Определение по дело №391/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 13 от 03.12.2015 г. по НОХД № 151/2015 г., Районен съд – гр. Ч. е признал подсъдимите М. Е. К., роден на * г. в гр. С., ЕГН * и Г. Т. Г., роден на * г., в гр. С., ЕГН *, за виновни в това, че: в периода от 14.10.2014г. – 25.05.2015г., в с. П., общ. Ч., обл. С., П. условията на продължавано престъпление, П. условието на опасен рецидив – извършили са престъплението, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на “Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като са били осъждани повече от два пъти на “Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка “Ровер”, модел “РФ 214 И” с рег. № РВ 0948 ВН, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, са отнели чужди движими вещи, както следва:

- За времето от 14.10.2014г. до 25.05.2015г. - 1 бр. газов туристически котлон с бутилка, на стойност 20.00 лева; 1 бр. духалка “Дипломат” на стойност 30.00лв.; 2 бр. радиатори “Теси” на обща стойност 240.00лв.; 1 бр. родопско одеяло на стойност 25.00лв.; 1 бр. парти грил на стойност – 19.00лв.; 4 бр. олекотени завивки на стойност 32.00лв.; 1 бр. прахосмукачка “Самсунг” SC4135 на стойност 93.00 лева, всичко на обща стойност 459.00 лева /четиристотин петдесет и девет лева/, от владението на Т. И. Д. от гр.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

- За времето от 07.05.2015г. до 23.05.2015г. - 1бр. телевизор “Нео” на стойност 60.00лв.; 1 бр. декодер на стойност 30.00 лева; 1 бр. миксер “Нео” на стойност 32.00 лева; 1 бр. конвекторен радиатор “А.” на стойност 130.00 лева; 1 бр. хладилник “”Бош” на стойност 460.00 лева; 1 бр. микровълнова печка “М.” на стойност 40.00 лева; 1 бр. пасатор “SAPIR” на стойност 39.00 лева; 1 бр. кафе- машина за шварц кафе с каничка на стойност 35.00 лева, всичко на обща стойност 826.00 лева /осемстотин двадесет и шест лева/, от владението на К. П. Б. от гр.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

- За времето от 22.05.2015 г. до 23.05.2015г. - 1бр. калайдисан казан с вместимост 120 литра, на стойност 80.00 лева и 1 бр. калайдисан казан с вместимост 30 литра, на стойност 20.00 лева, всичко на обща стойност 100.00 лв. / сто лева/, от владението на Д. С. Ч., от с. П., общ. Ч., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

- За времето от 21.05.2015г. до 22.05.2015г. - 1бр. калайдисан казан с вместимост 50 литра, на стойност 30.00 лв.; 1 бр. калайдисан казан с вместимост 30 литра, на стойност 20.00лв.; 1 бр. електрожен “Кра Кра” 160 А на стойност 200.00 лв.; 1 бр. ъглошлайф FERM” на стойност-70.00лв.; 1 бр. бормашина “Елпром” на стойност 20.00 лв.; ,1 бр. чук на стойност 4.00 лв.; 7 бр. гаечни ключове тип лула, общо на стойност 28.00 лв. или всичко на обща стойност 372.00 лв. / триста седемдесет и два лева/, от владението на Д. Г. Г. от с. П., общ. Ч., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

- За времето от 22.05.2015г. до 23.05.2015г. - 1 бр. радиокасетофон “Деу” на стойност 60.00 лв.; 32 бр. компактдискове на обща стойност 16.00лв.; чифт кожени цървулки на стойност 2.00 лв.; 1. бр. мекреме на стойност 5.00лв.; 1 бр. огледало с дървена рамка на стойност 7.00 лв.; 1 бр. килим тип ”персийски” на стойност 15.00 лв.; 1 бр. прах за пране “ОМО”XXL 5 кг. на стойност 12.00 лв.; 3 бр. тонколонки за компютър на обща стойност 12.00 лв.; 1 бр. родопско одеяло на стойност 25.00 лв.; 1 бр. меден бакър с капак, на стойност 35.00лв. или всичко на обща стойност 189.00лв. /сто осемдесет и девет лева/, от владението на Ф. И. Д. и М. А. Д., от гр. А., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност 1946.00 лева /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева/ - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. “а“ и б. “б“, вр. чл. 26 ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК, на двамата подсъдими е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е редуцирано с една трета и им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, П. първоначален строг режим.

