РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300101562 по описа за 2021 година
Община ****** ЕИК *****, с адрес – гр. *****, площад „********"№ *,
представлявана от Кмета д-р Х. Г., а също и от пълномощника й адвокат Е. Б., твърди,
че в ранните часове на**** г., към която дата между нея и Я. Г. З. съществувало
трудово правоотношение, по което последният изпълнявал трудови функции на
„*****“, не при и по повод изпълнение на служебните му задължения и след употреба
на алкохол над допустимата от закона норма, при управление на служебен автомобил
марка „*****“, рег. № *****, в който пътувало като пътник и третото лице А. А. Н., с
несъобразена скорост, на път **** „******“, в отсечката с. ****** – с. ****, в посока
от юг на север, автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение на пътя, в
зоната на км. ***** и се преобърнал, вследствие на което последният бил напълно
унищожен, а пътникът А. Н. починал, като тези факти са установени в съдебно
производство по нохд № 1444 по описа на Окръжен съд – Пловдив, І н. с. за 2020
година, по което е произнесена осъдителна присъда № 260005/11.09.2020 г. Тъй като
към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие за гореописания лек
автомобил, собственост на общината, имало сключен с третото лице ******“ АД
договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“ с клауза „Пълно каско“, то тя
предявила застрахователна претенция, но й било отказано плащане на застрахователно
обезщетение поради обстоятелството, че ответникът като водач на автомобила бил
употребил алкохол над определената от закона концентрация. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка и тъй като извършеното от ответника е не при и/или
по повод на изпълнение на трудовите му задължения, поради което имуществената му
1
отговорност не е ограничена от праговете предвидени в Кодекса на труда, то ищецът
моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 34 383 лв., съизмерващо се с пазарната стойност на напълно
унищожения лек автомобил ведно със законната лихва от датата на увреждането –
26.05.2019 г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 203, ал. 2 Кодекс на труда КТ/ във връзка с чл. 45,
ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът Я. Г. З. с ЕГН **********, от село *****, Община ******, ул. „*****“
№ *, представляван от пълномощника му адвокат Р.Д., в депозирания отговор на
исковата молба изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като :
неверни са твърденията, че автомобилът е изцяло унищожен и негоден за употреба – по
автомобила има щети, но далеч не в степента, описана в исковата молба, като той може
да бъде използван по предназначение след отстраняване на наличните по него повреди
посредством ремонт или подмяна на части; дори и да се приеме, че възстановяването
на автомобила е невъзможно, то същият е с почти изцяло запазени части и детайли,
които биха могли да формират една не малка остатъчна стойност; размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен и несправедливо завишен; след
пътнотранспортното произшествие автомобилът е бил транспортиран и не е останал
под прекия надзор на никоя от страните, като е възможно по време на
транспортирането му да са нанесени щети по него. В хода на устните състезания
адвокат Д. изрази становище, че искът следва да се уважи до размера на пазарната цена
на автомобила към настоящия момент посочена в приетото заключение по допуснатата
по делото автотехническа експертиза, която сума би следвало да се редуцира със
сумата от 2000 лв., която ищецът може да си възстанови, ако продаде увредения
автомобил на части. Ответникът претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът му адвокат Р.Д. моли съда да му присъди адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
С оглед на специфичния характер на трудовото правоотношение в раздел ІІ на
Кодекса на труда законодателят е предвидил нарочни правила за имуществената
отговорност на работника/служителя, съобразно които пълната имуществена
отговорност на последния се реализира по изключение, в изрично предвидените от
закона случаи. Такива са регламентирани и в разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ,
постановяваща, че отговорността на работника/служителя се определя от гражданския
закон за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения.
В процесния случай се твърди вредата да е произтекла от извършено от
2
ответника престъпление, както и не при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения, поради което съгласно чл. 203, ал. 2 КТ отговорността му следва да се
определи от гражданския закон – чл. 45 и сл. Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/, уреждащ института на непозволеното увреждане, базирано на един от основните
принципи в правото, че не трябва да се вреди другиму. Съгласно алинея първа на чл. 45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са
следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка
между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.
