№ 239
гр. Велико Търново, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500329 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 88/28.04.2025 г. по гр. д. № 578/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово, е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от К. Г. Т.
против ОС - Велико Търново, РС - Трявна, РС - Павликени, РС - Свищов, РС -
Горна Оряховица, РС - Велико Търново, РС - Габрово и РС - Елена, иск с
правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. от нарушение правото за
разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство по гр. д. №
843/2023 г. на РС - Велико Търново, ведно със законната лихва върху него,
считано от предявяване на иска.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство К. Г. Т., с която се обжалва
горепосоченото решение, като нищожно, недопустимо и неправилно.
Релевират се оплаквания за липса на мотиви на съдебния акт, за допуснати
съществени процесуални нарушения – неконституиране на Прокуратурата на
Република България като контролираща страна, извършен непълен, неточен
доклад по чл. 146 ГПК, нарушение на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, неспазване на чл.
142, ал.2 ГПК. Искането до въззивния съд е да бъде обявено за нищожно,
респ. да бъде обезсилено, респ. да бъде отменено обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ОС - Велико
1
Търново, РС - Велико Търново, РС - Трявна, РС - Свищов за неоснователност
на подадената въззивна жалба. В отговорите на РС - Велико Търново и ОС -
Велико Търново се съдържа и искане за присъждане на разноски.
Останалите ответници РС - Павликени, РС - Горна Оряховица, РС -
Габрово и РС - Елена не са подали отговори.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Депозира по делото становище и молба, с
които уточнява доказателствени искания и прави искания по хода на делото.
В открито съдебно заседание въззиваемите страни, също редовно
призовани, не изпращат представители. Депозирани са становища от част от
тях - РС - Свищов, РС - Павликени, РС - Трявна, ОС - Велико Търново, РС -
Велико Търново, с които се заявява, че първоинстанционното решение е
правилно.
В открито съдебно заседание представителят на А. – Велико Търново
оспорва жалбата, като счита за правилно първоинстанционното решение и
предлага да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно - постановено от надлежен
орган на съдебната власт в надлежен състав, в писмена форма е и е подписано,
а инкорпорираната в него воля на съда е ясна и разбираема, като несподелимо
е оплакването на жалбоподателя за нищожност на съдебния акт поради липса
на мотиви. Нищожност на съдебното решение е налице при особено
съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на
съда. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния
акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява
нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато
неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-
невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от
дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е
налице необоснованост на решението. В този смисъл решение №
27/22.04.2019 г. на ВКС по гр.дело № 1321/2018 г., IV г.о.. В случая не е
осъществена нито една от тези хипотези.
Първоинстанционното решение е допустимо - спорът е подведомствен и
подсъден на съответния съд, разгледан е именно предявеният от ищеца иск
/окръжният съд се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в
исковата молба, правилно подведени под съответната приложима правна
норма/, при спазване на диспозитивното начало и при наличието на
2
останалите положителни процесуални предпоставки и отсъствието на
отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението е недопустимо
поради неконституирането на Прокуратурата на РБ като контролираща страна.
В съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗОДОВ и чл.26, ал.3 ГПК,
първоинстанционният съд е осигурил участие е производството по делото на
прокурор от съответната прокуратура, чрез призоваване на Окръжна
прокуратура – Габрово, в открито съдебно заседание и предоставяне на
възможност за извършване на процесуални действия в същото. В настоящото
производство Прокуратурата на Република България не е необходимо да бъде
конституирана като контролираща страна с нарочен акт на съда, тъй като в
действащия ГПК не е уредена такава фигура /в този смисъл определение №
937 от 27.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 662/2025 г., III г. о. и др./.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за нищожност, респ.
недопустимост, на съдебното решение поради нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК. При незаконосъобразен отказ на съда да се отведе от разглеждане на
делото, решението би било неправилно /мотиви на т. 2 от ТР 1/ 2023 г. на
ОСГТК на ВКС/. В случая обаче липсват обективни данни, сочещи наличие на
обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които да са основание
съдът сам да се отстрани от разглеждане на делото, нито пък такова искане е
отправяно към него в хода на първоинстанционното производство. Фактите -
служебно известни и на настоящия въззивен състав, че ищецът е предявил
множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд -
Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд - Габрово, не
представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 ГПК за отвод на съдия от този съд,
доколкото той не разглежда иск, насочен срещу съда, в който правораздава.
Противното би означавало всяка от страните по делата, чрез предявяване на
искови производства срещу компетентните съдилища, да може да предизвиква
отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е.
в отклонение от общия принцип по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване
на процесуални права.
Предвид горното, въззивният съд пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1
ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка
с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно субективно
съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от К.
Г. Т. против ОС - Велико Търново, РС - Трявна, РС - Павликени, РС - Свищов,
РС - Горна Оряховица, РС - Велико Търново, РС - Габрово и РС - Елена, за
солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33
000 лв., претърпени вследствие нарушаване на правото му за разглеждане и
3
решаване в разумен срок на приключилото съдебното производство по гр.д. №
843/2023 г. по описа на РС - Велико Търново, ведно със законната лихва върху
него, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното му изплащане.
Не се спори по делото и от извлечението на електронните съдебни дела е
видно:
Производството по гр. д. № 843/2023 г. на по описа на РС - Велико
Търново е образувано на 20.03.2023г. по подадена на тази дата искова молба
от К. Г. Т. срещу РС - Велико Търново, прекратено с определение №
720/29.03.2023 г., на основание чл. 7, ал.2 ЗОДОВ, и изпратено за разглеждане
на най - близкия родово компетентен съд, а именно: РС - Горна Оряховица.
Ищецът е подал частна жалба и две молби във връзка с постановеното
определение, а в последствие със заявление от 09.05.2023г. ги е оттеглил, след
което делото е изпратено в РС- Горна Оряховица.
На 12.05.2023г. е образувано гр. д. № 1030/2023 г. по описа на РС - Горна
Оряховица. В периода от 12.05.2023г. до 05.06.2023г. всички съдии от този съд
са се отвели от разглеждането му. Делото е изпратено на ОС - Велико Търново
за определяне на друг равен по степен съд по реда на чл. 23, ал.3 ГПК.
На 08.06.2023г. е образувано в. ч. гр. д. № 441/2023 г. по описа на ОС –
Велико Търново и с постановеното по него определение № 614 от 13.06.2023
г., на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, делото е изпратено за разглеждане на
Районен съд - Павликени.
На 19.06.2023г. е образувано гр. д. № 439/2023 г. по описа на Районен съд
– Павликени. В периода от 19.06.2023г. до 21.06.2023г. всички съдии от
състава на съда са се отвели и с определение № 345/ 21.06.2023г.
производството е прекратено и отново изпратено на ОС - Велико Търново за
провеждане на процедурата по чл. 23 ал.3 ГПК.
На 26.06.2023г. е образувано в. ч. гр. д. № 490/2023 г. по описа на ОС –
Велико Търново и с постановеното по него определение № 671 от 27.06.2023г.,
на основание чл. 23, ал.3 ГПК, делото е изпратено на Районен съд- Свищов.
В РС - Свищов делото е делото образувано под № 434/2023г. и
разпределено на 06.07.2023г. В периода 07.07.2023г.- 11.07.2023г. всички
съдии от състава на съда са се отвели от разглеждането му, производството е
прекратено и изпратено на ОС - Велико Търново за определяне на друг равен
по степен съд, на основание чл. 23, ал.3 ГПК.
На 17.07.2023г. е образувано в. ч. гр. д. № 548/2023г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново и е постановен съдебен акт - определение №
803/ 08.08.2023г., с което производството е прекратено и изпратено по
компетентност на Апелативен съд - Велико Търново, за определяне на равен
съд, извън района на Великотърновския окръжен съд, който да разгледа спора
по исковата молба с вх. №5463/20.03.2023г., подадена от К. Т. срещу РС-
Велико Търново.
4
На 14.08.2023г. е образувано в.ч.гр.д. № 370/2023г. по описа на
Апелативен съд - Велико Търново и с определение № 467/ 22.08.2023г.
производството е прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд -
Велико Търново, който да определи друг равен по степен съд от съдебния
район за разглеждането му.
С определение № 881 от 11.09.2023г. по ч.гр.д.№548/2023г. Окръжен съд -
Велико Търново постановява по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК делото да бъде
разгледано от Районен съд - Елена.
В РС - Елена делото е образувано под номер 298/2023г. на 15.09.2023г. В
периода 19.09.2023г.- 26.09.2023г. от разглеждането му са се отстранили
всички съдии от този съд и делото е изпратено на ОС - Велико Търново.
Във ВТОС е образувано в.ч.гр.д. № 751/2023г., на 29.09.2023г.,
разпределено е на 02.10.2023г. и с определение от 09.10.2023г. делото е
прекратено и изпратено по компетентност на Апелативен съд - Велико
Търново, за определяне на друг равен съд, извън района на Великотърновския
окръжен съд, който да разгледа спора по искова молба с вх.
№5463/20.03.2023г.
Образувано е в.ч.гр.д. № 465/2023г. по описа на Апелативен съд – Велико
Търново на 12.10.2023г., като с определение № 575/18.10.2023г. делото е
изпратено по компетентност на ВКС на РБ, където е образувано гр.д. №
4685/2023г. по описа на ВКС и разпределено на 01.11.2023г. С определение
ВКС е определил съд, който да разгледа делото- РС- Габрово.
В РС- Габрово делото е постъпило на 29.11.2023г. и е образувано гр.д.
№1868/2023г. Разпределено е на 30.11.2023г. на съдия – докладчик. На
01.12.2023г. съдията – докладчик е постановил разпореждане по чл. 131 ГПК.
Съобщението, ведно с разпореждането, са били връчени на 13.12.2023г. на
ответника Районен съд - Велико Търново. На 14.12.2023г. ответникът е подал
отговор на искова молба, в който е заявил, че в Окръжен съд - Велико Търново
е висящо гр.д. № 887/2023г. между същите страни, на същото основание и за
същото искане, с разлика само в претендирания размер на обезщетението. На
19.01.2024г. ищецът К. Г. Т. е подал молба до разглеждащия делото съд - РС-
Габрово, този съд „да бъде конституиран като трето лице - помагач на
страната на ищеца“. С определение 171 от 26.01.2024г. PC - Габрово, на
основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, изпратил делото по подсъдност на PC- Трявна.
На 16.02.2024г. е образувано гр.д. №36/2024 г. по описа на РС – Трявна.
На 11.03.2024г. К. Г. Т. е подал молба по чл. 143, ал.2 от ГПК, с която е
направил пояснения на исковата молба. С определение № 33 от 13.03.2024г.
районният съд е оставил без уважение искането за допускане на Районен съд-
Габрово, като трето лице- помагач на страната на ищеца по делото и е
прекратил производството по гр.д. № 36/2024г. по описа на Районен съд -
Трявна, на основание чл. 126, ал.1 от ГПК. Определението е влязло в сила на
02.04.2024г.
Видно от констативен протокол, изх. № РС-24-350/25.09.2025 г. на ИВСС,
5
заявлението на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на забавено правосъдие по приключилото гр.д. № 843/2023 г. по
описа на РС - Велико Търново е отхвърлено, като неоснователно, на
основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – продължителността на производството
не надхвърля разумния срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи /ЕКЗПЧОС или ЕКПЧ/. В ал.2 на тази разпоредба неизчерпателно са
изброени критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката на
разумния срок: общата продължителност и предмета на производството,
неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ обвърза горепосочената възможност
по приключили производства с изчерпване на административната процедура
за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение, което изискване е спазено в случая.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС, при предявен иск по чл.
2б ЗОДОВ, първо се установява продължителността на релевантния изследван
период и след това се преценява дали този период е разумен, с оглед
конкретните обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в
закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. При тази преценка
следва се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да
получи правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Единствено констатирани забавяния
на съответните държавни органи могат да обосноват извод, че не е било
спазено изискването за „разумен срок“. Ако бавното правосъдие е следствие
от дейността на няколко съдилища, разглеждали делото в рамките на исковия
период, те носят солидарна отговорност, но кредиторът сам избира срещу кого
да насочи претенцията си за обезвреда - спрямо всички съпричинители в
условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед
преценката му за приноса на всеки от тях, или спрямо един от
съпричинителите за цялото задължение, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, или за
частта, съобразно неговия принос. При всяко положение съда, срещу когото е
предявен искът, следва да има принос за настъпване на вредата, т. е. да е
способствал в някаква степен за бавното правосъдие. От значение е общата
продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на
6
производството са имали разумна продължителност и обратно - при допусната
забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6§ 1
ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според
вида на делото и броя инстанции. Задължението за обезвреда е на всички
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и
вредите от друг деликт. Обичайните вреди, които могат да обобщени като
притеснения, безпокойство, накърнено чувството за справедливост, недоверие
и несигурност в институциите, не подлежат на доказване, а се презумират
оборимо. Надхвърлящите ги вреди следва да се докажат от ищеца.
Обезщетението се определя глобално и по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Подвеждайки установените по делото факти под приложимите правни
норми и изхождайки от горните правни разрешения, застъпени в съдебната
практика, настоящият съдебен състав намира, че не е нарушено правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Периодът на
разглеждане и приключване на делото е 1 година и 13 дни /от 20.03.20023г.,
когато е образувано гр.д. № 843/2023г. по описа на РС – Велико Търново до
02.04.2024г. - датата на влизане в сила на прекратителното определение по
гр.д. № 36/2024г. по описа на РС- Трявна/. Видно от подробно хронологично
проследените, при изложението на фактическата обстановка по делото,
извършени процесуални действия по всяко едно от делата, същите не
разкриват забавяния. Напротив, определяните съдии – докладчици, които са се
отстранявали от разглеждане на делото, са постановявали актовете си
незабавно или в максимално кратък срок. Това е налагало и неколкократно по
реда на чл. 23, ал. 3 ГПК горестоящ съд /вкл. и ВКС/ да определя друг равен
по степен съд, който да разгледа делото, което също е свързано с
необходимите времеви интервали за изпращане на делото от един съд на друг
съд, като общо са десет съдилищата, които са се произнасяли /в т.ч. и
Апелативен съд – Велико Търново и ВКС, които не са ответници по
настоящото дело/. Движението на делото между тези десет съдилища също е
осъществявано бързо и ритмично. В крайна сметка делото е прекратено, на
основания чл. 126, ал.1 ГПК, защото ищецът по – рано е завел срещу същия
ответник, на същото основание и за същото искане, дело. Предвид това,
настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за
липса на допуснати забавяния по образуването и движението на делото и
постановяването на съдебните актове.
От горното следва, че не е осъществена първата материалноправна
предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на
обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от ищеца
вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда.
По така изложените съображения, предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
7
До същия правен извод правилно е достигнал и първоинстанционният
съд.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че обжалваното решение
е постановено при допуснати процесуални нарушения, свързани с неправилен
и непълен доклад, недопускане и необсъждане на доказателства, и неспазване
на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК.
Изготвеният от първоинстанционния съд доклад е пълен и точен, с
предвиденото в чл. 146 ГПК съдържание. Противно на оплакването във
въззивната жалба, на ищеца му е била осигурена възможност от окръжния съд
да ангажира гласни доказателства, като с определението за насрочване на
делото са допуснати двама свидетели, при режим на довеждане от ищеца,
което той не е сторил, без да е посочил уважителни причини. Поради това и
въззивният съд е оставил без уважение искането му за допускане изслушване
на свидетели пред настоящата съдебна инстанция, с оглед забраната на чл.
266, ал.1 ГПК, като е счел, че не е налице и основанието по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Първоинстанционният съд също така не е нарушил и разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че
неправилно окръжният съд не бил взел предвид представения по делото
болничен лист, доказващ ищцовата невъзможност за явяване в насроченото
съдебно заседание. Видно от материалите по първоинстанционното дело, Т. с
нарочна молба е поискал отлагане на същото, поради ангажираност по друго
дело, а не поради заболяване. Доколкото обаче същият не е представил
доказателства за това, то решаващият състав на ОС – Габрово правилно е дал
ход на делото в насроченото открито съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.
10, ал. 4 ЗОДОВ, в полза на Окръжен съд – Велико Търново следва бъде
присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство във
въззивното производство от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, в размер на 100
лева, определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 НЗПП /в редакция, ДВ бр.
74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г./. На същите основания, в полза на Районен
съд – Велико Търново също следва бъде присъдено възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство от
пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, в размер на 100 лева, определено от съда,
на основание чл. 25, ал.1 НЗПП /в редакция, ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила от
1.10.2021 г./.
Останалите въззиваеми не са направили искания за присъждане на
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/28.04.2025 г. по гр. д. № 578/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Елена,
*********, да заплати на Окръжен съд – Велико Търново, сумата в
размер на 100 лева – възнаграждение за осъществено процесуално
представителство във въззивното производство от пълномощник по чл. 32, т. 3
ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Елена,
*********, да заплати на Районен съд – Велико Търново, сумата в размер
на 100 лева – възнаграждение за осъществено процесуално представителство
във въззивното производство от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9