Със същата присъда, подсъдимите са осъден да заплатят по сметка на ОД на МВР – С., сумата от 425,90 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалба с вх. № 2999/10.12.2015 г. и жалба с вх. № 3141/28.12.2015 г. и двете по описа на ЧРС, от Г. Т. Г.. В жалбите се изразява несъгласие с първоинстанционната присъда и се прави искане за разглеждане на делото от въззивната инстанция.

От другия подсъдим – М. Е. К., също са постъпили две жалби с вх. № 3000/10.12.2015 г. и вх. № 3142/18.12.2015 г. и двете по описа на ЧРС. Излага се становище за несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за разглеждане на делото от въззивната инстанция.

В деловодството на ЧРС, срещу Присъда № 13 от 03.12.2015 г., по НОХД № 151/2015 г. е постъпила и жалба с вх. № 3052/16.12.2015 г. от А. Б. К., в качеството му на защитник на двамата подсъдими. В жалбата се прави искане за изменяване на присъдата, в частта на наложеното на Г. и К. наказание, което било несъразмерно тежко. Излагат се съображения, че подсъдимите са се признали за виновни, изразили са съжаление за извършеното и са оказали пълно съдействие за извършване на разследването и имали добри характеристични данни. Защитникът изразява становище, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което моли наказанието на двамата подсъдими да бъде определено под най-ниския предел. Евентуално прави искане за определяне на наказание П. предвидения в закона минимум – „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета и на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

В разпоредително заседание на 13.01.2015 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на О. П. - С. посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, като счита и трите жалби за неоснователни.

Защитникът на подсъдимите Г. и К. - А. Б. К. пледира за намаляване на наложеното с присъдата наказание.

Подсъдимият Г. Т. Г. иска делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като твърди, че съдържанието на обвинителния акт било изменено непосредствено преди разглеждането на делото пред първата инстанция.

Подсъдимият М. Е. К. се присъединява към становището на другия подсъдим Г..

Окръжен съд – гр. С., след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отмяна, поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена П. изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото експертизи. Производството е протекло П. условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и подсъдимите са направили пълни самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. П. постановяване на присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщането на делото на ЧРС. Твърденията на подсъдимите, че са били подведени, за да направят своите самопризнания от прокурора по делото, който е изменил обвинителния акт преди разглеждането му от съда, са изцяло несъстоятелни. Това е така тъй като от призовка за подсъдим № 2 (л. 52) и призовка за подсъдим № 3 (л. 53) е видно, че на 24.11.2015 г. двамата подсъдими са получили копие от Разпореждане № 494/17.11.2015 г., с което е допуснато предварително изслушване на страните, както и обвинителен акт. Три дни по-късно, по пощата е пристигнала молба с вх. № 2864/27.11.2015 г., която изхожда от двамата подсъдими и съдържа изрично искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като К. и Г. се признават за виновни и приемат изцяло изложеното в обвинителния акт. В молбата обаче се съдържа твърдение за „неточности и много лъжи“. В съдебно заседание, проведено на 03.12.2015 г. пред РС-Ч., подсъдимите К. и Г. заявяват, че са запознати с процедурата по реда на съкратеното съдебно следствие и отново изразяват желанието си за разглеждане на делото именно по този ред. Защитникът на подсъдимите – А. К. също моли производството да протече по реда на глава XXVII от НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимите по реда на чл. 371, ал. 1 НПК. Имайки предвид твърдението в молбата на подсъдимите за „неточности и много лъжи“ в ОА, както и невъзможността за провеждане на съкратено съдебно следствие ако изявленията на подсъдимите сочат само на частично самопризнание, първоинстанционният съд отново е запитал К. и Г. дали признават изцяло фактите по обвинителния акт. С оглед на това, и двамата подсъдими изрично заявяват (на л. 99), че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласни са да не се събират допълнителни доказателства, а тези които са събрани в хода на досъдебното производство да се ползват П. постановяване на присъдата.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящата инстанция счита, че първостепенният съд е спазил всички изисквания на процесуалния закон с оглед защита правата на подсъдимите, както и че са налице всички необходими предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Подсъдимите са получили обвинителния акт повече от 7 дни преди провеждане на съдебното заседание и са имали достатъчно време за да се запознаят с неговото съдържание, което не е изменяно нито от фактическа нито от правна страна. Фактът, че К. и Г. са останали неудовлетворени от размера на наложеното им наказание, който се е разминал с техните очаквания, е ирелевантен по отношение на спазване на процесуалните правила по прилагане института на съкратеното съдебно следствие.

Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Е. К. е роден на * г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, живее в с. Виево, общ. С., обл. С., ЕГН *.

Подсъдимият Г. Т. Г. е роден на * г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, живее в гр. С., У. „В.” № 9, ЕГН *.

Подсъдимите М. К. и Г. Г. се познавали отдавна и често пребивавали в обща квартира в гр. П., като подс. К. периодично живеел и в с. Виево, в къща, собственост на неговата майка - Б. Х.К. и обитавал втория етаж от същата.

На неустановена дата, в периода 14.10.2014г. – 25.05.2015г. подс. К. и подс. Г. взели решение да извършват кражби от различни къщи на територията на с. П., като това трябвало да стане по следния начин: единият от двамата да влиза в къщите и да отнема вещи, докато другият пази или и двамата да влизат в къщите, а след това двамата с кола наета от К. да превозят отнетото имущество, отдалечавайки го от мястото на кражбата, за да установят трайна фактическа власт върху отнетите вещи.

На неустановена дата, в периода 14.10.2014г. до 25.05.2015г., подсъдимите се намирали в с. П. и отишли до вила, собственост на св. Т. И. Д. от гр.С., която се намирала в края на селото, над гробищата. Двамата подсъдими проникнали във вилата, като взломили входната врата, с намерение противозаконно да присвоят вещи, намиращи се вътре и които им се сторят подходящи. Натоварили вещите в лекия автомобил, нает от подс. К. и потеглили.

Св. Т. И. Д., последно посетил вилата си на 14.10.2014г., като П. тръгване заключил бравата на вратата, ключ от която притежавал само той. На 25.05.2015 г. св. Д. разбрал, че вилата му е станала обект на кражба. Веднага били уведомени РУ – Ч., които посетили мястото. Било образувано ДП № 93/2015 г. по описа на РУ – Ч.. Св. Д. установил, че му липсват - 1 бр. газов туристически котлон с бутилка, 1 бр. духалка “Дипломат”, 2 бр. радиатори “Теси”, 1 бр. родопско одеяло , 1 бр. парти грил, 4 бр. олекотени завивки и 1 бр. прахосмукачка “Самсунг” SC4135.

Съгласно изготвената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи от къщата на св. Д. е на обща стойност – 459,00 лв. /четиристотин петдесет и девет лева/.

На неустановена дата, в периода от 17.05.2015г. до 23.05.2015г., подс. Г. и подс. К. се намирали в с. П.. Отишли до вила собственост на св. К. П. Б. от гр. П., която се намирала над паметника на „П. Д. П.“, в селото. Двамата обвиняеми проникнали във вилата, като взломили външен капак на прозорец, ведно със самия прозорец и неговия заключващ механизъм, с намерение противозаконно да присвоят вещи, намиращи се вътре и които им се сторят подходящи. Натоварили вещите в лекия автомобил нает от подс. К. и потеглили.

Св. Б. посещавал вилата си в с. П. от време на време, като за последно бил там на 17.05.2015 г., и заключил П. тръгването си. След това отново отишъл на 23.05.2015г. и установил, че капакът на един от прозорците и самият прозорец били разбити, като липсвали и редица вещи. Незабавно подал сигнал на тел. 112. РУ – Ч. били уведомени и посетили мястото. Било образувано ДП № 89/2015г. по описа на РУ – Ч.. Св. Б. установил, че му липсват –1бр. телевизор “Нео”; 1 бр. Декодер, 1 бр. миксер “Нео”, 1 бр. конвекторен радиатор “Атлантик”, 1 бр. хладилник “”Бош”, 1 бр. микровълнова печка “Миеле”, 1 бр. пасатор “SAPIR”, 1 бр. кафе- машина за шварц кафе с каничка.

Съгласно изготвената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи от къщата на св. Б. е на обща стойност – 826,00 лв. /осемстотин двадесет и шест лева/.

Св. Д. С. Ч. от с. П., притежавала 2 бр. бакърени казани – голям, с вместимост 120 л. и малък с вместимост – 30л., в които правела сирене и други продукти. На 22.05.2015г. св. Ч. измила бакърените казани и ги оставила на двора, в къщата й. На 22.05.2015г., вечерта, срещу 23.05.2015г., подс. Г. и подс. К. били в с. П., общ. Ч., в изпълнение на намисленото да извършват различни кражби на територията на селото. Двамата минали покрай къщата на св. Ч. и помислили, че е мандра. Видели казаните, които били на двора на къщата, влезли и ги взели, с намерение противозаконно да ги присвоят. Натоварили и двата казана в автомобила нает от подс. К. и потеглили.

Сутринта около 7:00ч. на 23.05.2015г., св. Ч. установила, че двата казана липсвали, след което подала жалба до РУ – Ч.. По случая било образувано ДП № 95/2015г. по описа на РУ – Ч..

Съгласно изготвената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите 2 бр. казани от дома на св. Ч. е на обща стойност – 100,00 лв. /сто лева/.

На 21.05.2015г. срещу 22.05.2015 г., подс. Г. и подс. К. отново били в с. П., общ. Ч., с намерението да извършват кражби на територията на селото. Движейки се из селото, забелязали гаража на къщата на св. Д. Г. Г., която се намирала в махалата, до гробищата на селото. Влезли вътре и противозаконно присвоили 1бр. калайдисан казан с вместимост 50 литра, 1 бр. калайдисан казан с вместимост 30 литра, 1 бр. електрожен “Кра Кра” 160 А, 1 бр. ъглошлайф FERM”, 1 бр. бормашина “Елпром”, 1 бр. чук и 7 бр. гаечни ключове, тип лула. Двамата подсъдими натоварили отнетите вещи в лекия автомобила нает от подс. К. и потеглили. Няколко дни след това, двамата продали казаните на Николай Т. Влахов от гр. А..

Сутринта около 08:00ч., на 22.05.2015г., св. Г. забелязал че вратата на гаража към къщата била открехната. Влязъл вътре и установил, че му липсват вещи за което веднага подал сигнал в РУ – Ч.. По случая било образувано ДП № 88/2015г. по описа на РУ – Ч..

Съгласно изготвената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи от дома на св. Г. е на обща стойност – 372, 00 лв. /тристаседемдесет и два лева/.

На 22.05.2015г. срещу 23.05.2015г., двамата подсъдими отново били в с. П., общ. Ч., с намерението да извършват кражби на територията на селото. Движейки се из селото, забелязали вилата на Св. Ф. И. Д. и св. М. А. Д., двамата от гр. А.. Подсъдимите проникнали във вилата, като взломили входната метална врата на оградата на къщата и изкъртили дървената каса на вратата на самата къща, свързваща механата с другите етажи. След като влезли във вилата на св. Добрикови, противозаконно присвоили 1 бр. радиокасетофон “Деу”, 32 бр. Компактдискове, чифт кожени цървулки, 1. бр. мекреме, 1 бр. огледало с дървена рамка, 1 бр. килим тип ”персийски”, 1 бр. прах за пране “ОМО”XXL 5 кг., 3 бр. тонколонки за компютър, 1 бр. родопско одеяло и 1 бр. меден бакър с капак. Двамата подсъдими натоварили отнетите вещи в лекия автомобил нает от подс. К. и потеглили.

Последно св. Д. бил на вилата си в периода от 08.05.2015 г. до 10.05.2015 г., като заключил и си тръгнал. На 23.05.2015г. по телефона му позвънила, негова позната от с. П. – М. Беевска, която му съобщила, че са станали много кражби в селото напоследък и че неговата вила също била обрана. Пристигайки на място на 24.05.2015 г., св. Добрикови заварили вилата си с разбити врати и установили, че липсват вещи за което уведомили РУ – Ч.. По случая било образувано ДП № 97/2015г. по описа на РУ – Ч..

Съгласно изготвената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи от дома на св. Добрикови е на обща стойност – 189, 00 лв. /сто осемдесет и девет лева/.

Всички вещи, които подсъдимите отнели от вилите и къщите в с. П., общ. Ч. били транспортирани от двамата, с автомобила който подс. К. ползвал под наем - л.а. марка „Р.“, модел „РФ 214 И“, с рег. № 0948 ВН, в квартирите им в гр. П., намиращи се на адреси: У. Д. И.“ № 9 /ползвана от подс. К./ и № 10/ ползвана от подс. Г./. По – късно една част от отнетите вещи били продадени. Друга част от вещите, подс. К. пренесъл на втория етаж от къщата в с. Виево, общ. С., който обитавал той.

Съдебното следствие по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК (чл. 370-374 НПК) П. хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение от 03.12.2015 г. е обявил, че ще ползва направеното от подсъдимите самопризнание на основание чл. 372, ал. 4 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл. 371, т. 2 НПК се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които са непротиворечиви и очертават фактическата обстановка, така както е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Посочената от ЧРС, допусната техническа грешка в диспозитива на ОА и постановлението за привличане на обвиняемите по отношение на бащиното име на св. М. А. Д., правилно е оценена от съда като несъществена и ненакърняваща правото на защита на подсъдимите.

Предишните осъждания на подс. К. и подс. Г. са обсъдени подробно и е направен прецизен анализ по отношение на квалификацията на деянието в условията на опасен рецидив. Районният съд е изложил обстойни аргументи относно приложението и на двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, които се споделят изцяло от настоящата инстанция , поради което не счита за нужно да ги приповтаря. Правилна е и дадената оценка за приложение на института на продължавано престъпление, с оглед наличието на всички необходими предпоставки по чл. 26, ал. 1 НК.

Първата инстанция въз основа на правилно установените фактически положения и съобразно закона е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимите Г. Т. Г. и М. Е. К. са осъществили състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна. Правото е приложено правилно от първата инстанция.

От обективна страна – на посочените в ОА дати и периоди, Г. и К. като съизвършители – сговорили се предварително за осъществяване на кражби, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с използване на моторно превозно средство, са отнели чужди движими вещи, подробно описани в ОА, на обща стойност 1 946 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и шест лева) от владението на техните собственици, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

От субективна страна - подсъдимите К. и Г. са действали П. условията на пряк умисъл, като са знаели, че отнемат вещи, които са чужда собственост и са имали намерение да ги присвоят и да се разпоредят с тях. Двамата подсъдими са действали и П. общност на своя умисъл, доколкото всеки от тях е съзнавал, че действа заедно с другия. Съзнавали са и другите квалифициращи деянието признаци, а именно че разрушават прегради, здраво направени за защита на имот, както и че използват МПС за транспортиране на откраднатото имущество и осъществяване на трайна фактическа власт върху него. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици - да присвоят предмета на престъплението и да се разпоредят с него като със свои.

По отношение на определеното наказание.

Присъдата се атакува основно именно в частта на наложеното наказание, което подсъдимите и техният защитник считат за прекалено тежко.

Имайки предвид, че производството е проведено по реда на глава ХХVII НПК, П. условията на чл. 371, т. 2 НПК, следва на основание чл. 373, ал. 2 НПК, наказанието на подсъдимите да бъде определено П. условията на чл. 58а НК. С оглед на това съдът на първо място ръководейки се от общите правила, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието и дееца, следва да избере най-подходящия по вид и размер наказание предвидено за процесното престъпление.

За престъплението по чл. 196, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години.

П. индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид отегчаващите вината обстоятелства – влезлите в сила осъдителни присъди, извън тези обуславящи квалификацията на деянието, лошите характеристични данни на подсъдимите, броят, дързостта и интензитетът на деянията включени в единното продължавано престъпление, както и престъпната упоритост, която подсъдимите демонстрират с поведението си.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е приел съдействието, което подсъдимите за оказали в хода на разследването.

Първата инстанция е стигнала до извод за превес на отегчаващите вината обстоятелства, но въпреки това е определила наказание към средния размер предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест години, който е редуциран по правилата на чл. 58а НК с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Настоящата инстанция счита, че възраженията на подсъдимите за необосновано тежко наказание са изцяло неоснователни. От друга страна недоумение буди фактът, кои по-точно данни за двамата подсъдими техният защитник счита за „добри“ в изложението на въззивната жалба. Голословната декларация за наличие на добри характеристични данни за личността на подсъдимите по никакъв начин не кореспондира с обективните данни събрани по делото. Още по-непонятно настоящият съд намира твърдението за наличие на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК.

Нещо повече въззивният съд счита, че първата инстанция се е отнесла сравнително снизходително към двамата подсъдими. Не са отчетени като допълнителни отегчаващи вината обстоятелства, това че престъплението извършено от подсъдимите е квалифицирано едновременно по три самостоятелни квалифициращи признака т. 3, т. 4 и т. 5 на чл. 195, ал. 1 НК, както и че са налице едновременно и двете предложения по прилагането на опасния рецидив. Очевидно е че независимо от многократното налагане на „наказание лишаване“ от свобода по предходни осъждания не е постигнат никакъв резултат по отношение индивидуалната превенция на Г. и К.. С оглед горното следва изводът, че е налице висока степен на обществена опасност на двамата подсъдими.

На следващо място настоящият съд счита, че е налице висока степен на обществена опасност и на инкриминираното деяние. Обществената опасност на деянието като негов признак е различна в различните етапи от развитието на всяко общество. Мерило за нея би могла да бъде както конкретната наказателна политика на законодателя, така и нагласата на обществото съобразно активните процеси и събития. Деянието извършено от двамата подсъдими попада в обхвата на т.нар. битова престъпност – кражби на вещи от домовете на гражданите, които не могат да защитят собствеността си. Именно тук следва да бъде и ролята на държавата с оглед гарантиране неприкосновеността на личната собственост - право на всеки гражданин установено с КРБ. В съвременното общество в държавата ни точно този вид посегателства върху собствеността на хората, която често е на сравнително невисока стойност се порицава изключително остро поради усещането за безнаказаност и безпомощност. Отнети вещи с обективно невисок размер себестойност, биха могли да имат за резултат тежки последици в бита на техните собственици, имайки предвид неблагоприятната икономическа обстановка в страната и ниските доходи на хората, особено в малките населени места.

Разсъжденията по-горе идват да покажат, че все по-голямо става значението и на генералната превенция по чл. 36, ал. 1, т. 3 НК. Именно високия интензитет на битовите кражби води и до голямата обществена нетърпимост към този вид престъпления. Поради това, с оглед постигане целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция и за да се въздейства възпитателно и предупредително и на другите членове на обществото настоящата инстанция счита, че наказанието определено на подсъдимите не е несъразмерно тежко на извършеното от тях и дори с оглед изложеното се явява снизходително.

За наложеното наказание лишаване от свобода първата инстанция правилно и законосъобразно е определила първоначален строг режим в затвор съобразно чл. 61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като подсъдимите вече са търпяли ефективно наказание лишаване от свобода.

Разноските по делото също са възложени правилно на подсъдимите Г. и К. в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, а веществените доказателства, законосъобразно следва да бъдат върнати на техните собственици след влизане на присъдата в сила.

П. извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 НПК‚ Окръжен съд – гр. С.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 13 от 03.12.2015 г.‚ постановена по НОХД № 151/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Ч..

Решението не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.