Не се спори, че на ****** г. между страните е възникнало трудово
правоотношение, чийто източник е сключен на ***** г. Трудов договор № **, по
силата на който ответникът е приел да изпълнява, а също и е изпълнявал трудови
функции на „****“ в Община *****, с място на работа – Общинска администрация,
до***** г., когато трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, както
и че за осъществяване на трудовите му задължения той е бил упълномощен със
Заповед № ***** г. на Кмета на общината да управлява лек автомобил марка
„*******“, модел „**“, рег. № *****, собственост на ищеца съобразно приетия като
доказателство заверен препис на Свидетелство за регистрация част І № ****** г.
Страните не спорят, също така, а и се установява от приетите като доказателства
заверени преписи на присъда № ******г. постановена на Окръжен съд – Пловдив,
Наказателно отделение по нохд № 1444/20 г., на решение № 260071/15.2.202 г. на
Апелативен съд по внохд № 514/20 г. и на решение № 55/19.04.2021 г. на ВКС на РБ, І
н. о., по д. № 89/21 г., че с влязла в сила на 19.04.2021 г. присъда постановена по нохд
№ 1444 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г. ответникът Я.З. е признат за
виновен в това, че на ****** г. на път *****, км *****, участък с. ***** – с. ******,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „******“ с рег. №
******, е нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
чл. 63, ал. 2, т. 1, предложение 1-во ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на А. А. Н., настъпила на ***** г., като деянието е извършено в пияно състояние –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 1, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал. 1,
б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Ответникът не оспорва, а това обстоятелство се установява и от приетия като
доказателство по делото заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ****, съставен на 30.05.2019 г. от К. С. – дежурен ПТП при ОД на МВР –
***** – РУ *****, съставляващ официален документ, поради което съгласно чл. 179,
ал. 1 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред лицето, което го е съставило и
за извършените от него и пред него действия, че пътнотранспортният инцидент е
произтекъл на ****** г. около ***** ч., т. е. в извънработно време, както и че към
3
момента на произшествието З. е управлявал собствения на ищеца лек автомобил марка
„*******“, модел „***“, рег. № **** не при или по повод изпълнение на трудовите му
задължения и че при инцидента по автомобила са настъпили повреди.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето
защо по силата на закона, на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд №
1444/20 г. и влязла в сила на 19.04.2021 г. присъда, както и на признанието на
ответника съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние – нарушение
на установените в Закона за движението по пътищата правила за движение,
съставляващо престъпление, извършено виновно от ответника на ****** г. при
управление на лек автомобил марка „********“, модел „**“, рег. № ******, както и че
в причинно-следствена връзка с престъпното деяние на ответника са произтекли както
смъртта на третото лице А. А. Н., а също и повреди по собствения на ищеца лек
автомобил. Следователно налице са всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане : противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на ответника и произтеклия вредоносен
резултат – имуществени вреди по собствения на Община ******* лек автомобил,
поради което искът за обезвреда се явява доказан по основание.
Налице е, обаче, спор относно размера на претърпените от ищеца вреди.
Съобразно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, като според трайната съдебна практика
размерът на имуществените вреди се определя към момента на причиняването им
/решение № 18 от 28.01.1997 г. по гр. д. № 3511 от 1995 г. на ВКС на РБ, ІV г. о.,
решение № 658 от 05.01.2010 г. по гр. д. № 1781 от 2009 г. на ВКС на РБ, ІV г. о./ Пак
според същата, когато при непозволено увреждане известна вещ е така повредена, че
не е вече годна за своето предназначение и не може да бъде възстановена, като
обезщетение се присъждане нейната равностойност, намалена със стойността на
годните части или на получения материал в зависимост от естеството на вещта, а при
частични повреди върху вещта не следва да се прилага компенсация на вреди с
останалите от вещта ползи /решение № 1003 от 09.05.1968 г. по гр. д. № 291 от 1968 г.
на ВС на НРБ, І г. о., решение № 3154 от 13.12.1977 г. по гр. д. № 1373 от 1977 г. на ВС
на НРБ, І г. о., решение № 132 от 10.04.2012 г. на ВКС на РБ, ІІ г. о. по гр. д. № 1233 от
2011 г./
За установяване на размера на претендираното обезщетение по искане на
страните бе допуснато извършване на съдебна автотехническа експертиза от инж. В.С.,
според неоспореното заключение на който : средната пазарна стойност на собствения
на ищеца лек автомобил към датата на пътнотранспортното произшествие е 20 275
4
лева; в кориците на делото не се откриват данни автомобилът преди и по време на
произшествието да е бил технически неизправен и/или негоден за експлоатация по
предназначение; от техническа гледна точка установеното техническо състояние на
автомобила не позволява той да бъде използван по предназначение и не може да се
придвижва на собствен ход вследствие на настъпилото ПТП, а установените повреди
по него добре отговарят да се следствие на удар и/или притискане и е напълно
възможно да са настъпили от ПТП; стойността на части, материали и труд, необходими
за възстановяване на установените увредени детайли в причинно-следствена връзка с
изследваното ПТП надхвърля 24956.72 лв. с включен ДДС, като напълно възможно е в
процеса на отремонтиране на установените увреди да бъдат установени и други
такива; от направената калкулация на стойността необходима за възстановяване на
увредения автомобил се установява, че възстановяването му е икономически
нецелесъобразно, т. е. в случая има наличие на „икономически тотал“; практиката
показва, че при наличие на тотална щета най-често останките на автомобила се
продават в комплект на автоморга или за скрап – при евентуално предаване на
останките от автомобила след увредата на купувачи на „метални отпадъци“ /цялостно
изкупуване за вторични суровини/ стойността му би била 450 лв., а при евентуално
предаване на останките от автомобила след увредата на „автоморги“ /прекупвачи на
части втора употреба/ стойността му би била 2000 лв.; средната пазарна стойност на
технически изправно и годно за експлоатация от същата марка и модел МПС като
изследваното към датата на изготвяне на експертизата – 14.01.2022 г., е 15801 лв.
Установява се още от приетия като доказателство заверен препис на присъда
постановена по нохд № 1444 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно
отделение за 2020 година, че собственият на ищеца лек автомобил, с който ответникът
е извършил престъплението, е бил иззет като веществено доказателство по
наказателното производство и с присъдата е постановено да бъде предаден на
собственика му – Община ****, след влизането й в сила – ****** г. До датата на
приключване на съдебното дирене по делото не се събраха доказателства за извършени
от ищеца/трети лица действия след датата на пътнотранспортния инцидент, довели до
възникването на допълнителни повреди по процесния лек автомобил, с оглед на което
и предвид заключението на вещото лице инж. С., че констатираните увреди по
моторното превозно средство добре отговарят да се следствие на удар и/или
притискане и е напълно възможно да са настъпили при ПТП, съдът приема
твърдението на ответника, че той не следва да отговаря за всички щети по автомобила
за недоказано.
А тъй като според заключението на автоексперта повредите по автомобила са
такива, че той не може да бъде използван по предназначение и възстановяването му е
икономически нецелесъобразно поради това, че стойността на частите, материалите и
на труда за ремонта му възлиза ориентировъчно на 24 956.72 лв. с включен ДДС, която
5
сума надхвърля средната му пазарна стойност от 20 275 лв. към датата на
произшествието - 26.05.2019 г., то в съответствие с горе цитираната трайна съдебна
практика размерът на обезщетението следва да се определи като от средната пазарна
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, а не както твърди
ответникът – към датата на изготвяне на експертизата, се приспадне тази на
съхранените части на автомобила, равняваща се на 2000 лв., при което същият възлиза
на 18 275 лева /20 275 лв. – 2000 лв./
Доколкото по сключения между ищеца и третото лице ЗАД „************“
договор за имуществена застраховка на процесния лек автомобил във формата на
застрахователна полица № ********* г., заверен препис на която е приет като
доказателство по делото, дружеството е отказало плащане на застрахователно
обезщетение позовавайки се на глава ІІ, т. 1.13 от Общите условия на застраховка
„Каско Стандарт“, изключваща отговорността на застрахователя в случай на
управление на МПС след употреба от страна на водача на алкохол над определена
концентрация /заверен препис на писмо изх. № Л № 2325 от 12.06.2019 г./, то за
репариране на причинените й имуществени вреди от престъпното деяние на ответника
Община ****** не е получила обезщетение, поради което сумата от 18 275 лв. следва
да й бъде платена в нейния пълен размер от ответника, а за разликата над същата до
претендираните с исковата молба 34 383 лв. – искът с правно основание чл. 203, ал. 2
КТ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, което произтича от
непозволено увреждане, в който случай длъжникът изпада в забава без покана
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, то в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на увреждането - ****** г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 930.13 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск –
53.15 % /150 лв. депозит за възнаграждение за вещо лице + 1600 лв. адвокатско
възнаграждение х 53.15%/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 93.70 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърления
иск – 46.85 % /200 лв. депозит за възнаграждение за вещо лице х 46.85%/.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Р.Д. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска от
34 383 лв. и съразмерно на уважената част от него, възлизащо на 731.56 лв. /830 лв. + 3
% върху горницата над 10000 лв., равняваща се на 24383 лв. = 1561.49 лв. х 46.85%/,
6
като за заплащането на тази сума на адвокат Д. следва да бъде осъден ищецът.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 731 лв. държавна такса по производството
съразмерно на уважения иск.
По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Г. З. с ЕГН **********, от село *******, Община ******, ул.
„********“ № *, да заплати на Община ******** ЕИК ******, с адрес – гр. *********,
площад „*********“ № *, сумата от 18 275 лв. /осемнадесет хиляди двеста седемдесет
и пет лева/, представляваща обезщетение по чл. 203, ал. 2 Кодекс на труда във връзка с
чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите за имуществени вреди произтекли от
увреждане на собствения на последната лек автомобил марка „*******, модел „**“,
рег. № ****** до степен същият да не може да бъде ползван по предназначение от
следното престъпление, в извършването на което З. е признат за виновен с влязла в
сила присъда постановена по нохд 1444 по описа на Окръжен съд – Пловдив,
Наказателно отделение за 2020 г., а именно, че на ****** г., към която дата между З. и
Община ****** съществува трудово правоотношение, на път *****, км ***** участък
с. ****** – с. *****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„*****“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1, предложение 1-во ППЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на А. А. Н., настъпила на ****** г., като деянието е извършено в
пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 1, б. „б“, предложение
1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – ***** г., до окончателното й изплащане, като над уважения до
пълния предявен размер от 34 383 лева – отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 203, ал. 2 Кодекс на труда във връзка с чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Г. З. с ЕГН **********, от село ******, Община ******, ул.
„*********“ № *, да заплати на Община ******** ЕИК ******, с адрес – гр. *******,
площад „**********“ № *, сумата от 930.13 лв. /деветстотин и тридесет лева и
тринадесет стотинки/ разноски по производството съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Община ***** ЕИК ******, с адрес – гр. *******, площад
„*********“ № *, да заплати на Я. Г. З. с ЕГН **********, от село ***, Община
******, ул. „*********“ № *, сумата от 93.70 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет
стотинки/ разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА Община ********** ЕИК ******** с адрес – гр. ***********,
7
площад „**********“ № *, да заплати на адвокат Р. Д. Д. от Адвокатско колегия –
*****, с личен адвокатски номер ********, с адрес на кантората – гр. ******, ул.
„********“ № *, ет. *, адвокатско възнаграждение в размер на 731.56 лв. /седемстотин
тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ответника по гр. д. № 1562 по описа на Окръжен съд – Пловдив, І. гр. с.
за 2021 г. - Я. Г. З., съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪДЖА Я. Г. З. с ЕГН **********, от село *******, Община ********, ул.
„********“ № *, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 731 лв.
/седемстотин тридесет и един лева/ държавна такса по производството съразмерно на
уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8