Решение по дело №265/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 329
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20185300900265
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 329

 

гр.Пловдив, 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 265 по описа за 2018 година, намери за установено следното:

 

Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, чрез адвокат В.А.В. от Адвокатско дружество „Д. и съдружници“, съдебен адрес:***, претендира да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на Банката сумата 22 700.07 швейцарски франка /CHF/, представляваща дължима главница по договор за кредит № NL 36596/25.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него, сключени между страните, за периода 30.06.2011 – 21.12.2015 г., както и сумата 170.20 лв. разноски по договора, включващи такси към ЧСИ за връчване на два броя покани и 50.20 лв. застраховки по договора на основание чл.1 4 от същия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Твърди, че Банката е изпълнила пълно и точно задължението си подоговора, а ответниците не са изпълнили задължението си за връщане на сумите по него, получени като кредит.

Ответницата Н.В.Л., чрез назначения й от съда особен представител адв. Р. К. ***, съдебен адрес:***, оспорва изцяло предявените искове. Конкретно оспорва датата на усвояване на кредита. Предвид липсата на представен от ищеца погасителен план, твърди, че не може да се установи кога настъпва падежа на всяка вноска по кредита, респ. кога изпада в забава кредитополучателя. Оспорва и размера на дължимите суми, както и че дадения й срок за плащане е изключително кратък.

Ответницата С.В.С., чрез назначения й от съда особен представител адв. Г. Ч., съдебен адрес:***, също оспорва основателността на предявените искове, както и искането на ищеца да му бъде заплатена сумата 22 700.07 швейцарски франка. Поддържа становище, че за деня е трудно да установи как е формиран размера на шестнадесетте погасителни вноски, за които ищецът твърди, че не са заплатени, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. По същество оспорва наличието на представителна власт за лицето Н.Л. при подписване на допълнително споразумение от 21.12.2015 г.; оспорва датата и предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; твърди, че ответницата С. не е уведомена за нейното настъпване. Оспорва претенцията на ищеца по размер. Твърди също нищожност на клаузата на чл. 6 от договора, както и на допълнителните споразумения към него; нищожност на клаузата, предвиждаща погасяване на кредита в швейцарски франкове при изкупуване при курс от банката – поради нарушена равпопоставеност между страните. Твърди, че за потребителя е практически невъзможно установяване на валутния риск. Твърди, че нищожни са и клаузите за определяне на възнаградителна лихва, тъй като противоречат на добрите нрави, добросъвестността и водят до значителна неравпоставеност между страните. Оспорва начина на формиране на лихвения процент, както и неговата неяснота. Твърди, че платените суми с основание лихви, са недължимо платени, а е следвало да бъдат отразени към погасяване на главницата. Това, от своят страна, твърди, че е довело до липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не на последно място, твърди, че договорът за прехвърляне на вземания, с който Банката се легитимира като ищец е нищожен, тъй като не попада в специалния предмет на дейност на ищеца и не е банкова дейност. Твърди недействителност на всички споразумения, сключени между Банката и Бългериан Ритейл Сървисиз АД, на което дружество Банката първоначално е прехвърлила събирането на дългове, а впоследствие е придобила отново през 2017 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представен сключен между ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (с предходно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) като кредитор и ответницата Н.В.Л. като кредитополучател Договор за потребителски кредит HL 36596 от 25.04.2008 г., съгласно който страните са се договорили банката да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 23 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита.

Съгласно чл.5, ал.1 от Договора крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояването му. Съобразно чл.6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

В чл. 3, ал.1 от Договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва, а именно годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е уговорено кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в чл. 3, ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта (ал.3). Предвидено е също кредитополучателят да заплаща комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0,03 % върху размера на непогасената главница по кредита.

Страните са уговорили правото на банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем (чл.18).

Съгласно Приложение № 1 от 25.04.2008г. към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 10.05.2008г. Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката – кредитор към евро е 1,8880, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 19348 CHF.

С договор за встъпване в дълг от 27.05.2011 г., сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, на основание чл. 101 ЗЗД, вторият ответник С.В.С. се е задължила солидарно с основния длъжник за всички задължения по договора.

Представени са седем допълнителни споразумения, подписани в периода 30.06.2011 г. - 21.12.2015 г., с които са предоговаряни условията за погасяване на дълга като страни по тях са двамата ответници и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София.

В чл.28 от Договора ответникът е дал съгласие банката да цедира вземанията си по договора на дружества от групата на И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, което е извършено на 12.06.2008г. с договор между банката и посоченото дружество. В последствие е сключена втора цесия, с която на 25.10.2017г. “БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на „Кредитор”, е извършило прехвърляне в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити, вкл. и към ответниците в настоящото производство, произтичащи от процесния Договор за потребителски кредит.

Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги действа за в бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията става задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между цедента и цесионера. Но тъй като длъжниците са подписали горепосочените допълнителни споразумения, без да отразят писмени възражения, се налага извода, че те са знаели за цесиите, след като са договаряли с цесионера.

На 13.02.2018 г. на ответницата Н.В.Л., чрез нейната майка Н.Д.Й. е връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. В същото се посочва, че лицето има забава в плащания към банката, както следва:

- по договор за покупка на недвижим имот № NL9580/19.05.2006 г. - в общия размер на задължението по договора 63492.67 лева.

- по договор за потребителски кредит № NL23725/11.06.2007 – в размер на 53718.91 лева и

- по договор за потребителски кредит № HL 36696 от 25.04.2008 г. – в размер на 25761.65 CHF, поради което банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Следва да се посочи, че номера на процесния договор за потребителски кредит е друг, а именно № HL 36596 от 25.04.2008 г.

Аналогично уведомление е връчено и на другия ответник С.В.С., отново на 13.02.2018 г. чрез нейната майка Н.Д.Й..

В това уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита отново са цитирани същите номера на договори като този, сключен на 25.04.2008 г. е посочен отново с различен номер - № HL 36696 вместо № HL 36596.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на в.л. В.Ш., изготвена след запознаване с материалите по делото и оглед на документите при ищеца, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 10.05.2008 г., чрез заверяване на сметката на кредитополучателя  Н.В.Л. със сумата 19348 CHF (равностойност на 23 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към евро 1,8880).

В резултат на прибавяните суми към главницата, на основание постигнатите договорености в горепосочените допълнителни споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 23606.20 CHF. Извършените погашения на главницата са общо 906,13 CHF като датата на последното погасяване на главница по кредита е 29.12.2016 г.

Според заключението, размерът на неплатената главница към 10.04.2018 г. – датата преди подаване на исковата молба, е 22700 CHF; размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора е в размер на 2843.46 CHF; размер на дължимата наказателна лихва е 548.66 CHF; размерът на непогасената такса управление и такса администриране е 148.40 CHF.

Установява се също, че в счетоводството на ищеца са начислени като разходи по кредита и нотариални такси на обща стойност 170.20 лева, които също не са погасени.

Към експертизата са поставени въпроси и е депозирано, изслушано и прието заключение относно размера на задълженията, предвид въведеното от ответната страна възражение, че част от представените допълнителни споразумения, не са подписани от ответниците.

Съгласно гореизложеното, съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с договор за потребителски кредит по чл. 430 ТЗ. Ответниците имат качеството на потребители, по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006г. и  действащ към датата на сключване на процесния договор за кредит), съгласно който потребители са физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като такива, същите се ползват от закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, когато са предмет на съдебен спор, съдът е длъжен да следи служебно.

От анализа на постигнатите между страните уговорки относно предмета на договора (чл. 1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.4), се налага извод, че кредитът реално е отпуснат в евро,  а не както се твърди от ищеца – в швейцарски франкове, като паричната единица на сметката (CHF) служи само за изчисленията и се ползва виртуално. Размерът на договорения кредит като конкретна сума, е определен в чл.1 от Договора, единствено в евро – 62 200 евро, а не в швейцарски франкове. Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателите нямат, тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им и реалното усвояване на кредита от потребителите става именно в евро. Видно от горните уговорки, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, като швейцарският франк е само „валута на сметката”, а не „валута на плащането” към момента на усвояване на кредита. Действителното предоставяне и усвояване на кредита е в евро.

На следващо място, постигнатите договорки между страните, намерили отражение в чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22 от Договора, имат за резултат прехвърляне изцяло върху кредитополучателя (имащ качеството „потребител“ по см. на ЗЗП) риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност  на виртуално използваната парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител.

Според съда, цитираните по –горе клаузи на договора не излагат при условията на прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката по начин, по който потребителят да може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от подписването на договора. Отделно от това, същите налагат на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката. В случая, по делото няма доказателства на  кредитополучателя да е била предоставена достатъчно информация, за да може да вземе информирано решение, нито могат да се направят изводи, че той е имал капацитета не само да знае възможността за повишаване или понижаване на чуждестранната валута, в която е сключен договорът, но и да оцени потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения. Повече от очевидно е, че посочените уговорки водят до значителен дисбаланс между страните като се вземат предвид експертните знания на банката като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните курсове и рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна валута.

В практиката на СЕС и на ВКС е поставен правният въпрос дали уговорката, с която се прехвърля валутният риск само върху потребителя на кредитни услуги, е неравноправна. С Определение на СЕС от 22.02.2016 г. по дело C-119/17 (задължително за националните юрисдикции по арг. чл. 631, ал. 1 ГПК), по отправено преюдициално запитване по тълкуване на разпоредбите на чл. 3-5 от  Директива 93/13, се дава отговор в следния смисъл: Членове 3 - 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че кредитополучателят да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на този договор, може да бъде разглеждана като неравноправна от националната юрисдикция при обсъждането на тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. В това отношение задача на запитващата юрисдикция е да прецени, с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца относно възможните колебания в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

С Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е посочено, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.”

Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно изложеното, по–горе несъмнено се налага извода за наличие на общите предпоставки по чл. 143 ЗЗП за обявяване на клаузите, в частта им, в която се уговаря превалутиране на кредита при отпускането, усвояването му и погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22 от договора) за неравноправни.

Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.146, ал.1 ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи в договора не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите по чл.143 ЗЗП, в случай че са уговорени индивидуално. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В конкретния случай няма спор, че клаузите на договора, сключен с ищците, са изготвени предварително, като същите не са били предмет на предварително обсъждане. Съгласно чл.146, ал.4 тежестта за доказване на това, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, пада върху търговеца, а от страна на ищеца доказване в тази насока не е проведено.

Съгласно изложеното, съдът приема за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл.21 и чл. 22 от Договора, в частта с която е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски франкове,  като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, съответно нищожни и непораждащи правно действие в отношенията между страните.

В резултат, между страните следва да намери приложение онази част от клаузите, които не се засягат от посочената нищожност, а именно, съдът приема, че между страните е възникнал договор за кредит за сума, отпусната в лева, която следва да бъде погасявана на уговорените в договора анюитетни вноски отново в лева, без същите да бъдат превалутирани в швейцарски франкове. Както бе посочено подробно по-горе, установява се по делото, изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателите кредит в размер на 23 000 лева. Установява се неизпълнението на задължението на кредитополучателите да погасяват изцяло и в срок сумата по кредита.

Не се установява обаче валидно упражненото от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е така, доколкото по делото безспорно се установи и подчерта по-горе, че за предсрочно изискуеми са били обявени получените от кредитополучателя суми:

- по договор за покупка на недвижим имот № NL9580/19.05.2006 г. - в общия размер на задължението по договора 63492.67 лева.

- по договор за потребителски кредит № NL23725/11.06.2007 – в размер на 53718.91 лева и

- по договор за потребителски кредит № HL 36696 от 25.04.2008 г. – в размер на 25761.65 CHF,

но не и по процесния договор за потребителски кредит - № HL 36596 от 25.04.2008 г.

Съдът намира, че правото да се обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем от страна на кредитора, е свързано с изключително съществени последици за кредитополучателя-потребител, както и че същото, в процесния случай, е предоставено на институция, упражняваща единствено и само банкова дейност по занятие. Последното, наред с важността на обществените отношения, които такъв договор и дейност засягат, предполага повишено изискване за стриктност при спазване разпоредбите, както на закона, така и на договора. А няма спор, с отправената нотариална покана, не е цитиран процесния договор за потребителски кредит.

Дори обаче да се приеме, че такива изисквания не следва да се отправят към банкова институция и посоченото несъответствие е „техническа грешка“, изводите, изложени по-горе относно неравноправността на цитираните клаузи по представения договор, запазват своята сила.

Всичко изложено води до извода, че искът би бил частично основателен, в случай че се претендираше от ищеца осъждане на ответника да му заплати остатъка от дълга по кредита в лева, както и в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила.

Искът за главницата по кредита обаче е предявен за сума в швейцарски франкове. Съгласно задължителните разрешения в Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК, ВКС, съдът не може да присъди сума в различна валута от претендираната, и на това основание, искът за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на Банката - ищец сумата 22700.07 швейцарски франка /CHF/, следва да се отхвърли като неоснователен.

Що се отнася до иска за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на банката 170.20 лева - нотариални разноски, както и 50.20 лева – застраховки по договора, този иск би бил основателен, ако с тези нотариални покани бе обявен за предсрочно изискуем процесния кредит.

На основание чл. 7, ал.8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на назначените особени представители на ответниците, следва да се изплатят освен определените им адвокатски възнаграждения и допълнително по 100 лева за всяко редовно проведено по делото заседание или допълнително по 800 лева за всеки от тях.

Предвид изложените мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, чрез адвокат В.А.В. от Адвокатско дружество „Д. и съдружници“, съдебен адрес:***, против Н.В.Л., чрез назначения й от съда особен представител адв. Р. К. ***, съдебен адрес:*** и С.В.С., чрез назначения й от съда особен представител адв. Г. Ч., съдебен адрес:***,, да заплатят солидарно на банката сумата 22 700.07 швейцарски франка /CHF/, представляваща дължима главница по договор за кредит № NL 36596/25.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него, сключени между страните, за периода 30.06.2011 – 21.12.2015 г., както и сумата 170.20 лв. разноски по договора, включващи такси към ЧСИ за връчване на два броя покани и 50.20 лв. застраховки по договора на основание чл.14 от същия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, чрез адвокат В.А.В. от Адвокатско дружество „Д. и съдружници“, съдебен адрес:***, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив допълнително сумата 1600 лева, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение по 800 лева за всеки от двамата назначени особени представители на ответниците по делото, на основание чл. 7, ал.8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Да се изплатят на адвокат Р. К. ***, съдебен адрес:*** и адвокат Г. Ч., съдебен адрес:***, по 1692.81 лева,  адвокатско възнаграждение от внесения от ищеца депозит за това.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

Съдия: