Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4674 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** –
партер, осъдителен иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 290 лв.,
представляваща неотчетена от ответника сума, получена от него, в качеството му
на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД по договор за цесия от
По твърдения в исковата молба, ищецът „К.Г.“
ЕООД предявил срещу „Е.П.“ АД осъдителен иск за сумата от 1465,26 лв.,
представляваща платена без основание стойност на корекция по сметка за
електроенергия, въз основа на която било образувано гр.д. № 9796/2014 г. по
описа на РС-Варна. С постановеното по делото решение искът бил изцяло уважен,
като съдебният акт бил обжалван и потвърден с окончателно решение на ОС-Варна
по в.гр.д. № 892/2015 г., с което в полза на „К.Г.“ ЕООД били присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. С договор за цесия от
15.05.2015 г. „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв.
К.Д.Т., упълномощен с пълномощно от 04.07.2014 г., прехвърлило вземането си за
тези разноски на „и..“ ЕООД, ЕИК *********, срещу продажна цена от 290 лв.
Съгласно чл. 3 от договора цената била изплатена изцяло в брой на пълномощника
на цедента – настоящ ответник, за което договорът имал силата на разписка.
Последният обаче не бил отчел получените парични средства на ищеца - титуляр на
вземането за уговорената цена по възмездната цесия.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба от 01.10.2020 г. релевира възражение по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на представения от ответника анекс от 15.05.2015 г.
спрямо него като представляван, поради договаряне в негова вреда. Обосновава възражението
с твърдения, че е налице нееквивалентност на престациите
по анекса и вземането на ищеца е прехвърлено срещу символична цена, практически
сведена до нулева, при което за него е настъпила вреда. Поддържа, че е имало
уговорка за подобно увреждане на „К.Г.“ ЕООД между пълномощника му адв. Т. и третото лице по анекса „и..“ ЕООД, тъй като
управителят на последното дружество към този момент е била Д.А., която е била
личен адвокатски сътрудник на адв. Т..
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Д.Я., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В
депозирана писмена защита излага
подробни съображения по същество на спора. Счита за доказан фактическият състав
на договорната отговорност на ответника по процесния договор за поръчка.
Поддържа, че сключеният анекс уврежда интересите на дружеството, тъй като чрез
същия се прехвърля едно ликвидно и изискуемо негово вземане в размер на 350 лв.
срещу цена от 5 лв. Счита, че за това увреждане е имало предварителен сговор
между пълномощника му (ответника) и „и..“ ЕООД, последното представлявано от Д.А.
- личен адвокатски сътрудник на адв. Т..
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да е сключен договор за поръчка. Оспорва и да е
получил уговорената цена по договора за цесия, като твърди, че в договора било
записано, че цената била заплатена на цедента, а не на неговия пълномощник.
Отделно излага, че договорът за цесия бил изменен с последващ анекс от
19.05.2015 г., според който „К.Г.“ ЕООД било върнало обратно на „и..“ ЕООД
получената цена по възмездната цесия, който анекс освен това имал характер на
обратно писмо, доказващо, че плащането на цената било симулативно.
Съгласно анекса страните приели за установено, че воденето на гр.д. № №
9796/2014 г. по описа на РС-Варна било финансирано изцяло от „и..“ ЕООД, чрез адв. К.Т., както и че първоначалният цедент
А.М.Х .,
от който „К.Г.“ ЕООД придобило вземането срещу „Е.П.“ АД, всъщност е клиент на адв. К.Т.. Затова и след приключване на делото последният
върнал обратно цялата сума на Х.. В нейна полза била дължима и процесната сума
от 290 лв. съгласно тристранно споразумение от 23.10.2014 г.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност
предявява процесуално възражение за
прихващане с насрещно вземане срещу ищеца за сумата 370 лв., представляваща
част от дължимо възнаграждение, присъдено в полза на „и..“ ЕООД с
влязло в сила решение от 27.05.2020 г. по арб. дело №
174/2018 г. на Арбитражен съд – Варна при Сдружение за правна помощ и медиация
и цедирано в полза на ответника с договор за цесия от
01.07.2020 г.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. М.М., поддържа отговора на исковата молба и моли да му бъде
определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. В представена писмена
защита излага правни аргументи, съобразно събраните по делото
доказателства. Счита, че не е доказано получаването на процесните средства
лично от ответника, респ. той не дължи тяхното връщане. Отделно намира, че след
анекса липсва основание сумата да бъде получена от ищеца и всичко дължимо било върнато
обратно на правоимащото трето за спора лице „и..“ ЕООД.
Поддържа, че анексът е действителен, престациите по
сделката са еквивалентни и липсва вреда за ищеца. Позовава се на съдебна
практика по сходни казуси между същите страни.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното пълномощно
от 04.07.2014 г. (л. 45) се установява, че ищцовото
дружество „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е упълномощило ответника
К.Т., в качеството му на адвокат, да се разпорежда с всички вземания на
дружеството при условия, каквито намери за добре, включително, но не само: да
уведомява от негово име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне
на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на пълномощника; да
получава от негово име и за негова сметка плащанията на всички дължими вземания;
да получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана от
пълномощника банкова сметка ***; да договоря сам със себе си, както и с други
лица, които адвокатът (пълномощник) също представлява, при каквито условия прецени;
да преупълномощава други лица с посочените права. В
пълномощното изрично е записано, че при съмнение същото се тълкува в полза на
упълномощения, както и че упълномощаването не е ограничено със срок.
Видно от приложеното пълномощно (л. 61), ответникът адв.
К.Т. е бил упълномощен и от А.М.Х . за осъществяване на процесуално представителство
по всякакви съдебни дела, представителство пред доставчици на
електроснабдителни услуги, разпореждане с всички вземания на упълномощителя при
условия, каквито намери за добре, както и за уведомяване на длъжника от негово
име.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 12.06.2014 г. (л. 60)
се изяснява, че цедентът А.М.Х ., действащ чрез
пълномощника адв. К.Т., е прехвърлил в полза на цесионера „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез управителя П.К.,
вземането си към длъжника „Е.П.“ АД за сумата от 1465,26 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за
периода от 12.11.2010 г. до 10.05.2011 г. за обект с абонатен № *** и клиентски
№ ***, за което е издадена фактура № **********/11.05.2021 г., срещу цена от 1365,26
лв. Съгласно чл. 3 от договора страните се съгласяват, че уговорената цена ще
бъде платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца,
считано от датата на подписване на договора.
Към доказателствения материал е приобщен и последващ договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г. (л. 62), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му
на цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „и..“
ЕООД – цесионер, представляван от Д.Т.А.като
управител на дружеството. Според съдържанието на договора цедентът
е прехвърлил на цесионера придобитото с договора за цесия от 12.06.2014 г.
вземане към „Е.П.“ АД в размер на сумата от 1465,26 лв. срещу цена от 1365,26
лв. В клаузата на чл. 3 от договора е отразено, че цената по възмездната цесия
е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора,
който служи като разписка за извършеното плащане.
Прието е и представено от ответника тристранно споразумение от 23.10.2014 г.
(л. 63), сключено между А.М.Х ., действаща чрез пълномощника адв. К.Т., „К.Г.“
ЕООД, действащо чрез същия пълномощник, и „и..“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Д.. Съгласно споразумението страните са
постигнали съгласие, че падежът на задължението на „К.Г.“ ЕООД към А.М.Х . за
заплащане на уговорената в сключения помежду им договора за цесия от 12.06.2014
г. цена за прехвърлянето от 1365,26 лв. настъпва на 12.12.2014
г. и към датата на споразумението същата не е заплатена. Отразено, че „К.Г.“
ЕООД е завело срещу „Е.П.“ АД гр.д. № 9796/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна за цедираното вземане, но е в невъзможност да
заплати дължимата сума по неговото прехвърляне на посочения падеж, както и да
заплаща възнаграждение на представляващите го юрисконсулти по делото и да поеме
разноските по същото (вкл. да възстанови разходите на адв.
Т. за завеждането му), поради което е уговорено „и..“ ЕООД да встъпи като съдлъжник с „К.Г.“ ЕООД по договора за цесия от 12.06.2014
г. и да заплати дължимата сума на кредитора му А.М.Х . при настъпване на падежа
на 12.12.2014 г., срещу насрещното задължение на „К.Г.“
ЕООД да прехвърли в полза на „и..“ ЕООД вземането си към „Е.П.“ АД, придобито
по силата на същия договор за цесия, срещу цена от 50 лв., платима в срок от 6
месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдително решение по гр.д. №
9796/2014 г. на Районен съд – Варна, както и да уведоми „Е.П.“ АД за това
прехвърляне. Според споразумението „и..“ ЕООД допълнително се задължава да
финансира воденото съдебно дело пред първа и въззивна
инстанция за своя сметка (разходи за експертизи, свидетели и др.), както и да
назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството на трудов договор и да им
заплаща отделно трудово възнаграждение, а „К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли
на „и..“ ЕООД вземането си за платените от последното дружество (чрез
специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски
по делото, вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение и за двете
инстанции, след установяването им по размер, с последваща цесия за цена от 5 лв.
От материалите по приобщеното гр.д. № 9796/2014
г. по описа на Районен съд - Варна, се установява, че делото е образувано на
28.07.2014 г. по предявен от „К.Г.“ ЕООД срещу „Е.П.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД с предмет паричното вземане в размер на 1465,26 лв.
за недължимо заплатена от праводателя на ищеца А.М.Х . по
договор за цесия от 12.06.2014 г. стойност на електроенергия, начислена с
дебитно известие № *********/11.05.2021 г. С постановеното по делото решение
искът е уважен и в полза на ищеца е присъдена търсената сума от 1465,26 лв.,
както и разноски по делото от 540,62 лв. Първоинстанционният
съдебен акт е обжалван и потвърден с окончателно решение № 944/14.05.2015 г. по
възз.гр.д. № 892/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, с което „Е.П.“ АД е осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лв.
От представения от ищеца договор за
цесия от 15.05.2015 г. (л. 5) се изяснява, че „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на
цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.Т., е
прехвърлило в полза на „и..“ ЕООД – цесионер, представляван
от Д.Т.А.като управител на дружеството, вземането си към „Е.П.“ АД за сумата от
300 лв., представляваща присъдени разноски по гр.д. № 892/2015 г. на ВОС, срещу
цена от 290 лв. Според чл. 3 от договора цената по възмездната цесия е платена
изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора, който
служи като разписка за извършеното плащане. Същият договор е представен по
гр.д. № 9796/2014 г. по описа на Районен съд – Варна с молба от 01.05.2015 г.
на „и..“ ЕООД, действащо чрез юркИ.Г.(л. 181 от
посоченото дело).
Ангажиран от ответника е анекс от
15.05.2015 г. към договор за цесия от 15.05.2015 г. (л. 65), сключен между „К.Г.“
ЕООД, действащо чрез адв. К.Т., и „и..“ ЕООД,
представляван от Д.Т.А., според който се изменя цената на цесията от 290 лв. на
5 лв. и същата е платима в шестмесечен срок от влизане в сила на осъдителното
решение по гр.д. №
9796/2014 г. на ВРС, в съответствие с уговореното по тристранно споразумение от
23.10.2014 г. присъдените разноски в полза на „К.Г.“ ЕООД по посоченото дело да
бъдат цедирани на „и..“ ЕООД срещу тази именно цена
от 5 лв. и в този срок. Отразено в анекса е също, че адв.
К.Т., в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, връща (предава) на „и..“
ЕООД платената сума от 290 лв., за което страните се съгласяват, че е платена
изцяло и в брой от адв. Т. на „и..“ ЕООД при
подписване на анекса, който служи като разписка за извършеното плащане.
Представена от ответника е също и
разписка, подписана от А.М.Х., като пълномощник на А.М.Х . (л. 67 и 68), според
която на 26.10.2016 г. Х. е получила от адв. К.Т.
сумата от 2620,59 лв., представляваща присъдени суми по гр.д. № 9796/2014 г. на
ВРС и в.гр.д. № 892/2015 г. на ВОС.
Приета е и представена от ищеца покана
от 2017 г., отправена от „К.Г.“ ЕООД,
чрез управителя П.К., до адв. К.Т., за предаване на
оригинали или преписи от 297 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014
г., с които „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез адв. Т., е
прехвърлило свои вземания в полза на „и..“ ЕООД (л. 46). Покана с идентично
съдържание и допълнително искане за заплащане на уговорената цена по сключените
възмездни договори за цесия от 23.10.2014 г. е отправена от „К.Г.“ ЕООД до „и..“
ЕООД (л. 50).
Приобщено е и уведомление от „К.Г.“
ЕООД до адв. К.Т. (л. 55) с покана да бъдат представени
всички договори и документи, подписани от адв. Т.
като пълномощник на дружеството, както и заверени копия от всички договори за
правна защита и съдействие, сключени помежду им. В уведомлението е отразено, че
с изявление от 20.10.2017 г. на управителя на „К.Г.“ ЕООД е оттеглена
представителната власт на адв. Т. по отношение на
дружеството, с оглед на което е направено искане за връщане на оригинала от
съставеното в негова полза пълномощно от 04.07.2014 г.
От съдържанието на приложеното решение от 27.05.2020 г. по арб. дело № 174/2018 г. на Арбитражен съд – Варна при
Сдружение за правна помощ и медиация (л. 75) се изяснява, че със същото „К.Г.“
ЕООД и „Г.Г.Г.ЕУ“ ЕООД са осъдени да заплатят на „и..“
ЕООД сумата от 2935 лв., представляваща сторените от ищеца „и..“ ЕООД разноски
за арбитражното производство, от които 1500 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 1285 лв. за арбитражна такса и 150 лв. за депозит за арбитражни
разноски. Решението е атакувано по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА с иск за неговата
отмяна, който е отхвърлен с окончателно решение № 194/14.01.2021 г. по т.д. №
794/2020 г. по описа на ВКС (л. 111).
Видно от приложения договор за прехвърляне на вземане от 01.07.2020 г. (л.
70), „и..“ ЕООД, действащо чрез управителя Русанка Манолова, е прехвърлило в
полза на К.Д.Т. вземането си към „К.Г.“ ЕООД за сумата от 370 лв.,
представляваща част от присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
1500 лв. по арб. дело № 174/2018 г. на Арбитражен съд
– Варна при Сдружение за правна помощ и медиация, срещу цена от 350 лв. По
делото е приобщено и уведомление от 02.07.2020 г. от „и..“ ЕООД до „К.Г.“ ЕООД
за извършената цесия (л. 69).
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Същият е допустим, предвид наличието на
нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на
исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по договор за поръчка, сключването от ответника, в качеството му
на довереник на ищеца, на договор за възмездна цесия от 15.05.2015 г. с цесионера „и..“ ЕООД и получаването от ответника, от името
и за сметка на ищеца, на заплатената от цесионера цена по прехвърлянето в
размер на процесната сума от 290 лв., както и неизпълнение на задължението на
ответника да даде отчет на ищеца за извършените от него действия и да му
предаде получените средства във връзка с изпълнението на поръчката. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно точното изпълнение на задължението му.
Безспорно по делото е
обстоятелството, че с пълномощно от 04.07.2014 г. ищецът „К.Г.“ ЕООД е
упълномощил ответника адв. К.Т. да извършва неизчерпателно посочени в
пълномощното правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството,
вкл. да се разпорежда с всички негови вземания при условия, каквито намери за
добре, да уведомява съответния длъжник за сключените договори за цесия и да
получава плащанията по тях. Не е спорно също, че въз основа на влязло в сила
съдебно решение по възз.гр.д. № 892/2015 г. на ВОС „К.Г.“
ЕООД е титуляр на вземане срещу „Е.П.“ АД за присъдените му разноски по делото
в размер на 300 лв.
Същото това вземане е предмет на
процесния договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, в
качеството му на цедент, действащ чрез ответника като негов пълномощник, и цесионера „и..“ ЕООД. Този договор е представен от ищеца по
делото в заверено за вярност копие, като същият се намира и в кориците на
приобщеното гр.д. № 9796/2014 г. на ВРС в заверено копие от адвИ.Г.(процесуален
представител на ответника по настоящото дело). В хода на процеса всяка от
страните поддържа, че не разполага с оригинал от документа и прави
доказателствено искане за изискване на такъв от насрещната страна, като отделно
от това ответникът К.Т. оспорва автентичността на договора в частта относно
положения от него подпис. Поради
възникналия спор за държането на документа доказателствените искания на
страните по чл. 183 ГПК са отхвърлени, респ. представеният препис не е изключен
от доказателствата (така - решение №
260/14.07.2010 г. по гр.д. № 91/2009 г. на ВКС, II г.о., решение №
53/12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г. на ВКС, II т.о.). На основание чл. 193 ГПК е открито производство за
проверка истинността на договора за цесия и е разпределена доказателствена
тежест на ответника да установи, че подписът върху договора не е изпълнен от
него. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства, поради
което оспорването не е успешно проведено и следва да се приеме, че договорът за
цесия представлява истински (автентичен) документ.
При така
установените факти настоящият съдебен състав намира, че макар между страните да
не е подписан отделен писмен договор за поръчка, помежду им е налице валидно
възникнало мандатно правоотношение, доколкото със сключването на договора за
цесия от 15.05.2015 г. ответникът е извършил от името и за сметка на ищеца
правни действия (разпореждане с негово вземане), които са били в рамките на предварително
учредената му от дружеството с пълномощно от 04.07.2014 г. пряка представителна
власт. В този смисъл - решение № 338/27.03.2018 г., постановено по гр.д. №
706/2017 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че с упражняването от пълномощника на
предоставената му с едностранната сделка на упълномощаването представителна
власт, той се обвързва от договор за поръчка с упълномощителя, със съдържане,
съответно на извършените в рамките на упълномощаването действия, чрез които конклудентно изразява воля за това, съвпадаща с изявената
от упълномощителя в пълномощното воля в същия смисъл. Затова вътрешните им отношения
се уреждат по правилата на мандата, според които довереникът (пълномощник) е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър
стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя (упълномощител) за изпълнението, да му даде сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Сключеният в изпълнение на възникналото мандатно правоотношение договор за
цесия от 15.05.2015
г. е възмезден, като в клаузата на чл. 3 от същия е изрично
посочено, че уговорената цена в размер на 290 лв., е платена изцяло и в брой от
цесионера на цедента при подписването на договора, който служи като разписка за
извършеното плащане. Страните не спорят, че такова плащане е действително
извършено от страна на цесионера „и..“ ЕООД в полза
на цедента „К.Г.“ ЕООД. Спорно е обаче дали
средствата са получени лично от адв. К.Т., действащ
като пълномощник на цедента, като ответникът оспорва това обстоятелство с
доводи за липса на изрична уговорка в този смисъл. Съдът намира същите за неоснователни.
Макар в договора да е отразено, че плащането е получено от цедента
„К.Г.“ ЕООД, а не лично от представляващия го адв. К.Т.,
този извод следва от самото съдържание на обсъжданата клауза, според което
сумата е заплатена в брой (тоест с физическо предаване на паричните средства) и
при подписването на договора, който пък е подписан именно от адв. К.Т. като пълномощник на юридическото лице - цедент, упълномощен
включително и с правото да получи дължимите в полза на доверителя му суми. Това
тълкуване се потвърждава още и от анекса от 15.05.2015 г., на който се позовава
самият ответник, тъй като според уговорките в него обсъжданата сума по договора
за цесия от 15.05.2015 г. се „връща (предава)“ на „и..“ ЕООД лично от адв. К.Т., отново в качеството му на пълномощник на „К.Г.“
ЕООД, което „връщане“ предполага предходно (в същия ден) получаване на
връщаните средства.
Освен че получената от ответника сума е върната обратно на третото лице, с
което той е договарял от името и за сметка на ищеца, с анекса от 15.05.2015 г.
е изменена цената по възмездната цесия от 290 лв. на 5 лв. (което изменение е
всъщност основание за връщане на вече заплатеното), както и падежът на
задължението.
Анексът е оспорен от ищеца с възражение по чл. 40 от ЗЗД за
недействителност спрямо него като представляван по сделката, поради договаряне
в негова вреда. Настоящият съдебен състав счита възражението за неоснователно
по следните съображения:
На първо място, в случая изобщо не е
налице вреда за „К.Г.“ ЕООД, годна да изключи обвързващата го сила на
договореното от неговия пряк представител. Анексът е сключен в съответствие с уговорките
по сключеното преди това тристранно споразумение от 23.10.2014 г. между А.М.Х .,
„К.Г.“ ЕООД и „и..“ ЕООД, в което изрично е посочена цената по бъдещата цесия в
размер на 5 лв. Поради това и волята на страните в анекса за намаляването на цесионното възнаграждение до този предварително уговорен
размер следва да бъде тълкувана във връзка с останалите клаузи по
споразумението.
Съобразявайки тяхното съдържание, съдът
намира, че разликата между стойността на цедираното
вземане (300 лв.) и цената по неговото прехвърляне (5 лв.) не води до
нееквивалентна размяна на блага, респ. не уврежда неговия титуляр. Напротив -
цялостният ефект на споразумението е справедлив, доколкото носи благоприятни
последици за всички негови страни, отчитайки отношенията помежду им и
индивидуалните техни интереси. Същото гарантира удовлетворяването на
първоначалния титуляр на главното вземане срещу „Е.П.“ АД - А.М.Х ., който
получава плащане от „и..“ ЕООД вместо от цесионера „К.Г.“
ЕООД по договора за цесия от 12.06.2014 г., като на свой ред „К.Г.“ ЕООД се
задължава да цедира в полза на „и..“ ЕООД същото
вземане на по-ниска цена (50 лв.), както и да му прехвърли бъдещото вземане за
разноски по заведеното дело срещу „Е.П.“ АД срещу цена от 5 лв. Тези разноски –
предмет на процесния договор за цесия от 15.05.2015 г., всъщност са сторени от
„и..“ ЕООД, тъй като според споразумението именно това дружество финансира
воденото съдебно дело пред първа и въззивна инстанция
за своя сметка, вкл. покрива разходите за експертизи, свидетели и др. и
осигурява процесуалното представителство на ищеца „К.Г.“ ЕООД, назначавайки
юрисконсултите му на трудов договор и заплащайки им отделно трудово
възнаграждение. При това положение прехвърляното вземане за съдебни разноски
само формално принадлежи на цедента „К.Г.“ ЕООД, като
страна по водения съдебен процес, а на практика разходите, които се
възстановяват чрез присъждането им със съдебното решение, са сторени от цесионера „и..“ ЕООД. Затова и предварително уговорената
минимална цена по прехвърлянето на вземането за тези разноски е оправдана и
кореспондира с интересите на „К.Г.“ ЕООД, с оглед изрично констатираното и
отразено в споразумението влошено финансово състояние на дружеството, вкл.
подчертаната негова невъзможност да покрие дължимите съдебни разноски.
Освен липсата на вредоносни последици
за представлявания по оспорения анекс, не е налице и
изискуемото в чл. 40 ЗЗД споразумяване в негова вреда между пълномощника му
(ответник) и третото лице по анекса, с което той е договарял („и..“ ЕООД). Преки
доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани от ищцовата страна по
делото, като единствено твърдяната връзка между адв. Т.
и управителят на „и..“ ЕООД не води до категоричен извод за целенасочен
увреждащ резултат.
Горепосочените аргументи мотивират настоящия съдебен
състав да приеме, че анексът от 15.05.2015 г. е породил действие по отношение
на неговите страни, вкл. и по отношение на представлявания при сключването му
ищец „К.Г.“ ЕООД. В частта, в която е уговорено, че адв.
К.Т. е върнал на „и..“ ЕООД процесната сума от 290
лв. по договора за цесия от 15.05.2015 г., анексът представлява частен
свидетелстващ документ и доколкото неговата автентичност не е оспорена в хода
на процеса, то се ползва с доказателствена стойност за удостоверените в него
неизгодни за страната факти. Затова и тази сума не е предмет на дължима отчетна
сделка в полза на ищеца.
Отделно от това, след изменението на цената по цесията с
анекса същата възлиза на 5 лв. и е платима от „и..“ ЕООД в полза на „К.Г.“ ЕООД
в срок от шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.д.
№ 9796/2014 г. на ВРС. Последното е влязло в сила на 14.05.2015 г., респ.
крайният срок за плащането по цесията е изтекъл на 14.11.2015 г. По делото няма
данни такова плащане да е извършено в полза на „К.Г.“ ЕООД нито лично на
законния представител на дружеството, нито на пълномощника му адв. К.Т., поради което и за последния не е възникнало
задължение по мандатното правоотношение да предаде на доверителя му средства,
които изобщо не са били получени.
При това положение липсва неизпълнение на процесния
договор за поръчка от страна на ответника и предявеният срещу него иск за
реално изпълнение се явява неоснователен, респ. следва да бъде отхвърлен.
С оглед несбъдването на процесуалното условие за
разглеждане на релевираното от ответната страна евентуално възражение за
прихващане, съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане по реда на
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата, в полза на адв. М.В.М.следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото, съобразно
представения договор от 23.11.2020 г. (л. 99), която сума да бъде възложена в
тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразно изхода
на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** – партер, осъдителен иск с правно основание
чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 290 лв. (двеста и
деветдесет лева), представляваща неотчетена от ответника сума, получена от
него, в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД по договор за цесия от
15.05.2015 г., сключен между ищеца като цедент и „и..“
ЕООД – цесионер, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.05.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв.
М.В.М., ЕГН **********, вписан в АК-Варна със служебен адрес: гр. Варна, ул. „***(партер
– вътрешен двор), сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника адв. К.Т., на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: