Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
24.01.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№
2436 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от
ищеца С.С.И. срещу решение №548025/28.11.2018
г. постановено по гр.д. 20275/2015 г. по описа на СРС, 163 състав, с което е
отхвърлен предявения от И. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1459,43 лева, представляваща начислена и неплатена стойност на електрическа
енергия доставена от ответника на обект находящ се в гр. Банкя, ул. „*****, за
която сума е издадена фактура №**********/17.03.2015 г.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба респ. правилност на обжалваното решение.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е
правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272
от ГПК, като във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да
бъдат изложените следните съображения:
От приложения към отговора на исковата молба Констативен
протокол №
1011951/10.03.2015 г. се установява, че на 10.03.2015 г. двама служители на
„ЧЕЗ Разпределение България“ /В.Д.П.и Р.Г.Д./ са извършили техническа проверка
на СТИ с фабричен № 50494809 на къща на адрес: гр. Банкя, ул. „*****, по
партидата на ищеца с номер 300016574920. На проверката са присъствали като
свидетели Г.С.Т.и Е.Л.Г.от Федерацията на потребителите. При проверката е
установено, че липсва пломба на щита на електромерното табло, нарушена е
пломбата на капачката на клемния блок, поставен е допълнителен проводник между
входящата и изходяща фазови линии на клемния блок на електромера. С еталонен
уред е измерена грешка в отчитането на консумираната електроенергия "минус
92,24%". Установена е промяна в
схемата на свързване на измервателната система на електрическата енергия. Констативният
протокол е подписан от служител на ОСПС – СДВР Минчев.
По делото е представено известие за доставяне от 21.03.2015
г., подписано от страна на ищеца И. за доставка на писмо с изх. номер
NTZ23089/11.03.2015г., с което е бил уведомен за извършената проверка и
съставения констативен протокол, койтo е бил приложен към писмото.
Въз основа на констатациите от съставения протокол
ответникът "Ч.Е.Б." АД е извършил едностранна корекция на сметката на
абоната за минал период, а именно от 11.12.2014 г. до 10.03.2015 г., като е
начислена сумата от 1459,43лв., за което е издадена Фактура №
**********/17.03.2015 г. за обект с административен адрес: гр.Банкя, ул. “*****,
клиентски номер 3000016574920, която е и приложена към исковата молба.
По делото се спори дали уведомлението за корекция на
сметка е било надлежно връчено на ищеца. На първо място, следва да се отбележи,
че целта на предвиденото в ЗЕ изискване за съществуване на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, е последният да узнае за
корекцията и съответно да има възможността да изрази позицията си и да се
защити, ако счита корекцията за неточно или неоснователно извършена. В случая
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил
уведомени за извършената корекция и е упражнил предоставените му от закона
права. Същият още в исковата молба признава, че ответникът е издал фактура №
01811110913/14.01.2016 г. за стойността на корекцията /която фактура е
представена и като приложение към исковата молба/, т.е. ищецът е запознат със
същата, като поради несъгласието си с нея е предявил и разглеждания иск.
По делото е изготвено заключение на СТЕ, което при преценка
по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Вещото лице е посочило, че
отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за
нерегламентиран достъп в СТИ и представляват промяна в схемата на свързване на
електромера, като водят до неизмерване на преминаващото през СТИ количество
електроенергия. Вещото лице е дало заключение, че общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ, е било преизчислено при спазване на чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. "а" ПИКЕЕ за период от 90 дни в размер на 18780 KWh.
Не са били установени данни за друга проверка на СТИ за период 90 дни преди
10.03.2015 г. В заключението е посочено още, че преизчисляването е
математическо вярно и съответства на одобрените от КЕВР цени за електрическа
енергия за съответния период.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.С.С.се
потвърждава посоченото в констативния протокол относно състоянието на
електромера и електрическото табло.
Свидетеля Г.В.Й.сочи, че не е присъствал на проверката на
електромера. Неговите показания се основават на разказаното му от ищеца и не
допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, поради което съдът не
основава изводите си на тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът С.С.И.
е потребител на електрическа енергия по
процесната партида №11344546 с клиентски номер №300016574920 за обект къща с адрес: гр. Банкя, ул. „*****.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 и 4 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, приложим за процесния период, "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. В разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ е
предвидено, че "Краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т. 41б. б. „а“
от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
С оглед на така изложената законова регламентация се налага
изводът, че Законът за енергетиката предвижда сключване на договори за доставка
на електрическа енергия с крайни клиенти с конклудентни действия – включване в
електропреносната мрежа и доставка на енергия - като не е поставено изискване
за форма на договора. В конкретния случай по делото е представено писмо от С.И.
до ответното дружество, с което е отправено искане а снабдяване на абоната с
електрическа енергия, въпреки предявения отрицателен установителен иск и е
изразена готовност за заплащане на текущите сметки за клиентски номер 300016574920.
Доколкото документът съдържа неизгодни за издателя си факти и неговата
достоверност не е оспорена по предвидения процесуален ред, съдът намира, че
страните са били обвързани от валидни облигационни отношения.
Основният спорен въпрос е свързан с дължимостта на
процесната сума, която е била начислена от ответното дружество с Фактура № **********/17.03.2015
г като корекция на сметки въз основа на Констативния протокол по реда на чл. 48
ПИКЕЕ /отм./.
С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в
редакция след изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, на ДКЕВР
/със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на
подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата
делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ
/отм./, които са в сила от 16.11.2013 г. Извършената от ответника проверка,
обективирана в констативния протокол от 10.03.2015 г., за установяване на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите ПИКЕЕ /отм./, поради което и последните са
приложим материален закон към отношенията между страните през процесния период
по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване
и начисление на цена за електрическа енергия. Към момента на извършване на корекцията
нормите на ПИКЕЕ /отм./ са били действащи и последващата им отмяна има действие
занапред, следователно е правно ирелевантно за настоящия казус.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /арг. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ/.
Предвид гореизложеното, за да бъде извършена надлежно
корекция на сметката на клиент на топлинна енергия от крайния снабдител, след
изменението в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. /в сила от 17.07.2012
г./, следва да са налице следните предпоставки: 1/ съществуването през процесния
период на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия; 2/
доказано от крайния снабдител неточно отчитане на потребената електрическа
енергия; 3/ изпълнение на задължението на крайния снабдител по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка /така
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о., ТК и
Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., на ВКС ІІ т.о., ТК./. В
случая горепосочените предпоставки са налице.
Случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи са
установени в чл. 47 – 51 ПИКЕЕ /отм./, които разпоредби уреждат съответно
процедурата за извършване на проверка на средството за търговско измерване,
реда за нейното документиране и уведомяване на потребителя, реда за изчисляване
на сумите за корекция и предявяването им на потребителя. Предвидени са различни
случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата
са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / и след влизане в сила на
ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г. / – виж Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по
т. дело № 1156/2016 г., ІІ т. о., ТК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на
проверки по реда на чл. 43 и 44 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента
при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не
са служители на оператора на съответната мрежа. Съгласно така установената
процедура, клиентът-потребител следва да бъде поканен да присъства при
проверката и съставеният протокол следва да му бъде предявен. След като се
запознае със съдържанието на протокола, клиентът следва да бъде поканен да го
подпише. Единствено в случаите, когато клиентът не може да бъде намерен на
адреса по времето на извършване на проверката, или откаже да подпише протокола
след като е имал възможност да се запознае със съдържанието му, операторът на
мрежата има право да установи тези обстоятелства като ги посочи в протокола за
проверка и ги удостовери с подписите на двама свидетели, които не са негови
служители.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че при
наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни
правила, по които да се извърши същата, начислената корекционна сума се дължи
при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ
/отм./.
С оглед последователността на действията, посочени в чл. 47
ПИКЕЕ /отм./, операторът следва първо да потърси клиента, за да присъства на
проверката. Изпълнението на това задължение е доказано по делото въз основа на
събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Г.С.Т.,
които при преценката им подлежат на кредитиране като ясни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Представеният по
делото констативен протокол е подписан от представители на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД и двама свидетели, които не са служители на
посоченото дружество, както и на ответното дружество, поради което настоящият
състав счита, че посочените в чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ /отм./ изисквания са
изпълнени. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че ищецът е бил
известен за съставения констативен протокол /доколкото същият не е подписан от
него/.
Следва да бъде отбелязано, че настоящият случай касае
промяна в схемата на свързване, поради което съгласно изискването на чл. 48,
ал. 2 от ПИКЕЕ корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативния
протокол за установяване намесата в измервателната система, който следва да
отговаря на изискванията по чл. 47 от ПИКЕЕ и да е съставен в присъствието на
органите на полицията, които да са подписали същия / в конкретния случай
констативният протокол е съставен в присъствието на орган на полицията/. В чл.
47, ал. 5 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ са регламентирани две различни хипотези. При
първата хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ,
констатираните при проверката нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, включително и чрез добавяне на чужд за системата
елемент, са такива, при които не може да се направи извод само въз основа на
тези видими белези за въздействие върху уреда за търговско измерване дали те са
довели до промяна в схемата на свързване, намираща се във вътрешността на
уреда. Ето защо нормата на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ изисква при тази хипотеза
уредът за търговско измерване да се изпрати на Българския институт по
метрология, който извършва проверка на уреда, включително и чрез разглобяването
му, и се произнася по въпроса за наличието или липсата на промяна в схемата на
свързване, намираща се във вътрешността на уреда. В приложното поле на чл. 47,
ал. 5 от ПИКЕЕ попадат и случаите, при които и без да са налице данни за външно
вмешателство при проверката е установено несъответствие между метрологичните
и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните. За разлика от случаите, попадащи в приложното поле на чл. 47, ал.
5 от ПИКЕЕ, нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до промяна в схемата на
свързване. Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване,
в резултат на която не е отчетена или е неправилно и/или неточно отчетена
електрическата енергия, е видима и тази промяна е удостоверена с официален
документ, не е необходима последваща проверка от надлежен орган по метрология.
В процесния случай са установени видими белези за промяна в схемата на
свързване, поради което е неприложим редът на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, а
подписаният от орган на полицията констативен протокол е достатъчен да бъде
извършено измерване на електрическата енергия по чл. 48 от ПИКЕЕ.
Неоснователни са възраженията и че по делото не е доказано,
че еталонният уред, с който е отчетено токовото натоварване не годно средство
за търговско измерване към датата на проверката. В констативния протокол е записано, че
еталонният уред е с идентификационен номер 0807251. Видно от приложеното
свидетелство за калибриране № Е-218/14.01.2014 г. на трифазен еталонен статичен
електромер идентификационен номер 0807251, с дата на калибриране 14.01.2014 г.,
от който е видно че еталонния уред е бил калибриран.
Констатациите в горепосочения протокол са потвърдени от
заключението по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. Въззивният съд приема за доказано въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза, че корекцията в представеното
по делото предложение за корекция на сметка за период от 90 дни е извършено
правилно в размер на 18780 KWh, при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т.
1, б. "а" ПИКЕЕ /при наличие на точен измерител/, като е остойностено
съобразно действащите за периода цени на електрическата енергия.
По делото не се спори, че предложението за корекция на
сметка е било надлежно връчено на ищеца. Ищецът явно е получил и издадена
фактура за стойността на корекцията /същата е представена като приложения към
исковата молба/.
Неоснователно е обективираното в отговора на въззивната
жалба възражение за недължимост на процесната сума, основано на неизпълнено от
ответника задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ – за приемане на Общи условия,
в които е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената
корекция. В Общите условия на ответното дружество е предвиден ред за
уведомяване за осъществената корекцията на потребителя – чл. 17, ал. 2, чл. 18
и чл. 49, ал. 2. В чл. 17, ал. 2 от общите условия е уредено задължението да
изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в
седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане. В чл. 18 от общите условия е предвидено, че при грешка
в отчитането на количествата електрическа енергия, установена в констативен
протокол, предоставен от електроразпределителното дружество, продавачът
извършва корекция на сметката и изпраща в 7 /седем/ дневен срок съобщение на
потребителя за дължимите суми и сроковете за плащане, респективно за
подлежащите на възстановяване суми. Съгласно чл. 49, ал. 2 от общите условия,
всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези
общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези общи
условия, и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на
продажбата, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите
документи, които настоящите общи условия предвиждат да бъдат правени чрез
средствата за масова информация. Видно от цитираните разпоредби, с така
уредените задължения в общите условия е постигната целта на изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията. Действително,
цитираните точки от общите условия не уреждат детайлно начина, по който това
уведомяване ще се извърши – с препоръчано писмо, електронно съобщение,
нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът
да е бил уведомен своевременно по начин, който му позволява да се защити.
Следователно, доказано е осъществяването на фактическия
състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищцата при
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и
релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед фактическата и правна
сложност на делото в полза на "Ч.Е.Б. " АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 25, ал. 1 НЗПП
размер от 100 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решение №548025/28.11.2018
г. постановено по гр.д. 20275/2015 г. по описа на СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА
С.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център сумата от 100,00 лв./сто
лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.