№ 459
гр. Перник, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720103287 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на
упълномощителна сделка поради противоречие със закона или при условие на евентуалност
на основание чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД- поради липсата на съгласие, както и
кумулативно съединени искове по чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД и при условие на
евентуалност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделка за покупко-
продажба на недвижим имот, както и иск по чл. 108 ЗС, инкорпорирани в искова молба,
подадена от Д. В. Й. и П. В. Й., чрез адв. К. Б., срещу В. Б. С., К. Б. Н. и С. Б. Х., с която се
иска: 1) да бъде прогласена нищожността поради противоречие със закона и поради липса на
съгласие на пълномощно № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на Д. Т. Л.- нотариус в гр. М., Р.
Ф.; 2) да бъде прогласена нищожността поради липса на съгласие на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 121, том I , рег. № 1693, дело № 118/2022 г.,
сключен на 25.02.2022 г. при нотариус Р. М.; 3) при условията на евентуалност да бъде
прогласена относителната недействителност на договора за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 121, том I , рег. № 1693, дело № 118/2022 г., сключен на 25.02.2022 г. при
нотариус Р. М., като сключен от лице без представителна власт, действало без да е надлежно
упълномощено от ищците; 4) да се признае за установено по отношение на С. Б. Х., че Д. В.
Й. и П. В. Й. са собственици на Поземлен имот с идентификатор 55871.502.*** по КККР на
гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ
на имота гр. П., ул. „П. К." №*, при граници/съседи/: ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***,
ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен план ***, квартал 7023, парцел I,
означен по плана за регулация и застрояване на гр. П., кв. „Д.“, утвърден със Заповед № III-
233 от 28.03.1977 г. като УПИ I-*** в квартал 23 с площ от 419 кв.м., при граници: от
северозапад- улица „Д. Ч.“, от североизток- улица „П. К.“, от югоизток- УПИ-*** и от
югозапад- УПИ-360, заедно с разположената в имота Сграда с идентификатор
55871.502.***.1 и с всички подобрения и приращения в имота, и С. Б. Х. да бъде осъдена да
предаде на Д. В. Й. и П. В. Й. владението върху имота.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили по наследство от общите им
1
наследодатели Ц. С. И. и В. П. И. процесния недвижим имот. Сочат, че и двамата живеят и
работят в Г. и при прибирането на Д. Й. в България на 30.03.2022 г. са узнали, че о В. Б. С.,
като техен пълномощник е продала на непознато на тях лице- К. Б. Н. процесния имот.
Поддържат, че никога не са ходили в Р. Ф. и не са заверявали пълномощно на лицето В. С.,
която не познават и не са виждали. Релевират доводи, че процесното пълномощно е изцяло
фалшив документ, за което са образували наказателно производство. На следващо място
посочват, че след като мнимият им представител е сключил сделката за покупко-продажба от
тяхно име, купувачът по тази сделка К. Б. Н. е продал на 25.02.2022 г. имота на ответницата
С. Б. Х..
Ищците посочват, че са наследници на Ц. С. И. бивш жител на гр.Перник- починала на
25.01.2020 г. и на В. П. И. - бивш жител на гр.Перник- починал на 02.01.2022 г. , като
ищците са внуци на наследодателката ни -деца на покойния й син В. П. Й.- починал преди
нея на 05.09.2014 г. По наследство от общите наследодатели Ц. С. И. и В. П. И. са
собственици на следния недвижим имот находящ се в гр.П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.502.***/ землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл. Перник, общ. Перник, одобрени със
Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота
от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ
55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен план: ***, квартал: 7023, парцел I, и
означен по плана за регулация и застрояване на гр. П., кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III -
233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - ***/първи за имот планоснимачен номер триста шестдесет
и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от 419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м.,
при граници: от северозапад - улица „Д. Ч.”, от североизток - улица „П. К.”, от югоизток -
УПИ II - *** и от югозапад - УПИ XXI - 360, заедно с разположената в имота СГРАДА с
идентификатор 55871.502.***.1/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и
едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със
застроена площ от 92/деветдесет и два/ квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой
самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна
и с всички подобрения и приращения в имота.
И двамата ищци живеели и работели в Г. от дълги години. Рядко си идвали в България , тъй
като постоянното местожителство и месторабота са в Г..
В края на м.март 2022 г. узнават ,че имота им в гр.Перник описан по- горе бил продаден на
неизвестно за тях лице.
Д. В. Й. се прибирал в Република България на 30.03.2022 г. и правил справка в Агенция по
вписванията при Пернишкия районен съд , при което установява , че от тяхно име и за тяхна
сметка е извършена продажба на имота им с нотариален акт № 121 том I ,рег.№ 1693 дело №
118/2022 г. сключен на 25.02.2022 г. при Нотариус Р. М. с район на действие ПРС от лицето
В. Б. С. от гр.Р.,ул.Х. М.“ №** с ЕГН ********** в качеството на техен пълномощник с
пълномощно № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на Д. Т. Л. — нотариус в гр.М., Р. Ф. – била
продала имота на ищците описан по-горе на лице напълно непознато за ищците - К. Б. Н. от
гр.П.,ул.“Б. Г.“ ** ВХ. * ЕТ.* АП.* , ЕГН **********. Ищците твърдят, че никога не са
ходили в Р. Ф. в град М., нито са заверявали пълномощно на лицето В. Б. С. , която изобщо
не познават и никога не са виждали. По време на заверката на пълномощното ищците са
били на работа в Г. и не е имало как да заверят това пълномощно. Подписите положени под
пълномощното не са техните подписи и те никога не са искали и давали съгласие да
продадат имота си в гр.Перник, нито са упълномощавали когото и да било да извърши
продажба от тяхно име и за тяхна сметка.
2
Имат основателни съмнения,че приложеното за сключване на сделката пълномощно било
изцяло фалшив документ, който не бил заверяван в Русия при посочената нотариус Д. Т. Л. ,
за което са образували предварително производство по наказателен ред, което още не било
приключило. Дори и да има заверено пълномощно представено пред Нотариус Р. М. при
изповядване на сделката, то същото било и нищожно поради липсата на съгласие от ищцова
страна, тъй като ищците никога не били подписвали такова пълномощно.Поради това за
ищците бил налице правен интерес от прогласяване на нищожността на същото на
основание чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД -поради противоречие със закона и на основание
чл.26 ал.2
предложение 2 от ЗЗД- поради липсата на съгласие.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА от К. Б. Н., чрез
адв. П. В. П.. Намира предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани.
На първо място оспорва активната процесуална легитимация на ищците, които не
представят убедителни доказателства за двата релевантни елемента за възникване на
процесуалното право на иск, а именно че е прието наследството, в чиято маса се твърди, че
попада спорното право на собственост, и че самото право на собственост попада в
наследствената маса. На следващо място, относно обстоятелствата, на които се основават
исковете, ответникът нямало как да е наясно с фактическата обстановка около
упълномощаването. За него към момента на сключване на процесната сделка била
съществувала субективната увереност, че договаря с надлежно упълномощено лице,
фактически и юридически способно да му прехвърли спорния недвижим имот. Тази средства
у него се е потвърдила и при изповядване на сделката от нотариус, който в кръга на своята
компетентност е проверил представените му документи и самоличността на участниците в
нотариалното производство, както изисква законът, и е
извършил нужното удостоверяване, за да породи сключеният договор желаните
облигационно-вещни правни последици.
На следващо място счита,че пълномощното, чиято действителност се оспорва, се
характеризира като официален удостоверителен документ по чл. 179 от ГПК в частта на
нотариалното удостоверяване и в този смисъл съставлява доказателство за сторените пред
длъжностното лице изявления. Действително съществува ред за оспорване на
удостовереното с официален документ, но както от процесуалноправно, така и от
материално правно гледище твърдението на ищците в тази насока изглежда неоснователно и
недоказано, Предоставените от тях доказателства били преимуществено косвени за
обстоятелства, които нямали пряко отношение към процесните юридически факти, чието
осъществяване или неосъществяване съдът би следвало да разпредели в доказателствена
тежест на ищцовата страна, и по никакъв начин не изключвали наличието на надлежно и
законосъобразно упълномощаване, респ. валидността на оспорената сделка и настъпването
на правните й последици, С оглед горното, моли за отхвърляне на предявените срещу него
искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на
доказателствените искания на ищцовата страна като неотносими, недопустими и поради
липса на необходимост и да не се приемат към материалите по делото представените
писмени доказателства поради същите причини.
Въпреки че не е конкретизирано дали се твърди наличие на документ с невярно съдържание,
или за неистински документ с невярно съдържание, от изложените в исковата молба
обстоятелства било видно, че е образувано наказателно производство, което е довод в полза
на извода, че в хода на гражданското дело се разкриват престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи хода на делото - основание за спиране на Гр.дело, №
3287/2022Г. по чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК.
Същото било от особено значение за ответника, тъй като ако твърденията на ищците в тази
3
им част са основателни, то самият К. Н. би се оказал измамен и увреден от една евентуално
недействителна сделка и би се наложило самият той да предприеме надлежни действия за
защита на правата си като добросъвестен приобретател по настъпилата транслативна
сукцесия.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от С. Б. Х., чрез същия адвокат-
пълномощник, като освен аналогичните доводи , се иска по чл.219 ГПК привличане като
трето лице-помагач на : Н. Л. М..
Съдът с влязло в сила протоколно определение от 10.03.2023 г. е прекратил производството
по делото по отношение на ответницата С. Б. Х., във връзка с направеното оттегляне на
иска по чл. 108 ЗС от страна на ищците и на основание чл. 228, ал. 3 ГПК е конституиран на
нейно място нов ответник З. Й. П. по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Съдът с
протоколно определение от 03.05.2023 г. е конституирал като трето лице помагач отново Н.
Л. М., само че вече на страната на новоконституирания ответник по делото З. Й. П., тъй
като последната е поискала конституиране на това трето лице помагач на нейна страна с
депозирания от нея отговор на исковата молба. Същата е депозирала в указания й от съда
срок отговор на исковата молба, като в същият се заявява, че оспорва предявените срещу нея
искове, като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва тяхната процесуална
легитимация на ищците. Тъй като същите не представят убедителни доказателства за
възникване на процесуалния правен иск. Ищците също така са посочили кои конкретно вещи
и на какво основание претендират ревандикация доколкото в процесната сграда
съществували няколко самостоятелни обособени обекти, които към настоящия момент били
собственост на ответницата в резултат на сключена от нея сделка. Посочва, че към момента
на сключване на конкретната процесна сделка за нея съществувала субективна увереност, че
договаря с действителния собственик на имота г-жа Х., която от своя страна е придобила от
предходния собственик г-н Н., който го е придобил от надлежно упълномощено лице. Тази
представа била затвърдена от нея и при изповядване на сделката от нотариус, който в кръга
на своята компетентност е проверил представените документи и снел самоличност на
участниците. Счита, че оспорваното пълномощно по делото представлява официален
удостоверяващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и в частта за нотариалното
удостоверяване в този смисъл съставлява доказателства за сторените пред длъжностното
лице от нея изявления. Било от значение за решаване на правния спор, че на 23.03.2022г. С.
Х. била придобила от Н. М. са част от претендирания за ревандикация имот, като тази
сделката, която не била взета предвид от ищците. Към настоящият отговор е приложен
нотариален акт за извършена покупко - продажба на правото на собственост върху подробно
описан в него недвижим имот. В последствие твърди, че на 21.04.2022 г. била придобила
посочения обект от С. Х. и на това основание тя се легитимира, като собственик. Твърди че
на 15.05.2022г. е сключила договор за наем с трето лице по отношение на процесния имот и
в този договор за наем уговорила наемна цена в размер на 1000.00лв. на месец, като
наемателя бил сключил договор с трето лице и били издадени фактури за извършени
ремонтни дейности в размер на 17 399.61лв. и друга фактура на стойност 20 223.06 лв. които
били заплатени за извършване на описаните необходими ремонтни дейности и подобрения
на сградата чиято ревандикация се претендира. Прави възражение за упражняване право на
задържане на процесната вещ докато бъде обезщетена за извършването за нейна сметка на
подобренията на имота на основание чл. 72 от Закона за собствеността, тъй като счита, че
безспорно притежава качеството на добросъвестен владелец владее към момента на
извършване на подобренията.
С протоколно определение от 21.06.2023 г. съдът е счел, че направеното възражение по чл.
72 от Закона за собствеността от страна на ответника З. П. следва да бъде прието за
разглеждане в настоящото съдебно производство и следва да бъде разпределена
доказателствената тежест на ответницата З. П. във връзка с заявеното право на задържане по
чл. 72 от Закона за собствеността, като съдът указва на същата, че следва да докаже в
4
качеството си на добросъвестен владелец по отношение на процесния имот и реалното
извършване на твърдяните от нея подобрения в имота за период през които тя самата владее
имота. Също така следва да докаже сумата с която се увеличила стойността на веща
вследствие на тези подобрения.
С влязло в сила определение от 15.01.2025 г. и допълнено с протоколно определение от
30.04.2025 г. във връзка с приетата по делото СТЕ ищците са се отказали от предявените
искове и съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството в тази му част по
отношение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор
№55871.502.***.1.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор №55871.502.***. В тази
връзка е била приета по делото СТЕ, в която вещото лице е установило, че : Имота описан в
2
НА № 119/1995г . представлява - ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда със ЗП 130 м,
състоящ се от хол, две стаи ,кухня,сервизни помещения и две тераси, построена върху
дворно място в землището на гр.Перник, представляващо парцел 1-*** в кв.23 по плана на
гр.Перник на основание отстъпено право на строеж с НА 186/1986г. Сутеренът, като
помещения отговаря на изискванията на ЗУТ , за самостоятелен обект, но няма изискуема
жил.височина. В неговата площ / по КК/ е включен и гараж, а той трябва да се нанесе като
самостоятелен обект. Поради тази причина сутерена не може да отговори на описания в НА
№ 119/1995г. помещения и площ и липсват двете тераси. В.л смята, че Имота описан в
нотариален акт № 119/1995г. отговаря на първия Жилищен етаж над сутерена , а не на
сутерена отбелязан по КК с идентификатор №55871.502.***.1.1, тъй като помещения и
тераси ,отговаря на видяното на място, а и в сутеренния етаж има гараж, който не е описан в
НА 119/1995г, и на сутерена нама описаните по НА тераси, т.е. имота по НА отговаря на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.502.***.1.2. Сутерена по КК и
регистри е записан с идентификатор№55871.502.***.1.1, а втория жилищен етаж /над
сутерена/ е записан с идентификатор № 55871.502.***.1.3
След анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници на Ц. С. И. бивш жител на гр.Перник- починала на 25.01.2020 г. и на
В. П. И. - бивш жител на гр.Перник- починал на 02.01.2022 г. , като ищците са внуци на
наследодателката -деца на покойния й син В. П. Й.- починал преди нея на 05.09.2014 г.,
което се установява от представеното по делото съдебно удостоверение. По наследство от
общите наследодатели Ц. С. И. и В. П. И. са собственици на следния недвижим имот
находящ се в гр.П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.502.***/ землище петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл.
Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с
адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ
55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен
план: ***, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. П.,
кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - ***/първи за имот
планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от
419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Д. Ч.”, от
североизток - улица „П. К.”, от югоизток - УПИ II - *** и от югозапад - УПИ XXI - 360,
заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор 55871.502.***.1/землище
петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две,
имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/
квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с
5
предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна и с всички подобрения и приращения в
имота. Това обстоятелство се установява от представения по делото нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 184, том втори,
дело № 643/1970 г.
И двамата ищци живееят и работеят в Г. от дълги години. Рядко си идвали в България , тъй
като постоянното местожителство и месторабота са в Г..
В края на м.март 2022 г. узнават ,че имота им в гр.Перник описан по- горе бил продаден на
неизвестно за тях лице.
Д. В. Й. се прибирал в Република България на 30.03.2022 г. и правил справка в Агенция по
вписванията при Пернишкия районен съд , при което установява , че от тяхно име и за тяхна
сметка е извършена продажба на имота им с нотариален акт № 121 том I ,рег.№ 1693 дело №
118/2022 г. сключен на 25.02.2022 г. при Нотариус Р. М. с район на действие ПРС от лицето
В. Б. С. от гр.Р.,ул.Х. М.“ №** с ЕГН ********** в качеството на техен пълномощник с
пълномощно № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на Д. Т. Л. — нотариус в гр.М., Р. Ф. – била
продала имота на ищците описан по-горе на лице напълно непознато за ищците - К. Б. Н. от
гр.П.,ул.“Б. Г.“ ** ВХ. * ЕТ.* АП.* , ЕГН **********. Ищците никога не са ходили в Р. Ф. в
град М. от деца, тъй като родителите им са работили в Коми, нито са заверявали
пълномощно на лицето В. Б. С., която изобщо не познават и никога не са виждали. По време
на заверката на пълномощното ищците са били на работа в Г. и не е имало как да заверят
това пълномощно. Тези обстоятелства се установяват от разпита на свидетеля Н. В., който е
тъст на ищеца Д. Й.. Същият заявява, че били направили справка, тъй като били получили
съобщение, че зет му имал незаплатени данъчни задължения на неговия чичо, брат на
неговия баща, който бил починал и зет му се бил явил негов наследник и се оказало, че
данъците били платени. Установили, заедно с майката на ищците, че този имот наследство
от чичо им всъщност се бил продавал по интернет от някаква агенция. На следващия ден
съобщението за продажба на имота било изтрито и във връзка с това свидетелят бил подал
заявление в полицията, че имотът бил откраднат. Установил, че имотът бил продаден с
фалшиво пълномощно издадено от нотариус в М., като след проверка в неговия регистър не
било установено заведено пълномощно с този номер. Било образувано досъдебно
производство пред Окръжна прокуратура-Перник. Към момента на изготвяне на
пълномощното зет му бил в Г.. Ищците не били обявявали за продажба имота. Свидетелят
бил виждал имота отвън и правило впечатление, че покривът му бил ремонтиран. Зет му и
неговия брат нямали ключове от имота и последно там бил живеел техния чичо и тяхната
баба. След като двамата били починали зет му се бил явил единствения наследник. Били си
разпределили ползването на къщата, като бабата била ползвала първия етаж, вторият етаж
бил за чичото, а първия етаж бил за бащата. Чичото бил продал един етаж на трето лице без
да прехвърли собствеността върху идеалните части от стълбите и двора и купувачът не
могъл да влезе във владение.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Д. В. Й., като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Подписите положени под пълномощното не са подписите на ищците и те никога не са
искали и давали съгласие да продадат имота си в гр.Перник, нито са упълномощавали когото
и да било да извърши продажба от тяхно име и за тяхна сметка. В този смисъл са и
констатациите на приетата и кредитирана от съда съдебно-графологическа експертиза.
Видно от същата ръкописният текст и подписът, положен за „1.“ в Пълномощно с което П.
В. Й. и Д. В. Й. упълномощават В. Б. С., с нотариални заверки номера: №4000 и №4001 от
10.02.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст и подписът,
положен за Декларатор“ в Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, подадена от името на Д.
В. Й., с нотариални заверки номера: №2085 и №2086 от 10.01.2022 г. на нотариус Д. Т. Л. не
са изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст и подписът, положен за „Декларатор“ в
Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите
6
и нотариалната дейност, подадена от името на Д. В. Й., с нотариални заверки номера: №2083
и №2084 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст
и подписите, положени в графа „Дата /подпис, печат на декларатора/“ в два броя
Декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, подадени от името на Д. В. Й., с нотариална заверка с
номера: №2071 и №2072 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от Д. В. Й..
Ръкописният текст и подписът, положен за „2.“ в Пълномощно с което П. В. Й. и Д. В. Й.
упълномощават В. Б. С., с нотариални заверки номера: №4000 и №4001 от 10.02.2022 г. на
нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от П. В. Й.. Ръкописният текст и подписът, положен за
,Декларатор“ в Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, подадена от името на П. В. Й., с
нотариални заверки номера: №2081 и №2082 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са
изпълнени от П. В. Й.. Ръкописният текст и подписът, положен за Декларатор“ в Декларация
за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, подадена от името на П. В. Й., с нотариални заверки номера: №2077
и №2078 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от П. В. Й.. Ръкописният текст
и подписите, положени в графа Дата /подпис, печат на декларатора/“ в два броя Декларации
от
по чл.264, ал.1 ДОПК, подадени от името на П. В. Й., с нотариална заверка с номера:
№2079 и №2080 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от П. В. Й..
К. Б. Н. от гр.П.,ул.“Б. Г.“ ** ВХ. * ЕТ.* АП.* , ЕГН ********** от своя страна е прехвърлил
собствеността върху процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 10, том втори, рег. № 2579, дело № 198 от 23.03.2022 г. на С. Б. Х.. Трето лице
помагач Н. Л. М. е продала на С. Б. Х. с нотариален акт № 9, том втори, рег. № 2578, дело №
197 от 23.03.2022 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.502.***.1.1,
който се намира на първи етаж в сградата. С нотариален акт № 109, том втори, рег. № 3710,
дело № 296 от 21.04.2022 г. С. Б. Х. продава на З. Й. П. процесният имот. Последната на
15.05.2022 г. е сключила договор за наем на процесния имот с трето лице „ЕН ЕНД КЕЙ
КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕООД, като съгласно чл. 7 от същия договор наемателят
извършва всички необходими ремонтни дейности включително подобрения на имота, а в
случай, че стойността им надхвърля дължимия към момента наем, то платеното се
компенсира с наемната цена до края на наемния период.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза ремонтите посочени в
приложените фактури от ответницата З. Й. П. са реално извършени през втората половина
на 2022 г. Извършените СМР към момента на изготвяне на експертизата 10.03.2024 г. са
повишили стойността на процесния имот с 24 110 лв.
Видно от изготвената по делото ССчЕ в счетоводството на „ТОНИ ТОДОРОВ“ ООД са
издадени процесиите 2 броя фактури- №000000****/01.08.2022г. със сума за плащане
20223,06 лева и №000000****/01.09.2022г. със сума за плащане 15 960 лева. Фактурите са
осчетоводени по сметка 411 “Клиенти” с контрагент „ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС
ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД на обща стойност 36 183,06 лева. В счетоводството на ЕН ЕНД
КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС ООД процесните фактури са осчетоводени при
ответника сметка 401 “Доставчици“ с контрагент ТОНИ ТОДОРОВ ООД на обща стойност
36 183,06 лева. Процесиите фактури са отразени в счетоводството на ТОНИ ТОДОРОВ
ООД, в дневника за продажби и в справка декларация по ЗДДС. Процесните фактури са
отразени в счетоводството на ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС ООД в
дневника за покупки и в справка декларация по ЗДДС. Фактура №000000****/01.08.2022г.
със сума в размер на 20223,06 лева с ДДС с контрагент ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС
ДИВЕЛОПМЪНТС ООД е включена в дневника за продажби на ТОНИ ТОДОРОВ ООД в
данъчен период 08.2022г. Фактура №000000****/01.09.2022г. със сума в размер на 15960,00
лева с ДДС с контрагент ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС ООД е включена в
дневника за продажби на ТОНИ ТОДОРОВ ООД в данъчен период 09.2022г.
Фактура №000000****/01.08.2022г. със сума в размер на 20223,06 лева с ДДС с контрагент
ТОНИ ТОДОРОВ ООД е включена в дневника за покупки на ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС
ДИВЕЛОПМЪНТС ООД в данъчен период 08.2022г.
7
Фактура №000000****/01.09.2022г. със сума в размер на 15960,00 лева с ДДС с контрагент
ТОНИ ТОДОРОВ ООД е включена в дневника за покупки на ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС
ДИВЕЛОПМЪНТС ООД в данъчен период 10.2022г.
Видно от втората изготвена по делото и кредитирана от съда съдебно-графологична
експертиза в Договор за наем от 15.05.2022 г., сключен между З. Й. П. и „Ен енд Кей
Козметикс Дивелопмънтс“ ООД, подписът, положен в графа „Наемодател“ в Договор за
наем от 15.05.2022Г., е изпълнен от З. Й. П., а подписът, положен за «Наемател» е изпълнен
от Х. Х. С.. Във Фактура №**** от 01.08.2022 г.., издадена от «Тони Тодоров» ООД на «Ен
енд Кей Козметикс Дивелопмънтс» ООД за сумата от 20 223,06лв, подписът, положен в
графа „Стоката получена“ е изпълнен от Х. Х. С., а подписът, положен в графа „Съставил“ е
изпълнен от С. А. Л.. В Протокол за извършени СМР от 01.08.2022Г., за обект «къща на
ул.»П. К.» №5, гр.Перник», с възложител Х. С. и изпълнител А. Т., подписът, положен в
графа „Възложител“ е изпълнен от Х. Х. С., а подписът, положен в графа „Изпълнител“ е
изпълнен от С. А. Л.. Във Фактура №**** от 01.09.2022Г., издадена от «Тони Тодоров» ООД
на «Ен енд Кей Козметикс Дивелопмънтс» ООД за сумата от 15 960,00лв, подписът, положен
в графа „Стоката получена“ е изпълнен от Х. Х. С., а подписът, положен в графа „Съставил“
е изпълнен от С. А. Л.. В Протокол за извършени СМР от 01.09.2022Г., за обект «къща на
ул.»П. К.» №5, гр.Перник», с възложител Х. С. и изпълнител А. Т., подписът, положен в
графа „Възложител“ е изпълнен от Х. Х. С., а подписът, положен в графа „Изпълнител“ е
изпълнен от С. А. Л..
Видно от допълнителната СТЕ кредитирана от съда средните пазарни цени за извършените
подобрения съгласно вложените труд и материали към момента на извършването им през
2022 г. са определени съгласно средните пазарни цени в строителството публикувани в
Справочник „СТРОЙЕКСПЕРТ-СЕК“ и са в общ размер на 30 900, 30 лв. Извършените СМР
изразили се в ремонт на покрив на процесния имот съгласно така изчислените средни
пазарни цени в строителството към момента на извършването им през 2022 г. са повишили
стойността на процесния имот с 13 905,00 лв. Разпитано в о.с.з. вещото лице А. заявява, че
действителните цени на вложените труд и материали и извършените СМР съгласно средните
цени в строителството са отразени в допълнителната СТЕ.
Съгласно кредитираната от съда втора ССчЕ дължимото начислено ДДС в размер на 3370,51
лв. по фактура № 000000**** от 01.08.2022 г. издадена от Тони Тодоров ООД е внесено на
13.09.2022 г. чрез банков превод по сметка на НАП, което е в законоустановения срок.
Дължимото и начислено ДДС в размер на 2660 лв. по Фактура №000000****/01.09.2022 г.
издадена от Тони Тодоров ООД е внесено на 13.10.2022 г. чрез банков превод по сметка на
НАП, което е в законоустановения срок.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В. М. същият е извършвал
строително-монтажни дейности на процесния обект изразили се в разрушване на стария
покрив и изграждане на нов покрив и били възстановили част от носещите колони на
покрива. Тони Тодоров бил се свързал с него и били подписали договор за извършване на
СМР, като започнали работа по отстраняване на стария покрив, възстановяване на колоните
и направа на предпокривна дейност. Това се случило през юни или юли 2022 г., на обекта
имало бригада, която била ръководена от свидетеля и възложителя на СМР била фирмата на
Тони Тодоров, който също им бил заплатил труда.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д. И. същият бил общ работник на
процесния обект и там били извършили ремонт на покрива на къщата, като ремонтът се
състоял в леене на бетон, кофраж и връзване на арматура, като този ремонт бил извършен
през 2022 г. юни-юли месец, като негов началник на строителния обект бил свидетеля В. М..
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д. С. същият участвал в ремонта на
покрива на процесната къща, като бил правил пояси от кофраж и арматура за покрив, това
било през юни, юли 2022 г., възложител на работата бил Тони Тодоров, а ръководител
8
свидетеля В. М..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
По първият предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД за
обявяване на нищожност на упълномощителна сделка поради противоречие със закона или
при условие на евентуалност на основание чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД- поради липсата
на съгласие:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона форма,
основание, както и привидните договори. Нормата на чл. 44 от ЗЗД сочи, че правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления, в
случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и
задължения. С исковата молба ищците са направили искане да се прогласи нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от
10.02.2022 г. на нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф. с твърдения, че никога не са
изразявали воля за разпореждане със собствения им недвижим имот и никога не са
упълномощавали, когото и да е било, вкл. не са подписвали каквито й да било документи за
промяна правото на собственост върху имота си, че не се пътували до М. и не са полагали
подпис на пълномощни и други документи. Упълномощителната сделка е едностранно
изявление на едно лице, с което се възлага извършването на правни действия, като правните
последици от тях възникват за представлявания –арг. чл. 36 от ЗЗД. Съгласно чл. 37 от ЗЗД
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма,
трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в
нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Пълномощното в
частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител, представлява частен
документ. Нотариалната заверка на подписа на частен документ представлява нотариално
действие, за извършването на което законът е предвидил специални правила, гарантиращи
неговата валидност, като нарушаването им води до опорочаване на действието. Компетентен
да извърши официално удостоверяване на подписите върху частни документи е нотариусът-
чл. 569, т. 2 от ГПК и помощник-нотариусът- чл. 40 от ЗННД, а съгласно чл. 83, ал. 1 от
ЗННД когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното
място, което не е общински център, а ако е общински център-кметът, заместник-кметът,
секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни
документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и
съдържанието на пълномощно по чл. 37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения
от документи и книжа. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по
своята същност е заверка от длъжностно лице /нотариус; органи на местната администрация
съгласно чл. 83, ал. 1 ЗННД/ в предвидената от закона форма, поради което в частта на
9
пълномощното, отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на
посоченото в него като упълномощител физическо лице, представлява официален документ.
Във връзка с твърдението на ищците, че не са подписвали пълномощни и за оспорената от
тях истинност на пълномощно с нот. зав. пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от
10.02.2022 г. на нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф., по делото е назначена съдебно-
графологична експертиза. Предвид доказателствата по делото в т. ч. заключението на СГЕ
съдът приема за установено, че ръкописният текст и подписът, положен за „1.“ в
Пълномощно с което П. В. Й. и Д. В. Й. упълномощават В. Б. С., с нотариални заверки
номера: №4000 и №4001 от 10.02.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от Д. В. Й..
Ръкописният текст и подписът, положен за Декларатор“ в Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, подадена от името на Д. В. Й., с нотариални заверки номера: №2085 и №2086 от
10.01.2022 г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст и подписът,
положен за „Декларатор“ в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25,
ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, подадена от името на Д. В. Й., с
нотариални заверки номера: №2083 и №2084 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са
изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст и подписите, положени в графа „Дата /подпис,
печат на декларатора/“ в два броя Декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, подадени от името
на Д. В. Й., с нотариална заверка с номера: №2071 и №2072 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т.
Л. не са изпълнени от Д. В. Й.. Ръкописният текст и подписът, положен за „2.“ в
Пълномощно с което П. В. Й. и Д. В. Й. упълномощават В. Б. С., с нотариални заверки
номера: №4000 и №4001 от 10.02.2022 г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от П. В. Й..
Ръкописният текст и подписът, положен за ,Декларатор“ в Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, подадена от името на П. В. Й., с нотариални заверки номера: №2081 и №2082 от
10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са изпълнени от П. В. Й.. Ръкописният текст и подписът,
положен за Декларатор“ в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8
от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, подадена от името на П. В. Й., с
нотариални заверки номера: №2077 и №2078 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т. Л. не са
изпълнени от П. В. Й.. Ръкописният текст и подписите, положени в графа Дата /подпис,
печат на декларатора/“ в два броя Декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, подадени от името
на П. В. Й., с нотариална заверка с номера: №2079 и №2080 от 10.01.2022Г. на нотариус Д. Т.
Л. не са изпълнени от П. В. Й..
Безспорно съдебната експертиза представлява доказателствено средство, което не
обвързва съда, а се преценява от него с оглед на съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства /арг. чл. 202 от ГПК/, но доколкото в случая не са ангажирани
доказателства, оборващи заключението на СГЕ, съдът зачита доказателствената му сила
относно подлежащия на доказване с него факт. Съдът приема, че оспореното /процесното/
пълномощно е неистински документ, тъй като не е подписан от ищците като издатели и
обективираното в документа волеизявление не е извършено от тях. Без значение е, че се
касае за упълномощителна сделка с извършено нотариално удостоверяване на подписа.
Независимо от причините за това, удостоверяването не е вярно, защото посочените за
упълномощители не са подписали и изписали имената си на документа, от което следва, че
10
те не са извършили волеизявление за упълномощаване. С упълномощителната сделка,
обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на нотариус Д. Т.
Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф. формално е обективирано волеизявление от името на ищците,
което обективно не отговаря на формираната от тях воля т. е. налице е т. н. съзнавана липса
на съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които
имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона
форма, основание, както и привидните договори. Нормата на чл. 44 от ЗЗД сочи, че
правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления, в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения. С оглед разясненията, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, че "липсата на съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е изтръгнато с насилие, направено е без намерение за обвързване", съдът
счита, че в настоящия случай при доказана неавтентичност на подписа на
упълномощителите е налице именно такъв тежък порок, водещ до нищожност на
упълномощителната сделка в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на
нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф. поради липса на съгласие /волеизявление/ за
упълномощаване. Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. С оглед основателността на този иск съдът няма да
разглежда предявения при условие на евентуалност на този иск с правно основание чл. 26,
ал.1 предложение 1 от ЗЗД за обявяване на нищожност на упълномощителна сделка поради
противоречие със закона.
По втория иск по чл.26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД и при условие на евентуалност
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделка за покупко-продажба на
недвижим имот обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
121, том първи, рег. №1693, дело № 118 от 25.02.2022 г., с която ищците чрез пълномощник
В. Б. С. упълномощена с пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на
нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф., което е нищожно поради липса на съгласие са
прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на К. Б. Н..
Тази претенция е основана с твърдения в исковата молба, че ищците не са
изразявали воля за упълномощаване за сключване на сделка за покупко-продажба на
процесния имот, нито са полагали подпис в пълномощни и други документи за
разпореждане с имота и продажбата на процесния недвижим имот, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том първи, рег. №1693, дело
№ 118 от 25.02.2022 г., е осъществена при липса на представителна власт на пълномощника,
действащ от името на ищците и поради това пълномощникът В. Б. С. е действала от чуждо
име при липса на представителна власт, не е могла да изрази валидна воля за продажба, с
оглед на което договорът за покупко-продажба бил нищожен. Липса на представителна
власт поради неавтентичност на пълномощно от 10.02.2022 г., прави сделката от 25.02.2022
г. недействителна по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради липса на представителна власт между
11
ищците и пълномощника, който е действал от тяхно име, поради което следва
прогласяването на същата за недействителна, съобразно ТР № 5/2016 г. на ВКС. Установи се,
че упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от
10.02.2022 г. на нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф. е нищожна поради липса на
съгласие /волеизявление за упълномощаване. Тази едностранна сделка е послужила за
сключването на процесния договор за продажба с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121, том първи, рег. №1693, дело № 118 от 25.02.2022 г. Разпоредбата на
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД сочи, че в случаите, когато договор е сключен без представителна власт,
той може да бъде потвърден от лицето, от чието име е сключен. До момента на това
потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо
представляваното лице и е в състояние на висяща недействителност. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници чрез установителен иск или
чрез правоизключващо възражение. След позоваване на недействителността, тя става
окончателна и отпада възможността договорът, сключен без представителна власт да бъде
потвърден. В случая ищците искат прогласяване нищожността –недействителността на
процесния договор т. е. с инициирането на съдебно производство мнимо представлявано
лице се противопоставя на сделката и е налице отказ от потвърждаване. Предвид
гореизложеното съдът намира, сключеният договор за покупко-продажба с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 121, том първи, рег. №1693, дело № 118 от
25.02.2022 г. за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради липса на
представителна власт. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По третия иск, предявен при условията на кумулативност с първите два иска по чл.
108 ЗС срещу ответник З. Й. П., която владее процесния имот към настоящия момент.
Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. За да бъде уважен следва да се установи по безспорен начин, че
ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание.
Ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по силата
на наследствено правоприемство от техните наследодатели баба им Ц. С. И., починала на
25.01.2020 г. и техния чичо В. П. И., починал на 02.01.2022 г., на които се явяват единствени
наследници, като тези обстоятелства се установяват от приложеното по делото
удостоверение за наследници на Ц. С. И. и представения нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 184, том втори, дело
№643/1970 г., от който се установява, че наследодателката на ищците Ц. С. И. е придобила
правото на собственост върху процесния имот. Ищците са приели наследството на техния
чичо и наследодател В. П. И., починал на 02.01.2022 г. с конклудентни действия изразяващи
се в опит да бъдат заплатени данъците върху процесния имот, което се установява от
показанията на разпитания по делото свидетел Н. В..
Не е оспорно, че ответницата З. Й. П. владее процесния имот. Тя се легитимира
като собственик на процесния имот с договора за покупко-продажба обективиран
12
нотариалния акт № 109, том втори, рег. № 3710, дело № 296 от 21.04.2022 г. по силата на
който правото на собственост върху процесния имот е било прехвърлено от С. Б. Х., която го
е придобила по силата на нотариален акт № 10, том втори, рег. № 2579, дело № 198 от
23.03.2022 г. от К. Б. Н.. Последният е придобил правото на собственост върху процесния
имот по силата на нотариален акт № 121, том първи, рег. № 1693, дело № 118 от 25.02.2022 г.
от ищците чрез пълномощник без представителна власт В. Б. С., тъй като ищците не са
подписвали пълномощното по силата на което същата се е явила при изповядване на
сделката като техен пълномощник пред нотариуса и съответно не са изразили съгласие тя да
сключи сделката от тяхно име и за тяхна сметка.
Установи се, че процесният договор, обективиран в нотариален акт № 121, том
първи, рег. № 1693, дело № 118 от 25.02.2022 г. е сключен чрез пълномощник без
представителна власт, поради което е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Продажбената сделка не е породила своето правно действие, както и вещно-транслативен
ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с
мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора,
нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание,
годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС / разяснения в т. 2 на
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК/.
Следователно упражняваната от ответницата З. Й. П. фактическата власт върху имота,
предмет на договора за продажба по силата на продажбената сделка предвид установената
недействителност на договора за продажба е лишена от основание. Налице са трите
кумулативни предпоставки на чл. 108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По направеното възражение по чл. 72, ал. 3 ЗС от ответницата З. Й. П. за
упражняване на право на задържане върху процесния имот.
Трайната съдебна практика приема, че възражението за заплащане на подобрения и
свързаното с него право на задържане, представлява дилаторно такова и е допустимо да бъде
упражнено единствено при предявен осъдителен иск за връщане на вещта. В практиката, в т.
ч и Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о., ГК, е прието, че
правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право на владелеца-
кредитор срещу собственика-длъжник - Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК
на ВС. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието на
непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две:
отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно
признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително
удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. След като възражението за подобрения
и свързаното с него право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително
право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при
основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да
предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума
13
за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само като
защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. Правото на
задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за
задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ, какъвто е
налице в настоящия случай по отношение на ответницата З. П., тъй като по отношение на
нея е предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и се претендира от същата да задържи
вещта до заплащане на извършените от нея в процесния имот подобрения, изразяващи се в
ремонт на покрив. С оглед на изложеното възражението за право на задържане по чл. 72, ал.
3 ЗС се явява допустимо, но по същество е неоснователно. Този извод на съда се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС, добросъвестният владелец може да иска
за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване
съдебното решение и до заплащане на подобренията той има право да задържи вещта –
аргумент от чл. 72, ал. 3 ЗС. В основата на претенцията за подобрения стои принципът за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Подобренията са онези разноски, които без да са необходими за запазване на
вещта, са довели до реално увеличаване на нейната стойност. С ППВС № 6/1974 г. (т. 6), е
прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали
са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща, доколкото
съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му, като
движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не
подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение и владелецът има право да
вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот.
Правото на задържане от друга страна е правомощие на добросъвестния владелец,
обезпечаващо правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за
извършените подобрения (наред с необходимите разноски), като отправи до съда искане
предаването на владението на подобрената вещ да бъде обусловено от изпълнението на
задължението за изплащане на това обезщетение. Правото на задържане има акцесорен
характер спрямо правото на обезщетение за подобрения, предявено в процеса. То е защитно
средство на ответника по иск за предаване на владението на вещта, посредством което се
отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, както се отбеляза, и обезпечава
вземането за подобрения. Предявяването му задължава съда да го признае само, ако приеме,
че извършилият полезните разноски има качеството на добросъвестен владелец и има
вземане за подобрения. В този случай се постановява условен диспозитив за осъждане на
ответника да предаде владението на вещта, при условие, че ищецът му заплати сумата, с
която стойността на вещта се е увеличила, вследствие на извършените подобрения.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
14
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В цитираното
ППВС № 6/1974 г. са дадени разяснения и относно правните основания, при наличието на
които може да е налице добросъвестно владение, както и по въпроса как следва да бъде
обезщетен подобрителят при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното
основание. Съгласно това ППВС, владението, основано на нищожно придобивно основание,
е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и
приобретателят не е знаел за порока / р а з д е л III, т. 10/. При унищожение, разваляне или
отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен
владелец, ако до извършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за
отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за унищожението,
развалянето или отмяната на придобивното му основание /раздел IV, т. 11/.
Когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на
учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното
отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не
поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен
ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с
мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора,
нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание,
годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред
сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия
правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор
няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този
последващ договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, той ще породи
своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права и задължения ще
възникнат за страните, включително – задължението за прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право) и насрещната страна – лицето, придобило владението
върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал.
1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е
собственик, т.е. – че последният е договарял с мним представител при сключването на
предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи, ако мнимо
представляваният потвърди сключения от негово име без представителна власт договор,
който до този момент е бил в състояние на висяща недействителност, то по силата на
обратното действие във времето на потвърждаването, както този договор – вече валидиран
(заздравен), така и всички последващи вещно-прехвърлителни сделки по веригата, ще
породят автоматично вещно-транслативния си ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, считано от
съответния момент на сключването им. Когато чрез представител е бил сключен вещно-
прехвърлителен договор, станал недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради това, че
представителната власт е отпаднала с обратно действие във времето след сключването на
договора, при липса на потвърждаване на същия. С оглед на това разрешение прието с ТР №
5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС ответницата П. се явява добросъвестен владелец по см.
15
на чл. 70, ал.1 ЗС, тъй като е трето лице придобило владението върху вещта от лице
договаряло с мнимия представител и не се установи да е знаела към момента на сделката, че
праводателят й не е собственик че последният е договарял с мним представител при
сключването на предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС, както се посочи, само добросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. В случая обаче от представения договор за наем и от
показанията на разпитаните по делото свидетели И., М., С., както и от приетите по делото
втора съдебно-графологична експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, както и съдебно-техническа и допълнителна съдебно-
техническа експертиза подобрения в процесния имот са били извършени от наемателя по
договор за наем от 15.05.2022 г. сключен между З. П. и трето лице „ЕН ЕНД КЕЙ
КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТ“ ООД. Съгласно чл. 7 от договора за наем от 15.05.2022 г.
наемателят извършва всички ремонтни дейности включително подобрения на имота и чл. 14
от същия наемателят има право по своя инициатива да прави подобрения в наетия имот след
писмено съгласуване с наемодателя. В случая видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели И., М., С., които са извършвали строително-монтажните работи на обекта
изразили се в ремонт на покрива на къщата същите са били наети от трето лице „Тони
Тодоров“ ООД. Последният видно от събраните по делото писмени доказателства и
съдебно-счетоводни експертизи и втора съдебно-графологична експертиза е извършвал
процесните СМР по поръчка на наемателя ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТ“
ООД, а не на владелеца на имота З. П.. На правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС обаче
може да се позове единствено добросъвестния владелец, които е направил подобренията в
имота, но не и наемателя, който е направил подобренията, тъй като същият е държател на
имота и разполага с право на иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване срещу
собственика на имота. Следователно ответницата З. П. няма право да задържи фактическата
власт върху процесния имот в качеството си на добросъвестен владелец на същия по чл. 72,
ал. 3 ЗС, тъй като не самата тя, а наемател на имота е извършил претендираните подобрения
в същия видно от представения договор за наем и от показанията на разпитаните по делото
свидетели И., М., С., както и от приетите по делото втора съдебно-графологична експертиза,
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и
съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза подобрения. Не се
установи извършването на тези подобрения от наемателя да е било със знанието и
съгласието или по възлагане и инициатива на владелеца в качеството му на наемодател по
представения договор за наем.
Съдът намира, че не следва да се произнася с нарочен диспозитив по повод
направеното възражение за право на задържане. Съгласно теорията и съдебната практика,
възражението, с което се упражнява право на задържане до заплащане на стойността на
подобренията има дилаторен и защитен характер. На основание чл. 298, ал. 4 от ГПК
решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за
16
право на задържане и прихващане. По аргумент от тази разпоредба се следва, че по
изключение произнасянето на съда по повод на посочените възражения /за прихващане и
право на задържане/ формират сила на присъдено нещо, дори и да има липса на нарочен
диспозитив. Това е изключение от правилото, че само диспозитива на решението формира
сила на пресъдено нещо, като в този случай и произнасянето в мотивите на съдебния акт
формира такава. По възражението за право на задържане и по възражението за прихващане
съдът се произнася в решението, само ако установи съществуването на правото, заявено с
иска. Възражението за право на задържане допуска съдът да постанови условен осъдителен
диспозитив в решението за уважаване на иска за предаването на вещта (аргумент и от чл.
72, ал. 3 ЗС и чл. 91 ЗЗД). Когато възражението е неоснователно, ответникът се осъжда да
предаде вещта безусловно /Така и в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК/.
Предвид изхода спора на основание чл. 78, ал. 1от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 5868,64 лв. за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на в. л., съгласно списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД упълномощителна
сделка - обективирана в пълномощно с нот. зав. № 4000 и № 4001 от 10.02.2022 г. на
нотариус Д. Т. Л.-нотариус в гр. М., Р. Ф. по силата на която ищците Д. В. Й., ЕГН:
********** и П. В. Й., ЕГН: ********** и двамата с адрес на призоваване: гр. П., ул. „Н.
Ц.“ №**, офис 2 са упълномощили В. Б. С., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. „Х. М.“ №** за
описаните в пълномощното действия поради липса на съгласие /волеизявление/ за
упълномощаване.
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, том
I , рег. № 1693, дело № 118/2022 г., сключен на 25.02.2022 г. при нотариус Р. М., като сключен
от лице В. Б. С. без представителна власт, действало без да е надлежно упълномощено от
ищците Д. В. Й. и П. В. Й., с който е прехвърлено правото на собственост на К. Б. Н.,
ЕГН:********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. * ет* ап* върху следния недвижим имот
находящ се в гр.П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.502.***/ землище петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл.
Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с
адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ
17
55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен
план: ***, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. П.,
кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - ***/първи за имот
планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от
419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Д. Ч.”, от
североизток - улица „П. К.”, от югоизток - УПИ II - *** и от югозапад - УПИ XXI - 360,
заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор 55871.502.***.1/землище
петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две,
имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/
квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с
предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна и с всички подобрения и приращения в
имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор
№55871.502.***.1.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор №55871.502.***. по
отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. В. Й. и П. В. Й. срещу З. Й.
П., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. „П.“ № ** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че Д. В.
Й. и П. В. Й. са собственици на основание наследствено правоприемство на следния
недвижим имот: находящ се в гр.П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.502.***/
землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин
и две, имот триста четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Перник, обл. Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/
квадратни метра, с адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при
граници /съседи/: ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ 55871.502.***, ПИ
55871.502.***, номер по предходен план: ***, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за
регулация и застрояване на гр. П., кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г.,
като УПИ I - ***/първи за имот планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал
23/двадесет и трети/ с площ от 419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от
северозапад - улица „Д. Ч.”, от североизток - улица „П. К.”, от югоизток - УПИ II - *** и от
югозапад - УПИ XXI - 360, заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор
55871.502.***.1/землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален
район петстотин и две, имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от
92/деветдесет и два/ квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой самостоятелни обекти в
сградата: 3/три/, с предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна и с всички подобрения и
приращения в имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с
идентификатор №55871.502.***.1.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№55871.502.***. по отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК.
и ОСЪЖДА З. Й. П., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. „П.“ № ** на основание чл.
108 от ЗС, да предаде на Д. В. Й. и П. В. Й. владението върху: следния недвижим имот:
18
находящ се в гр.П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.502.***/ землище петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл.
Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с
адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ
55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен
план: ***, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. П.,
кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - ***/първи за имот
планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от
419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Д. Ч.”, от
североизток - улица „П. К.”, от югоизток - УПИ II - *** и от югозапад - УПИ XXI - 360,
заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор 55871.502.***.1/землище
петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две,
имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/
квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с
предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна и с всички подобрения и приращения в
имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор
№55871.502.***.1.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор №55871.502.***. по
отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК.
НЕ ПРИЗНАВА, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, правото на З. Й. П., да задържи
недвижим имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.502.***/ землище петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две, имот триста
четиридесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, обл.
Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД - 18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 384/триста осемдесет и четири/ квадратни метра, с
адрес на имота: гр. П., ул. „П. К." №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници /съседи/: ПИ
55871.502.***, ПИ 55871.502.***; ПИ 55871.502.***, ПИ 55871.502.***, номер по предходен
план: ***, квартал: 7023, парцел I, и означен по плана за регулация и застрояване на гр. П.,
кв. „Д.” , утвърден със Заповед № III - 233 от 28.03.1977 г., като УПИ I - ***/първи за имот
планоснимачен номер триста шестдесет и втори/, в квартал 23/двадесет и трети/ с площ от
419 /четиристотин и деветнадесет/ кв. м., при граници: от северозапад - улица „Д. Ч.”, от
североизток - улица „П. К.”, от югоизток - УПИ II - *** и от югозапад - УПИ XXI - 360,
заедно с разположената в имота СГРАДА с идентификатор 55871.502.***.1/землище
петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и две,
имот триста четиридесет и три, сграда едно/, със застроена площ от 92/деветдесет и два/
квадратни метра, брой етажи : 3/три/, брой самостоятелни обекти в сградата: 3/три/, с
предназначение: Жилищна сграда -еднофамилна и с всички подобрения и приращения в
имота с изключение на вторият етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор
19
№55871.502.***.1.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор №55871.502.***. по
отношение на който е налице отказ от иск по чл. 233 ГПК до заплащане на подобренията
извършени в имота изразяващи се в ремонт на покрива на същия извършени от трето лице
наемател.
ОСЪЖДА З. Й. П., К. Б. Н. и В. Б. С. да заплатят на Д. В. Й. и П. В. Й. сумата от
5868,64 лв., съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участие на третото лице помагач Н. Л. М., ЕГН:********** от
гр. С., ж.к. „О. К.“ ***, вх. *, ЕТ.*,АП.*** на страната на ответницата З. Й. П.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
20