РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 01.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3446 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Е.Й.Й. и Д.В.Й.
твърдят, че на 02.04.2008г. са сключили договор за банков кредит с „Юробанк И
Еф Джи България“ АД. Два месеца по-късно- на 30.06.2008г. всички вземания на
банката по договора са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. Предмет
на договора за банков кредит бил кредитен лимит в швейцарски франкове с равностойност
50 хиляди евро по курс купува на банката в деня на усвояването на кредита, като
част от сумата била с предназначение за покупка на имот, а друга част била за
други разплащания. Кредитът се усвоявал по т.нар. „блокирана сметка“ (чл.2
ал.3) и се ползва при условия уредени в ал.3 и ал.4 на същия член.
Цената на кредита била регламентирана в чл.3
ал.1 и се образувала като сума от БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове валиден за съответния период плюс договорна надбавка от
1,65%. Към момента на сключването на договора БЛП бил 4,5%, като така
възнаградителната годишна лихва по кредита ставала 6,15% и се начислявала от
деня на първото усвояване (15.04.2008г.)
Съгласно чл. 2 ал.3 от договора усвоеният в
блокираната сметка кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от
банката по търговски курс „купува“ – франк към евро в към деня на усвояването,
като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Съгласно чл.3 ал.5 от договора
действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне, а се определя едностранно
от банката. Били договорени наказателна надбавка за просрочие в размер на 10% и
такса за обслужване в размер на 0,5% годишно върху остатъка. Кредитът следвало да се
погасява на равни месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, във валутата в която е разрешен и усвоен (чл.6 ал.2). При
промяна на БЛП от страна на банката по време на действие на договора
погасителните вноски се променят автоматично и съответно.
В чл. 13 било договорено, че банката може да
променя едностранно размера на лихвите,
таксите и комисионните. Кредитополучателят бил длъжен по договора да застрахова
в полза на банката имота, който
обезпечава заема и дал съгласието си банката да направи това за негова сметка,
като увеличи задължението му със платената сума за застраховката. В чл. 23 от
договора било записано съгласие на кредитополучателя да поеме всички рискове за
вреди произтичащи от промяната на валутните курсове. Договорено било и правото
на банката да прехвърли вземането си срещу кредитополучателите (чл. 28).
След подписването на договора на 02.04.2008г.
кредитът бил усвоен на 15.04.2008г, за което било подписано приложение към
договора. Превалутирането станало по курс на швейцарския франк - 1,61728293166
при официален курс на БНБ 1,2292. Била извършена „арбитражна валутна сделка“
като са продадени 50000 евро по курс 1,95583 към лева и са купени швейцарски
франкове по курс 1,61728293166 към лева, което се равнявало на 80865 швейцарски
франка. На 15.04.2008г. сумата била реално усвоена в лева.
На 03.04.2008г. била учредена договорна ипотека
върху недвижимия имот закупен със заемни средства.
Лихвеният процент по договора бил увеличаван
неколкократно, като първото увеличение било още на 07.07.2008г.
На 30.06.2008г. вземанията на банката по
договора са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, които вземания
според изпратено уведомление са в размер на 80875,71 швейцарски франка.
На 12.03.2009г. ищците сключили с „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД допълнително споразумение, с което е договорено
погасяването да стане „по облекчен ред“ за 12 месечен период. На 13.05.2010г.
било сключено ново допълнително споразумение относно погасяването на дълга.
С влязло в сила решение № 478 от 23.11.2016г. по
гр. дело 7130/2015г, на Русенски районен съд потвърдено с решение по въззивно
т.д. 76/2017г. на Русенски окръжен съд „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД е осъдено
да заплати на ищците сумата 13875,87 швейцарски франка явяващи се сума платена
без основание по процесния договор за периода 15.05.2008г. до 15.02.2015г. С
определение № 560/07.08.2018г. по кас. дело № 3080/2017г. ВКС не допуска
касационно обжалване на въззивното решение.
С влязлото в сила решение по гр. дело
7130/2015г. на Русенски районен съд съдът е приел изначална липса на основание
и е приел, че множество клаузи от договора са нищожни.
С договор за цесия от 23.03.2016г. „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля обратно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички
вземания по договора от 02.04.2008г, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.
В съдебно заседание представителят на ищеца
уточнява, че реално усвоената сума е в евро и за това счита, че занапред
договора следва да се изпълнява в евро, тъй като швейцарски франкове не са
усвоявани.
Ищците считат, че са недействителни следните
клаузи на договора за кредит и искат да бъде признато за установена по
отношение на „Юробанк И Еф Джи България“ АД нищожността на клаузите
както следва:
·
чл.2 ал.1 предвиждащ, че
разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове;
·
чл.2 ал.3- усвоеният кредит в швейцарски
франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката и се превежда
по сметка на кредитополучателя в евро. В съдебно заседание се уточнява, че тази
клауза е валидна само в частта, че усвоеният кредит се превежда по банкова
сметка ***, а в останалата част е клаузата недействителна;
·
чл.3 ал.1- в частта за
методологията за определяне на възнаградителната лихва, тъй като дава право на
банката едностранно да променя БЛП. В съдебно заседание се уточнява, че тази
клауза е валидна само в частта, определяща размера на лихвения процент на
6,15%, а в останалите части е нищожна;
·
чл.3 ал.5, който предвижда
правото на банката едностранно да променя БЛП. В съдебно заседания представителят
на ищците уточнява, че счита, че банката не може едностранно да променя лихвата
и при липса на договорен механизъм, по който тази промяна да се случи, то
лихвата следва да остане фиксирана на нивото при сключване на договора;
·
чл.6 ал.2 и ал.3 предвиждащи
погасяване на кредита във валутата в която е усвоен, както и автоматична
промяна на вноските по кредита при промяна на базовия лихвен процент. В съдебно
заседание представителят на ищците уточнява, че иска да бъде прогласена
нищожност на клаузата, в която се сочи, че кредита е разрешен и се връща в
швейцарски франкове. Счита, че следва да продължи да действа разпоредбата, че
кредита се връща във валутата в която е усвоен;
·
чл.13, предвиждащ право на
банката да променя едностранно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които „Юробанк И Еф Джи България“ АД събира;
·
чл.23 ал.1 съдържащ съгласие
на кредитополучателя, че при промяна на валутните курсове на швейцарския франк
към лева или еврото може да се повишат вноските по кредита и се съгласява да
носи риска от такива промени;
·
чл.23 ал.2 съдържащ декларация
на кредитополучателя, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
чл.6 ал.2 и чл. 21-23 и е съгласен с настъпването им;
·
чл.3 ал.3 който предвижда
наказателна надбавка от 10 пункта
·
чл.15 ал.3 и ал.4 предвиждащ право на банката
да избере при кой застраховател да бъде застрахован имота. Впоследствие тази
претенция е оттеглена.
Ищците твърдят, че „Бългериан Ритейл Сървисиз“
АД е надвзело следните суми, явяващи се разлика между текущата и първоначално договорена
погасителна вноска:
- за периода 15.03.2015г. до 30.11.2015г.- 5048,64
лева;
- за периода 30.11.2015г. до 23.03.2016г.- 2008,47
лева.
Ищците твърдят също, че „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е надвзел сумата 18875,82 лева за периода 24.03.2016г.-29.05.2019г.
явяваща се разлика между текущата и първоначално договорена погасителна вноска.
В настоящото производство се иска, съдът да
признае за нищожни по отношение на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД посочените по-горе клаузи от
договора, както и разпоредбата на чл. 28 ал.2 предвиждаща, че при прехвърляне
на правата по кредита банката ще продължи да администрира кредита и да получава
месечните вноски.
Предявява се и иск да бъдат признати за нищожни
по отношение на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД споразуменията сключени с това
дружество на основание чл. 366 от Закона за задълженията и договорите.
Иска се също така „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД
да бъде осъдено да заплати сумата 5048,64 лева, която е надвзета по договора за
кредит в периода 15.03.2015г. до 30.11.2015г, както и сумата 2008,47 лева
надвзета в периода 30.11.2015г. до 23.03.2016г, както и да бъде осъдено
дружеството „Юробанк И Еф Джи България“ АД да заплати на ищците сумата 18875,82
лева надвзета по договора за кредит в периода 24.03.2016г. до 29.05.2019г.
Всички суми се претендират със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба.
С последваща молба от 14.06.2019г. ищците
заявяват, че оттеглят претенцията за нищожност на чл. 15 ал.3 и ал.4, като
заявяват, че искат „тази претенция да се упражни с възражение“, както и че
правят възражение за нищожност на чл. 18 от договора, с който е дадено безусловно
съгласие за инкасиране на суми от сметката му.
Ответникът „Юробанк България“ АД /с бивше
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ оспорва исковете. Навежда следните
доводи:
Не е ясно исковете за нищожност на клаузи от
договора за кредит срещу кой ответник се предявяват, като „Бългериан Ритейл
Сървисиз“ АД не е участвало при сключване на този договор и не е процесуално
легитимирано да отговаря по искове за нищожност на клаузи от него, а „Юробанк
България“ АД не е процесуално легитимирано да отговаря по исковете за нищожност
споразумения между ищците и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. Счита, че иска за
нищожност на чл. 3 ал.1 от договора е недопустим, тъй като с него се уговаря
лихвата по кредита, възразява и за неяснота, какво точно се иска да бъде прогласено
за нищожно.
Недопустимо е да се иска лихвата да бъде
прогласена за фиксирана.
Недопустимо е да се иска да бъде прогласена за
нищожна разпоредбата на чл. 6 ал.2 от договора, тъй като тя сочи, че кредита се
връща във валутата, в която е разрешен и усвоен- швейцарски франкове и съдът не
може да наложи на страните друга валута. Сочи се неяснота в исковата молба-
дали кредитът следва да бъде в лева или в евро. Недопустима и неясна е и
претенцията за нищожност на чл. 15 ал.3 и ал.4 от договора, която впоследствие
е оттеглена, като са неясни и изявленията на ищците, че искат прогласяване на
нищожност посредством възражение. Оспорва се правния интерес на ищците да искат
прогласяване на нищожност на допълнителните споразумения, като се сочи и че
това искане не е обосновано и е неясно защо ищците считат допълнителните
споразумения за нищожни. Иска се ищците да конкретизират твърденията си, че са
били въведени в заблуждение да влязат в договорни отношения с банката.
По основателността на исковата претенция ответника
„Юробанк България“ АД навежда следните доводи:
Всички клаузи в договора за кредит били
индивидуално договорени, като ищците не били възразили срещу предложения
договор и не са направили насрещни предложения и подписвайки договора за
кредит, а след това и нотариалният акт за ипотеката ищците са изразили съгласие
с предложените клаузи. От много аспекти се акцентира върху изразеното от ищците
съгласие с договора с различни техни действия и волеизявления. По отношение на
договорената променлива лихва отново като довод се сочи съгласието на страните
и допустимостта на променливата лихва съгласно закона, както и че при
дългосрочните кредити е характерно договарянето на променлива лихва, като така
се компенсирали рисковете от обективните пазарни промени. „Юробанк България“ АД
твърди, че БЛП изразява „трансферната цена на ресурса и се влияе от обективно
действащите пазарни и икономически механизми и параметри“. Твърди се също така,
че е налице изключението на чл. 144 ал.2 от ЗЗП и за промяната на лихвата са били
налице основателни причини, а основателната причина не било задължително да се
записва в договора за кредит и като аргумент в подкрепа на това се сочи че чл.
144 ал.2 т.1 и чл. 143 т.10 от ЗЗП, които щели да са излишни ако основателните
причини се записвали в договора.
Сочи се и как е формирана „трансферната цена на
ресурса“. „Юробанк България“ АД сочи и чл. 144 ал.3 от ЗЗП като основание да се
изключат част от разпоредбите на ЗЗП. Твърди, че с кредита в швейцарски
франкове ищците са спестили от по-високите лихви по кредити в евро и в лева и
считат, че при обедняването на ищците следва да се съобрази и спестените лихви
от разликата в лихвените нива при кредити в евро/лева от една страна и кредити
в швейцарски франкове от друга страна. Твърди, че всички рекламни материали
относно кредитите в швейцарски франкове през 2007/2008г. са съдържали коректни
твърдения относно тогавашните тенденции във валутния курс. Курсът на банката за
швейцарски франкове се прилагал само ако ищците решат да закупят тази валута от
нея, а изборът от кого да закупят франковете е техен. Сочи също така, че и
банката е поела валутен риск ако швейцарският франк поевтинее, а член 23 от
договора бил израз на добросъвестност от страна на кредитора и целял да разясни
на кредитополучателя какъв е валутния риск при кредит в швейцарски франкове.
Кредитът се усвоявал по блокирана сметка не защото е в швейцарски франкове, а
за да се гарантира, че ще се използва за целта, за която е отпуснат.
Неравноправността на клауза следва да се преценява към момента на сключване на
договора. Оспорва се иска за нищожност на чл. 13 от договора предвиждащ правото
на банката да променя „собствената си тарифа“. Иска за нищожност на чл. 15 ал.3
от договора също се счита за неоснователен, тъй като правото на банката да
застрахова имота възниква само ако ищците не го застраховат. Сочи се, че чл. 15
ал.4 и чл. 18 са в съответствие с възможността банката да събира служебно суми
съгласно чл.6 от тогава действалата Наредба № 3 от 29.09.2005г. за паричните
преводи и платежните системи и за това тези разпоредби не противоречат на
закона. Тази нормативна възможност била възпроизведена и в последващите наредби
уреждащи съответната материя. Клаузата на чл. 28 уреждаща възможността да се
прехвърлят вземанията е в съответствие с чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите и дори и без тази разпоредба прехвърлянето на вземането пак щеше да
е възможно пряко по силата на закона. Оспорват се и предявените осъдителни
искове, като „Юробанк България“ АД прави възражение и за изтекла погасителна
давност. Оспорват се част от допуснатите доказателства.
Ответникът „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД също
оспорва предявените искове. Навежда доводи идентични с тези на „Юробанк
България“ АД относно недопустимостта и неяснотата на исковете, както и за
тяхната неоснователност.
Твърди, че предявеният осъдителен иск за сумата
5048,64 лева е недопустим, тъй като между страните има влязло в сила съдебно
решение за същия период по гр. дело № 7130/2015г. на РС- Русе.
Възражението на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД
за недопустимост на иска остана недоказано. По делото е приложено
решението по гр. дело 7130/2015г, на
Русенски районен съд, което е водено между същите страни. С диспозитива на това
решение „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД е осъдено да заплати на ищците сумата
13875,87 швейцарски франка платени без основание по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL35106/2008, но не е посочено в кой период сумите
са платени без основание. В мотивите на решението се сочи, че сумите са платени
в периода 15.05.2008г. до 15.02.2015г, поради което съдът приема, че
предходното решение касае периода 15.05.2008г. до 15.02.2015г, който е различен
от периода в който са надвзети процесните вземания.
Предявеният искове за недействителност на клаузи
от договора за кредит са с правно основание чл. 146 във връзка с чл. 143 от
Закона за защита на потребителите. Осъдителните искове за заплащане на парични
суми са с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите-
за връщане на суми платени без основание.
В хода на производството „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД се е вляло в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД. Последното
дружество е заличено и негов правоприемник е първия ответник- „Юробанк България“ АД
От фактическа страна съдът намира за установено следното по исковете за
нищожност на клаузи от договор за банков кредит № HL35106:
На
02.04.2008г. Е.Й.Й. и Д.В.Й. са сключили договор за банков кредит № HL35106 с
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /със сегашно наименование „Юробанк
България“ АД/. В договора Е.Й.Й. и Д.В.Й. са наречени „кредитополучател“. Предмета на договора е посочен в чл.1:
„БАНКАТА
предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро (петдесет хиляди евро), по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
в деня на усвояване на кредита.“
Посочено е също така, че равностойността на 12260 евро се предоставя за
покупка на недвижим имот: апартамент №
А, в гр. Русе, ул. „Доростол“ № 26, бл. „Рубин“ с идентификатор №
63427.1.140.7.15, а равностойността на 37740 евро се предоставя за други
разплащания
Съгласно чл. 2 от договора:
„(1)Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ Е.Й.Й. в швейцарски франкове IBAN- ***, BIC- *** „Юробанк
И Еф Джи България“ АД.
…
(3)Усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс
„купува“ швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
…в евро. С подписването на настоящия договор
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
Банката да извърши горните действия“
В чл.3 от договора е посочен начина на определяне на лихвата по кредита:
(1) За усвоеният кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи
на БАНКАТА годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в
размер на 4,5 % (четири цяло и пет десети процента)
…
(3) При просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница договорена за съответния период
на издължаване на кредита, съгласно алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10
(десет) пункта.
…
(5) Действащият БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. БАНКАТА уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за
новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно
място в банковите салони. Договорените в настоящият договор надбавки не се
променят“
Останалите спорни клаузи по договора имат следното съдържание:
чл.6 …
(2) Погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове. …
(3) В случай, че по време на действието на
настоящия договор БАНКАТА промени Базовия лиохвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ с подписването на настоящият договор дава
своето неотменимо и безусловно съгласие.
чл.13 (1) БАНКАТА си запазва правото си по време
на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които , които „Юробанк
И Еф Джи България“ АД прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор.
чл.23 (1) КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е
запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТАТА курс купува и/или
продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по
чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6,
ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени
в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи) произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви
приложими по превалутирания кредит.
(2) КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на чл. 6 ал.2 и
чл. чл. 21-23 от този договор и е съгласен с настъпването им.
чл.28…
(2) Кредитополучателят/ите дава/т съгласието си и
се задължава/т в случай на прехвърляне на вземанията по настоящия договор за
кредит на БРС и при постигане на договореност между Банката и Бългериан Ритейл
Сървисиз“ АД /БРС/, за която Кредитополучателя/ите ще бъде уведомен/и да
продължи/ат да осигурява/т средства на падеж за погасяване на дължимите месечни
вноски по кредита по сметка IBAN- ***,
BIC- ***, при Банката, а Банката да
превежда на падеж дължимите погасителни вноски по сметка на БРС, открита при
нея, като дължимите такси за превода не са за сметка на Кредитополучателя/ите.
На 15.04.2008г. страните подписват приложение към договор за банков
кредит № HL35106 от 02.04.2008г. в
което страните вписват, че датата на усвояване на кредита е 15.04.2008г. и към
датата на усвояване на кредита валутния курс „купува“ за швейцарския франк на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД към евро е 1,617282931666, като определения при този
валутен курс кредитен лимит в швейцарски франкове по договора се равнява на
80865 швейцарски франка.
На 03.04.2008г. ищците закупуват недвижим имот: апартамент № А, в гр. Русе, ул. „Доростол“ №
26, бл. „Рубин“ с идентификатор № 63427.1.140.7.15 и учредяват договорна
ипотека върху имота за обезпечение на дълга по договор за банков
кредит № HL35106/02.04.2008г.
На 13.05.2010г. Е.Й.Й. е уведомена от банката и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД (л.32) за това, че
на 30.06.2008г. вземането на банката по договора за кредит е прехвърлено на
последното дружество, което става нов кредитор на Й., както и че кредитът може
да продължи да се погасява чрез осигуряване на средства по същата банкова
сметка- ***-
***, BIC- ***ителен ефект и спрямо новия кредитор.
„Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД уведомява Е.Й.Й., че след 07.07.2008г. „Юробанк
И Еф Джи България“ АД увеличава БЛП за швейцарски франкове с 0,5 процентни
пункта и в тази връзка се увеличава месечната вноска по кредита (л.57).
Аналогично уведомление е направено и за увеличаване на лихвата с 1 процентен
пункт считано от 10.10.2008г. (л.58).
На 12.03.2008г и на 13.05.2010г. Е.Й.Й. и Д.В.Й. сключват споразумения с „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД относно изпълнението на договор за банков кредит № HL35106/2008г. В последното страните констатират, че размера на редовната
главница по договора е 82320,24 швейцарски франка. Страните се съгласяват, че Кредитополучателя
ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, като
заплаща намалени месечни вноски в размер на 370 швейцарски франка, като след
изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
лихва
По исковете за установяване на нищожност на договорни клаузи съдът намира
следното:
По отношение на чл.2 ал.1 и ал.3:
Клаузата е недействителна. Разглеждайки договора в цялост се установява, че
кредита не е усвоен в швейцарски франкове, защото такава валута никога не е
била предоставяне на кредитополучателя. Сумата формално е усвоена в швейцарски
франкове по „блокирана сметка“, до която обаче клиента няма достъп и това не е
„усвояване“. С текста на договора банката създава фикция за усвояване- клиента
не получава швейцарски франкове но се счита, че ги е получил. Недопустимо е
обаче страна по договора да създава фикции относно изпълнението на основното си
задължение по договора. Нещо повече- банката е включила в чл.2 ал.3 и „безусловно и неотменимо съгласие“ на кредитополучателя да превалутира служебно сумата от швейцарски франкове в евро. Т.е. според
договора, след подписването му кредитополучателят не може да се откаже от
уговорката за превалутиране и да заяви, че иска да получи швейцарски франкове,
а банката служебно превалутира
франковете в евро. Това е още една индикация, че ищците нито са получили, нито
са могли и хипотетично да получат швейцарски франкове по процесния договор, за
това предмета на договора не е швейцарски франкове, както заблуждаващо е
вписано в текста му. Ищците са получили по сметката си /до която са имали
достъп/ евро и това е валутата, в която договора следва да се счита за
сключен. За това и чл. 2 ал.1 и ал.3, които обясняват,
че кредита бил усвоен в швейцарски франкове са недействителни, с изключение на
частта от ал.3 в която се сочи, че усвоеният кредит се превежда по открита в
Банката сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в евро (последното е констатация и е вярно).
Кредитът е усвоен в евро и е преведен по банкова сметка ***- за това и следва
да бъде връщан в евро. Еврото не е валута „наложена на страните от съда“, а е
реално предоставената от банката валута.
По отношение на чл.3 ал.1 и ал.5:
Посочената разпоредба се оспорва в частта даваща право на банката
едностранно да променя лихвата по кредита чрез едностранна промяна на Базовия
лихвен процент. По тези въпроси съдът намира следното:
Цената на кредитния ресурс е променлива във времето, поради което при
дългосрочно кредитиране страните са изправени пред неизвестността на бъдещите
промени в тази цена. Доколкото банките оперират и със заемен капитал и са
принудени от естествените пазарни механизми да заплащат актуалната пазарна цена
/лихва/ за заемния капитал, то би следвало да има механизъм по който да се
правят съответните изменение и по лихвите по кредитите. По тази причина ЗЗП
предвижда, че не се неравноправни клаузите, с които доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени
без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя. Това изключение въведено за доставчиците на финансови услуги обаче не
изключва общото изискване клаузите на договорите за кредит да отговарят на
изискването за добросъвестност и за равновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По отношение на
доставчиците на финансови услуги не е изключено и изискването на чл. 147 от ЗЗП
клаузите на договора да са съставени по ясен и недвусмислен начин.
Приема се в съдебната практика (решение № 424 от 2.12.2015 г., по гр. д. №
1899/2015 г. на IV г. о. решение № 77 от 22.04.2015 г.,
по гр. д. № 4452/2014 г. на III г. о., Решение № 95 от 13.09.2016 г. на ВКС
по т. д. № 240/2015 г., II т. о., ТК), че при договорите за
банков кредит банката може едностранно да променя лихвата по кредит отпуснат на
потребител, но при наличие на няколко ограничения:
- изменението на лихвата да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги и
- клаузите уреждащи промяната на лихвения процент да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин.
За да отговаря на изискванията да е формулирана по ясен и недвусмислен
начин клаузата даваща право на банката едностранно да променя лихвата следва да
съдържа в себе си алгоритъм и правила по който лихвата ще се променя при
изменение на външните фактори- Решение № 205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. №
154/2016 г., І т.о.
В решение № 104/13.07.2017 г. по т. д. № 1936/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о. се
приема – „В самия договор следва да бъде
определена методиката за изменение на лихвения процент през периода на
действие. Да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна
тежест на отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии. Ако промяната на
лихвения процент е извършена при необявени предварително и невключени, като
част от съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря на изискването за
добросъвестност…“
В Решение № 424/2.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о., ГК
се приема, че за да отговаря на изискването за добросъвестност, клаузата
относно промяната на лихвата следва да съдържа яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва, и да има обвързаност на
конкретния размер на изменението на лихвата с размера на изменението на външния фактор.
В процесния случай при образуването на лихвата по кредита е включен
компонент- Базов лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Този компонент „не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните“. Тази клауза е неравноправна, тъй
като създава право на банката едностранно, и без обвързващи правила да променя лихвата по кредита. Аргументите, че
банката имала вътрешни правила, по които правила измененията са неоснователни.
Липсват ясни и недвусмислени правила за промяна на лихвения процент
(компонентата БЛП), с които кредитополучателят да се е съгласил. Вътрешните
правила безпроблемно могат да бъдат променяни и кредитополучателят не може да
се позовава на тях при спор с банката. За това клаузите на чл.3 ал.1 и ал.5, в
частта им даващи право на банката да променя лихвата по кредита променяйки БЛП
и в частта, че промените в БЛП стават незабавно задължителни за страните са
неравноправни и съответно недействителни.
По отношение на чл.3 ал.3:
Съгласно разглежданата
разпоредба при просрочие и при
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва равна на сбора от лихвата
за редовна главница плюс наказателна надбавка от десет пункта:
Клаузата противоречи на закона и е неравноправна. При забава, и при
предсрочна изискуемост (която също настъпва след забава) кредиторът има право
на обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, но след забавата възнаградителната лихва не се
дължи. В случая кредиторът не само, че продължава да начислява лихва и след забавата, но и даже
увеличава размерът й с 10 пункта. Дължимата сума е наречена „лихва“, което
изключва възможността това да е обезщетение за забава. Клаузата е неравноправна
и съответно недействителна, а при забава кредиторът има правата по чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, които произтичат пряко от закона.
По отношение на чл.6 ал.2 и 3:
Съгласно посочените разпоредби кредита се погасява във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове и при промяна на БЛП размерът на
погасителните вноски се променя автоматично.
Клаузите са недействителни. Както бе посочено- кредитът не е усвоен в
швейцарски франкове, а в евро, за това и следва да се погасява в евро. Клаузата
предвиждаща правото на банката едностранно и произволно да променя лихвата по
кредита, променяйки БЛП е неравноправна, следователно и клаузата относно
промяната на вноските по кредита като следствие на промяната на лихвата също е
неравноправна и съответно недействителна.
По отношение на чл.13:
Съгласно тази разпоредба банката си запазва правото по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
„Юробанк
И Еф Джи България“ АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
кредита. Измененията в Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор
Клаузата е недействителна по съображенията изложени относно правото на
банката едностранно да променя лихвата. Възможността за едностранна промяна на
договор е изключение и е допустима само ако максимално детайлно е посочено при
какви външни промени как точно ще се промени договора. В частност- как ще се
променят лихвите таксите и комисионните в зависимост от обективни външни
фактори. Това в договора не е посочено, а своеволна промяна на договора от една
от страните е недопустима. Няма пречка банката да променя тарифите си, но тези
промени не могат да бъдат задължителни за другата страна по договора по
отношение на действия свързани с изпълнението на договора.
По отношение на чл.23:
В алинея 1 на посочената разпоредба кредитополучателят декларира, че е
запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, може да има за
последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи) произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви приложими по превалутирания кредит. С
първата част от този текст на кредитополучателя декларира, че му е
разяснено, че ако банката промени валутния курс на швейцарския франк то това
може да повиши стойността на вноските му изразена в лева/евро. Това разяснение
е в голяма степен лишено от смисъл, тъй като то касае само случая, когато за
погасяване на кредита кредитополучателя закупува швейцарските франкове от „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, доколкото се визира само „обявения от банката“ валутен курс на швейцарския франк. Във втората
част от клаузата кредитополучателят прави изявление, че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи) произтичащи от промяната на
валутните курсове. Тук вече не става въпрос само за „обявения от банката“
валутен курс, а за „валутните курсове“- като по-общо понятие. Тази клауза е
недействителна, тъй като е неравноправна. А е неравноправна, защото не отговаря
на изискването да е максимално ясна и недвусмислена. В случая не се установи
банката да е положила усилие да разясни на клиента възможните последици и
техните мащаби и вероятността тези последици да настъпят, имайки предвид цялата
относима информация с която банката разполага.
В диспозитива на Решение по
дело C‑186/16 на
СЕС се приема, че:
… изискването договорна клауза да
бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава,
че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която
кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Необходимата в
това отношение проверка следва да се извърши от националния съд.
В мотивите на посоченото решение се сочи също:
|
49 |
В случая, що се отнася до кредитите в
чуждестранна валута като разглежданите в главното производство, трябва да се
подчертае, както напомня Европейският съвет за системен риск в своята
Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне
на кредити в чуждестранна валута (ОВ С 342, 2011 г.,
стр. 1), че
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва
като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния
лихвен процент (Препоръка А — Осведоменост на кредитополучателите за
рисковете, точка 1). |
|
50 |
Както посочва генералният адвокат в
точки 66 и 67 от своето заключение, от една страна, потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или
доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не
получава доходите си в тази валута. При това положение националната
юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното
производство за финансовите им задължения. |
По делото не се установи кредиторът да е предоставил на кредитополучателя каквато
и да е информация свързана с риска от поскъпване на швейцарския франк, така, че
банката не е изпълнила задължението си да предостави цялата
относима информация, която позволява на потребителите
да преценят икономическите последици от съответната клауза – съгласно цитираното решение. Декларацията в договора от името на
кредитополучателя, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
съответните клаузи и се съгласява да носи риска от промяна на валутните курсове
е далеч от стандарта очертан в практиката на СЕС за предоставяне на цялата
необходима информация. Предоставянето на такава информация е позитивен факт,
който подлежи на установяване от заинтересованата страна- в случая банката- и
по делото този факт не се установи.
Предоставянето на кредит във валута, различна от тази, в която
кредитополучателя получава доходите си съдържа в себе си кредитно
правоотношение съчетано с валутна спекулация. Банката залага на това, че
швейцарския франк ще поскъпне или поне ще остане на същото ниво,
кредитополучателят залага на обратното.
Само че съществува съществена разлика във информацията и познанията, с
която страните разполагат. Именно за
това СЕС поставя като изискване от банката да предоставят „цялата необходима
информация“ както и да запознаят клиента с „влиянието върху вноските на
драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в
която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя“ и възлага на националните съдилища
да извършат необходимата в тази насока проверка. В отговора на исковата молба
се сочи, че през 2007 година колебанията в курса евро/шв. франк били около 5%.
Ако това обстоятелство беше обявено от банката на кредитополучателя с конкретен
пример с изчисления, щеше да се онагледи, че дори такова минимално поскъпване
на шв. франк ще доведе до увеличение на вноските по кредита, което въобще не се
компенсира от по-ниската лихва. А СЕС в цитираното решение отива по-далеч-
приема, че банката трябва да покаже на кредитополучателя и това как ще се
повлияят вноските му при драстично поскъпване
на франка.
В определението на СЕС по дело С-119/17, се приема, че клауза
в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния
курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно
така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на подобен договор, може да
бъде разглеждана като неравноправна, когато се установи, че въпреки изискването
за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравноправност в ущърб на
потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. И от гледна точка на това разрешение сключването на
процесния договор за кредит в швейцарски франкове е неравноправна клауза, тъй
като валутния риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя. Това е така, тъй
като при обратна тенденция- поевтиняване на швейцарския франк банката може
лесно да компенсира загубите като увеличи лихвата по кредита (увеличавайки
БЛП), което тя може да прави безконтролно и което прави дори и при създалата се
ситуация на поскъпване на швейцарския франк. Така валутният риск е изцяло за
сметка на кредитополучателя, а това не отговаря на критериите за
добросъвестност очертани по-горе.
В отговора на исковата молба се сочи също така, че швейцарската валута се
считала за „спасително убежище“ по време на кризи. Приемайки това съждение за
правилно, следва да се уточни, че швейцарският франк по време на криза е
„убежище“ за активи и лоша опция за валута, в която се поема задължение, ако
доходите ти не са в тази валута. Финансовата криза в Европа бележи началото си
през 2008 година. Първите индикатори за задаващата се световна финансова криза
са от средата на 2007 година, когато започва ипотечната криза в САЩ. (Това може
да се разглежда като общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ал.1 предл.1 от ГПК). Банката като професионален търговец несъмнено е разполагала с информация
за задаващата се (вероятно) криза и тази информация е следвало да бъде
предоставена на кредитополучателите, както и възможното влияние на кризата
върху цената на швейцарския франк, съответно и влиянието на поскъпването /вкл.
драстичното поскъпване/ на швейцарския франк върху месечните вноски. Изложеното
е минимумът от информация, който банката е следвало да предостави на
кредитополучателя за да отговори на заложените от СЕС стандарти към изискването
договорните клаузи
да бъдат изразени на ясен и разбираем език.
Чл. 23 ал.2 от договора, в който кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици и е съгласен с
настъпването им, е неравноправна клауза по същите съображения, като тези
изложени за чл. 23 ал.1. Бланкетна декларация за разбиране на икономически
смисъл и правни последици не може да докаже това обстоятелство. Необходимо е
банката да е предоставила на кредитополучателя конкретна и достатъчна информация
в съответствие с очертаните по-горе стандарти, за да може да се приеме, че
същият е разбирал в достатъчна степен последиците от сключения договор.
По отношение на чл. 28 ал.2 от
договора:
С посочения текст кредитополучателят се съгласява да продължи да изплаща
кредита по същата банкова сметка *** „Юробанк И Еф Джи България“ АД , дори и вземането да бъде прехвърлено на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД
ако последното дружество и банката постигнат съгласие в същия смисъл.
Този текст не е неравноправен. Посоченото в него очертава възможността за
едно възможно бъдещо тристранно правоотношение, при което дългът на ищците се
прехвърля на едно трето лице- „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД и се уговаря начин на погасяване на това бъдещо задължение,
който е допустим от закона и би имал погасителен ефект по отношение на сумите
платени по посочения начин. Разпоредбата по никакъв начин не засяга негативно
правната сфера на ищците, не е неравноправна и недействителна и този иск следва
да се отхвърли.
Споразуменията между Е.Й.Й. и Д.В.Й. от една страна и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД също са недействителни предвид разпоредбата на чл. 366 от Закона за
задълженията и договорите. Договорът за кредит съдържа множество недействителни
клаузи, които са в противоречие с потребителското законодателство за това и
последващи споразумения, с които отново се договаря размер на дълга в
швейцарски франкове също е недействително на основание чл. 366 от Закона за задълженията
и договорите.
При това разрешение на спорните
въпроси относно недействителността на клаузи от договора същият следва да се
изпълнява във валутата, в която реално е предоставена на страните- евро при
първоначално договорения размер на лихвата без същата да се променя.
По исковете за връщане на надвзети
суми:
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, в
което разяснява методологията по която банката е определяла Базовия лихвен процент
на банката,
който най-общо е бил определян
като сума от пазарни лихвени измерители (Юрибор, Либор), рискова премия и
разходи на банката по привличане на паричен ресурс. Рисковата премия се
определя в зависимост от суапа за кредитно неизпълнение (Credit Default Swap-CDS). Вещото лице не можа да посочи стойността на CDS по какви правила се определя и от кого. Сочи, че банката е определяла БЛП в зависимост от стойността на 3 месечния
Либор за швейцарския франк и рискова премия зависеща от 5 годишния CDS на България и Гърция. В периода от сключването на договор за банков
кредит № HL35106 до 09.09.2012г. 3 месечния Либор за швейцарския
франк е намалял с 2,05%, 5 годишния CDS на България се е увеличил с 1,96%, а 5 годишния CDS на Гърция се е увеличил с повече от 10% (всички цифри са кумулативни-
след натрупване на всички изменения на съответния показател за периода). За
същия период БЛП на банката се е увеличил кумулативно с 2,45%. Вещото лице дава
заключение и относно промяната на лихвата по процесния кредит. Според
заключението на вещото лице ищецът е платил в повече от това, което би платил
ако договора беше изпълняван по първоначално договорените условия и във
валутата в която реално е предоставен (евро), както следва:
- в периода 15.03.2015г-
30.11.2015г. – 2605,58 евро, равни на 5096,07 лева;
- в периода 30.11.2015г.-23.03.2016г.- 1027,03 евро, равни на 2008,70 лева;
-
в периода 24.03.2016г.- 29.05.2019г.- 9681,40 евро равни
на 18935,18 лева.
Както бе посочено
по-горе клаузите даващи право на кредитора да променя лихвата по кредита са недействителни, поради
което липсва механизъм за промяна на лихвата, следователно същата не може да
бъде променяна и договорът следва да се изпълнява при първоначално договорения
размер на лихвата от 6,15% годишно във валутата, която е реално получена от
кредитополучателя (до която последния е имал реален достъп)- евро.
Аргументът, че
лихвата може да увеличава, защото CDS се е увеличавал
не се споделя от съда. Суапът е финансов договор. А конкретно CDS е договор с който рискът от кредитно неизпълнение (default) се прехвърля на едно трето лице срещу
възнаграждение. Размера на това възнаграждение е променлива, представлява
цената на кредитния риск и зависи от това доколко висок е този риск. Кредитен
риск може да се оценява за конкретен длъжник или за група длъжници (всички
длъжници на една банка, всички длъжници от една държава). Риска се оценява и в
зависимост от продължителността на периода на задължението. Според съда CDS не може да бъде референтен индикатор за промяна на
лихвата, тъй като същият не е институционализиран индекс, начинът на
образуването му е неясен дори за вещото лице, следователно е неясен и за
средния потребител. CDS не може да се използва като референтен
индикатор за промяна на лихвата и по още една причина. Най-общо лихвата се
формира като сума от безрисковата цена на парите плюс печалба за кредитора,
плюс рискова премия. Рисковата премия се определя спрямо това как банката
оценява риска конкретния кредитополучател да не върне кредита и реално тази
премия компенсира загубите на банката от невърнатите кредити. Ако например
рисковата премия за даден длъжник е определена от банката на 2%, това означава,
образно казано, че банката прави залог, че най-много 2% от сумите по кредитите
раздадени на лица със същия рисков профил ще останат несъбрани. Залогът е върху
бъдещо несигурно събитие- способността на длъжника да погасява дълга си. Рискът
от неплатежоспособност на длъжника обаче се оценява към момента на сключване на
договора кредит и не може да му се прави
преоценка по време на изпълнение на договора. Обратното би означавало, че на
всеки един длъжник, който изпадне в затруднения и спре да си плаща кредита следва да се увеличи размерът на лихвата,
защото очевидно става по-рисков. Това обаче няма нито правна нито икономическа
обосновка и би довело до ускорен фалит на всяко едно лице с финансови
затруднения. Рисковата премия е алеаторна компонента и след като бъдещото
несигурно събитие (не/платежоспособността на кредитополучателя по време на
изпълнение на договора) спре да бъде бъдещо и стане настоящо събитие (договорът
започна да се изпълнява) рисковата премия не може да се променя.
На следващо
място- дори и да допуснем, че CDS е допустим референтен индекс за
промяна на лихвата, то липсва каквото и да е основание във формулата за лихвата
да участва CDS на Гърция. Видно от заключението на вещото лице през
част от процесния период 3 месечния Либор за швейцарския франк е намалял с
2,05%, а 5 годишния CDS на България се е увеличил с
1,96%- двете промени са приблизително еднакви и с обратен знак и би следвало да
се компенсират, като не водят до промяна в лихвения процент, но през този
период банката вдига лихвата с 2,45%. Тази промяна очевидно корелира с
увеличението на 5 годишния CDS на Гърция с повече от 10%. CDS на Гърция обаче няма място при изчисляване на лихвен
процент по кредит предоставен от банка регистрирана в България на български
потребител.
При параметрите
на договора, които остават след премахване на неравноправните клаузи, кредитора
и неговия правоприемник са надвзели от кредитополучателя сумите посочени от
вещото лице, като надвзетите суми подлежат на възстановяване. Остатъците от
договора след премахване на неравноправните клаузи не съответстват на волята на
страните и на пазарните кредитни правоотношения през процесния период, но
съгласно цитираната практика на СЕС обявявайки една норма за неравноправна
националният съд не може да я замени с друга по-подходяща, както и не може да обяви
за недействителен целия договор, без направено такова искане, тъй като това
може да доведе до негативни последици за потребителя изразяващи се в предсрочно
задължение за връщане на цялата сума. Така единственото възможно разрешение
остава да се премахнат неравноправните клаузи и договорът да се изпълнява без
тях, което в случая е възможно- при фиксирана лихва в първоначално договорения
размер и в реално получената валута.
По изложените съображения „Юробанк
България“ АД следва да върне на ищците както следва:
- 5048,64 лева надвзети от „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД в периода
15.03.2015г- 30.11.2015г;
- 2008,47 лева надвзети от „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД в периода 30.11.2015г.-23.03.2016г;
-
18875,82 лева надвзети от банката в периода 24.03.2016г.-
29.05.2019г.
Разноски:
Ищецът е направил разноски в размери както следва: 1997,32 лева държавна
такса, 2250 лева заплатено възнаграждение за адвокат и 300 лева за вещо лице
или общо 4547,32 лева. Исковете за нищожност на договорни клаузи са уважени с
изключение на един. За това от общо направените разноски на ищеца следва да се
приспадне държавната такса върху отхвърления иск в размер на 50 лева и 100 лева
от останалите разноски и да му се присъди сумата 4397,32 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. „Юробанк
България“ АД има разноски за вещо лице в размер на 200 лева, като
съдът му определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева като така
общият размер на разноските става 500 лева от които следва да му се присъдят 25
лева съобразно изхода на делото. След насрещна компенсация на задълженията за
разноски „Юробанк
И Еф Джи България“ АД следва да заплати
на Е.Й.Й.
и Д.В.Й. сумата 4372,32 лева разноски. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** *** от една страна и от друга страна „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 че са недействителни следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL35106/2008:
-
чл.2 ал.1, чл.3 ал.3 и ал.5,
чл.13, чл. 23 ал.1 и ал.2 и чл. 28 ал.2,
както и
-
чл.2 ал.3- в частта му, даващ
право на „Юробанк
България“ АД служебно да превалутира
кредита в евро;
-
чл.3 ал.1 и ал.5 - в частта им,
даваща право на „Юробанк България“ АД едностранно да променя размера на лихвата по кредита,
като отхвърля иска за прогласяване на недействителността на чл. 28 ал.2
от договора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** *** от една страна и от друга страна „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството му на правоприемник на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
че споразуменията между Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** от една страна и от друга страна „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД сключени към
договор за кредит № HL35106/2008 са недействителни.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** ***
сумата 18875,82 лева надвзети по договор за кредит № HL35106/2008 в периода 24.03.2016г.-
29.05.2019г.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството му на правоприемник на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260
да заплати на Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** ***
сумата 5048,64 лева надвзети в периода 15.03.2015г- 30.11.2015г по договор за кредит №
HL35106/2008 и сумата 2008,47 лева надвзети в периода 30.11.2015г.-23.03.2016г.
по договор за кредит № HL35106/2008.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** ***
сумата 4372,32 лева разноски след насрещна компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/