Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 7944 по описа
за 2017 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от В.С.Л., ответник пред СРС, срещу решение №
58332 от 10.03.2017 г., постановено от СРС, ІI ГО, 77 с-в, по
гр.д.№ 6074
по описа за 2016 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното
решение в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу въззивницата
искове по чл.422 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени като основателни. СРС не
бил взел предвид, че въззивницата била възразила, че не е собственик на имота,
нито ползувател. Представеният нот.акт, който я легитимирал като собственик бил
стар и не отразявал актуалното състояние относно собствеността.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да не бъдат уважени
така предявените искове. Разноски не се претендират.
От въззиваемата страна- „Т.С.“ ЕАД, ищец в производството пред СРС не
е постъпил отговор.
Третото лице-помагач - „Н.” ЕАД не взема становище по
въззивната жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 23.03.2017
г., Въззивната
жалба е подадена на 06.04.2017 г., следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 02.12.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, видно от която заявлението е уважено и
претендираните суми са присъдени в полза на заявителя-въззивник пред настоящата
инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение липсват данни
длъжникът да е уведомен преди подаване на възражението по чл.414 ГПК, което е
подадено на 09.11.2015 г.
На заявителя е указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Указанията са достигнали до последния
на 04.01.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 03.02.2016 г.
Следователно обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
С решение № 58332 от 10.03. 2017 г., постановено от
СРС, І I
ГО, 77 с-в, по гр.д.№ 6074 по описа за
2016 г. е уважен иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.” ЕАД, като е признато
за установено, че В.С.Л. дължи сумата в размер на 3 285,31 лв. - главница, представляваща стойността на
доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2011 г. до м.04.2014
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“*************, абонатен №
039083, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК–25.1 1.2014 г. до окончателното й изплащане; както и
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 423,11 лв., представляваща лихва за забава от 31.12.2011 г.- 16.10.2014
г. върху главницата, за които суми е била издадена на 02.12.2014 г. заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64689 по описа за 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 77
с-в. За неоснователна е приета претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в
размер на 6,18 лв.- лихва за забава плащането на цената на ДР за периода
31.12.2011 г.- 16.10.2014 г. В тежест на ответницата са възложени разноските в
заповедното производство в размер на 755,13 лв. и по исковото- 435,61 лв.
За да стори това, СРС е приел, че В.С.Л. има качеството
на потребител по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, защото се легитимира за
собственик по силата на нот.акт № 60, дело № 1465/1981 г .На 02.10.1998 г. Л. била подала молба-декларация за откриване
на партида и такава била открита с № 39083. При това положение страните били
обвързани от облигационно отношение по силата на което ищецът се задължил да
предоставя топлинна енергия, а ответницата-да заплаща нейната стойност.
Ответницата не била доказала, че е изгубила правото на собственост, респ.
качеството на потребител на ТЕ. Дължимостта на сумите била установена от
изслушаните по делото ССЧЕ и СТЕ. За неоснователна е приета претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 6,18 лв.- лихва за забава плащането на
цената на ДР за периода 31.12.2011 г.- 16.10.2014 г., тъй като липсвала покана
по чл.84,ал.2 ЗЗД.
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответницата /в
производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно нейно ли е задължението за
заплащане стойността й.
Съгласно чл.107 от Закона за енергетиката, доставчикът
на енергия може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
потребителя. Според разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия
или природен гази за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на
вещното право на ползване на имот, което ползва ел. или топлинна енергия.
В тежест на
ищеца по положителния установителен иск е да докаже, че ответника е потребител
на ТЕ. В случая с исковата молба ищецът е представил нот.акт№ 60, дело №
1465/1981 г ., видно от който Л. е придобила собствеността на процесния
недвижим имот по силата на договор за издръжка и гледане.
На 02.10.1998 г.
Л. е подала молба-декларация за откриване на партида и такава била
открита с № 39083/л.18 по делото пред СРС/.
Затова правилно СРС е приел, че страните са били
обвързани от облигационно отношение по силата на което ищецът се задължил да
предоставя топлинна енергия, а ответницата-да заплаща нейната стойност.
Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва,
ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Последното се
извършва само в писмена форма с нотариална заверка на подписа и ако отказът е
вписан в имотния регистър /чл.100 от ЗС/.
Ответницата не е доказала правоизключващото си
възражение, че е загубила правото на собственост. В този смисъл са й били дадени
указания от СРС в доклада по делото, виж л.47, както и в първото по делото
публично съдебно заседание. Доказателствената тежест е правилно разпределена от
първоинстанционния съд.
Във връзка с доклада на съда и разпределението на
доказателствената тежест, ответницата не е направила доказателствени искания и
съответно не е представила доказателства.
Дължимостта на сумите е била установена от изслушаните
по делото ССЧЕ и СТЕ като последните не са били оспорени от нито една от
страните. Правилно са били кредитирани от СРС, кредитират се и от настоящата
инстанция.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС, поради
което по арг. от чл.272 ГПК препраща към тях.
На основание гореизложеното настоящата инстанция
счита, че решението на СРС, ГО, 77 с-в е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
Доколкото с определение от 10.09.2016 г./л.46 по
делото пред СРС/ първоинстанционният съд е конституирал като трето лице помагач
по делото на страната на ищеца „Н.“ ЕАД и липсва изрично определение за
прекратяване на производството по отношение на това дружество /определението от
20.02.2017 г., с което е оставено без уважение искането за привличане на това
трето лице, съдът намира, че не изпълнява тази функция/, въззивната инстанция
постановява настоящето решение при участието на това трето лице помагач/в този
смисъл са и указанията в разпореждането от 26.07.2017 г./.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските са правилно
разпределени.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивницата не се следват разноски, а такива не са
и претендирани, поради което няма да бъдат присъдени.
На въззиваемата страна разноски не се присъждат поради
липсата на извършени процесуални действия.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58332 от 10.03. 2017 г., постановено от
СРС, І I
ГО, 77 с-в, по гр.д.№ 6074 по описа за
2016 г. , в частта, в която е уважен
иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.” ЕАД, като е признато за установено, че В.С.Л.
дължи сумата в размер на 3 285,31 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2011
г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“**** *********,
абонатен № 039083, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК–25.1 1.2014 г. до окончателното й
изплащане; както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 423,11 лв., представляваща
лихва за забава от 31.12.2011 г.- 16.10.2014 г. върху главницата, за които суми
е била издадена на 02.12.2014 г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
64689 по описа за 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 77 с-в, както и в частта за разноските.
Решението
е постановено при участието на „Н.” ЕАД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: