№ 85 / 24.2.2020 г.

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         гр.Монтана 24.02.2020г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 17.02.2020г. в състав:

 

                                                      Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 1011 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Исковете са с пр.осн.чл.127, ал.2 от СК, вр.чл.59, чл.142  и чл.143 от СК.

           Ищцата К.Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx /съдебен адрес: xxx Ал. Батенберг” 14/, е предявила искове против Т.Д.Т.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx.

            В исковата молба се твърди, че страните са живели на фактически семейни начала, от което съжителство се родило детето им  Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx.

          Преди да се роди дъщеря им живеели на квартира и работили в гр. София. След раждането на детето, тя трябвало да се премести в гр. Монтана, което направила, след като двамата с ответника взели решението за това. След около седем месеца ответникът също се върнал в гр. Монтана и заживели заедно в жилище, собственост на родителите й.

           Отношенията им с ответника постепенно започнали да се влошават, откакто той се прибрал в гр. Монтана. По-чувствително се влошили към края на миналата година. Той се държал грубо с нея , карал се с нея без повод и то пред детето и то винаги се разплаквало. Детето се променило, станало по- неспокойно.

          Провели многобройни разговори с ответника по въпроса за поведението му. Той всеки път обещавал, че ше се промени, за да не стресира детето и нея. За известно време дори се разделили. Той отишъл да живее при родителите си.

В началото на месец февруари се събрали да живеят заедно, където живеели преди- при нея, за да опитат отново заради детето. Ответникът обаче отново без повод се карал с нея, не разговарял нормално с нея, детето още повече се стресирало. Убедила се, че съвместното им съжителство с ответника е във вреда на нея и детето им.

           Предвид изложеното фактическо положение, се обръща към съда с искане за постановяване на решение, с което: 1. Да  й бъдат предоставени за упражняване  родителските права по отношение на детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx; 2. Същото дете да има местоживеене при нея, на адреса й по исковата молба; 3. Да бъде осъден ответникът да й заплаща като майка и законен представител на детето им Н. Т. Д. по 200.00 лв ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на детето, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане; 4.Да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето: да има право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч до 12:00 часа и от 15:00 часа до 19:00 часа в нейно присъствие по местоживеене на детето до навършване на седемгодишна възраст на детето и всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00ч до 12:00 часа и от 15:00 часа до 19:00 часа в нейно присъствие по местоживеене на детето до навършване на седемгодишна възраст на детето, след което: всяка първа и трета събота от 10:00 часа до 17:00 часа и всяка първа и трета неделя от 10:00 часа до 17:00 часа, по местоживеене на детето, като се съобразява с ангажиментите на детето във връзка с образованието му.

Претендира за присъждане на разноските по водене на делото.          

          От ответника- Т.Д.Т., ЕГН xxІ2273204, с адрес: xxx е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощник- адвокат К.И.Б.,xxx /съдебен адрес за призоваване/. Относно причините да живеят разделени с ищцата заявява следното: Оспорва твърденията на ищцата, че причините да не живеят заедно са в негово агресивно и конфликтно поведение. Твърди, че причините са други и те се коренят в обстоятелството, че К.Т. се поставя в зависимост от своите родители, които определят изцяло отношението й и поведението й спрямо него и детето като й внушават неверни факти. К.Т. прави това, което те кажат.

          В крайна сметка  не може да настоява да живеят като семейство след като тя се държи с него като с враг и фактическата им раздяла е безспорен факт, който той трябва да приеме.

           Ответникът заявява, че никога не е имало спор между тях по въпроса, че родителските права при настъпилата раздяла трябва да се упражняват от майката и детето да живее при нея.

                 След раздялата им К.Т. започнала всячески да препятства контактите му с детето, което за него е много тревожно и което счита, че застрашава интересите на детето. Освен това тя по никакъв начин не разрешава той да остава сам с детето. Ако позволи да види детето си, тя поставя условие задължително да присъства на срещите им през цялото време. Но със своето присъствие само пречи на контактите му с Н., тъй като постоянно следи всяко негово действие, заявява почти винаги, че било неправилно, намесва се и определя кое /според нея/ е правилно и кое не, влиза в спор с него, детето губи концентрация върху това, което му говори. Твърди, че присъствието на К. създава ненормална обстановка, при която нито той, нито детето могат да имат спокойствие.

Последната му среща с детето се провела, по настояване на майката, на паркинг зад бившия хотел ,,Огоста”, където двамата пристигнали с автомобилите си. След срещата им тя дори е подала жалба в полицията с неверни по негов адрес твърдения. От този момент отказва да му позволи да вижда детето и той няма никакъв контакт с него.

                Оспорва предложения в исковата молба режим на лични отношения между него като баща и детето им Н..

          Предвид изложеното, на осн. чл.127, ал.3 от СК, заявява искане за постановяване на привременни мерки до приключване на съдебния спор с влязло в сила решение, като:

                Родителските права върху малолетното дете Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, да се упражняват от майката К.Т.Т..

          Детето Н. Т. Д., родена на xxxг. да живее при майката К.Т.Т.,  с адрес: xxx.

          Бащата Т.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx да има право да осъществява лични контакти с детето Н. Т. Д., родена на xxx г., при следния режим:

-всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в съботния ден до 17 часа в неделния ден с преспиване при бащата;

-през лятото всяка година за един месец, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

-всяка четна година на рождения ден на детето.

-на рождения ден на бащата.

-всяка нечетна година за коледните празници - от 23.12. до 26.12.

-всяка четна година за великденските празници.

                Бащата Т.Д.Т. да заплаща месечна издръжка за детето Н. Т. Д., родена на xxx г. в размер на 150 /сто и петдесет/ лева до 5-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа.

         Претендира този режим на контакти с детето да влезе и в окончателното съдебно решение, наред с новогодишните и други празници.

                От 11.11.2019 год. ответникът се представлява от адв. Ю.А.-САК, упълномощен от него процесуален представител. В о.с.з., проведено на 25.11.2019 год. променя първоначалното си становище, като заявява искане на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето  Н.. По същество на спора поддържа това искане, като изразява и евентуално- да му бъде предоставен разширен режим на лични контакти с детето, в случай че родителските права бъдат възложени за упражняване на майката К./ищцата/.

Претендира за присъждане на направените разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

По молба на ответника в производството по делото е встъпило като трето лице „Асоциация на бащите в България”. Чрез предст. Н. Николов изразява становище в подкрепа тезата на ответника.

          Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на психологична експертиза. Изразено е писмено становище от Д”СП”-Монтана.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

           Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че са родители на детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, родено на xxx год. от съвместното им съжителство на съпружески начала.

          Преди да се роди дъщеря им живеели на квартира и работили в гр. София. След раждането на детето, ищцата трябвало да се премести в гр. Монтана, което направила, след като двамата с ответника взели решението за това. След около седем месеца ответникът също се върнал в гр. Монтана и заживели заедно в жилище, собственост на родителите й, на адрес: гр. Мнтана ул. Захари Зограф-15.

                 Отношенията им с ответника постепенно започнали да се влошават, след като се прибрал в гр. Монтана. По-чувствително се влошили към края на 2018 год. и фактически се разделили от началото на 2019 година, с един неуспешен опит за събиране през м. февруари 2019 год., когато ответникът дошъл обратно  в дома й /при нея и детето/.

                Исковата молба по настоящето дело е подадена от К.Т.Т. на 08.04.2019 год. Две седмици след това подала жалба до Районна прокуратура гр. Монтана, в която описва случай от 24.04.2019 год., който приела като незаконен и насилствен опит от страна на бащата на детето Н. да го вземел от нея. С Постановление от 05.06.2019 г. по пр. пр. № 935/19 год. на прокурор при РП- Монтана е отказано образуване на наказателно производство на осн. чл.24, ал.1,т.1 НПК по този повод.

                На 31.05.2019 год. К.Т.Т. xxx против Т.Д.Т. молба за защита по ЗЗДН, както и искане за постановяване на Заповед  за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН. С Определение  от 31.05.2019 год. по гр.д. № 1475/ 2019 год. е уважено това й искане и е издадена съответна заповед, като е прието, че отв. Т. е извършил спрямо мол. Т. акт на домашно насилие на 23.05.2019 год. Една от наложените му мерки е да не я доближава на разстояние по-малко от 50 метра.

С решение от 01.8.2019 год. по гр.д.№ 1475/2019 год. на РС- Монтана съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, като ограничението  отв. Т. да не доближава ищцата Т. е записано „ с изключение на случаите, в които Т. ще контактува с детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, съобразно съдебно решение”.

     Съдът по настоящето дело се е произнесъл по отношение поисканите от ответника с писмения му отговор на ИМ, привременни мерки, като с Определение № 993/23.7.2019 год. е постановено: ” Предоставя за упражняване  родителските права по отношение на детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx на майката К.Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, при която определя местоживеенето му.

             ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Т.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и малолетното дете на страните Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 13 часа, в населеното място по местоживеене на същото, извън дома на майката и без нейно присъствие, в присъствие на социален работник от Д”СП”-Монтана, като го взема и връща обратно от дома на майката или на друго, съгласувано между тях място.

          Т.Д.Т. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща месечна издръжка за детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител К.Т.Т., в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева до 5-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

           ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните в останалата част относно привременните мерки по чл.127, ал.3 СК.”.

     С Определение № 1203/13.09.2019 год., предвид изразеното от Д”СП”- Монтана становище за невъзможност да присъства техен служител при срещите между бащата и детето, е изменено горепосоченото Определение и е постановено:                                              „ИЗМЕНЯ определение № 993/23.07.2019г. по настоящето дело, в частта относно режима на лични отношения между бащата Т.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и малолетното дете на страните Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, като отменя условието и заличава текста „в присъствие на социален работник от Д”СП”-Монтана”. В останалата част остава постановения с определението режим на лични отношения между бащата и детето.”.

     С Определение № 30 от 30.01.2020 год. съдът се е произнесъл по поредни молби за изменение на привременните мерки относно личните отношения на бащата с детето, като е оставил без уважение исканията и на двете страни.

     С присъда № 50/20.12.2019 год. по НЧХД № 1716/2019 г. на РС-Монтана е призната подсъдимата К.Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, за виновна в това, че за периода от 05.10.2019 г. до03.11.2019 г. вкл., в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, като родител/майка/ на Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, осуетила изпълнението на съдебно решение- Определение № 1203 от 13.09.2019 г. и Определение №993 от 23.07.2019 г., постановени по гр.д.№ 1011/2019 г. на МРС, относно режима на лични контакти с бащата Т.Д.Т. с детето му. Материали от воденото ДП № 1318/2019 г. са приложени към настоящето гр. дело. Подала. Ищцата Т. като подсъдима е подала възз. жалба против присъдата до МОС, на 03.01.2020 год.

 В РУ-Монтана е образувано ДП № 1411/2019 год. след „получен сигнал до ОДЧ на ОД МВР Монтана за мъж, който стои пред магазин ”Богат-беден” и чака жена, от която има дете и същата се страхува да излезе от магазина”. ДП се води за това, „че Т.Д.Т. xxx/2019 г., като доближава К.Т.Т., от която има дете и влиза в конфликтни действия с нея.”. Случаят е за инцидент от 26.12.2019 год., около 21 часа. От изисканото и приложено по делото ДП е видно, че по същото време и място/пред магазина/ дошла майката на ищцата -свид. Яна Петрова Т., която се е снабдила с медицинско у-ние № 208/2019 год., издадено от д-р Ивайло Д. при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”- Монтана, с оплакване, че отв. Т. я е ударил с ръка в лявата част на главата.

     По информация от пълномощника на ищцата в о .с. з. / 20. 01. 2020 год., майката на ищцата е подала тъжба против ответника за случая на 26.12.2019 год.-за нанесена й лека телесна повреда пред магазин „Богат-беден” и в РС- Монтана въз основа на нея е образувано НДЧХ № 29 /2020 год.

     Изложените по-горе писмени доказателства сочат, че между страните не само няма взаимно разбирателство относно личните контакти между ответника  и малолетното им дете, но и взаимоотношенията между тях стават все по-напрегнати. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Емилова, Яна Петрова и Д. Спасова. От показанията им се установява, че ищцата се притеснява за детето, когато се е виждало в нейно присъствие и на нейни близки с ответника, на обществени места. Не одобрявала това, че веднъж му е дал да опита шоколадово яйце, друг път- че го е водил под слънце, а не под сянка / за два случая преди 13.09.2019г./. По думите на свид. Д. Спасова тези срещи се филмираха и уточнява, че при срещата между бащата и детето на стадиона, гр. Монтана,  майката- К. вървяла на около половин метър от тях, държала телефона си в ръка и Т. я помолил да спре да ги снима, за да може да види детето си спокойно. Свид. сочи, че след 13.09.2019 год. „не ни се даваше след това детето”.”Не се даваше, винаги беше заключено в тези дни, когато трябваше да вземем детето за тия три часа, детето не ни се даваше.”.

 За осъществената среща баща- дете на 18.08.2019 год. от страна на ищцата е представено медицинско удостоверение от д-р П. Т./копие/, с обяснение, че е била болна, а не ” неадекватна” , както е записано в жалбата на ответника до Д”СП”-Монтана.

 Показанията на свид. д-р Н. А. сочат, че семейството на ищцата, което познава от 33 години е задружно ” което в името на детето прави всичко, което е необходимо за неговото отглеждане, възпитание и т.н.”. При него ищцата е ходила на консултации преди раждането, била е заедно с ответника и заедно са вземали решения, свързани с това й състояние. Поради наложили се хирургични интервенции по време на раждането ищцата няма физическа възможност  в бъдеще да има друго рождено дете.

За изясняване на спора по делото е назначена съдебно- психологична експертиза, изпълнена от вещото лице С.А.. Вещото лице в заключението си дава отговори на поставените от пълномощника на ищцата въпроси. В обобщение заключава: ”Отделянето на детето за два поредни дни с преспиване при бащата, на този етап от развитието на Н. ще доведе до изпитване на тревога. В случая обаче става въпрос за спор от страна

на двамата родители за това, бащата да общува с дъщеря си без присъствието на майката. Отчитайки факта, че детето разпознава Т., не се страхува от него и няма негативно отношение, отделянето от майката за това време няма да се отрази негативно на неговото психично и емоционално равновесие.” И още:” За краткото време от три часа и при условие, че Н. разпознава във фигурата на бащата Т. познато лице, което задоволява потребностите му от положително общуване, детето няма да възприеме тези моменти, като лишаване от майката. Следователно тези срещи няма да се отразят негативно на развитието на детето, а ще му позволят да опознае баща си и в бъдеще да разчита на него в трудни моменти”.

                 Режимът на лични контакти с детето, които майката е предложила в исковата си молба и уточнението към нея, не позволява на бащата да общува свободно и индивидуално със своята дъщеря. Това би попречило на изграждането на доверителни отношения между Н. и Т..

           На въпроса: Как ще се отрази на майката отделянето на детето от нея? Вещото лице отговаря: „ Майката К. ще изпитва тревога. Тревожността е нормално състояние в определени ситуации. Когато обаче тя е продължителна, безпричинна и нарушава нормалния живот на индивида, вероятно се касае за нещо повече от тревожност в норма.”.

           Съдът приема заключението на в.л. С. А. като обективно и безпристрастно. Назначената  повторна психологична експертиза от в.л. И.Д. не е изготвила заключение по независещи от нея причини, за които е депозирала по делото две заявления за затруднения в осъществяване на необходимата среща-разговор с ищцата и ответника.

           Предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира с оглед доказателствата по делото, че родителските права по отношение малолетното дете на страните следва да бъдат предоставени за упражняване на майката/ищцата/. При преценка на необходимия родителски капацитет съдът съобразява факта на ниската възраст на детето  Н., родено на xxx год. и това, че до сега е живяло непрекъснато със своята майка- ищцата. Последната е полагала непосредствени грижи за отглеждане и възпитанието му, подпомагана от своите родители, чийто дом е наблизо до нейния. Изцяло в интерес на детето е да бъде уважен иска за родителските права като се определи и местоживеенето на същото- да бъде по местоживеенето на майката, на адреса й по исковата молба.

Във връзка с въпроса за родителските права съдът констатира, че бащата на детето  е силно привързан към него и на практика показва необходимост от това да вижда и общува с дъщеря си, което като възможност не му е осигурявано през един продължителен период от време и което вдига градуса на напрежението между страните. Следва да се подчертае обаче в защита интересите на детето, че създаването на пречки да се осъществяват контактите между бащата и детето, както са определени от съда, може да повлияе негативно върху пълноценното му развитие като личност. Още повече в случая за бащата не са установени данни, които да дават основание за лишаването му от контакти с детето Н. без присъствие на майката. Представени са данни, че работи по трудов договор, че живее в един дом с родителите си и има тяхната подкрепящо го среда, както и че майка му работи в детска ясла като детегледачка.

           Съдът намира, че на ответника като баща на детето следва да бъде определен следния режим на лични контакти – да има право да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, без присъствие на майката, без преспиване през нощта, като го връща на място по местоживеене на детето.

           При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира иска за издръжка на детето за основателен до размер на сумата 190 лв. Съгл.чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да бъде съобразен с нуждите на детето, възможностите на родителите и в границите, установени от закона.

            В случая се претендира присъждане на издръжка за малолетното дете на страните, което сега е на 2 години.  Ищцата е декларирала писмено, че към 08.04.2019 год. е в отпуск по майчинство и получава по 380 лв месечно. Получава и месечни добавки за дете по чл.7 ЗСПД. За доходите на бащата е представен фиш от трудово възнаграждение от местоработата му и у-ние от ЕМКО, ООД, гр. София за периода м.11.2018 г. до м.5.2019 г-общо брутно 11128 лв. Не е установено ответникът да има други алиментни задължения. С оглед на тези  обстоятелства и съгл. законовите критерии при  определяне минималната издръжка - ¼ от минималната работна заплата в страната, съдът определя месечно необходимата издръжка за детето  на сумата 340 лв. От нея ответникът следва да заплаща по 190,00 лв месечно. Останалата част следва да се поеме от майката, която е с по-нисък доход и полага непосредствени грижи за отглеждането му. Посоченият размер е съобразен и с нормативно очертаните рамки на издръжка за дете, както и с доказателствата за възможност на ответника да участва в същата. Ето защо искът следва да бъде уважен като  основателен до сумата 190,00лв, която ответникът да заплаща на майката на детето като негов законен представител, считано от завеждане на исковата молба в съда- 08.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане. В останалата част до предявения размер от 200 лв искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.            

          Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ищцата има право на разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. На осн. чл.83, ал.2 ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски. На л.10 от делото е приложено копие от пълномощно, което е дала на адв. Н.В./без договор за правна помощ и съдействие със записана и платена сума- адвокатско  възнаграждение/.

         На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски. На л.391-392 по делото е представен списък по чл.80 ГПК  и договор за правна защита от адв. Ю.А. за сумата 1000 лв- адв.възнаграждение, която не следва да му бъде присъдена предвид оставяне без уважение претенциите относно възлагане на родителските права и др., свързани с това искане.

         На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Монтана сумата   50лв- държавна такса за образуване на делото, сумата 273.60 лв- държ.такса съобр. присъдената издръжка за детето, както и 5.00лв- държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

         Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

  Предоставя за упражняване  родителските права по отношение на детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx на майката- К.Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, при която определя местоживеенето му.

            ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата- Т.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и малолетното дете на страните Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, без преспиване през нощта, в населеното място по местоживеене на същото, извън дома на майката и без нейно присъствие, като го взема и връща обратно от дома на майката или на друго, съгласувано между тях място.

          Осъжда Т.Д.Т. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща месечна издръжка за детето Н. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител К.Т.Т., в размер на 190 /сто и осемдесет/ лева до 5-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска- 08.04.2019 год. до настъпване на  причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до предявения размер от 200 лв, като неоснователен.

                Отхвърля претенциите на страните за присъждане на направени по делото разноски, като неоснователни.

          Осъжда Т.Д.Т. /адрес и ЕГН по-горе/  да заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата    50лв- държавна такса за образуване на делото, сумата 273.60 лв- държ. такса съобр. присъдената издръжка за детето, както и 5.00лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: