№ 439
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100503399 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Марк 2“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №51Б, ет.4,
представлявано от К.-К. Д., действаща чрез адв.О.Т., със съдебен адрес ***,
АД ”Волф Тайс”, против Решение №3004/09.07.2020г. по гр.д.№16257/2018г.
на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя,
против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-
Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., действащи чрез адв.А.Т., със
съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11904.71лв.,
представляваща част от цена на произведена и доставена на ответника
електроенергия през м.октомври на 2015г. по Договор №177/30.08.2011г. за
изкупуване на електроенергия, за която е издадена Фактура №78/31.10.2015г.
на стойност 12973.18лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,
и сумата от 3489.56лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
1
върху горепосочената главница, за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, съдът неправилно не е
приложил релевантната към спора материално-правна норма, като погрешно е
приел, че нетното специфично производство на електроенергия /НСПЕ/
приложимо към ВяЕЦ на жалбоподателя е установеното в т.1.7 и т.1.8 от
Решение №СП-1/31.07.2015г., а не това установено в раздел втори т.2.7 и
т.2.8 от Решение СП-1, като са изложени подробни съображения. Поддържа
се, че резултат от посоченият порок, атакуваното решение е лишено от
юридическа стойност, тъй като е постановено по различна фактическа
обстановка, приложени са нерелевантни разпоредби, а оттам се е достигнало
и до грешни правни изводи. На следващо място се поддържа, че обжалваното
решение не е съобразно с отмяната на т. 2.7 и 2.8 от Решение СП-1 на КЕВР,
постановена с Решение №3312 от 04.03.2020г. по адм.д.№14112/2018г. на
ВАС, респективно с факта, че вече не съществува НСПЕ, до което
жалбоподателя да продава произведената от него електрическа енергия на
ответника по съответна преференциална цена. Развити подробни доводи за
приложимата в случая преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, в
това число за правната природа на чл.35 от ЗЕВИ и приложимата нормативна
база, респективно за основателност на претенцията. Поддържа се още, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ВяЕЦ на жалбоподателя не
може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2250 часа и тези
работещи над 2250 часа в рамките на една календарна година, като се излагат
подробни съображения, включително с позоваване на възприетото в Решение
№9209 от 09.07.2020г. по адм.д.№4146/2019г. на ВАС и Решение №355 от
12.06.2020г. по т.д.№794/2018г. на ОС Варна. Наред с горното се поддържа,
че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил аргументите на ищецът,
относно факта, че отказът за плащане от страна на ответника се обосновава
само и единствено с тълкуванието на НЕК, което е правно ирелевантно.
Твърди се, че като не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на
ищеца, първоинстанционният съд е допуснал съществен пропуск, който освен
че води до нарушаване на правата на страната, е довело и до постановяването
на един необоснован и незаконосъобразен акт. В тази връзка се сочи, че в
2
същинската част от обжалваното решение, липсва анализ на правната и
фактическата обстановка, досежно действителната фактическа обстановка и
неприложимостта НСПЕ, поради неговата отмяна, съответно се поддържа, че
то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се
уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебно-
деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.
Оспорват се доводите на въззивника относно тълкуването на приложимият
закон, включително и за отпадането на императивното ограничение
произвежданата електрическа енергия да се продава по преференциални цени,
след отмяната на решението на КЕВР определящо НСПЕ, като се поддържа
обратното становище, в подкрепа на което са изложени подробни
съображения. На следващо място се оспорват твърденията на жалбоподателя,
че стопанисваната от него ВяЕЦ може да се отнесе едновременно до
централите, работещи до 2250 часа и тези работещи над 2250 часа в рамките
на една календарна година, съответно че е допустимо заплащането на
преференциална цена относима към съответната категория, като са развити
подробни доводи. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно
с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си
представител поддържа жалбата и претендира разноски. С писмени бележки
се доразвиват доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и
основателност на претенцията.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител поддържа
оспорването на въззивната жалба. Претендира разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. За пълнота с оглед оплакванията изложени във въззивната
жалба, следва да се отбележи, че неправилно обсъдената в мотивите на
първоинстанционното решение материално-правна норма, не води до
недопустимост на атакуваният съдебен акт, тъй като съдът се е произнесъл по
претенцията, с която е сезиран.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и изводите за недоказаност на претенцията,
респективно че не налице основание за плащане на претендираната цена на
ел.енергия. Така направените оспорвания не съставляват новонаведено
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11904.71лв.,
представляваща част от цена на произведена и доставена на ответника
електроенергия през м.октомври на 2015г. по Договор №177 от 30.08.2011г. за
изкупуване на електроенергия, за която е издадена Фактура №78/31.10.2015г.
на обща стойност 12973.18лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, и сумата от 3489.56лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху горепосочената главница, за периода от 30.11.2015г. до
4
29.10.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия. Твърди се, че вятърната
електрическа централа на ищецът е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-
119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-БГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г. По
силата на Договор №177/30.08.2011г. за изкупуване на електроенергия
ищецът, в качеството си на производител, продава на ответника електрическа
енергия при условията на договора за изкупуване и съобразно разпоредбите
на ЗЕВИ, и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия. Сочи се, че през месец октомври на 2015г., ищецът е
произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 56.602 MWh,
при продажна цена от 191лв. за MWh, за което е издадена Фактура
№78/31.10.2015г. на стойност 12973.18лв., с падеж 30.11.2015г. Сочи се, че по
въпросната фактура ответникът е извършил частично плащане в размер на
1068.47лв., като понастоящем дължи остатъка в размер на исковата сума.
Сочи се, фактурата е издадена по посочената в нея преференциална цена, тъй
като съответните количества електроенергия, са произведени докато
централата, в рамките на същия месец, е работила под 2250 часа на единица
инсталирана мощност. поддържа се, че считано от 30.11.2015г. ответникът е
изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение до датата на подаване на
исковата молба в размер на 3489.56лв. В подкрепа на горното се поддържа, че
за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална
цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2
от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР
преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително
споразумение между страните. Сочи се, че с Решение №Ц-010/30.03.2011г. на
КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въведен
5
специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250
часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този
критерий, са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение
Ц-18 е определена цена от 191лв./MWh за вятърни електрически централи,
работили до 2250 часа и в т.8 на решението е определена цена от
173.06лв./MWh за централи, работили над 2250 часа. По силата на решението,
до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7, а след
достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се,
че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на
изкупуване по въпросната преференциална цена, подлежи цялото количество
електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията
от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване,
т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата електроенергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на средногодишна
продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове
производители. За количества произведена електроенергия надхвърлящи
средногодишната продължителност на работа, плащането е по утвърдената от
КЕВР цена, по която общественият доставчик продава електроенергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества при
надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С
последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да
се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване
количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от
КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на
електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количества,
6
електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. С
Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което
през периода 2008-2015г., са определени съответните преференциални цени.
С оглед определените стойности на НСПЕ, за които се прилага
преференциална цена по Решение №СП-1 на КЕВР в зависимост от часовете
продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на
вятърната електрическа централа, ответникът следва да изкупува
количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по
т.2.7 и т.2.8 от решението. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250
ефективни годишни часове работа на процесната вятърна ел.централа,
ответникът следва да изкупува произведените количества електроенергия,
съответно по т.2.7 до 1907 kWh и по т.2.8 за горницата до 2139 kWh. На
следващо място се сочи, че претендираният от ищеца метод за заплащане на
произвежданата от него ел.енергия е бил възприет от ответника в трайно
развилите се търговски отношения между тях /над 5 г./, като е променил
становището си едва след изразено становище от НЕК, което обаче няма
обвързващо действие между страните. В заключение се поддържа, че
неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с условията на
договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на
процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
С постъпилия отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството на краен
снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата
норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални
цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. Ответника като
краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в качеството му на обществен
доставчик, изкупените от първия от количества електрическа енергия от
възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл.
94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора между страните и
относимата нормативна уредба, регулираща специфичните отношения по
процесния договор, цялото количество произведена от ищеца електрическа
енергия през процесния месец, е платена по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат от което ищецът е
7
получил плащане в размер на 1068.47лв. Поддържа се, че ако се възприеме
разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от
24.07.2015г./ и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е
допустимо преминаването от една категория на Решение №СП-1 от
31.07.2015г. в друга категория, след достигането на годишните ефективни
часове по първата категория, би се постигнал резултат противен на целите на
ЗИД на ЗЕ, както те са определени от законодателя в мотивите на
законопроекта. Ето защо се поддържа, че в противоречие с чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е определил приложимата цена за
закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му
ветрогенератори, след достигане на нетното специфично производство,
определено в т.2.7. от Решение №СП-1 от 31.07.2015г., като е фактурирал
произведената електрическа енергия над 1907 kWh по цена различна от
цената за излишък на балансиращия пазар. Развити са подробни съображения
за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна
уредба, включително настъпилите изменения на същата. Моли се за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебно
деловодни разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от П.А.И., чрез
юрисконсулт е депозирало писмено становище за неоснователност на
претенциите, основано на съображения за възприемане на тълкуването на
правната уредба като изключваща ползването на две преференциални цени от
един и същ производител за една календарна година.
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установи,
че ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 4000 kW /2х2000 kW/, присъединена към електро-
разпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия №ДУА-119/11.02.2008-
3010-ВГ-14.02.2008-БГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г. Безспорно е, че
ответното дружество има качеството на краен снабдител на електрическа
енергия и е титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена
8
с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/. Не се спори и че
между страните е сключен Договор №177/30.08.2011г. за изкупуване на
електроенергия, като за процесния период и централа, ищецът е издал
Фактура №78/31.10.2015г. на стойност 12973.18лв., с която са осчетоводени
количества електроенергия произведени през м.октомври на 2015г. по
преференциална цена. Няма спор и че процесното количество ел.енергия, е
заплатено от ответникът по цена за излишък, като претендираният размер,
съставляващ разликата начислена по преференциална цена.
С оглед горното, въззивният съд намира следното:
В разглежданият казус спорният по делото въпрос, който е и от
значение за основателността на претенциите, е дали съществува нормативно
ограничение в рамките на едногодишен период от време ВяЕЦ да попадат
едновременно в две ценови категории за заплащане по преференциални цени
на произведената от тях ел.енергия. Според настоящия съдебен състав,
отговора на този въпрос е положителен. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ /в
редакцията му относима към процесния период/ ответникът, като краен
снабдител на ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници по преференциална цена, действала към датата на
въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за
производство на електрическа енергия, а за обектите по чл.24, т.1-към датата
на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на
електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда
на наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ. Наред с това според ал.4 на посочената
правна норма цената на електрическата енергия от възобновяеми източници,
не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, освен в случаите по
чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се
предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните снабдители, са
задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата
ел.енергия, се използва критерият-“нетното специфично производство на
ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на
“нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/, а имено
това е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
9
инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. На основание §
17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, Комисията за енергийно и водно регулиране
приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
С т.2 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, комисията е установила
нетното специфично производство на електрическа енергия, служещо за
прилагане на преференциалните цени в Решение №Ц-18 от 20.06.2011г. на
КЕВР, като относими за процесният случай са т.2.7.-1907 kWh при цена от
191.00 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до
2250 часа и т.2.8-2139 kWh, при цена от 173.06 лв./MWh, без ДДС, за вятърни
електрически централи работещи над 2250 часа. В последствие, след проведен
административен съдебен контрол, процесната част от Решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР е окончателно отменена. Макар понастоящем по
отношение на типът централи, каквато притежава ищецът, да няма
определено НСП въз основа, на което да се определи преференциална цена,
то липсва и основание за последователното преминаване от една тарифна
група за преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на
заложените прагове /в случая от т.7 в т.8 от Решение №Ц-18 от 20.06.2011г.
на КЕВР/. Това е така предвид логиката на въведеното с изменението на чл.31,
ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ограничение на количеството ел.енергия произведена от
възобновяеми източници, което общественият доставчик, съответно крайните
снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена. Посочената
разпоредба е приета с цел охраняване на обществения интерес, в резултат от
което същата е от императивен порядък. Извода за недопустимост за
преминаване от една тарифна група в друга, се подкрепя от мотивите към
законопроекта за изменение на въпросната норма от ЗЕВИ, където изрично е
записано, че замяната на понятието “средногодишна продължителност на
работата“ с “нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде
условия по преференциални цени да бъдат изкупувани, само онези количества
ел.енергия, “които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми
източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
10
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“.
Очевидно целта на изменението на закона, е да се постигне баланс между
разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин,
който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.
Наред с това съгласно чл.16, ал.1 от договора за изкупуване на ел.енергия,
който е сключен между страните по делото, цената за изкупуване на
ел.енергия е регулирана и се определена от КЕВР. Като в ал.4 е заложен праг
от 2250 пълни ефективни часове на работа годишно, при който произведената
ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което
заплащането ще става по занижена цена. Ето защо се налага извода, че
поначало страните, са фиксирали обема на работа, до който централата на
ищеца, ще продава произведената ел.енергия по преференциална цена, те.е не
е предвидена възможност за преминаване в последваща тарифна група.
На следващо място следва да се има предвид, че промяната, наложена
от законодателят с въвеждане на понятието “нетно специфично
производство“, служещо за определяне на преференциална цена за продажба
на електрическа енергия, произведена от вятърни централи, е съобразено със
средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на
инвестиционните разходи, съответно с възвращаемостта им. Средната
годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от
прогнозните пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят
на база прогнозно количество ел.енергия за едногодишен период, разделено
на общата инсталирана мощност на ветровата централа. В България, тези
ефективни часове на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени
с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от
енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания,
България може условно да бъде разделена на две ветрови зони: зона с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа
включително; зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели в решението се
определят два вида преференциални цени за ел.енергията, произведена от
ветрови генератори-за ветрови генератори с пълни ефективни годишни на
работа до 2250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа над
11
2250 часа. Изложеното сочи, че подхода на законодателят е принципен и се
ръководи от параметрите на централата и възможността за ефективна
работа, поради което доводът, че една вятърна централа може да попада
едновременно в две тарифни групи, е неприемлив. Освен това този довод
противоречи на формалната икономическа логика, тъй като ако централа
работеща по принцип до 2250 часа може да преминава в следващата тарифна
група, то тя винаги би била по печеливша от централа поначало работеща над
2250 часа, предвид значителната разлика в цената за първите 2250 часа. Този
подход за определяне на изкупната цена, би обезсмисли наличието на две
тарифни групи, доколкото ако се следва довода, за преминаване в следващата
при достигане на съответния праг, то не би следвало да има различни изкупни
цени за вятърните централи, независимо от възможността им за определена
ефективна годишна часова работа или НСП, а следва да е налице еднаква
начална цена за всички, като тези от тях които преминат прага от 2250 часа
следва да получават заплащане и по другата тарифа. В тази връзка следва да
се има в предвид, че както се посочи по-горе въвеждането на преференциални
изкупни цени, цели изкупуването на количествата ел.енергия да осигури
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост, с оглед приоритетното развитие на този
вид производство на енергия.
В заключение съдът намира, че със заплащането на ищеца на
произведеното от процесната централа количество ел.енергия през
м.10.2015г. след надхвърляне на прага на работа от 2250 часа по цена за
излишък на балансиращия пазар, ответникът надлежно е изпълнил
договорните си задължение, поради което предявената претенция, се явява
неоснователна и като такава, правилно е отхвърлена от първоинстанционния
съд.
Предвид неоснователността на главният иск, неоснователна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответникът се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за
извършени такива и списъка на разноски, съставляват заплатен адвокатския
хонорар в размер на 1200лв. В тази връзка следва да се посочи, че не са
12
налице основания за редуциране на въпросният хонорар, по възражението на
ищецът за прекомерност, доколкото съобразно приложимата към процесният
казус разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение с добавен ДДС възлиза на 1190.19лв., който е
минимално по-нисък от претендираният такъв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3004/09.07.2020г. по гр.д.№16257/2018г.
на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Марк 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“България“ №51Б, ет.4, представлявано от К.-К.
Д., да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.,
сумата от 1200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от П.А.И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13