007г. На падежна дата задължението към
Банката по главница и дължими лихви се е погасявало при условията на сключения
Договор за кредит, като суми с най -голям относителен дял от вноската са отивали
за погасяване на лихвата, на второ място и с по - малък относителен дял от
вноската - за погасяване на главницата и, на последно място - за такса
закъснение и санкциониращи лихви.
Според експерта са допуснати просрочия в погасяването на
погасителните вноски или части от тях, както следва:
-
При първоначалния
погасителен план с падежна дата 20 число на всеки месец и падежна сума
1 286,60 лв., последната кумулативно редовна погасителна вноска е на
20.04.2008 г. След 20.05.2008 г. вноските са нередовни, с 30 дни забава и след
това се натрупват с всяка нова падежна дата, като предходната акумулира нов 30
дневен срок на забава, следващата 30 дни по - малко от предходната и т.н.
-
При втория
погасителен план, считано от 11.03.2014 г., падежна дата е 28 число на всеки
месец и падежна сума 1 311,77 лв., последната кумулативно редовна
погасителна вноска е на 11.03.2014 г., а след 11.04.2014 г. вноските са
нередовни, с 30 дни забава и след това се натрупват с всяка нова падежна дата,
като предходната акумулира нов 30 дневен срок на забава, следващата 30 дни по -
малко от предходната и т.н.
Лихвеният
процент е променян два пъти: на 04.12.2009 г. и на 31.05.2013 г.
Вещото лице е
установил, че на 28.04.2014г. е преустановено "редовното
погасяване" на кредитното задължение и забавата е над 137 дни, а на 21.02.2017г.
е наредено счетоводно записване на задължението на кредитополучателя по
сключения с Банката - ищец Договор за ипотечен кредит, като предсрочно
изискуемо.
Според експертизата,
размерът на неиздължената сума по главницата към "Б.Д." ЕАД по процесния Договор
за ипотечен кредит към датата на
подаване от нейна страна на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист е 92 146, 57лв., а
размерът на дължимите лихви е, съответно: договорна
лихва - 7 537, 05 лв. и лихва за забава към датата на подаване на заявлението
по чл. 417, т. 2 от – 291,85 лв., размерът на начислената от кредитора и дължими
от длъжника санкционираща лихва е 68, 97лв. Дължимата такса,
съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които "Б.Д." ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиенти е 1 100,16 лв.
По –
нататък в заключението си вещото лице отговаря на поставени от ответната страна
въпроси и заявява следното: Размерът на
задължението по Договора за кредит, в
случай, че върху задължението за главница се начислява единствено стандартната
надбавка в размер на 7.3 процентни пункта, ще е, както следва:
а/ Върху първоначалния договорен и отпуснат
кредит задължението при стандартната надбавка в размер на 7.3 процентни пункта
и редовно погасяване на кредита по размер и на падежна дата ще е 244 694, 08лв.,
б/ Върху посочения в
исковата молба размер на неиздължението
92 146, 57лв. претендираната лихва е 6 726,80
лв., т.е. неизпълненото задължение ще.е в размер 98 873, 27 лв.,
в/ При
първоначалния размер на стандартната надбавка, съгласно Договора за кредит,
размерът на установеното задължение ще е 102 273, 48 лв.
Експертът е изчислил
и размера на задължението, ако от него се извадят капитализираните от страна на
Банката натрупани лихви в хода на изпълнението и е установил, че на база исковата молба той е 82 305,
47 лв., а при първоначалния размер на стандартната надбавка, съгласно Договора,
- общо 10.99%, - 92 432, 38 лв. При тези изчисления експертът е заключил, че
целият размер на непогасеното задължение по Договора за банков кредит от
05.09.2007 г. след извършването на последното плащане от Д.Д. следва да бъде определен на 94 683,62 лв.
Вещото лице е констатирало несъответствие между извлечението от счетоводните
книги, въз основа на което е поискано издаването на Заповед за изпълнение,
извлечението от сметката на Д.Д. в Банка ДСК и доказателствата за извършени вноски по
кредита.
Отново по искане на ответника съдът допусна изготвяне на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза
по следните въпроси:
1.
Какъв ще е размерът на задължението по Договора за кредит в случай, че
върху задължението за главница се начислява единствено стандартната надбавка в
размер на 7.3 проценти пункта? (в случай, че базовият лихвен процент бъде
признат за нищожен) и след отчитане на надплатените суми, установени в размер 1,00
лв.; 4,61 лв.; 24,89 лв.; 48,12 лв.; 427,95 лв. и 648,91 лв.?
2.
Какъв ще е размерът на задължението,
ако от него се извадят капитализираните от страна на Банката натрупани лихви в
хода на изпълнението и след отчитане на надплатените суми, установени в размер 1,00
лв.; 4,61 лв.; 24,89 лв.; 48,12 лв.; 427,95 лв. и 648,91 лв. (в случай, че капитализирането с
Допълнителните споразумения бъде признато за нищожио).?
3.
Какъв е целият размер на
непогасеното задължение по Договора за банков кредит след извършването на
последното плащане от Д.Д. и след отчитане на надплатените суми, установени в
размер 1,00 лв.; 4,61 лв.; 24,89 лв.; 48,12 лв.; 427,95 лв. и 648,91 лв.?
4.
В какво се изразява и каква е сумата на
установеното несъответствие между извлечението от счетоводните книги, въз
основа на което е поискано издаването на Заповед за изпълнение, извлечението от
сметката на Д.Д. в Банка ДСК, и доказателствата за извършени вноски по кредита.
На поставените
въпроси вещото лице даде следните отговори:
Размерът на
задължението по Договора за кредит, в случай, че върху задължението за главница
се начислява единствено стандартната надбавка в размер на 7.3 проценти пункта
ще е 196 969, 44 лв. (ако базовият лихвен процент бъде признат за нищожен),
а, след отчитане на надплатените суми, установени в размер 1,00 лв.; 4,61 лв.; 24,89 лв.; 48,12 лв.; 427,95 лв. и 648,91 лв.,
размерът на задължението ще е
195 813, 96 лв.
Размерът на задължението, ако от него се
извадят капитализираните от страна на Банката, натрупани лихви в хода на
изпълнението и след отчитане на надплатените суми, посочени по – горе, (в случай, че капитализирането с
Допълнителните споразумения бъде признато за
нищожио).ще е 81 149, 99 лв.
Целият размер на непогасеното задължение по
Договора за банков кредит, след извършването на последното плащане от Д.Д. и
след отчитане на посочените по – горе надплатени суми, ще възлиза на
81 149, 99 лв.
Според експерта, установеното
несъответствие между извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е
поискано издаването на Заповед за изпълнение, извлечението ог сметката на Д.Д.
в Банка ДСК и доказателствата за
извършени вноски по кредита се изразява в:
-
Несъответствие при
отразяване на част от сумите по вносните бележки в извлечението по
Разплащателната и по Кредитиращата сметки, установени в т. 4.2.7 от раздел IV;
-
Несъответствие /неотразени
вносни бележки/ за сума та 530лв. от 02.12.09
г. по Разплащателната сметка и за сумата 400 лв. от 04.12.09 г.
-
Суми по вносните бележки са отнасяни не за
погасяване на главница и лихва, а за погасяване на съдебни такси след подаване
на молбата до съда за обявяване на дълга
за предсрочно изискуем;
-
Несъответствия между извършените
вноски от ответницата - кредитополучател
и осчетоводените такива, съгласно с/ка (17) 000 14480199 BGN и Погасителния план.в размер 3 036, 39 лв.
От ответната страна
бяха представени писмени доказателства за извършени плащания по дълга на сумите
800 лв. – на 06.02.2020 г., 700 лв. – на 04.03.303 г., 700 лв. – на 06.04.2020
г., 700 лв. – на 05.05.2020 г.и 700 лв. – на 05.06.2020 г., което обстоятелство
бе признато от ищеца.
З
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата Д.М.Д., че тя дължи на ищеца сумите, визирини в
издадената заповед за незабавно
изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа на Извлечение
от сметка на Банката за задълженията на кредитополучателя по процесния Договор
за банков ипотечен кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше
да докаже в процеса, че ответницата му дължи на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответницата -длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
сключен Договор за банков кредит от 05.09.2007 г., между ищеца Б.Д.“ ЕАД и ответницата
Д.М.Д. за сумата 100 000 лева, предоставена й във връзка с
недвижим имот, с краен срок на погасяване 240 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. С подписване на договора страните са се съгласили
да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че на 10.09.2007
г. кредитът е изцяло усвоен по банкова сметка, ***.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно, поради липса
на плащания от нейна страна и за това по инициатива на ищеца – Банката е
образувано заповедно производство пред СРС, издадена е цитираната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви
и разноски.
От ответната страна в хода на
производството бе оспорена редовността на
уведомяването на ответницата – длъжник за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, което, според твърдението й води до липса на предсрочно
изискуемо задължение, което ще бъде разгледано.
Съгласно установената съдебна практика и задължителната
такава, дадена в ТР № 4/18 юни 2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, при
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
По силата на чл.60, ал.2 Закона за
кредитните институции Банката може да са поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
една или повече вноски, какъвто е настоящият случай. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което, за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този
смисъл, извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК
установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно
изискуем, а клаузата в сключения между страните Договор за кредит за обявяване
на предсрочната изискуемост на целия дълг при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства, оправомощаваща кредитора да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление не е
достигнало до длъжника – кредитополучател.
Предмет на делото по установителния
иск, разгглеждан в настоящото производство, е вземането, основано на представеното
в заповедното производство Извлечение от счетоводните книги на Банката за
вземането й, произтичащо от процесния Договор за кредит от 05.09.2007 г., съдържащ
договорки относно размера и изискуемостта на задължението. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
В този смисъл съдът приема тезата на ответната страна, че
изпратеното от Банката
до ответницата уведомление за обявяване кредита за предсрочно изискуем не съдържа
индивидуализиране конкретно на неплатените вноски с настъпил падеж и период на
забава, липсва конкретно определен размер на редовната и наказателната лихва,
съответната дата на тяхното падежиране /особено при наличие на два различни
лихвени проценти за изчислението на лихвата/ и, в общ план, размер на цялото
задължение.
С оглед на това съдът намира, че е налице нередовност от
страна на Банката – ищец по отношение уведомяване на ответницата – кредитополучател
за обявяване на дълга й по кредита за предсрочно изискуем, която нередовност, която
води до липсата на валидно възникнало изискуемо вземане, въпреки наличието на
представено по заповедното производство Извлечение от
счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК, установяващо вземането.
Бе оспорена и валидността на договора,
поради наличие в него на неравноправни
клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения, преди да се произнесе
относно размера на задължението.
Относно
възраженията на ответницата за нищожност на чл. 7 от Договора за кредит, поради
наличие на неравноправна клауза, по смисъла на чл. 11, т. 10, и т. 12 ЗЗП, съдът
намира следното:
Възраженията на ответницата се
базират на действащите към момента на сключване на Договора за кредит правни
норми за защита на потребителите и особеностите на банковата дейност. Сумите,
дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите
парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 ЗЗП.
Ищецът се позовава на нормата на
чл.143, ал.3, т.1 ЗЗП, в която законодателят е предвидил изключение от горното
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
В т. 7 на процесния Договор за кредит
страните са договорили, че Банката има право едностранно да променя размера на лихвата
по кредита. Съдът констатира, че както в Договора за кредит, така и в приложените
Общи условия на ищеца за предоставяне на ипотечни кредити, не са посочени
никакви външни причини – обективни фактори, независещи от Банката -
кредитодател, които биха могли да обусловят едностранното изменение на лихвения
процент, а за основа се взема базовият лихвен процент, който се
определя периодично от банката по едностранен начин, без да е посочено въз
основа на какви критерии и по каква методология.
По тези съображения съдът намира, че към
разпоредбата на чл. 7 от Договора за кредит не може да се приложи изключението
на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което тя е неравноправна и нищожна клауза на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Налице е уговорка във
вреда на ответницата, която клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на Банката и потребителя – ответницата – длъжник, особено пред вид факта, че Общите условия на
Банката, част от Договора, също не съдържат индивидуално уговорени клаузи в
тази връзка.
Съдът не приема тезата на ищцовата страна, че
извършеното увеличение на лихвата по кредита, съответно от 10.09.2007 г., 02.04.2008 г. и
21.10.2008 г., е законосъобразно и изцяло на база предвидени в Договора и
Общите условия към тях основания и при условия, които са
били предварително известни на кредитополучателя и се основават на обективни
пазарни фактори, влияещи на цената на капитала, какъвто в случая представлява
отпуснатият кредит, още повече пред вид факта, че задължение от страна на
Банката за предоставяне на конкретна Методика за изчисление на изменението на
лихвения процент е въведено едва с чл.
33а Закона за потребителските кредити /ДВ, бр. 58 от 2010 г./ и не е
съществувало към момента на сключване на процесния Договор за кредит от
05.09.2007 г.
Съгласно чл. 58, ал. 3 Закона за кредитните институции, в
случаите на промяна на лихвения процент или на такса, която води до увеличение
на погасителната вноска по кредит, банката уведомява клиента по уговорен между
страните начин за това преди влизане в сила на промяната.
Според ал. 4 от Закона /в сила от 31
декември 2010 г/, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на
определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез
използване на подходящи средства, и информацията за новия лихвен процент може
да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора,
ал. 3 не се прилага.
В
хода на съдебното заседание бяха представени различни Общи условия, валидни,
очевидно, към различни периоди от време, респ. към различни моменти на развитието
на правоотношенията между страните, респ. подписването на Договора за кредит и
Допълнителните споразумения, В някои се съдържа препратка към Методология на
кредитора – в частта за определяне на лихвата, в други липсва. В тежест на
ищцовата страна, обаче, бе да докаже към кой момент кои Общи условия са
действали, а това не бе сторено. Пред вид факта, че в Договора за кредит и
Допълнителните споразумения към него не е посочен начинът на определяне, респ.
изменение на лихвения процент, съдът намира, че в конкретния случай съществува
неяснота за това, респ. наличната неяснота води до неравноправност на клаузата,
тъй като нарушава изискването за добросъвестност и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на Банката и потребителя – ответницата
– длъжник
С оглед на това и при
формиран извод, че разпоредбата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит, предоставяща
възможност на Банката за едностранно изменение на лихвата, която ответницата
следва да заплаща при изпълнение на кредитното си задължение, представлява неравноправна
клауза и е нищожна, съдът намира, че в настоящия съдебен процес не може да бъде
направен категоричен извод за размера на дълга и установяването му по пера –
главница, лихва, дължими такси и т.н.
Поради изложеното съдебно – счетоводната
експертиза не следва да се обсъжда.
По тези съображения
съдът счита, че предявеният иск за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца
по Договор за кредит от 05.09.2007 г., заедно с Допълнителни споразумения
от 04.12.2009 г., 31.05.2013 г., и 11.03.2014 г. сумите, за които по ч.гр.д. №
13203/2017 г., 158 състав, по описа на СРС са издадени заповед на 09.03.2017 г.
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ответницата
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски по списък, както следва:
1 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК ******** чрез юрк. М.Д. със седалище и адрес на управление:*** иск против Д.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Д.М.Д. дължи на „Б.Д.“ ЕАД, по Договор за
кредит от
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД
да заплати на Д.М.Д. сторените
по делото разноски – 1 400 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: